гр. Шумен, 20.01.2021г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: К.Моллов
Членове: 1. З.Иванова
2. мл.с. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия З.Иванова в. ч. гр. д. №499 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частни жалби рег.№261700/10.12.2020г. и рег.№ 262664/29.12.2020г., първата от които подадена от Ж.А.Й., ЕГН **********, чрез настойника й А.К.Й. с адрес ***, а втората от адв.Т.Д., назначена за особен представител по реда на ЗПП срещу Определение № 260193/06.11.2020 г. постановено по гр.д. № 753/2016 г. по описа на НПРС, с което районният съд на основание чл.78, ал.7 от ГПК е осъдил Ж.А.Й. да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 280 лева, представляващи направени разноски от Националното бюро по правна помощ по гр.д. № 753/2016 г. на НПРС за предоставената й правна помощ от адв. Н.К.от ШАК, както и 5 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист. В частната жалба се твърди, че неправилно съдът е присъдил посочената сума. Молбата на жалбоподателката за допускане на правна помощ било мотивирано от факта, че не разполага със средства за да заплати адвокатска помощ, поради горното моли да бъде отменен актът, с който е осъдена да заплати посочената по-горе сума.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещните страни не е постъпил отговор.
Настоящата въззивна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд по гр.д.№753/2016г. е приключило с
Решение №399/20.12.2018 г., с което са отхвърлени предявените от ищцата (настоящ
жалбоподател) искове за признаване на установено по отношение на ответника „Бул
Юнион Комерс“ ООД, гр. Ш., че е собственик на 1/6 ид. части от процесиите
недвижими имоти. Недоволна от постановеното решение, ищцата е подала въззивна
жалба. По образуваното в ШОС в.гр.д. № 95/2019 г. съдът е постановил Решение
№188 от 02.08.2019 г., като е потвърдил изцяло решението на НПРС. Ищцата,
действаща чрез настойника си е подала касационна жалба против решението на
ОС-Шумен. С определение № 336 от 30.06.2020 г. на
ВКС, I г.о., по образуваното пред касационния съд гр. д. № 310/2020 г., съдът не е допуснал _ до касационно обжалване въззивното решение.
С Определение от 30.08.2018 г. гр.д.№753/2016 г. по описа на НПРС, първоинстанционният съд е допуснал поисканата от ищцата правна помощ по смисъл на чл. 94 от ГПК. На 03.09.2018 г. с определение в закрито заседание определения от АК-Шумен адвокат Н.К.от ШАК е назначен от съда за процесуален представител на ищцата по делото.
Предвид постъпило от НБПП искане до PC - Нови пазар за присъждане на разноски по делото, решаващият състав е постановил обжалваното определение след като е приел, че ищцата следва да заплати на НБПП изплатеното възнаграждение на адвоката по допуснатата правна помощ.
При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 23, ал. 2 вр. чл. 21 от ЗПрП правната помощ във вида на процесуално представителство обхваща и случаите когато страната по едно висящо гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП предвижда, че съдът е органът, който предоставя правната помощ в хипотезата на ал. 2, след като съобрази съответните обстоятелства, посочени в законовия текст. В сравнение с чл. 22 от ЗПрП, чл. 23 от ЗПрП действително не посочва изрично, че правната помощ във вида процесуално представителство е безплатна, но тази нейна характеристика се извлича от чл. 2 от ЗПрП, където е уредено, че тя се финансира от държавата, и от чл. 94 от ГПК, който я посочва изрично като безплатна. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало възстановяване в полза на държавата на средствата, чрез които тя им се осигурява. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП - правната помощ съгласно чл. 5 от ЗПрП се предоставя на физически лица и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса. Разпоредбата на чл. 27а от ЗПрП предвижда изключение от този принцип, като постановява, че възстановяването на средствата на държавата, в лицето на НБПП, от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените в закона случаи. Уредените в чл. 78, ал. 7 изр. 1-во и 2-ро от ГПК две хипотези обаче не представляват такива случаи. Посоченият извод следва от граматическото и систематическо тълкуване на разпоредбата. В чл. 78, ал. 1, изр. 1-во от ГПК е установено, че ако лицето, на което е предоставена правна помощ, спечели делото и следователно има право да му се присъдят срещу насрещната страна разноските, които е направило във връзка с делото, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение на служебния процесуален представител. Тогава въз основа на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на назначения служебен адвокат е изплатено от бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, възлагайки я в тежест на изгубилата спора страна. В тази хипотеза по изключение с ГПК е признато директно вземане на НБПП, без бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата спора страна, която обаче не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това негово вземане не го прави нито страна в процеса, нито страна по материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски. Чл. 78 от ГПК урежда именно отговорността за разноски, която е отговорност на страните в процеса, не и на трети лица, и която отговорност е поставена основно в зависимост от изхода по материалноправния спор между тях. По тези съображения хипотезата на чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК следва да се тълкува не във връзка с изр. 1-во, което урежда вземането на НБПП като изключение, а в общия контекст на чл. 78 от ГПК, касаещ разпределяне на отговорността за разноски между страните по делото съобразно
изхода по него. Съгласно чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК в случаите на осъдително решение лицето, полудило правна помощ, дължи разноски по делото съобразно принципа, установен в чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, а именно изхода на спора. Посочената разпоредба акцентира единствено върху това, че в случай на уважен осъдителен иск срещу лицето, получило правна помощ, последното дължи разноски на насрещната страна по делото - а не, че дължи на НБПП средствата, които бюрото е разходвало за възнаграждение за служебен адвокат. Следователно чл. 78, ал. 7, изр. 2-ро от ГПК не е от изключенията, предвидени в чл. 27а от ЗПрП, за разлика от чл. 97, ал. 2 от ГПК - при лишаване от правна помощ, и чл. 96, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 27 ЗПрП - хипотезата на прекратяването й поради промяна в обстоятелствата, въз основа на които тя е била предоставена. Аргумент в подкрепа на изложеното може да се извлече и от чл. 24 ЗПрП, който урежда случаите, в които правна помощ не се предоставя, въпреки че може да са налице предпоставките, очертани в чл. 22 и 23 ЗПрП. Една от хипотезите е когато претенцията на страната е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Само в този случай законът обвърза правната помощ с възможния изход по делото, но на етап предоставянето й. По никакъв начин обаче нито ЗПрП, нито разпоредбата на чл. 78, ал. 7 от ГПК обвързват с изхода на делото възстановяването на средствата от страна на лицето, на което тя вече е предоставена. В този смисъл е и трайната съдебна практика - напр. Определение № 99 от 14.04.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 730/2016 г., I г. о.; Определение № 238 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2015 г., I г. о.,; Определение № 131 от 24.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2016 г., II г. о. и други, която се споделя и от настоящия състав.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Определение № 260193/06.11.2020 г. постановено по г.д. № 753/2016 г. по описа на НПРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искането на Национално бюро за правна помощ за присъждане на разноските в размер на 280 (двеста и осемдесет ) лева , за предоставената на осн. чл. 26 ЗПрП на Ж.А.Й., ЕГН **********, действаща чрез настойника си А.К.Й. , правна помощ по гр. д. № 753/2016 г. по описа на Районен съд - Нови пазар.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
|
|
