Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 07.02.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 16414 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 25.07.2019г., гр.д.21684/18г., СРС, 47 с-в
се приема за установено по предявения от И.Т.Ч. срещу С.И.Б. иск с правно
основание чл.108 ЗС, че И.Т.Ч. е собственик на таванско помещение № 75,
находящо се в гр.София, ж.к. „*******, при съседи: изток – таван № 23, запад –
таван № 21, север – външна стена, юг – коридор, като се отхвърля искът за
осъждане на ответника да предаде владението.
Срещу решението в отхвърлителната
част постъпва въззивна жалба от ищцата И.Т.Ч.. Счита, че със съдебния доклад е
прието за безспорно, че ответникът владее процесния имот. В решението е налице
произнасяне вместо за процесния таван № 75, за друг таван № 76. Според СТЕ,
двата тавана са различни по площ и съседи, но констатацията на вещото лице, че
таван № 76, ползван от ответника, съответства на съседите по неговия нот. акт № 146/2013г., не кореспондира със съсед, посочен в
нот. акт № 46/1998г. на ищцата за таван № 75, а
именно от изток – таван № 23, който
според СТЕ съвпада с таван № 76. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се уважи искът изцяло.
Въззиваемият – ответникът по иска С.И.Б. оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо
и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
С влязлата в сила като
необжалвана част на първоинстанционното решение от 25.07.2019г., гр.д.21684/18г., СРС, 47 с-в се приема за установено,
че ищцата И.Т.Ч. е собственик на процесното таванско помещение № 75, находящо
се в гр.София, ж.к. „*******, при съседи: изток – таван № 23, запад – таван №
21, север – външна стена, юг – коридор.
Тези негови граници са вписани в писмения договор за
продажба на държавен недвижим имот от 20.06.1990г., с който Т.И.С., праводател
на ищцата, придобива апартамент № 75, на същия адрес, заедно с прилежащото таванското
помещение № 75. Същите граници са вписани и в договора за дарение, обективиран
в нот. акт № 47/1996г., т.III, д.467/1996г., I н-с при СРС, с който ищцата се легитимира като
собственик.
По силата на договор за покупко-продажба по нот. акт № 146/2013г., т.I, д.133/2013г., н-с рег. № 271 НК, ответникът С.И.Б.
става собственик на апартамент № 76 в същия блок, ведно с прилежащото таванско
помещение №76, с площ от 2,97кв.м., при
граници: изток-таван № 26, запад - коридор, север - коридор, юг - коридор.
След извършен съвместно със страните
оглед от вещото лице инж. Д. М.и съпоставка с доказателствата по делото, в съдебно-техническата
експертиза се приема, че ползваното от ответника таванско помещение № 76, на
което съответства таван № 23 от разпределението в блока, напълно съвпада със
съседите по неговия нот. акт № 146/2013г. Същото е
различно от процесното таванско помещение № 75, на което съответства таван № 22
от разпределението в блока, предвид неговите съседи по нот.
акт № 47/1996г., като двете помещения нямат обща граница. От заключението се
установява, че в титула за собственост на ищцата, процесното таванско помещение
№ 75 /22/ неправилно е индивидуализирано с граница от изток - таван № 23 /76/
на ответника. Това е така, защото в неговия титул, вместо съсед от запад - процесния
таван, фигурира коридор, като същевременно и четирите граници по документа за
собственост на ответника изцяло съответстват на реално ползвания от него обект.
При недоказана идентичност между
процесното таванско помещение и действително владяното от ответника, искът по
чл.108 ЗС в частта за ревандикацията е неоснователен.
Противно на оплакванията в жалбата, както
в мотивите, така и в диспозитива на решението, първоинстанционният съд точно се
произнася по спорния предмет, очертан в исковата молба - собствеността и
владението на таванско помещение № 75. В отговора на исковата молба, ответникът
ясно заявява, че владее друго таванско помещение № 76, с различни граници от
процесното. Въпреки неправилно възприетата в съдебния доклад безспорност на
факта, че ответникът владее процесния имот, първоинстанционният съд правилно
разпределя за ответника доказателствената тежест относно владението и указва на
ищцата, че не сочи доказателства за идентичност, като в решението формира
доказателствените и правни изводи, обосновани при съвкупна преценка на всички
доказателствени средства.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната
част.
Пред настоящата инстанция въззиваемият
установява разноски ОТ 360 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение, които
се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.07.2019г., гр.д.21684/18г., СРС, 47 с-в в
частта, с която се отхвърля предявеният от И.Т.Ч. срещу С.И.Б. иск с правно
основание чл.108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на таванско
помещение № 75, находящо се в гр.София, ж.к. „*******, при съседи: изток –
таван № 23, запад – таван № 21, север – външна стена, юг – коридор.
ОСЪЖДА
И.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на срещу С.И.Б., ЕГН **********
*** сумата 360 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.