Определение по дело №76/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община С., с ЕИК:[ЕИК], с административен адрес: [населено място], пл.”7 – ми април” №1, представлявана от кмета на общината Е. Д. И., против Решение №2752 от 24.11.2014 г., постановено по гр.д.№52/2014 г. по описа на Районен съд – [населено място], в частта, с която Община С. е осъдена да заплати на „А. С.”Е. с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Кресна, представлявано от управителя И. Г. Г., сумата от 11 141, 42 (единадесет хиляди сто четиридесет и един лева и четиридесет и две стотинки), с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2014 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 432,88 (две хиляди четиристотин тридесет и два лева и 88 ст.) за направените разноски по делото, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата се навеждат доводи, сочещи на неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение в обжалваната част. Изтъква се, че ако се приеме, че в случая не е налице валидно правно отношение на база на което страните да уреждат своите претенции, то не е приложима общата разпоредба на чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД, а тази на чл.61, ал.2 във вр. с чл.59 от ЗЗД., поради което решаващият първоинстанционен съд е постановил решението си при неточна правна квалификация. Сочи се, че [община] следвало да отговаря само до размера на обогатяването, тоест до размера, с който се е увеличила стойността на неговата собственост, а не стойността на вложените от ищеца СМР – та. Твърди се, че назначената по делото СТЕ установявала обема и стойността на извършените СМР – та, на вложените материали и труд, но не установявала увеличената стойност на имота върху който е изградена процесната ел. инсталация към момента на извършване на процесните СМР – та, нито установява с колко се е увеличила стойността на имуществото на общината. Навеждат се и съображения, че не се установявала изначално увеличаване на стойността на имота на общ. Струмяни, като ищецът по първоинстанционното дело, не ангажирал никакви доказателства за установяване на този подлежащ на установяване факт – размера на обогатяването. Сочи се още, че съгласно СИЕ се констатирало, че процесните СМР – та на обекта – ремонт на ел. инсталация на социален патронаж в [населено място], не са отразени в счетоводните записвания на общ. С.. В тази връзка се застъпва, че вещото лице е констатирало, че извършените проверки в инвентаризационните описи на общ. Струмяни за посочения период не констатират увеличаване на балансовата стойност на общинската сграда със стойността на извършения ремонт на ел. инсталация. Твърди се, че вещото лице е констатирало и че липсва счетоводно отразяване на процесната фактура, а освен това не е доказано, че за процесната ел. инсталация има изготвен и одобрен проект за ел. частите, чертежи, разрешение за пускане в експлоатация и др., като по този начин липсва гаранция, че процесната ел. инсталация отговаря на съответните законови изисквания, което обстоятелство по – скоро би създало проблеми и негативни последици от ползването й, отколкото да доведе до увеличаване на стойността на собствеността на [община]. На следващо място се сочи, че процесните СМР – та не били приети от общ. С., тъй като приемно – предавателният протокол №350/02.09.2011 г. не е подписан от представител на общ. С.. Твърди се, че не следва да се дава вяра на свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели, тъй като същите и към момента са в трудовоправни отношения с ищеца, който факт безспорно удостоверява тяхната зависимост.

Предвид гореизложените съображения се иска от настоящия съд да постанови решение, с което да отмени Решение №2752 от 24.11.2014 г., постановено по гр.д.№52/2014 г. по описа на Районен съд – [населено място], в частта, с която Община С. е осъдена да заплати на “А. С.”Е. с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Кресна, представлявано от управителя И. Г. Г., сумата от 11 141, 42 (единадесет хиляди сто четиридесет и един лева и 42 ст.), с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2014 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 432, 88 (две хиляди четиристотин тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) за направените разноски по делото, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемата страна [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: общ. К., с Д. Г., ул. „Т.“ № ..., чрез законния си представител управителя И. Г. е подала отговор на въззивната жалба. В последният се оспорват всички доводи на жалбоподателя. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че в началото на 2009 г. кметът на [община] е възложил в устна форма на [фирма] да направи ремонт на ел. инсталацията на социалния патронаж на общ. С., като на място са уточнени обема на СМР, които трябва да се извършат, доставката и необходимите ел. материали и оборудване. Сочи се, че не е спорно по делото, че извършените СМР са предмет на регламентация от ЗОП и за тях е следвало да се проведе процедура по реда на този закона, като тази процедура в конкретния случай не е спазена, поради което и каквито и уговорки да е имало между страните по делото, те не сочат на валидно възникнало между страните облигационно правоотношение. Изтъква се, че в настоящия случай ответника по първоинстанционното дело е получил имуществена облага на основание нищожен акт, поради което и правилно първоинстанционния съд е уважил предявения в условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Посочва се, че са неоснователни и възраженията на въззивника за недоказаност на размера на предявения в условията на евентуалност иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като съгласно неоспореното по делото заключение на вещото лице по извършената съдебно – техническа експертиза стойността на полученото от ответната община е в размер на 11 141, 42 лв., с която сума се е увеличила стойността на имотите, в които са изградени процесните СМР. Навежда се още, че с подписването на процесната фактура с №*********/08.09.2011 г. ответникът е приел извършените СМР или поне е узнал за тях, като с оглед обстоятелството, че ответната община не се е противопоставила на процесната фактура и на посочения в нея протокол веднага след узнаването им през м. септември 2011 г., то тези негови действия означават, че не само не се е противопоставил, но и е потвърдил и се е съгласил напълно с действията по извършената от [фирма] работа. В заключение се иска от съдът да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна.

В проведеното в рамките на настоящето дело открито съдебно заседание, за жалбоподателя Община С., представлявана от Е. Д. И. – Кмет, редово призовани не се явява представител.

В проведеното в рамките на настоящето дело открито съдебно заседание, за въззиваемия [фирма], представлявана от И. Г. Г., редовно призован не се явява представител.

Въз основа на събраните по делото доказателства, имайки предвид становищата на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от [фирма]”, с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Кресна, представлявано от управителя И.Г. Г., против Община С., с ЕИК:[ЕИК], с административен адрес: [населено място], пл.”...” №1, представлявана от кмета на общината Е. Д. И., с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 18 676, 94 лв., представляваща главница по фактура №253/02.09.2011 год. за извършени СМР, доставка и монтаж на ел. материали и оборудване във връзка с ремонтирането на ел. инсталацията на социалния патронаж на [община], съгласно сключен неформален договор за изработка, сумата от 3 394, 98 лева, представляваща натрупана мораторна лихва върху главницата за периода от 03.09.2014 год. до 17.01.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, като в условията на евентуалност е формулирано и искане съдът да постанови решение, с което да осъди Община С., с ЕИК:[ЕИК], с административен адрес: [населено място], пл.”...” №1, представлявана от кмета на общината Е. Д. И., да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], общ. Кресна и вписано в търговския регистър с ЕИК:[ЕИК], сумата от 18 676, 94 лв., представляваща стойността за извършени СМР, доставка и монтаж на ел. материали и оборудване във връзка с ремонтирането на ел. инсталацията на социалния патронаж на [община], с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата.

С Определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 04.11.2014 г. по гр.д.№52/2014 г. по описа на РС – [населено място], е допуснатоизменение в петитума на първоначално предявения иск, след което същият се счита предявен с искането, да се осъди ответника да плати на ищеца сумата от 11 564, 12 лв. /единадесет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, като е прекратено производството по делото по отношение на първоначално предявения иск за сумата над 11 564,12 лв., изразяваща се в размер на 7 112, 82лв., поради отказ от иска.

Видно е от Приемно предавателен протокол №350 за установяване завършването на натурални видове строително монтажни работи /акт.19/, с изпълнител [фирма] и инвеститор Община С., за обект: „Ремонт на ел. инсталация на социален патронаж [община]”, че същият не е подписан от представител на инвеститора – [община]. В последният е посочено наименованието на извършените СМР, количеството и тяхната цена, като общата цена на всички извършени СМР с ДДС е равна на 18 676, 94 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/.

С оглед плащане по горния Приемно предавателен протокол №350 за обект: „Ремонт на ел. инсталация на социален патронаж [община]”, е съставена и Фактура №[ЕГН]/02.09.2011 г., с получател Община С., с ЕИК:[ЕИК], с административен адрес: [населено място], пл.”...” и доставчик [фирма]” с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Кресна, представлявано от управителя И. Г. Г. Същата е на стойност 18 676, 94 лв. /осемнадесет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ и е подписана както от получателя по нея / [община]/, така и от доставчика [фирма]”, тоест и от двете страни по фактурата.

От приетата като доказателство по делото съдебно – счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице С. И. Н., се установява, че описаната в исковата молба и представена по настоящето дело Фактура №[ЕГН]/02.09.2011 г. е осчетоводена в счетоводството на ищцовото дружество [фирма], като същата е осчетоводена съгласно изискванията на ЗСч и е описана в счетоводните регистри и дневниците за продажба съставяни съгласно ЗДДС.

Съгласно посочената по – горе експертиза в ответната [община] №[ЕГН]/02.09.2011 г. не фигурира в счетоводните регистри. Посочва се още, че съгласно счетоводните данни на ищеца [фирма], размера на задължението на ответника по описаната по – горе фактура възлиза на 18 676, 94 лв. Съгласно счетоводните данни на ответника Община С. няма задължение по описаната по – горе фактура към [фирма]. В експертизата се сочи още, че по описаната по – горе фактура няма извършени плащания от страна на ответника към ищцовото дружество. Изтъква се още, че описаните в исковата молба СМР са отразени счетоводството на ищеца [фирма] на основание съставен Акт образец 19 и съставен приемно – предавателен протокол за установяване на натурални видове СМР №350. В счетоводството на ответника Община Струмяни не са предоставени на вещото лице данни по приемно – предавателен протокол за установяване на натурални видове СМР №350. На вещото лице не са предоставени данни и досежно това дали извършеното строителство и доставено оборудване в следствие на извършеното от ищеца СМР и дали същото е отразено в инвентаризационен опис или в баланса на общ. Струмяни. Посочва се още в заключението, че към датата на изготвяне на заключението, в счетоводния отдел на ответника, не са могли да установят разлика в стойността на активите на общината породени от въпросната фактура. От коментираната съдебно – счетоводна експертиза се установява също така, че размерът на мораторната лихва, която дължи ответника за периода от 09.09.2011 г. до датата на депозиране на исковата молба в съда, а именно 20.01.2014 г. възлиза на 4 567, 80 лв. /четири хиляди петстотин шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки/.

В рамките на първоинстанционното производство е допусната и приета като доказателство по делото и съдебно – техническа ескпертиза, изпълнена от вещото лице инж. В. И. Г., от което се установява, че описаните в исковата молба електро СМР са извършени като количеството и обем съгласно приложената Таблица, която включва видими, измерени и преброени налични в момента СМР. В последното е посочено още, че е налице положителен краен резултат – изградената ел. инсталация се използва по предназначение.

От горното заключение и приложената към него таблица /т.2/ се установява още, че стойността на СМР по представения по делото акт 19, съгласно цените на Строй – експерт, е равна общо на 11 564, 12 лв. /единадесет хиляди пестотин шестдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ без ДДС.

От съдебно – техническата ескпертиза и приложената към него таблица /т.3 от експертното заключение/ се установява още, че стойността на извършените СМР по представения по делото акт 19 по пазарните цени към момента на извършването им, е равна на 11 564, 12 лв. /единадесет хиляди пестотин шестдесет и четири лева и дванадесет стотинки/ без ДДС.

От показанията на свидетелите Д. С. О., П. И. П. и З. Б., който изпълнявал длъжността “домакин” в ответната Община се установява, че в началото на 2009 година по поръчка на кмета на Община С., към онзи момент В. Ч., [фирма] извършило ремонт на електрическата инсталация на сградата на социалния патронаж в [населено място]. Свидетелите сочат, че старата инсталация била изключена и била изградена нова инсталация и в кухнята и в столовата, били поставени нови подтабла, старите проводници били сменени с нови, връзките в таблата били ремонтирани, контактите били подменени. Свидетелите О. и П. сочат, че през същия период била ремонтирана и ел. инсталацията в сградата на Дома в м.”Студената вода”. Свидетелят О. сочи, че след приключването на работата приемо – предавателен протокол и фактура не били издадени, тъй като Общината не можела да плати възнаграждението, поради което били издадени по – късно.

На 02.09.2011 год. свид. О. съставил приемо – предавателен протокол под № 350 – образец Акт 19 за ремонт на ел. инсталацията на социален патронаж [община], в който описал извършените СМР и ги определил на стойност 15 564,12 лева без ДДС. В протокола били описани СМР извършени в [населено място] и [населено място]. Протоколът не бил подписан от представители на инвеститора и от приемател. От показанията на свид. К. С., която изпълнявала длъжността “главен специалист строителство” в общинската администрация Струмяни към 2009 година, се установява, че не е изготвяла предварителна количествено – стойностна сметка и не е изготвяла актове за ремонт на ел. инсталацията на социалния патронаж, поради което не е участвувала и в предавателна комисия за завършването на обекта.

От удостоверение с изх.№ 94-00-981(1) от 13.06.2014 г. издадено от Община Струмяни и Акт за частна общинска собственост №942/22.04.2013 год. се установява, че сградата на социален патронаж на [община] е частна общинска собственост.

С обжалваната част на Решение №2752 от 24.11.2014 г., постановено по гр.д.№52/2014 г. по описа на Районен съд – [населено място] е осъдена ОБЩИНА С., с административен адрес: [населено място] пл. “С.” № 1, представлявана от кмета Е. Д. И. да заплати на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. Кресна, представлявано от управителя И. Г. Г. (единадесет хиляди сто четиридесет и един лева и 42 ст.), с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2014 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 432,88 (две хиляди четиристотин тридесет и два лева и 88 ст.) за направените разноски по делото, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на установеното от фактическа страна и след като съобрази разпоредбите на закона, съдът приема за установено следното от правна страна:

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и е насочена против подлежаща на обжслване част на първоинстанционен съдбен акт, поради което е процесуално допустима. Същата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията за редовност формулирани в разпоредбите на чл.260 и чл.261 от ГПК.

По валидността и допустимостта на обжалваното решение:

Обжалваното решение на Районен съд – [населено място] е валидно – няма основания за прогласяване на нищожността му на основание чл.270, ал.1 от ГПК. То е и допустимо – не са налице основания за обезсилване на съдебното решение в обжалваната част при хипотезите на чл.270, ал.3 от ГПК.

По правилността на първоинстанционното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, Благоевградският окръжен съд намира следното:

Предмет на настоящата въззивна проверка е решението на РС – Сандански в частта, с която е уважен предявеният пред първата инстанция евентуален иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. В. съд приема, че предявеният и разгледан от първата инстанция евентуален иск за осъждане на Община С. да заплати на ищеца сума в размер на 11 564, 12 лв. /единадесет хиляди петстотин шестдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляващи стойността на извършени СМР, доставка и монтаж на ел. материали и оборудване във връзка с ремонтирането на ел. инсталацията на социалния патронаж в [населено място], с която ответника се е обогатил без основание за негова сметка, следва да се квалифицира като иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Фактическият състав на чл.55, ал.1 пр.1 от ЗЗД, каквато правна квалификация е дадена от първостепенния съд, изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Началната липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение. Съобразно посочените постановки, съдържащи се в ППВС №1/28.05.1979 г. в случая следва да се приеме, че липсват твърдения от ищеца за разместване чрез преминаване на блага от неговата правна сфера в тази на ответника. Ищецът в случая твърди, че е извършил СМР – та по ремонтирането на ел. инсталацията на социалния патронаж на [населено място], по повод на които е доставял материали и ел. оборудване т.е. претендира се в случая заплащане на разноски по осъществяване на резултат от извършена работа /СМР – та/. Твърденията са му, че с резултата от СМР – тата ответникът се е обогатил за негова сметка без основание. След като липсват твърдения за разместване на блага /резултата от СМР – тата като такъв никога не е бил в правната сфера на ищеца/, то правната квалификация на иска с оглед твърденията в обстоятелствената част и съобразно петутима на исковата молба следва да е по чл.59 от ЗЗД, съобразно която законова разпоредба всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова с което се е обогатил. В случая обогатяването е с резултата от извършените СМР-та. Освен това в случая се твърди липса на валидно сключен договор с ответната община по ЗОП, което отново налага квалифицирането на предявения иск по чл.59 от ЗЗД /вж. в този смисъл – Решение №186 от 26.11.2010г по т.д.№417/2009г, ІІ т.о. ВКС, както и Решение № 144 от 22.11.2013г. по гр.д. № 406/2012г, І т.о. ВКС/, а не по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД. Следователно дадената от районната инстанция правна квалификация на горепосочения иск като такъв по чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД е неправилна, но първоинстанционното решение в тази част е допустимо. Така е защото в съдебната практика /вж. напр. Решение №126 от 24.04.2012 г. по гр. д. № 563/2011 г., ІІІ г.о. на ВКС, както и Решение №157 от 30.10.2013 г. по т.д.№1091/2012 г., І т.о. на ВКС/ е утвърдено разбирането, че квалификацията на спорното право се извършва от сезирания съд, изхождайки се от твърденията на ищцовата страна. Съдът обаче не е обвързан от квалификацията, посочена от ищеца, независимо дали тя е визирана като текст от закона или като терминологично определяне на вида и характера на претендираното вземане. Дори първоинстанционният съд да се произнесе по неправилна квалификация, решението не се явява недопустимо, ако решаващата му дейност не се е отклонила от рамките на спора, въведени с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При една такава ситуация обаче въззивната инстанция е длъжна да посочи вярната квалификация на спорното правоотношение в своя съдебен акт, с който решава делото, произнасяйки се по същество /вж. също в този смисъл и Решение №177 от 11.07.2012 г. по гр.д.№193/2011 г., ІV г.о. на ВКС/. Следователно, доколкото първостепенният съд се е произнесъл във фактическите рамки на претенцията, с която е бил сезиран, атакуваният акт не е недопустим. Ето защо е необходимо настоящият съдебен състав, отчитайки вярната квалификация, да реши спора по същество. Затова въззивната инстанция следва да се произнесе по иска според правилната квалификация, която счита, че е по чл.59 от ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД съдържа следните елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия. В конкретният казус основателността на претенцията предполага при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца факта на изпълнение на устно възложения резултат от кмета на общината, вследствие на който факт се твърди настъпилото обедняване респ. обогатяване.

Съдът намира, че посочените по – горе предпоставки за уважаване на предявения с исковата молба евентуален иск са налице. На първо място, безспорно се установи по делото, че сградата на социален патронаж на [община] е частна общинска собственост, тоест собственост на ответника по първоинстанционното дело. Правото на собственост върху процесния имот включва правото на [община] да го ползва и владее от свое име, за своя сметка и на своя отговорност. На второ място, от показанията на свидетелите Д. О., П. П. и З. Б., който изпълнявал длъжността “домакин” в ответната Община се установи, че в началото на 2009 година по поръчка на кмета на Община С., към онзи момент В. Ч., [фирма] извършило ремонт на електрическата инсталация на сградата на социалния патронаж в [населено място]. На трето място, установи се, че по делото, че описаните в исковата молба електро СМР са извършени като количеството и обем съгласно приложената таблица, която включва видими, измерени и преброени налични в момента СМР, като безспорно се установи, че е налице положителен краен резултат – изградената ел. инсталация се използва по предназначение. С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели и констатацията на вещото лице, че работите са налични, обсъдени с подписаната фактура от кмета към онзи момент на общината, се налага категоричния извод, че ищецът е изпълнил процесните СМР-та. Н. на фактурата, неотразяването на последната в счетоводните записвания на общ. С., невключването й в активите на общината, не води до различен от направения извод при безспорния факт, че фактурата е подписана от кмета, установяване от гласните доказателства на начина, по който са извършени и експертното заключение, според което претендираните СМР-та са налични като количество и обем, което включва видими, измерени и преброени в момента СМР-та. Несъстоятелно се възразява срещу кредитиране показанията на свидетелите на ищеца по първоинстанционното дело с аргумента, че е в трудоправни отношения с ищеца, тъй като те именно по повод това взаимоотношение са им известни фактите по извършване на процесните СМР-та. От друга страна показанията им съответстват на констатациите на експерта за тяхното наличие, обсъдени с факта на двустранно подписаната фактура, в която като основание за издаването й се цитира неподписания протокол.

Съдът намира, че посредством извършването на описаните в исковата молба СМР ответника по първоинстанционното дело се е обогатил, като това обогатяване, изчислено на база пазарните цени към момента на извършване на СМР, съгласно приложената таблица, приложение №2 към извършената по делото съдебно – техническа експертиза, е в размер на 11 564.12 лв. /единадесет хиляди петстотин шестддесет и четири лева и дванадесет стотинки/. В резултат на обогатяването на ответника по първоинстанционното дело се е стигнало до обедняване на ищеца / [фирма]/. От друга страна, не се установи правно основание за така описаното обогатяване на Община Струмяни и липсва друга правана възможност за защита на обеднелия. Ето защо съдът намира, че в съответствие с правилото на чл.59, ал.1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата от 11 564.12 лв. /единадесет хиляди петстотин шестддесет и четири лева и дванадесет стотинки/, с които ищецът е обедял, а ответникът обогатил, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.01.2014г. до окончателното й изплащане. В конкретния случай обаче предявения пред първоинстанционния съд евентуален иск е уважен до размера от 11 141,42 (единадесет хиляди сто четиридесет и един лева и 42 ст.), като липсва жалба от страна на [фирма] за отхвърлената част от иска, поради което съдът намира, че следва да уважи иска по чл.59 от ЗЗД до размера на сумата от 11 141,42 (единадесет хиляди сто четиридесет и един лева и 42 ст.).

Не може да се сподели, възражението на жалбоподателя, че за размера на отговорността има отношение факта на увеличаване стойността на имота, тъй като според него това е размера на обогатяването му, като с нея следва да се сравни размера на обедняването, което съответства на действително направените разходи, и съответно се отговаря за по – малката сума.

Неоснователен е и доводът, направен във въззивната жалба, според който правната квалификация на евентуално предявения иск следва да е по чл.62, ал.2 във вр. с чл.59 от ЗЗД – тъй като работата, според жалбоподателя, е била предприета и в собствен интерес какъвто за ищеца се явява получаването на търговска печалба. За да се приложи ал.2 на чл.62 от ЗЗД следва да е налице и фактическият състав визиран в чл.61, ал.1 от ЗЗД, а именно чуждата работа да е била предприета уместно и да е добре управлявана в чужд интерес. Такива фактически твърдения не са направени в исковата молба, поради което предявеният евентуален иск не може да се квалифицира по цитираната от въззивника правна норма. Ищецът не твърди, че е извършил работата поради направена от самия него преценка за уместност да я извърши – било то, за да запази имота; било то за да увеличи стойността му или нещо друго, което прави несъстоятелен и довода в жалбата за липса на доказателства за увеличената стойност на имота. Ищецът сочи, че я е извършил по устно възлагане от кмета, което от своя страна изключва недопустимата самоцелна намеса в правната сфера на ответника и извършването й без пълномощия.

Неоснователен е и доводът на въззивника, че неосчетоводяването на процесната фактура, неотразяването на СМР – та в разчетите за финансиране на капиталовите разходи в общината, водело до недоказаност на иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД. При установените по делото факти, че фактурата е подписана от кмета, че претендираните СМР – та са извършени, /видно от гласните доказателства и експертното заключение по назначената по делото съдебно – техническа експертиза/, следва, че предявеният иск е доказан по основание и размер. Извършените от ищеца с негови средства СМР – та в собствения на ответната община обект са довели до намаляване патримониума на ищеца и съответно до увеличаване патримониума на ответника. Доколкото това имуществено разместване е осъществено без наличието на правно основание, същото е недопустимо, поради което ответникът следва да заплати на ищеца сумата, с която неоснователно се е обогатил. Обогатяването на ответната община, респ. обедняването на ищцовото дружество се съизмерява със стойността на извършените СМР – та, възлизаща на уважената от първоинстанциония съд сума от 11 141,42 (единадесет хиляди сто четиридесет и един лева и 42 ст.), която стойност е установена от заключението на изслушаната в първоинстанционното производство техническа експертиза.

В контекста на визираните в исковата молба обстоятелства обогатяването не възлиза на увеличената стойност на имота със сторените СМР – та, а възлиза на пазарната цена на вложените материали и труд, които той би направил, ако сам бе ги извършил, а обедняването се съизмерява с направените разходи на извършилия ги.В случая изобщо няма значение и въобще не е необходимо с извършените СМР – та да се е увеличила стойността на вещта, който факт ще има значение при евентуални твърдения за извършени подобрения /каквито в случая липсват/, тъй като по дефиниция подобрение е налице, когато с вложените труд, средства и материали във вещта стойността й се е увеличава.

По гореизложените съображения решението като краен резултат е правилно и настоящият съдебен състав го потвърждава променяйки правната квалификация на предявения евентуален иск от чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на чл.59 от ЗЗД.

По разноските:

Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл.78, ал. 3 ГПК въззиваемият [фирма] има право на разноски за въззивната инстанция в размер на 500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнагражение за въззивната инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие /на л.20 от въззивното дело/.

Мотивиран от горните фактически и правни съображения и на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, чл.271, ал.1 от ГПК и чл.78, ал.3 от ГПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2752 от 24.11.2014 г., постановено по гр.д.№52/2014 г. по описа на Районен съд – [населено място], в частта, с която Община С. е осъдена да заплати на “А. С.”Е. с[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. К., представлявано от управителя И. Г. Г., сумата от 11 141, 42 (единадесет хиляди сто четиридесет и един лева и 42 ст.), с която неоснователно се е обогатила за негова сметка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2014 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 432, 88 (две хиляди четиристотин тридесет и два лева и 88 ст.) за направените разноски по делото, както и пет лева за издаване на изпълнителен лист, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила, поради обстоятелството, че не е бил обжалван.

ОСЪЖДА Община С., със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „...“ №1, с ЕИК:[ЕИК], представлявано от кмета Е. Д. И., да заплати на [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: общ. К., с Д.Г., ул. „Т...“ № ..., представлявано от управителя И. Г., сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението следва да се връчи на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: