О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр.
Варна, _____.05.2019г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА М.
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното
от съдия М.Христова
ч.т.д.№125 по описа за 2019г.
на ВОС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по молба вх.№1932/01.04.2019г. от „Технокар“ ЕООД, гр.Варна, чрез
адв.Костадинова, за допълване на постановеното по делото определение
№298/24.01.2019г. в частта за разноските, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК
в полза на молителя се присъдят направените за настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Твърди
се, че по делото са представени доказателства за заплащане на договореното от
ответника по жалбата – молител възнаграждение и списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по молбата Община Вълчи дол с писмен отговор, чрез адв.М., оспорва искането
като неоснователно. Излага, че поради характера на определението, с което се
допуска или привлича трето лице – помагач, разноски в производството не се
дължат както на страната, която го е инициирала, така и на насрещната страна.
Производството е такова по спорна съдебна администрация, при която съдът е сезиран
с искане да разреши спор между страните по делото за надлежните участници в
хода на същото, а не за разрешаване на спора по отношение на правата, предмет
на исковете. С оглед на което и разноски не следва да се присъждат.
В
условие на евентуалност, ако съдът счете искането за основателно, то в този
случай прави възражение за прекомерност на заплатения от молителя адвокатски
хонорар, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото,
разглеждането му в закрито съдебно заседание без явяване на страните и техните
представители.
По
същество моли съда да отхвърли искането като неоснователно, а в условие на
евентуалност да намали размера на претендираното възнаграждение до минималния
такъв, определен в Наредба №1/2004г.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото намира за установено следното:
Производството е образувано по частна жалба от Община
Вълчи Дол, чрез адв.М., срещу определение №298/24.01.2019г. по т.д.№1263/2018г.
на ВОС, с което е отказано конституиране на Агенция за държавна финансова
инспекция, в качеството й на трето лице – помагач на страната на жалбоподателя
– ищец.
Производството е приключило с влязло в сила определение
№181/20.03.2019г., с което обжалваното определение е потвърдено. В същото съдът
не се е произнесъл за дължимостта на направените в производството разноски.
В подадения от молителя „Технокар“ ЕООД писмен отговор по
частната жалба изрично е направено искане за присъждане на разноските за
производството, като са приложени доказателства за извършването им – договор за
правна защита и съдействие, в който е посочено, че заплащането на договорения
адвокатски хонорар е направено в брой.
Съдът
е сезиран с искане за допълване на постановеното по делото определение в частта
за разноските, по реда на чл.248 от ГПК, поради което същото е допустимо,
независимо от липсата на представен списък по чл.80 от ГПК /в този смисъл е т.8
от ТР №6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
От
друга страна, съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК съдът се произнася по
въпроса за разноските при приключване на производството. Систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл.81 във вр. с чл.78 от ГПК води до извод, че
актът, с който се приключва производството по делото е решение, с което се
уважава или отхвърля предявения иск или определение за прекратяване на
производството, тъй като отговорността за разноски възниква именно в посочените
хипотези. При наличие на висящо производство пред ВОС по основателността на
предявените искове, претенцията за разноски на молителя, включително и за
настоящото производство, е обусловена от изхода по спора. Разпоредбите уреждащи
отговорността за разноски не могат да се тълкуват разширително, поради което и
с оглед обстоятелството, че постановеното по настоящото дело определение не
разрешава спора по същество, то съдът не следва да се произнася по разноските
направени само в това производство /определение по ч.т.д.№2833/2018г. на ВКС/.
Ето
защо, при постановяване на определението по делото съдът не е присъдил разноски
и не са налице предвидените в ГПК основания за допълването му по реда на чл.248
от ГПК, като искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение /в
този смисъл е и определение по ч.т.д.. 2633/2018г. на ВКС/.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1932/01.04.2019г. от
„Технокар“ ЕООД, гр.Варна, чрез адв.Костадинова, за допълване на определение
№298/24.01.2019г. по ч.т.д.№125/2019г. на Апелативен съд – Варна в частта за
разноските, по реда на чл.248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: