Р Е Ш Е Н И Е
№ 2111/04.12.2019 година, град Бургас,
Административен съд –
Бургас, в съдебно заседание на трети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С.
прокурор Андрей
Червеняков,
разгледа адм.д. № 2109/2019 година.
Производството е по реда на глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по жалба от А.А.К. с ЕГН ********** и съдебен адрес: *** против принудителна административна мярка (ПАМ)
преместване на лек автомобил, извършено с протокол № 1455/15.08.2019 година от
полицай К. П., служител в група „Общинска полиция - Н.“ при РУ – Н. на МВР.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
ПАМ. Твърди се, че не са били налице предпоставките за прилагането ѝ,
защото установената вертикална сигнализация за осигурени паркоместа на служебни
автомобили се е намирала извън обсега на пространството, върху което е бил
спрян собствения му автомобил. Иска се отмяна на ПАМ.
Едновременно с жалбата е предявена и искова молба
срещу Община Н.. От твърдяната незаконосъобразност на наложената ПАМ се
претендират имуществени вреди в размер на 52 лева, представляващи заплатена
такса за извършеното принудително преместване на автомобила. Претендира се и
„законна лихва от до възстановяването на същата“.
Ответникът по жалбата я оспорва.
Ответникът по исковата молба, чрез представляващ го
юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на исковата молба.
Прокурорът дава становище за основателност на жалбата
и основателност на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните доказателства,
установи следната фактическа обстановка по делото.
На 15.08.2019 година ищецът спрял управлявания от него
лек автомобил „Ф*“ с регистрационен № *** на улица „Иван Вазов“ в град Н., в
близост до сградата на Районен съд – Н.. В 10:40 часа по отношение на
автомобила е била приложена ПАМ от ответника П. поради паркирането на МПС „в
зоната на парко място на Р.С в гр. Н.“. В 10:46 часа автомобилът е бил оставен
на „наказателен паркинг Вятърна мелница“ от репатриращия автомобил. За извършеното
преместване е бил съставен протокол № 1455/15.08.2019 година и са били
изготвени снимки (лист 8 и 102 - 109).
На 15.08.2019 година, в 12:18 часа жалбоподателят
заплатил такса „репатриране“ в размер на 52 лева на паркинг „Вятърна мелница“ в
полза на Община Н. и получил превозното си средство. За заплатената такса му
бил издаден фискален бон (лист 11).
Със заповед № 510/28.03.2018 година кметът на общината
е определил местата, в които да бъдат откарвани автомобилите с наложена ПАМ,
като за град Н. е определил паркинг „Вятърна мелница“. Със същата заповед на
началника на РУ – Н. на МВР е разпоредено „да осигури необходимия брой
упълномощени длъжностни лица за установяване на нарушенията при процедурата по
репатриране на МПС“ (лист 98 - 99).
Като доказателство за компетентността на служителя,
наложил ПАМ, е представена заповед № 474/20.03.2018 година на кмета на Община Н.,
с която на поименно изброени (в списък) „служители с полицейски правомощия“ от
група „Общинска полиция“ е възложено да нареждат „преместване на неправилно
паркирано ППС“ по ЗДвП, а контролът по изпълнението на заповедта е възложен на
директора на дирекция „Транспорт“ в общината. Към заповедта е приложен поименен
списък на служителите в група „Общинска полиция“ в РУ – Н. на МВР, сред които е
и старши полицай Кирил П. – наложил ПАМ (лист 100 - 101).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните прави изводи.
Относно наложената ПАМ.
Жалбата е допустима.
Подадена е срещу административен акт – ПАМ, за който е
предвидена възможност за съдебен контрол. Жалбата е подадена от лице, чиито
права и интереси са били засегнати неблагоприятно от наложената мярка. К.
е използвал автомобила на територията на
града и по повод принудителното преместване на МПС е заплатил на общината
такса, определена от общинската администрация, за да получи отново фактическата
власт върху управляваното от него МПС. Жалбата е подадена в срока по чл. 149
ал.1 от АПК.
По съществото на обжалването съдът приема от правна
страна следното.
ПАМ е наложена от компетентен административен орган.
Съгласно чл. 94 ал.1 от ЗМВР, за опазване на
обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и
осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност на органите
на местното самоуправление към общините в Република България могат да се
изграждат по реда на чл. 92, ал. 1 звена "Общинска полиция".
Контролът и методическото ръководство върху дейността на звената "Общинска
полиция" се осъществяват от съответните областни дирекции и районни
управления на МВР.
Според чл. 94 ал. 4 от ЗМВР, ръководството,
организацията на звената "Общинска полиция", правомощията на техните
служители, както и редът за взаимодействие със структурите на МВР се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
Структурата и правомощията на звената „Общинска
полиция“ за правно регламентирани с Наредба № 8121з-422 от 16.04.2015 г. за
организацията и дейността на звената "Общинска полиция", издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредбата).
Нормата на чл. 2 ал.1 от Наредбата предвижда, че
звената "Общинска полиция" изпълняват задачи, свързани с опазване на
обществения ред, охраната на обекти, безопасността на движението по пътищата и
осъществяването на контролната и административнонаказателната дейност на
органите на местното самоуправление към общините в Република България.
Съгласно чл. 6 от Наредбата, цялостното финансиране на
тези служители - средствата за
финансовото и материално-техническото осигуряване и социално обезпечаване на
служителите от звената – се поема от съответната община, а според чл. 10 ал.1
от Наредбата, общата организация, координацията, ръководството и контролът на
звената "Общинска полиция" се осъществяват от кметовете на общините.
Нормативната компетентност на служителите в групите
„Общинска полиция“ да налагат ПАМ по ЗДвП е предвидена в чл. 15 т.4 от
Наредбата. Този текст урежда тези звена да изпълняват специфични дейности по
недопускане на движение и неправилно паркиране в забранени зони на територията
на общината (автобусни пътни ленти, спирки на масовия градски транспорт и др.).
В конкретния случай, органът, наложил ПАМ, е служител
на група „Общинска полиция“, чието общо ръководство и контрол се осъществява от
кмета на общината, по силата на чл. 10 ал.1 от Наредбата (докато местните и
централните ръководни органи на МВР осъществяват единствено методическо ръководство – чл. 10 ал.3 –
5 от Наредбата).
Именно в изпълнение на правомощията си по чл. 10 ал.1
от Наредбата, кметът на общината е оправомощил със заповед № 474/20.03.2018
година изрично посочени служители (сред които и Кирил П.) да налагат ПАМ със
съдържание като процесната.
При налагането на ПАМ не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП (в редакцията му към
датата на налагане на ПАМ), принудителните административни мерки по чл. 171 т.
1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Мярката по
чл. 171 т. 5 б. „б” от ЗДвП, наложена на
А.К., не е сред изрично посочените. Т.е. законодателят е изключил
задължителната писмена форма за този вид ПАМ. В тази връзка съдът приема, че
разпореждането на компетентния орган за налагане на оспорената ПАМ не е в
нарушение на императивни правила относно формата на мярката.
Наложената мярка е материално незаконосъобразна.
Съгласно чл. 171 т. 5 б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното
средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени
с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на
паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай
лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на
вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото
местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното
средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата
за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на
уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи.
Нормата на закона предвижда две условия за прилагане
на конкретната ПАМ, които могат да съществуват и едновременно – 1. превозното
средство да е паркирано в нарушение на правилата за движение на места,
обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване
на паркирано превозно средство и 2. когато превозното средство създава опасност
или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
По делото не е установено (а и не се твърди от
ответника) в зоната, в която е бил спрян автомобила, управляван от
жалбоподателя, да е имало разположени неподвижни пътни знаци, установяващи
конкретни правила за движение и предупреждаващи за принудително преместване на
паркирано превозно средство.
От съдържанието на изготвения протокол от органа,
наложил ПАМ, се установява, че той е приел, че превозното средство е паркирано „в
зоната на парко място на Р.С в гр. Н.“. Абревиатурата „Р. С“ се тълкува от
настоящия състав като „районен съд“, т.е. следва да се приеме, че според
ответника автомобилът на К. е бил разположен – паркиран - върху място, служебно
определено за паркиране на автомобил на Районен съд – Н..
Нормата на чл. 98 от ЗДвП съдържа множество хипотези,
при които се забранява спирането за престой и паркирането. Престоят и паркирането са забранени: 1. на
място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението
или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал; 2. до
престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението; 3.
в тунели и подлези, на мостове, надлези, стеснени участъци от пътя и в участъци
с ограничена видимост; 4. върху трамвайни и железопътни линии или в такава
близост до тях, която може да затрудни движението на релсовите превозни
средства; 5. на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5
метра преди тях; 6. на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях; 7. на
платното за движение, където разстоянието между пътното превозно средство и
пътната маркировка, забранена за пресичане, е по-малко от 3 метра или с пътен
знак е забранено изпреварването; 8. върху пътна лента, предназначена за
движение на бавнодвижещи се пътни превозни средства, обозначена с пътен знак.
Освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е
забранено: 1. пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на
други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни
средства; 2. на платното за движение и на тротоара непосредствено пред
входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях; 3.
на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници; 4. на места, определени за хора с трайни увреждания; 5. на пътя - за
регистрирани пътни превозни средства, свидетелството за регистрация на които е
отнето или върнато в Министерството на вътрешните работи; 6. пред входовете и
на прилежащите тротоари на детските заведения и училищата.
От лаконичното словесно описание на обстоятелствата по
налагането на ПАМ и от разположението на автомобила, установено при налагане на
мярката, съдът прави извод, че фактическото основание за налагане – според
органа – не се съдържа в нито една от хипотезите на чл. 98 от ЗДвП.
В протокола, съставен от ответника П., не се твърди,
че превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива
от другите участници в движението пътен знак или сигнал (чл. 98 ал.1 т.1 от ЗДвП), че е в участък от пътя с
ограничена видимост (чл. 98 ал.1 т.3 от ЗДвП), че е разположено на платното за
движение и на тротоара непосредствено
пред вход на жилищна сграда и гараж,
и затруднява достъпа до него (чл. 98 ал.2 т.2 от ЗДвП) или че е пред вход и на
прилежащ тротоар на детско заведение
или училище (чл. 98 ал.2 т.6 от ЗДвП). Посочено е, единствено, че автомобилът е
върху „парко място на Р.С“.
В съдебното производство от страна на ответника (а и
на ответната община) не са представени доказателства, че автомобилът на К. е
бил разположен в зона, в която е било забранено паркирането. Мястото, върху
което е установен автомобила, е улица, но от приложените снимки и схема на
пътната маркировка (лист 37) на улица „Иван Вазов“ е невъзможно да се разбере в
коя част на улицата е било спряно МПС и попадало ли е в зоната, определена за
паркиране на служебни автомобили на РС – Н., къде точно е била тази зона и по
какъв начин е била обособена от останалите паркоместа в района.
В заключение съдът приема, че от ответника в
производството не е доказано наличието на материалноправните предпоставки за
налагане на ПАМ спрямо автомобила на жалбоподателя К.. Затова мярката следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
По иска по ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, визирана в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред, като в случай на незаконосъобразно
действие, същото би могло да бъде констатирано и в производството по
обезщетението; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да бъде реализирана отговорността на държавата по
реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Исковата молба, разгледана по същество - е
основателна.
Налице е незаконосъобразен административен акт – ПАМ,
наложена от административен орган
(полицай в група „Общинска полиция“), осъществяващ правомощия по възложение от
кмета на Община Н..
От тази незаконосъобразна мярка – в пряка причинно –
следствена връзка - в правната сфера на А.К. са възникнали неблагоприятни
последици. За получаването на незаконно преместения автомобил ищецът е заплатил
такса в размер на 52 (петдесет и два) лева, за което е представил надлежно
доказателство – фискален бон. Претенцията на К. за претърпени имуществени вреди
е основателна и следва да бъде уважена.
По отношение на останалата част от иска за присъждане
на „законна лихва от до…“ - съдът констатира, че с протоколно определение от
22.10.2019 година исковата молба на К. е оставена без движение – в тази част,
като му е указано да конкретизира начален и краен момент на претендираната
лихва. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията исковата молба –
в тази част - ще бъде върната (лист 92 стр. 2). Към момента на даване ход на
устните състезания процесуалната нередовност на жалбата – в частта за
претендираната лихва върху обезщетението – не е отстранена и това обстоятелство
обуславя частичното ѝ връщане.
Искът за имуществени вреди следва да бъде уважен в
размер 52 (петдесет и два) лева.
Изходът от оспорването обуславя възлагане на
разноските в исковото производството върху ответника – Община Н. - в
съответствие с чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ. От ищеца е представено доказателство за заплатена държавна такса в
размер на 10 лева – за разглеждане на жалбата по същество, която ответникът
Община Н. (в чиято структура изпълнява функциите си органа, наложил
незаконосъобразната ПАМ) следва да му възстанови..
По изложените съображения, на основание чл. 172 от АПК, чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, чл. 1 ал.2 и чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ принудителна административна мярка „преместване
на лек автомобил“, наложена на 15.08.2019 година на А.А.К. с ЕГН **********,
като водач на лек автомобил „Фолксваген“ с регистрационен № СВ 8135 КМ, с
протокол № 1455/15.08.2019 година от служител в група „Общинска полиция - Н.“ при
РУ – Н. на МВР.
ОСЪЖДА Община Н. да заплати на А.А.К. с ЕГН **********
сумата от 52 (петдесет и два) лева обезщетение за претърпени имуществени вреди
от отменената принудителна административна мярка.
ВРЪЩА исковата молба на А.А.К. с ЕГН ********** *** в частта относно лихвата, претендирана върху
размера на исканото обезщетение и ПРЕКРАТЯВА адм. д. № 2109/2019 година – в
тази част.
ОСЪЖДА Община Н. да заплати на А.А.К. с ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева – разноски по
делото.
Решението – в частта относно постановената отмяна на
наложената принудителна административна мярка – е окончателно.
В частта относно присъденото обезщетение по ЗОДОВ
решението може да се обжалва или протестира в 14-дневен срок от съобщаването му
- пред Върховен административен съд, а в частта, в която исковата молба е
оставена без разглеждане и е върната – пред същия съд в 7 – дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: