Решение по дело №268/2018 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 230
Дата: 10 декември 2018 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Димитринка Христова Стаматова
Дело: 20187280700268
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е

№ 230/10.12.2018 г.

Гр. Ямбол    

 

 

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАМАТОВА

 

 

 

при секретаря Ст. Панайотова разгледа докладваното от съдията адм. д. № 268 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е образувано по жалба на С.Т.Г. *** против изричния отказ на Началника на РУ   – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол с   рег. №   1679р-26463/11.10.2018 г.  да  му бъде издадено  разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Сочи се, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Иска се отмяната й.     

В съдебно заседание жалбоподателят Г., редовно призован, участва лично и с упълномощеният от него  процесуален представител – адв. Г.. Последният  поддържа депозираната жалба изцяло на основанията, изложени в същата.  

Ответната страна – Началника на РУ  Ямбол  към ОД на МВР – Ямбол, чрез  процесуалния си представител – * А., оспорва  подадената жалба и поддържа изцяло депозирания писмен отговор, като  изразява становище, че    обжалваният административен акт е   напълно законосъобразен.    

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.09.2018 г., жалбоподателят  С.Г. ***  при ОД на МВР – Ямбол заявление  с вх. №  167900-3764  за издаване на   разрешение  „придобиване на 1 брой късо огнестрелно оръжие“, като посочил, че същото му е необходимо за самоотбрана.  Към заявлението си същият приложил всички изискуеми документи,  а именно:

-          Декларация на основание чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ от 12.09.2018 г., от която е видно, че огнестрелното оръжие и боеприпасите се съхраняват при условията на чл. 98, ал. 1 от ЗОБВВПИ;

-          Медицинска бележка от 11.07.2018 г., от която се установява, че жалбоподателят не се води на диспансерно наблюдение и е психично здрав;

-          Свидетелство за съдимост с рег. №  7380/11.09.2018 г., от което е видно, че Г. не е осъждан;

-          Удостоверение № У-1240/2018 от 04.07.2018 г., издадено от Окръжна прокуратура – Ямбол, от което видно, че към 03.07.2018 г. срещу жалбоподателя няма обвинения по неприключили наказателни производства;

-       Вносна бележка за платена държавна такса.   

Видно от приложените към делото Докладни записки  рег.   №№   1679р-26466/11.10.2018 г.  и  1679р-24320/20.09.2018 г.,   при извършената проверка по повод подаденото от Г.  заявление за издаване на разрешение  било констатирано, че  спрямо него  няма налагани мерки по ЗЗДН, а  в масивите на АИС – МВР за  последните пет години няма данни за молби или сигнали касаещи застрашаване на живота и здравето на жалбоподателя.  

На 11.10.2018 г., с Отказ 1679р-26463,     Началникът на РУ   Ямбол  към  ОД на МВР – Ямбол, на осн. чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,  отказал издаването на разрешение за  придобиване  на късо огнестрелно оръжие  на жалбоподателя Г.  поради липса на    основателна причина, обосноваваща издаването на разрешението.     Отказът е връчен на Г. на 17.10.2018 г., а на  26.10.2018 г. същият е депозирал жалбата си против него. Въз основа на последната е образувано и настоящото съдебно производство. 

 Към делото са приложени и копие от Трудов договор от 28.03.2018 г., от който е видно, че  жалбоподателя е  назначен на длъжността „охранител“ в  “Е.“ ЕООД, гр. С., с място на работа  - с. Х., обл. Ямбол и Присъда № 93/21.09.2010 г. на Окръжен съд – Ямбол, с която Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 от НК и е осъден на 1 година лишаване от свобода за престъпление по чл. 339, ал. 1 вр. чл. 54, вр. с ал. 2 от НК, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.  Присъдата е влязла в сила на 10.06.2013 г. и към момента на подаването на заявлението за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, Г. е бил реабилитиран по право.    

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  

 Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се  преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА.  Съображенията за това са следните:    

Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на производствените правила.

Условията и реда за издаване на разрешения за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, е уреден в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като разпоредбата на чл. 58  от същия посочва хипотезите, при които такова разрешение не се издава. В т. 10 от ал. 1 на същия член изрично е предвидено, че разрешение не се издава, когато няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването  на разрешение.  Наличието на основателна причина следва да се заяви и докаже от лицето, което иска издаването на разрешението.  

В настоящия казус, видно от заявлението, въз основа на което е започнало производството пред административния орган, заявителят (жалбоподателя в настоящото производство) е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана.  

    Поради това е извършена справка   в регистрите на   АИС – МВР за наличието на молби или сигнали, касаещи застрашаване на живота и  здравето  на жалбоподателя Г., при която се установило, че  за последните пет години такива не са постъпвали и именно това е мотивирало административния орган да постанови отказ.  

   Представеният   препис от присъда  касае деяние, извършено през м. август 2009 г., т.е. преди 9  години.   Основателната причина за издаване на разрешение за придобиване  на огнестрелно оръжие обаче, следва да бъде налице към момента на подаване на заявлението, а не към някакъв предходен момент. Поради това и  извършено толкова назад във времето деяние спрямо   жалбоподателя,  не може да се приеме като такава причина.   Доколкото не е установено наличието на действия на трети лица, насочени пряко или косвено към Г., които биха обосновали с висока степен на вероятност извършване на посегателство, не може да се приеме, че е налице  опасност.  Следва да се посочи още, че заплаха от действия с такъв характер по принцип съществува за всеки един гражданин и едно разширително тълкуване на необходимостта от огнестрелно оръжие, свързано с предотвратяването на едно бъдещо несигурно събитие, би довело до издаване на разрешение на всяко едно лице, което пък от своя страна би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателност на искането за издаване на разрешение.  

 Що се отнася до представения трудов договор, по силата на  който жалбоподателят е назначен на длъжност „охранител“, същият не може да обоснове необходимост от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие от  Г. в качеството му на физическо лице. При необходимост от охрана на имущество, разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие би могъл да поиска работодателят му, в качеството на юридическо лице, което обаче няма данни да е сторено.

С оглед изложените съображения съдът намира, че оспореният  отказ на Началника на РУ  – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол с    1679р-26463/11.10.2018 г. да  издаде на жалбоподателя С.Г.  разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие  е напълно законосъобразен. Подадената против него жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на осн.  чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима субсидиарно по силата на чл.  144 от АПК, на ОД на МВР    – Ямбол  следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение  в размер на     100  лева, определен съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото.   

Водим от горното,  Я А С, първи състав

 

 

 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Г. ***. ****, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.Г.   против изричния отказ на  Началника на РУ   – Ямбол към ОД на МВР – Ямбол с    1679р-26463/11.10.2018 г. да  му издаде  разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие.     

ОСЪЖДА С.Т.Г. да заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ЯМБОЛ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. 

Решението ПОДЛЕЖИ на  обжалване с касационна жалба  пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,  че е изготвено.

  

 

 

                               СЪДИЯ: /п/не се чете