№ 8613
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110145198 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена на основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
от Ж. Х. С, ЕГН ********** в лично качество и на процесуален субституент
на малолетното й дете Х. С. А., ЕГН ********** с която търси защита от
домашно насилие за двамата от съпруга си и негов баща С. Д. А., ЕГН
**********.
В молбата и уточняващите молби се сочат извършени спрямо тях актове
на домашно насилие, както следва:
-На 18.07.2023 г. около 15:30-16:00 часа на бул. „Константин Величков“
в гр. София, ответникът започнал да обижда молителката с думите „курва“,
„помиярка“, „пропаднала жена“, започнал да я удря. Тя паднала на земята и да
я скубе. Удрял я докато била на земята, като това деяние не е осъществено в
присъствието на детето.
-На 19.07.2023 г. около 12:00 часа, след като ответникът се прибрал в
дома им, в присъствието на детето, започнал да нарича молителката със
„курва“, „помиярка“, „пропаднала жена“ и я ударил с юмрук по главата.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Твърди се, че
ответникът е съпруг на молителката и баща на пострадалото лице, поради
което съдът приема, че е подадена от лице, което има право да търси защита
по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, срещу лице, което има право
да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на
страните, с оглед на което молбата е допустима.
По основателността:
На първо място, нужно е изрично да се посочи, че доколкото молбата е
постъпила в съда преди изменението на ЗЗДН с ДВ бр. 66 от 1.08.2023 г., то
1
на основание § 30. от ПЗР към ЗЗДН приложим е редът преди изменението на
закона.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира молбата за основателна.
Страните не оспорват, че са съпрузи, от чийто брак е родено детето Х.
А..
От социалния доклад се установява, че жилището, което съвместно са
обитавали, е с адрес гр. София, бул. „Константин Величков“ № 112, като
ответникът пребивава през определени периоди в него, в които системно
проявява агресия спрямо молителката.
От декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, необорена от други доказателства
и намираща подкрепа в СМУ № 615/2023 г., се установява, че ответникът е
съпруг на молителката и баща на пострадалото дете.
На 18.07.2023 г. около 15:30-16:00 ч. молителката Ж. А. заедно с отв. С.
А. се прибирали към дома им по бул. „Константин Величков“. По пътя към
дома им, малко преди да се приберат, ответникът започнал да обижда
молителката и да ми се заканва, станал агресивен. Тя му казала да не крещи
по улиците и той започнал да й посяга и да я удря. Удрял я с юмруци по
главата и по тялото многократно, влачил я по земята, скубал й косата.
Обиждаше я с думите „курва“, „помиярка“, „пропаднала жена“ и др. Детето
не присъствало на случилото се.
На следващия ден 19.07.2023 г. около 12:00 ч. ответникът се прибрал в
дома им в гр. София, бул. „Константин Величков“ № 112, за да си вземе
дрехите и пак започнал да обижда молителката със същите думи и пак я
ударил с юмрук по главата. Паднала на земята заедно с детето, което било в
ръцете й в този момент. Свестила се от плача на детето. Продължил да я
обижда, да посяга да я удари с юмруци и да й се заканва, че ще я убие. Този
път майка й била вкъщи и излезе, и го изгони навън. След няколко дни
постепенно започнала да се възстановява от побоя и се снабдила със
съдебномедицинско удостоверение.
Поведението на ответника съставлява акт на домашно психическо,
емоционално и физическо насилие.
Актът на насилие от 19.07.2023 г. е осъществен в присъствието на
малолетния Х. С. А. и на основание чл. 2, ал. 2 ЗЗДН реализира признаците на
психическо и емоционално насилие спрямо него.
Ето защо молбата е основателна, като на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
следва да се издаде заповед за защита.
По отношение на мерките за защита:
Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна
последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при
налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането
на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако
налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.
В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на
молителя и пострадалите лица се явяват мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 (ред.
2
ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН а именно: да се задължи нарушителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и
пострадалия и да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище,
находящо се в гр. София, бул. „Константин Величков“ № 112.
Касае се до непредизвикани с нищо актове на физическо и психическо
насилие с висок интензитет, при липса на зачитане на телесния интегритет, с
които се цели брутална демонстрация на физическо надмощие спрямо
пострадалото лице Ж. А.. Това налага определяне на горния комплекс от
мерки, тъй като данните по делото сочат, че ответникът проявява агресия
спрямо молителката, когато пребивава заедно с нея и детето в жилището им
на бул. „Константин Величков“ № 112.
Срокът на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 (ред. ДВ, ДВ, бр. 102 от 2009 г.) е
необходимо да бъде 12 месеца.
Съгласно чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.)
от ЗЗДН „във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на
извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.“.
При преценката си относно размера на глобата, съобразявайки
изложеното по-горе, намира, че следва да бъде в размер на 500 лв.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответника, която съгласно чл. 3 от Тарифата
е в размер на 25 лева, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
РЕШИ:
ИЗДАВА заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу С. Д.
А., ЕГН ********** и му НАЛАГА мерки за защита на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1, т. 3 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) и т. 5 (ред. ДВ, бр. 102 от 2009 г.) ЗЗДН,
като го ЗАДЪЛЖАВА ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо Ж. Х. С, ЕГН ********** и Х. С. А., ЕГН ********** и го
ОТСТРАНЯВА от съвместно обитаваното жилище, находящо се в гр. София,
бул. „Константин Величков“ № 112, за срок от 12 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. Д. А., ЕГН
**********, че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган
е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на С. Д. А., ЕГН ********** глоба в размер на 500 лв. на
основание чл. 5, ал. 4 (ред., ДВ бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.) от
ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Д. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв. на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
3
на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по
местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1
ЗЗДН.
След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4