Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София 02.07.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , Ι ГО 9 – ти състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 13181 по описа за
2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ(отм.).
Ищцата твърди , че е пострадала от
ПТП реализирано на 19.04.2016г., около 19:30 в гр.Ловеч,
ул.“В. Левски“. На пътното кръстовище между дом №
153-№155 от вторастепенната улица по посока на ул.“В. Левски“ водачът на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******предприел маневра „
движение на заден ход“, в резултат на което я удря със задната част на
автомобила странично. По случая не било образувано ДП, но виновният водач бил
санкциониран по административен ред с НП №16-0906-000329/03.05.2016г. от „КАТ –
ПП“ при ОД на МВР Ловеч.В следствие на пътния инцидент й е причинено описаното
в ИМ счупване, наложило операция с частично подменена тазобедрената става на
левия й долен крайник.Това увреждане е причинило на ищцата трайно затруднение
на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.Било й предписано
да се движи с две помощни средства шест месеца след датата на
операцията.Предвид напредналата възраст оздравителният процес не е протекъл гладко, като същият продължава и към
момента, като в началото е била обслужвана от близките си.Сочи, че е получила и
психическа травма, тъй като съпреживява случилото се всеки ден.За процесното МПС
е имало валиден застрахователен договор за риска „гражданска отговорност“,сключен
с ответника по застрахователна полица № BG/23/115002870702, валидна от 22.11.2015г. до 21.11.2016г. Моли съда да
осъди ответника да й заплати претендираната сума - застрахователно обещетение за
претърпените неимуществени вреди ведно със законната лихва от 31.05.2016 г. и
разноските по делото.
В депозирания в законовия срок
отговор на ИМ, ответникът не оспорва, че е страна по договор за „ГО“, сключен
за процесния автомобил.Оспорва механизма на ПТП, посочените травми и връзката
им с настъпилото ПТП описани в ИМ. Заявява, прекомерност, за разликата над
сумата от 7 140 лева определена от ЕК,сформирана в ЗАД „ОЗК- З.“АД.Релевира
възражение за съпричиняване, като твърди че ищцата е нарушила задълженията
посочени в чл.108, ал.1 ЗДвП.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено
следното:
Безспорно е по делото, че ответникът е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“.
От събраните доказателства: заключението на САТЕ и констативния протокол
се установява,следният механизъм на ПТП: на 19.04.2016г.в гр.Ловеч, около 19:30ч.
водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******,
предприел маневра „ движение на заден ход“ от второстепенната улица по посока
на ул.“В. Левски“ в района на № 153-155. По същото време ищцата е предприела
пресичане като посоката й на движение видно от схемата представяща движението на
участниците е „напред“ , а автомобилът,
който я удря се е движил в посока „назад“. Автомобилът със задната си лява част
удря ищцата странично като й причинява телесна повреда- счупване на шийката на
лява бедрена кост.В.л. П. е категорично,че ударът е станал от лявата страна на
автомобила, което кореспондира и със скицата изготвена и подписана от водача на
лекия автомобил св.И.. Скоростта на лекия автомобил е била не по-висока от 19
км/ч. Няма данни на мястото на настъпване на събитието да е имало знаци, пътна
маркировка и вертикална сигнализация. Липсва информация за наличието на обекти,
водещи до ограничаване на видимостта на участниците, като всеки един от тях е
можел да възприеме другия и да бъде избегнато ПТП. Към момента на удара водачът не е предприел действия за промяна
посоката на движение на автомобила и за намаляване скоростта на движение чрез екстрено задействане на
спирачната система.
От заключение на СМЕ, приложените епикризи и документи за извършени
изследвания е видно, че ищцата е получила счупване на шийката на лява бедрена
кост.Оперативно е извършена часттична подмяна на тазобедрената става на ляв
долен крайник.Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник за срок повече от 30 дни.След оперативното лечение са били
проведени курсове по рехабилитация и физиотерапия за възстановяване функциите
на сменената ства.След злополуката ищцата е търпяла болки и страдания около 6
месеца, като през първия месец те са били с интензивен характер.Нуждаела се е
от чужда помощ при придвижване и изпълняване на всекидневните си
задължения.В.л. д-р С. е констатирало, че в бъдеще е възможно при промяна в
атмосферните условия и по-интензивно натоварване да се появят болеви симптоми.
От показанията на свид.Д. - дъщеря на ищцата, се установи, че
пострадалата е прекарала в болница две седмици.Имала е нужда от придружител за
период от 6 месеца след събитието, като първоначално именно тя е полагала
грижите за нея, видно и от приложените по делото болничен лист и заявление за
ползване на платен годишен отпуск.Впоследствие грижите за ищцата са били поети
от приятелка на дъщерята срещу минимално
възнаграждение.Ищцата все още изпитва затруднение при движение и изкачване по
стълби, като брат й все още продължава да се грижи за нея.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226 от КЗ(отм.):
Настоящото
производство е образувано с ИМ от 26.10.2016г. Към момента на настъпване на
процесното ПТП е действал новият КЗ в сила от 01.01.2016г, в който законодателят
изрично е изключил приложението му по отношение на застрахователни договори
сключени преди 01.01.2016г. като е дадена възможност на страните да договорят
друго.По делото никоя от страните не твърди и не ангажира доказателства относно
такава уговорка и следва да се приеме, че спорове във връзка с процесния
застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г.ще бъдат разрешавани
по реда на част IV КЗ(отм.).
Съгласно чл.226,
ал.1 КЗ(отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да иска обещетение за претърпените вреди
пряко от застрахователя.За да възникне субективното право по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) е необходимо да се установи, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка“ГО“
са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор.
Безспорно е, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с ДК № *******- К.В.И., който не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад автомобила при движение на заден ход и с което е нарушил
чл.40 ал.2 ЗДв.П и че уврежданията на ищцата са получени в следствие на това
ПТП. Безспорно е и обстоятелството, че виновният водач е застраховано лице по
задължителната застраховка „ГО“, сключена с ответника.След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл.226, ал.1 КЗ(отм.), застрахователят
дължи плащане на застрахователно обещетение за причинените от застрахования
водач имуществени и неимуществени вреди.
Ищцата е претърпяла
неимуществени вреди.За да определи техния размер, съдът се съобрази с
указанията в ППВС №4/68г. на и с ППВС № 17/63г. и отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителния период; възрастта на ищцата - 77 към датата на ПТП;
както и социално – икономическите условия към момента на настъпване на
събитието и към настоящия момент.Предвид това съдът намира, че сумата от 18 000 лв.е справедливо обещетение за
понесените неимуществени вреди.Искът в разликата му до претендирания размер от 35 000лв. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По отношение възражението на ответника за постигнато съгласие от страна
на ищцата за сумата 7 170 лв. съдът счита,че след като не е постигнато
писмено споразумение и такова не е подписано ирелевантно е по спора намерението
за такова.
По претенцията за
законна лихва
След като характера на отговорността на застрахователя, произтича от
непозволено увреждане изводът е , че задължението за обезвреда възниква от
момента на увреждането и не е необходима покана, за да се дължи лихва за
забава. В деня на увреждането по силата на закона възникват основанията за
ангажиране на отговорността на застрахователя и от този момент той дължи
обезщетение за вредите и лихва за забава.
Но видно от ИМ
дължимата лихва се претендира от 31.05.2016 г. и следва да бъде
присъдена, считано от тази дата върху
главницата.
По възражението за
съпричиняване
Ответникът се позовава на предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД твърдейки,че
ищцата внезапно е навлязла на платното за движение и се е движела неправилно по
него на необезопасено място. За да е налице съпричиняване от пострадалия по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, следва поведението й да е в причинна връзка с
настъпване на вредите , т.е пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква.Във
всички случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който се
позовава на тази предпоставка и цели намаляване на обезщетението.
В случая ответникът не доказа
по безспорен и категоричен начин твърденията си относно съпричиняването от
страна на ищцата. Единствено в изготвената САТЕ, вещото лице посочва, че
липсват данни на местопроизшествието да е имало обекти, които да ограничават
видимостта на участниците, но тези данни не могат да обосноват неправилно
движение на ищцата и пресичането й на пътя на необезопасено място. Ето защо
съдът намира, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
По разноските :
Правото на разноски имат и двете страни.
Ищцата е направила разходи за вещи лица
и за държавна такса за образуване
на делото в общ размер на 290 лева,
от които съразмерно с уважената част от иска следва да й бъдат присъдени 140, 85 лева(18 000/35 000x290).
Процесуалният представител на ищцата адв.Д.Н. има право на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в
размер на 1580 лева.От тази сума
съразмерно на уважената част от иска следва да се присъди 812,53 лева(18 000/35000 X 1580).
Ответникът претендира разноски в размер на: 300 лева депозит за САТЕ,
150 лева депозит СМЕ, 20 лева за съдебни удостоверения- общо 470 лева.Съразмерно отхвърлената част
от иска следва да му бъдат присъдени 228,28
лева (17 000 отх.част/35 000 X 470). Претендира и юрисконсултско възнаграждение като съдът
счита, че следва да му се присъди такова в размер на 250 лева( чл.25, т.1НЗПП) или общо сумата 478,28 лева, които
ищцата да му заплати.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС в размер
на 720 лева- държавна такса.
При изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Ц.Х.К.
ЕГН **********, с адрес: *** чрез адвокат Д.Д.Н. – ЛАК и адвокат В. И.И.– К.,
със съдебен адрес:***, на основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 18 000 лева- застрахователно
обещетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП, реализирано на 19.04.2016г., ведно със законната
лихва от 31.05.2016 г. до окончателното плащане,като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата
над сумата от 18 000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на Ц.Х.К. ЕГН **********
на основание чл.78 ал. 1 ГПК сумата от 140, 85 лева- разноски, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адвокат Д.Д.Н. на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 812,53
лева– адвокатско възнаграждение,
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Ц.Х.К. ЕГН **********
да заплати на ЗАД“ ОЗК – З.“ АД, ЕИК
******** сумата от сумата 478,28 лева – юриск. възнаграждение и
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******** да заплати по сметка на СГС сумата от 720 лева- държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: