Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
/……….................. г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове:
1. М.Иванова-Даскалова
2.Станислава Стоева
при секретаря Пенка Михайлова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия М. Иванова -
Даскалова КНАД №1775 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Директора на Дирекция
„ИТ“-гр.Варна против Решение №859/23.06.2022г. постановено по НАХД №4617/2021г.
на РС-Варна, с което е отменено НП №03-2100019/15.09.2021г. на Директора на дирекция „ИТ“-гр.Варна, с
което на „Л. ММ“ЕООД-гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 1600лв.
на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.2 от КТ за нарушение на чл.62,
ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. С решението Дирекция „ИТ“-Варна е осъдена да
заплати на „Л. ММ“ЕООД-гр.Варна сумата от 350лв. за адвокатско възнаграждение.
В жалбата касаторът твърди, че Решението на ВРС е неправилно
и незаконосъобразно. Излагат доводи за възникнало трудово правоотношение между установения да работи на обекта и „Л.
ММ“ЕООД-гр.Варна. Управителят на това дружество бил М. А. М., който бил
управител и на „НЕПТУН – М-2“ЕООД – гр.Добрич и дружествата черпели права от това
неправомерно. След като Д. Г. Т. е установен да работи като барман на обекта на
„Л. ММ“ЕООД-гр.Варна, следвало да бъде представен
трудов договор между него и дружеството, какъвто нямало. Поради това правилно
било констатирано като извършено нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2
от КТ от „Л. ММ“ЕООД-гр.Варна и било без значение обстоятелството, че по това
време Д. Т. имал сключен и регистриран трудов договор с „НЕПТУН – М-2“ЕООД –
гр.Добрич. Определят като недобросъвестно и обществено неприемливо наемането от
едното дружество на хора да работят за него и след това да ги предоставя за
изпълнители по граждански договори. Поради това санкциите предвидени в закона
на този род нарушения били високи с оглед значителната им тежест и защитата на
трудовите права на хората. В съответствие с тези разпоредби и доказателствата
бил съставен АУАН и издадено НП, а мотивите на ВРС за отмяна на НП останали
недоказани. Неправилно ВРС отменил НП с мотиви, основани на неправилно
тълкуване на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Молят
Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание упълномощеният юрисконсулт поддържа жалбата и моли да бъде уважена и
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Ответната страна „Л. ММ“ЕООД-гр.Варна чрез упълномощен
адвокат депозира писмено становище за неоснователност на жалбата. Правилно РС
ценил приетата в хода на проверката декларация на работещия в обекта като
барман и заявеното в нея и видно от писмените доказателства, че работникът има
сключен трудов договор с „Нептун-М-2“ЕООД, който е регистриран в НАП, за което
дружество полагал труд. Правилно РС разпределил доказателствената тежест между
страните и намерил обвинението възведено в НП за недоказано, тъй като не е
установено договорено и възникнало трудово правоотношение между Д. Т. и „Л.
ММ“ЕООД-гр.Варна. Претендира се присъждане на разноските съгласно списъка и
прави възражение за прекомерност с искане на насрещната страна да се присъди
минималното възнаграждение с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Варна
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за
правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1
от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на
касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218
от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и
служебно. В жалба се твърди неправилно приложение на закона от ВРС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на ВРС е валидно и допустимо. Касационният
състав извърши проверка за правилността на приложението на материалния закон от
ВРС, отчитайки забраната в чл.220 от АПК, въз основа на фактическите установявания
в Решението на въззивния съд.
Въз основа на преценка по отделно и в съвкупност на
събраните по делото доказателства ВРС установил, че при проверката в ресотрант
„Фар-Смайл“ в к.к.Златни пясъци, стопанисван от „Л. ММ“ЕООД-гр.Варна свид. Д. и
др. инспектори от Дирекция „ИТ”- гр.Варна установили, че в обекта работи Д. Г. Т., който нямал сключен трудов
договор с това дружество. От показанията на свид. Д. съдът установил, че след
като тя установила Т. да полага труд в обекта му предоставила декларация, в
която той попълнил сам данните в нея. Според свидетелката първоначално при
попълване на декларацията той посочил, че работи за друго търговско дружество в
друг обект, но в последствие посочил, че работи за въззивното дружество.
Свидетелката сочи при разпита си в съдебно заседание, че в хода на проверката
представител на „Л. ММ“ЕООД предоставил документи за сключени договори за сътрудничество
и съвместна дейност между няколко юридически лица съгласно чл.120 от КТ, въз
основа на които Т. извършвал трудови функции в заведението на „Л. ММ“ЕООД. Свид.Д.
посоила при разпита й, че с този договор и изпращането на Т. да полага труд в
друго заведение бил нарушен чл.120 от КТ, но тъй като не бил представен трудов
договор сключен между Т. и „Л. ММ“ЕООД тя приела, че се касае за нарушение на
чл.62, ал.1 от КТ и съставила на това дружество АУАН за него. ВРС установил, че
въз основа на предявения АУАН в последствие е издадено НП №03-2100019/15.09.2021г.
от директора на Дирекция „ИТ“-Варна, с което за нарушаване на чл.62 ал.1, вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на „Л. ММ“ЕООД била наложена имуществена санкция
от 1600лева. От разпита на свидетеля Д. Т. въззивния съд установил, че в деня
на проверката инцидентно полагал труд в заведението стопанисвано от „Л. ММ“ЕООД,
което се наложило поради заболяване на по-голяма част от персонала, които
следвало да бъдат заместени за да се обслужат клиентите. Тъй като и в което работел по трудов договор и процесното
били стопанисвани от М. М., при необходимост командировали служители.
Свидетелят категорично потвърдил пред съда, че заплатата си получавал само от „Нептун-М-2“ЕООД
и за работата в заведението на „Л. ММ“ЕООД не е получавал от него парично възнаграждение.
Правилно РС взел предвид така установеното от
показанията на свидетелите и приетите по делото писмени доказателства – сключения
на 04.08.2021г. трудов договор между Д. Т. и „Нептун-М-2“ЕООД-гр.Добрич, справката от 04.08.2021г. за регистрирането
на трудовия договор в НАП, подписаната на 04.08.2021г. длъжностна
характеристика на длъжността „барман“ в „Нептун-М-2“ЕООД-гр.Добрич подписанат
от управителя на дружеството М. М. и Д. Т.,, разчетно-платежна ведомост за
месец август 2021г. на „Нептун-М-2“ЕООД-гр.Добрич в която фигурира сред
работниците Д. Т. и се е подписал срещу полученото от него за този месец
възнаграждение от това дружество, договор за сътрудничество и съвместна дейност
сключен на 01.08.2021г. между „Нептун-М-2“ЕООД-гр.Добрич, „Л. ММ“ЕООД-гр.Варна
и „ФЕЙМ СТАР“ЕООД-гр.Варна, заповед от 25.08.2021г. за командироване на Д. Т.
на 25.08.2021г. издадена от управителя на „Нептун-М-2“ЕООД-гр.Добрич и достигнал
до извода, че още в хода на проверката е допуснато съществено нарушение на
правилата, тъй като не са взети предвид декларирани от работника факти и обстоятелства
и представена документация, че той има сключен трудов договор с „Нептун-2-М“ЕООД
и полага труд за това дружество и направените възражения, че няма никакви
договорености и правоотношение с „Л. ММ“ЕООД, в обекта на което бил
командирован да замества служители. Съдът отчел обстоятелството, че тези
документи и възражения са били представени на проверяващите, които не са ги
взели предвид и поради това не са ги приложили в преписката, поради което повторно
били представени в съдебната фаза с жалбата на санкционираното дружество. Правилно
РС постановил, че след като това възражение е било направено още в хода на проверката
и са били представени доказателства за твърдяните в него факти е следвало да
бъде извършена проверка дали се касае за производствена необходимост и възлагане
на работника да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие
- съгласно чл.120 от КТ и да бъде установено дали това е било извършено в
съответствие с правилата на КТ или работодателят на Т. - „Нептун-2-М“ЕООД не е
нарушил тези изисквания в КТ.
Касационният състав споделя напълно тези мотиви в
оспорваното решение. Правилно РС посочил, че за да се потвърди НП като правилно
и законосъобразно издадено от въззивната инстанция следва да се направи извода,
че е доказано извършено от обективна страна нарушение на чл.62, ал.1, във вр. с
чл.61, ал.1 КТ е необходимо да се докаже, че работникът полага труд именно за
посочения работодател, а това е налице когато между тях е налице трудово
правоотношение, т.е. постигнато съгласие за конкретно работно място, за трудово
възнаграждение, за работно време и почивки и т.н. и трудовата функция дадения
работник да престира в полза именно на конкретното лице, което е страна по
сключеното между тях трудово правоотношение. Основателно РС заключил, че в
случая неправилен и неподкрепен, а опроверган от доказателствата е извода на
административно-наказващия орган, а и на актосъставителя, че между „Л. ММ“ЕООД
и Д. Т. е възникнало трудово правоотношение с договорени между тях работно
място, трудово възнаграждение, работно време, почивки и др. Правилно РС
заключил, че по делото не е установено Т. да е бил в зависимост и с договорена конкретна
трудова функция със санкционираното дружество. Обстоятелството, че той е бил в
обекта по време на проверката и е изпълнявал функциите на барман не е
достатъчно да обоснове наличието на трудово правоотношение между него и „Л.
ММ“ЕООД, предвид наличието в този момент на действащ, сключен в писмена форма и
регистриран в НАП, в съответствие с изискванията на КТ трудов договор между
него и „Нептун-2-М“ЕООД и заповед за командироване/заместване от 25.08.2021г.
издадена от М. М. като управител на „Нептун-2-М“ЕООД.
Основателно РС е установил, че като не са взети
предвид данните в декларацията на работника, възраженията и представените
доказателства за наличието на трудово правоотношение в изискуемата форма между
него и „Нептун-2-М“ЕООД и не е извършено допълнително разследване от страна на наказващия
орган, с оглед данните за приложение на разпоредбата на чл.120 от КТ, е
обусловено издаване на неправилно и незаконосъобразно НП срещу „Л. ММ“ЕООД за
нарушение за неспазване на изискванията за сключване на трудов договор в
писмена форма за правоотношение, което не е доказано еднозначно и безсъмнено
изобщо да е съществувало.
Касационният състав изцяло споделя като правилни и
законосъобразни мотивите във въззивното решение, поради което на основание
чл.221, ал.2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Основателно РС постановил отмяна
на НП като неправилно и незаконосъобразно издадено срещу „Л. ММ“ЕООД-гр.Варна за
нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, при допуснати съществено
нарушения свързани с неизясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства
и конкретно да данните, че извършваната в деня на проверката от Д. Т. дейност е
въз основа на командироването му от работодателя му „Нептун-2-М“ЕООД в обекта
на „Л. ММ“ЕООД.
С оглед на това и тъй като съгласно чл.348 ал.2 от НПК,
нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е
приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, касационният състав счита,
че в случая като е постановил отмяна на НП и присъдил на „Л. ММ“ЕООД сумата от 350лв.
за адвокатско възнаграждение, ВРС е приложил правилно КТ и ЗАНН.
Касационната жалба се явява неоснователна и Решението
на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора макар своевременно направено,
искането на представителят на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно. Своевременно направеното искането в писменото
становище на пълномощника на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143 ал.3 от АПК,
приложим на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН Дирекция „ИТ“-Варна следва да
заплати на ответника по касация „Л. ММ“ЕООД сумата от 400лв. за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция, което е под минималния размер предвиден в чл.18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение и е съобразено с фактическата и правна сложност
на спора.
Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр.
чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №859/23.06.2022г. постановено по
НАХД №4617/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“- Варна да заплати
на „Л. ММ”ЕООД-гр. Варна с ЕИК ********* сумата от 400лв./четиристотин лева/ за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.