О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………
Гр. София, 12.03.2018
г.
Софийски градски съд, ГО, І-4 състав в закрито заседание
в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
9844 по описа на съда за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх.№ 103147/02.08.2017 г. на З.Ц.Г., с
която срещу И.И.Ц. са предявени искове за прогласяване нищожност на договор за
замяна на недвижими имоти оформен с нотариален акт № 32, том І, рег.№ 812, дело
№ 26/2015 г. на нотариус Д.Д.с рег.№ 117 на НК на Република България на
заявените основания: поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. При условията на евентуалност е отправено искане за унищожаване на
договора: поради това че е сключен чрез измама на заменителя З.Ц.Г.-чл.29 вр.
чл.27 ЗЗД; съответно при заплашване на заменителя З.Ц.Г.- чл.30 вр. чл.27 ЗЗД.
Поддържа, че с договора за замяна е прехвърлила на
ответника собствеността върху 5/6 ид.ч. от описания недвижим имот,
представляващ апартамент № 18, находящ се в гр.София, Район Триадица, в жилищна
сграда на ул.********с данъчна оценка към момента на прехвърляне – 114363.50
лв. В замяна, ответника й прехвърлил собствеността върху недвижим имот, находящ
се в село Иваняне, Район Банкя, м.Завоите с площ по скица на СГКК гр.София 1379
кв.м. с данъчна оценка 4607.00 лв.
Във връзка с искане за допускане на обезпечение на
предявените искове, с молба от 26.10.2017 г. са изложени обстоятелства, за това
че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на заповедно
производство по ч.гр.д.№ 51160/2017 г. по описа на СРС, 140 с-в, с който ищцата
е осъдена да предаде владението на имота, предмет на договора за замяна - 5/6
ид.ч. от описания недвижим имот – апартамент № 18. По твърдения било образувано
изпълнително производство пред ЧСИ М.М.с рег.№ 786 на КЧСИ, по което бил
насрочен въвод във владение за 09.11.2017 г.
Във връзка с така посочените допълнителни обстоятелства,
на основание чл.7 ГПК, съдът е извършил служебна справка по цитираното
производство. Чрез последната е установено, че ищецът-длъжник в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 51160/2017 г. по описа на СРС, 140 с-в не е направил
възражения срещу заповедта и правопораждащите вземането обстоятелства в т.ч. не
е заявил възражения срещу действителността на договора за замяна на недвижими
имоти, какъвто е предмета на настоящия спор.
С оглед изложеното, съдът намира че предявените искове са
недопустими, поради липса на правен интерес. Съображенията за това са следните:
С т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, Върховният касационен
съд е разяснил предмета на установяване в рамките на производството, протекло
по реда на чл.422 ГПК. Изразено е, че в рамките на този процес, страната следва
да изчерпи възраженията си. В случай, че пропусне да стори това, правото и да
ги въведе в нов процес се преклудира. В случай, че такъв пропуск не е налице,
въведени са валидно и съдът се е произнесъл по тях в рамките на производството
по чл. 422, ал. 1 ГПК, произнасянето по тях създава сила на пресъдено нещо. Без
значение е, кое от паралелните производства - това по чл. 124, ал. 1 вр. чл.
26, ал. 2 ЗЗД или това по реда на чл. 422 ГПК е инициирано първо. След като
имат за предмет един и същи спор между същите страни, производството по едното
от делата би следвало да бъде спряно, ако не са налице предпоставките за
присъединяване. В този смисъл е и изразеното становище в Решение № 129 от
09.01.2015 г. по т.д. № 469/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, което настоящият
състав изцяло възприема.
В случая, при извършената справка, съдът установи, че
производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е било образувано, тъй като
длъжникът – ищец в настоящето производство не е направил възражения в срока по
чл.414 ГПК. Поради това самостоятелно предявените искове в настоящето
производство са лишени от правен интерес и поради това – недопустими. В хода на
процеса е настъпила преклузия на правоизключващите възражения, които са заявени
по исков ред с подадената искова молба. Исковата молба следва да бъде върната
на основание чл.130 ГПК. Изводът се обосновава и с указанията на разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК, предвиждаща, че оспорването може да се основе само на
факти настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е било издадено изпълнителното основание. В случая оспорването на вземането на
кредитора по издадения изпълнителен лист – да получи владението на описания
недвижим имот, предмет на договора за замяна, се основа на факти, които са били
осъществени към датата на сключване на договора, т.е. преди приключване на
съдебното дирене.
Така мотивиран, съдът на основание чл.7 и чл.130 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА
искова молба с вх.№103147/02.08.2017 г. на З.Ц.Г., с която срещу И.И.Ц. са
предявени искове за прогласяване нищожност на договор за замяна на недвижими
имоти оформен с нотариален акт № 32, том І, рег.№ 812, дело № 26/2015 г. на
нотариус Д.Д.с рег.№ 117 на НК на Република България на заявените основания:
поради накърняване на добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. При условията на
евентуалност е отправено искане за унищожаване на договора: поради това че е
сключен чрез измама на заменителя З.Ц.Г.-чл.29 вр. чл.27 ЗЗД; съответно при
заплашване на заменителя З.Ц.Г.- чл.30 вр. чл.27 ЗЗД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 9844/2017 г. по описа на СГС, ГО,
І-4 с-в.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС
в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: