Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр.Русе, 01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на седемнадесети
септември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
при секретаря Анелия Генчева, като разгледа докладваното от съдия Тараланска търговско.дело № 239 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство по чл. 365 и сл. ГПК.
Делото е образувано по иск на „Ю****“
АД ЕИК **** чрез адвокат Д. Д. срещу „В****“ ЕООД ЕИК **** гр. Р**** и срещу М.Е.М. ЕГН ********** *** за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 82, изр. последно от ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 55 от ЗЗД и чл. 100, ал. 1 от ЗЗД на сумата 82 269,60 лв., представляваща вземане за
главница по прехвърлени несъществуващи вземания от „М****“ ЕООД гр. Д****, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и разноските по делото,
както и законната лихва върху главницата по всяка една от платените от „Ю****“
АД гр. С**** суми
по фактури № ********* от 27.10.2017 г.; № ********* от 30.10.2017 г.; № *********
от 31.10.2017 г.; № ********* от 08.11.2017 г. и № ********* от 07.11.2017 г. за периода от
датата на плащането до датата на входиране на исковата молба.
Ищецът посочва, че по силата на договор
за факторинг № 299/17.07.2017г., сключен между „Ю****” АД като фактор и „В****”
ЕООД ЕИК ****, представлявано от М.Е.М., като доставчик, всички настоящи и бъдещи
вземания на „В****“ ЕООД от „Ф****“ ЕООД ЕИК ****, „О****“ ООД ЕИК ****, „Ф****“
ООД, ЕИК ****, „М****“ ЕООД ЕИК ****, „С****“ ООД ЕИК **** и „К****“ ООД, ЕИК ****,
за които има издадени фактури след дата 13.07.2017 г. за извършени/предоставени
стоки и услуги, са прехвърлени на „Ю****“ АД (чл.2 от договора във връзка с чл.
1.17 и 2.01 от общите условия по договори за факторинг на „Ю****“ АД). Предоставянето
на факторинг услуги от Ю**** АД на доставчика, както е определено в чл. 2, ал.
2, т. 12 от Закона за кредитните институции става по реда на уговорените общи условия
и договор за факторинг. Съгласно чл. 2.01 от общите условия за времето на валидност
на договора за факторинг доставчикът („В****“ ЕООД) се задължава да предлага за
прехвърляне на фактора всички свои вземания срещу длъжници, описани в списъка на
длъжниците по т. 2 на договора. Одобрените от фактора вземания се прехвърлят срещу
възнаграждение, изчислено въз основа на действителната административна работа и
поетите рискове от фактора. Договорът за факторинг е подписан от М.Е.М. като поръчител.
Съгласно чл. 2.02. от Общите условия поръчителят се задължава спрямо фактора да
отговаря за дълга на доставчика при условията, посочени в член 10 от общите условия,
в уверение на което поръчителят е приподписал и общите условия. Съгласно чл.
10.01 поръчителят отговаря пред фактора до пълното и окончателно изплащане на дълга,
вкл. прехвърлените вземания лихвата, таксите, комисионните, разходите, вкл. за разходите,
направени от фактора във връзка със съдебните действия и събирането на дължимите
суми, предприети срещу доставчика и/или поръчителя.
Доставчикът „В****” ЕООД е прехвърлил
в полза на „Ю****” АД вземания от „М****“ ЕООД гр. Д****, ЕИК: **** със седалище и адрес на управление:
гр. Д****,****, представлявано от Д. Т. М., в качеството
й на управител /ред четвърти от „Списък с длъжници” по чл. 2 от Договора за факторинг/.
По представени от ответника „В****” ЕООД данни и копия от документи „М****“
ЕООД гр. Д**** изрично
е уведомено с писмо вх. № 4/11.08.2017 г. по описа на „М****“ ЕООД, удостоверено
с подпис на управителя Д.М. и печат, в което изрично е посочено, че всички банкови
преводи за плащане на фактури, издадени след 13.07.2017г., следва да се извършват
директно по сметка на „Ю****” АД, като в издаваните фактури от „В****” ЕООД ще се
съдържа изрично указание затова. Същото е с оглед задължението на ответника по чл.
3.08 от общите условия „В****” ЕООД да съобщи на длъжника за всяко прехвърлено на
фактора вземане и да осигури плащанията на прехвърлените вземания. Доставчикът се
задължава да предаде на длъжника писмено уведомление по образец одобрен от фактора
„Ю****“ АД, като предаването да се осъществи по начин, от който да е ясно, че е
получено/прието. Счита за безспорно в това отношение представеното по делото
входираното от „М****“ ЕООД гр. Д****
уведомление.
В допълнение доставчикът се задължава върху фактурите, издадени от доставчика към
длъжниците за вземанията, да нанесе четливо данните на новия кредитор по вземането
– Фактора – на който следва да се плати по съответната фактура. Доставчикът „В****”
ЕООД се задължава да предава на „Ю****“ АД заверени копия на уведомлението и фактура
с отбелязването.
Относно вземания на доставчика „В****” ЕООД
от длъжника „М****“ ЕООД гр. Д****
са
представени 5 бр. фактури за доставка на дизелово гориво (EFlX Р****), както следва: фактура № ********* от
27.10.2017 г. на стойност 19 647,00 лв; фактура № ********* от 30.10.2017
г. на стойност 19 470,00 лв; фактура № ********* от 31.10.2017 г.на
стойност 20 355,00 лв; фактура № ********* от 07.11.2017 г. на стойност
12 354,60 лв и фактура № ********* от 08.11.2017 г. на стойност 10 443,00 лв, общо за сумата
от 82 269,60 лв. Всяка от тях е подписана и подпечатана от получателя „М****“
ЕООД гр. Д**** и съдържа
изрична забележка, че задължението произтичащо от всяка от фактурите е прехвърлено
на „Ю****“ АД, към която следва да бъде извършено плащането. В резултат на това
и подадени от „В****” ЕООД формуляри за плащане по реда на чл. 4.01 от общите условия
„Ю****” АД твърди, че банката е превела по сметка на „В****” ЕООД сума в размер
на 100% от номиналната стойност на фактурите, като твърди и, че от датите на плащане
не са постъпили суми за погасяване нито от страна на „М****“ ЕООД гр. Д****, нито
от страна на „В****” ЕООД.
В резултат на отправено изрично
Уведомително писмо от 04.06.2018 г. от страна на „Ю****” АД до „М****“ ЕООД гр.
Д****, е получено отговор, с който ответното дружество изрично заявява, че никога
не е имало търговски отношения с дружество „В****“ ЕООД, респективно никога не са
потвърждавали каквито и да са фактури. Дружеството декларира, че няма сключени договори за доставка с „В****“ ЕООД,
не са получавали нито една от посочените в писмото фактури, няма такива
доставки и положените подписи и печата не са на „М****“ ЕООД гр. Д****. Информация
за тези обстоятелства е получена в резултат на електронна кореспонденция и
запитвания от страна на служители на банката, като в резултат на това
дружеството е депозирало жалба до Районна прокуратура гр. Д****, въз основа на
която е образувана и висяща прокурорска проверка/преписка с № 385/15.02.2018 г.
При така развилите се между страните
търговски взаимоотношения и установени факти и обстоятелства, „В****“ ЕООД с писмо
вх. № 5300/0712/16.02.2018 г. по описа на деловодството на „Ю****“ АД уверява,
че дружеството признава задължението си по договор за факторинг №
299/17.07.2017 г., получило се следствие на търговски спор с длъжниците и се задължава
в срок до 30.04.2018г. да плати на фактора „Ю****” АД всички извършени авансови
плащания договора за факторинг в общ размер 359 545,19 лева по предложен от „В****”
ЕООД погасителен план за пълно изплащане в периода 05.03.2018 г. — 30.04.2018 г.
Ищецът твърди, че към датата на подаване
на исковата молба не е платена нито една вноска от ответниците. Позовава се на чл.
6.02., б. „а“ от Общите условия, съгласно която ако неплащането на прехвърлените
вземания е в резултат на неточност на декларациите на доставчика по чл. 3.06 и/или
на това, че тези декларации са неверни, то доставчикът е отговорен самостоятелно
пред фактора като основен длъжник за законното съществуване и изискуемия характер
на всяко прехвърлено вземане, като се задължава самостоятелно спрямо фактора да
заплати сумата на съответното неплатено вземане в съответствие с чл. 6.04. Съгласно
чл. 6.04 от Общите условия във всички случаи на неизплащане от длъжника на прехвърлено
вземане, за което съществува право на регрес на фактора срещу доставчика, поради
несъществуване или ако декларациите по чл. 3.06 от Общите условия се окажат с
невярно съдържание, тогава доставчикът се задължава да плати /възстанови/ на
фактора сумата на авансовото плащане, която му е била изплатена от фактора във
връзка с конкретно прехвърлено вземане при условие, че длъжникът е изразил
несъгласие/предявил е възражение /каквото безспорно е налице с оглед
депозирания отговор от „М****“ ЕООД гр. Д**** и подадена жалба до Районна
прокуратура гр. Д**** или факторът счита, че е налице неточност на
предоставените декларации по чл. 3.06 от Общите условия или, че тези декларации
са неверни /което с оглед на изложените факти и цитирани документи и
кореспонденция, безспорно е факт/, доставчикът се задължава незабавно след
уведомяване от страна на фактора да
заплати сумата по посоченото вземане. В
резултат на това е и депозираното от „В****“
чрез управителя му М.М. и лично от М.М. като поръчител, писмо вх. №
5300/0712 от 16.02.2018 г. по описа на деловодството на „Ю****” АД, с което се
признава задължението по договора за факторинг № 299/17.07.2017 г., получило се
вследствие на търговски спор с длъжниците.
Исковата молба е подкрепена с писмени доказателства:
договор за факторинг № 299 от 17.07.2017 г., със списък на трети лица длъжници на
„В****“ ЕООД, между които и „М****“ ЕООД гр. Д****; общи условия; пет броя фактури
за продажба на дизелово гориво, издадени от доставчик „В****“ ЕООД, и получател
„М****“ ЕООД гр. Д****; писмо от 16.02.2018г. от „В****“ ЕООД чрез управител М.М.,
до „Ю****“ АД, отдел „Ф****“, в което
ответникът „В****“ ЕООД се задължава в срок до 30.04.2018 г. да възстанови авансовото
плащане по договора за фактор в размер 359 545,19 лв.; писмо от „М****“ ЕООД
гр. Д**** до „Ю****“ АД, че фактурите са неистински.
Препис
от исковата молба и доказателствата е изпратен на ответника „В****“ ЕООД на адреса
на управление гр. Р****, ****, откъдето съобщението е върнато невръчено
поради неоткриване на такава фирма. Съобщението се счита връчено на основание чл.
50, ал. 2 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата е връчен на ответника
М.Е.М. на адрес *** на 30.11.2018 г. Отговори
и от двамата ответници няма депозирани.
За първото съдебно заседание е депозирано
писмено становище от ответника М.М., в което са развити доводи за
неоснователност на заявените претенции. Не оспорва получаването на суми по сметката на дружеството, но твърди, че
обстоятелствата, на които се основава искът са некоректно представени, като е
представена само част от проведената кореспонденция и в основанието на
преводите на получените суми никъде не е посочено, че са по процесния
договор за факторинг, като навежда доводи за това, че сумите са му предоставени
като финансиране от стар партньор на „В****“ ООД още преди той да стане
собственик на дружествените дялове.
С оглед на редовно разменените книжа и
направените възражения и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с
определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива –
по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 82, изр. последно от ЗЗД, при условията на евентуалност
чл. 55 от 33Д и чл. 100, ал. 1 от ЗЗД,
Съдът
счита така предявените искове за допустими и ги поставя на разглеждане. Искът е
подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното производство по
търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
Русенският
окръжен съд след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за факторинг № 299/17.07.2017г.,
сключен между „Ю****" АД- като Фактор, и „В****" ЕООД, като
Доставчик, всички настоящи и бъдещи вземания на „В****“ ЕООД от дружествата :
„Ф****“ ЕООД, ЕИК ****, „О****“ ООД, ЕИК ****, „Ф****“ ООД, ЕИК ****, „М****“ ЕООД, ЕИК ****, „С****“ ООД, ЕИК **** и „К****“
ООД, ЕИК ****, за които има издадени фактури след дата 13.07.2017 г. за
извършени/предоставени стоки и услуги, са прехвърлени на „Ю****“ АД. Договорът за факторинг е подписан
от М.Е.М., като представляващ дружеството - доставчик и в лично качество като
поръчител, а вземанията са описани подробно
в Списък на длъжниците, в ред шести, на който като длъжник на доставчика
е посочено „М****“ ЕООД гр. Д****, с управител Д. Т. М..
Видно от представените по делото 5 бр.
фактури за доставка на дизелово гориво (EFlX Р****): фактура № ********* от 27.10.2017 г.
на стойност 19 647,00 лв; фактура № ********* от 30.10.2017 г. на стойност
19 470,00 лв; фактура № ********* от 31.10.2017 г.на стойност
20 355,00 лв; фактура № ********* от 07.11.2017 г. на стойност
12 354,60 лв и фактура № ********* от 08.11.2017 г. на стойност 10 443,00 лв, или общо за сумата от 82 269,60 лв, всяка
от тях е подписана и подпечатана от получателя „М****“ ЕООД гр. Д**** и съдържаща
изрична забележка, че задължението произтичащо от всяка от фактурите е прехвърлено
на „Ю****“ АД, към която следва да бъде извършено плащането.
Представено е и Уведомително с писмо вх.
№ 4/11.08.2017 г. по описа на „М****“ ЕООД гр. Д****, удостоверено с подпис на управителя
Д.М. и печат, в което изрично е посочено, че всички банкови преводи за плащане на
фактури, издадени след 13.07.2017г., следва да се извършват директно по сметка на
„Ю****” АД, като в издаваните фактури от „В****” ЕООД ще се съдържа изрично указание
затова.
В изпълнение на договореното и
съобразно чл. 4.01 от Общите условия по подадени
от „В****” ЕООД формуляри за плащане „Ю****” АД е извършила преводи по сметка на
„В****” ЕООД.
Видно от писмено
доказателство, именувано отговор на уведомително писмо /л. 30 от делото/ управителят
на „М****“ ЕООД гр. Д**** изрично заявява, че никога не е имало търговски отношения
с дружество „В****“ ЕООД, респективно представляваното от него дружество никога
не е получавало стоки/горива, не е получавало фактурите, описани в
уведомителното писмо, те не са отразени в счетоводния баланс на „К****“ ООД. В писмото се съдържа и изрично
изявление за това, че той като управител
лично или надлежно оправомощен от него
представител не е подписвал и не е представял цитираното Уведомително писмо с
вх. № 4/11.08.2018 г.
Доказателства за постъпване на плащания за погасяване на задължението както
от страна на „М****“ ЕООД гр. Д****, така и от страна на
„В****” ЕООД по процесните 5
бр. фактури: фактура № ********* от 27.10.2017 г. на
стойност 19 647,00 лв; фактура № ********* от 30.10.2017 г. на стойност
19 470,00 лв; фактура № ********* от 31.10.2017 г.на стойност
20 355,00 лв; фактура № ********* от 07.11.2017 г. на стойност
12 354,60 лв и фактура № ********* от 08.11.2017 г. на стойност 10 443,00 лв, или общо за сумата от 82 269,60 лв, няма
представени.
По делото е представено заключение по назначената
съдебно – икономическа експертиза, вещото лице по която след извършена проверка на приложените
по делото писмени доказателства и предоставената от „Ю****“ АД по електронен
път и на място в офиса на банката информация в т.ч. банкови бордера,
извлечения, справки и др., установява,
че преведените от „Ю****“ АД суми по сметка на „В****“ ЕООД с IBAN ***говор за
факторинг № 299/17.07.2017 г. са в общ размер на 59 500,00 лв., представляващи 85 %
от прехвърлени вземания по три от процесните фактури
- фактура
№ ********* от 27.10.2017 г. /16 699,95 лв/;
фактура № ********* от 30.10.2017 г. /16 549,50
лв/ и
фактура № ********* от 31.10.2017 г. /17 301,75
лв и 72,44 % от
прехвърлени вземания по четвъртата фактура № 00011272
от 07.11.2017 г. /8 948,80 лв/, всички издадени на „М****“
ЕООД гр. Д****.
По отношение на петата
фактура № ********* от 08.11.2017 г. на стойност 10 443,00 лв няма изрично
извършено плащане.
По отношение на дължимите съгласно чл. 9 от Договора
за факторинг лихви за просрочие, равни на 3 месечен SOFIBOR 0,2 % + надбавка от
4 %,
вещото лице изхождайки от предоставените му от банката справки – извлечения, дава заключение, че
същите по авансово преведените суми са в общ размер на 8 400,74 лв. Така начислените лихви
по договора са прихванати от аванси, остатъчни плащания към доставчика и
плащания от управителя на дружеството, и
не са дължими. За периода от
01.04.2018 г. до датата на завеждане на
иска 19.07.2018 г. (109 дни) е начислена наказателна лихва в размер на 1 657,41 лв. - 9,2% върху непогасената главница на стойност 59 500,00 лв. (59 500,00
х 9,2 % х 109/360=
1 657,41 лв), която обаче
не се претендира в петитума на исковата молба, а за периода от 20.07.2018 г., след завеждане
на настоящия иск до 31.08.2019 г. (408
дни) е начислена законна лихва в размер на 3 917,92 лв. върху непогасена
главница на стойност 6 743,33
лв. (59 500,00 х 10,00
% х 408/360 =
6 743,33 лв).
Няма дължими такси и комисионни по Договора за факторинг № 299/17.07.2017 г. по
прехвърлените и непогасени вземания от „М****“
ЕООД гр. Д****,
тъй като сумите по тях са прихванати още
в момента на авансирането от фактора към доставчика към „В****“ ЕООД.
Вещото лице
установява, че по четирите фактури – фактура № ********* от 27.10.2017
г.; фактура № ********* от 30.10.2017 г.;
фактура № ********* от 31.10.2017 г. фактура № 00011272 от 07.11.2017 г., по
които е налице превод от страна на банката, размерът на дължимата законна лихва
възлиза на 4 287,52 лв, която се явява дължима.
По отношение погасяване на задълженията, вещото лице
установява и наличие на извършени плащания чрез вносни бележки за внесени суми
от ответника М.Е.М. през 2018 г., като общата стойност на внесените суми е 2
496,00 лв. От
аналитична сметка на клиент „В****“ ЕООД, вещото лице
установява, че с така внесените суми на обща стойност 2 496,00 лв. е покрито
част от задължението за начислена лихва
за първо тримесечие на 2018 г. по договора за факторинг на стойност 4 031,20 лв
и следователно платената сума в размер на 2 496,00 от М.М. няма погасителна
тежест върху процесното задължение за главница по прехвърлените вземания на доставчика от
длъжника „М****“ ЕООД гр. Д****, а само върху общото задължение
за лихва по процесния договор. Плащания
от ответниците по процесния договор за факторинг няма извършвани.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът като
обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и
наведените от процесуалните представители на страните доводи, стигна до
следните правни изводи:
Предоставянето
на факторинг услуги от „Ю****“ АД на доставчика, както е определено в чл. 2, ал.
2, т. 12 от Закона за кредитните институции става по реда на уговорените общи условия
и договор за факторинг. Съгласно чл. 2.01 от приложените Общи условия за времето
на валидност на договора за факторинг доставчикът, в случая „В****“ ЕООД“ се задължава
да предлага за прехвърляне на фактора всички свои вземания срещу длъжници, описани
в списъка на длъжниците по т. 2 на договора. Одобрените от фактора вземания се прехвърлят
срещу възнаграждение, изчислено въз основа на действителната административна работа
и поетите рискове от фактора.
Договорът за факторинг е подписан
от М.Е.М. като поръчител. Съгласно чл. 2.02. от Общите условия поръчителят се задължава
спрямо фактора да отговаря за дълга на доставчика при условията, посочени в член
10 от общите условия, в уверение на което поръчителят е приподписал и общите условия.
Съгласно чл. 10.01 поръчителят отговаря пред фактора до пълното и окончателно изплащане
на дълга, вкл. прехвърлените вземания лихвата, таксите, комисионните, разходите,
вкл. за разходите, направени от фактора във връзка със съдебните действия и събирането
на дължимите суми, предприети срещу доставчика и/или поръчителя.
Доставчикът „В****” ЕООД е прехвърлил в полза
на „Ю****” АД вземания от „М****“ ЕООД гр. Д****, ЕИК: **** със седалище и адрес
на управление: гр. Д****,****, представлявано
от Д. Т. М. в качеството й на управител
/ред четвърти от „Списък с длъжници” по чл. 2 от Договора за факторинг/. Изхождайки
от доказателствата по делото, и по-конкретно
именуваното такова като „Отговор на уведомително писмо“ /л.30 от
делото/, с което управителят на „М****“
ЕООД гр. Д**** изрично заявява, че никога не е имало търговски отношения с дружество
„В****“ ЕООД, респективно представляваното от него дружество никога не е
получавало стоки/горива, не е получавало фактурите, описани в уведомителното
писмо и не е подписвано и не е представяно цитираното Уведомително писмо с
вх. № 4/11.08.2018 г., може да се направи обоснован извод за това, че
реално вземания от „М****“ ЕООД гр. Д**** не са съществували, т.е прехвърлени
са несъществуващи вземания. В подкрепа на горното е и депозираното впоследствие от „В****“ ЕООД писмо вх. № 5300/0712/16.02.2018 г. по описа на деловодството на „Ю****“ АД, с
което дружеството признава задължението си по договор за факторинг №
299/17.07.2017 г., и се задължава в срок до 30.04.2018 г. да плати на фактора „Ю****”
АД всички извършени авансови плащания договора за факторинг в общ размер 359 545,19
лева по предложен от „В****” ЕООД погасителен план за пълно изплащане в периода
05.03.2018 г. — 30.04.2018 г. Доказателства за изпълнение на това задължение
няма представени.
При
това положение, ответниците „В****“ ЕООД ЕИК **** гр. Р****, представлявано от М.Е.М.,
и М.Е.М. в лично качество дължат
солидарно на „Ю****” АД получените по договор за факторинг суми. Видно от
заключението на назначената съдебно счетоводна експертиза, плащане е извършено
само по четири от фактурите – фактура № ********* от 27.10.2017
г.; фактура № ********* от 30.10.2017 г.;
фактура № ********* от 31.10.2017 г. и фактура № 00011272 от 07.11.2017 г., при това в размер на 85 % от стойността на първите три и
72,44 % от стойността на четвъртата, а именно в общ размер от 59 500,00
лв, поради което искът като основателен и доказан следва да бъде уважен до този
размер. Основателен се явява и искът за законна лихва, която видно от
изчисленията възлиза на 4 287,52 лв.
По петата фактура към „В****“
ЕООД от страна на банката няма извършен реално превод на
суми, поради което и такива не следва да се присъждат, поради което по
отношение на тази фактура № 0100011343/08.01.2018 г. искът се
явява изцяло неоснователен.
По отношение на разликата над 59 500,00
лв до заявения размер от 82 269,60 лв общо по петте фактури: или за сумата
от 22 769,60 лв, представляваща 15 % от
стойността на фактури № *********/27.10.2017 г.; № *********/30.10.2017 г. и фактура № *********/31.10.2017 г. и 27,56 % от стойността на фактура № 00011272/07.11.2017 г., както и 100 % стойността на фактура №
********* от 08.11.2017 г. на стойност
10 443,00 лв, претенцията е неоснователна.
За предявените в условията на евентуалност
искове, съдът дължи произнасяне по отношение
само на отхвърлителната част от заявените претенции.
За тези суми - 22 769,60 лв,
представляваща 15 % от стойността на
фактури № *********/27.10.2017
г.; № *********/30.10.2017 г. и фактура № *********/31.10.2017 г. и 27,56 % от стойността на фактура № 00011272/07.11.2017 г. и 22 769,60 лв, представляваща 15 %
от стойността на фактури №
*********/27.10.2017 г.; № *********/30.10.2017 г. и фактура № *********/31.10.2017 г. и 27,56 % от стойността на фактура № 00011272/07.11.2017 г – главница
по фактура № ********* от 08.11.2017 г. съдът намира за неоснователни
и заявените в условията на евентуалност искове по чл. 55 ЗЗД и
чл. 100, ал. 1 от ЗЗД, тъй като от събраните по делото
писмени доказателства и приета съдебно-счетоводна експертиза не са налице
основанията за това. Както е изложено по-горе, по делото няма събрани
доказателства за това, ищецът „Ю****” АД да е извършил плащания в претендираните размери, които
да са получени от ответниците без основание или на отпаднало основание.
С оглед изхода на спора в тежест на
ответниците са сторените от ищеца разноски /10 731,14 лв/ съобразно уважената
част от претенциите /63 787,52 лв/, а именно в размер на 8 320,36 лв.
Водим от горното, Русенски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „В****“ ЕООД ЕИК **** гр.
Р****, ****, представлявано от М.Е.М., и М.Е.М. ЕГН ********** ***, **** за да заплатят
в полза на „Ю****” АД ЕИК **** гр. С****, ****, общо сумата от 59 500,00 лв, представляваща 85
% от
прехвърлени вземания по фактура
№ ********* от 27.10.2017 г. /16 699,95 лв/;
фактура № ********* от 30.10.2017 г. /16 549,50
лв/ и
фактура № ********* от 31.10.2017 г. /17 301,75
лв и 72,44 % от
прехвърлени вземания по фактура № 00011272 от 07.11.2017 г. /8 948,80 лв/, ведно с дължимата лихва за забава върху тези
суми – общо в
размер на 4 287,52
лв, както и следващата се законна лихва от датата на входиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска на „Ю****” АД
ЕИК **** гр. С****
за сумата от 22 769,60
лв, представлаваща разликата до заявения размер от 82 269,60 лв общо по четирите фактури, както и
изцяло претенцията по фактура
№
********* от 08.11.2017 г. на стойност
10 443,00 лв като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените
в условията на евентуалност искове по чл. 55, ал.1 ЗЗД и чл.
100, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на „Ю****” АД ЕИК **** гр. С**** сумата 22 769,60 лв, представляваща 15 % вземане за главница по фактури № *********/27.10.2017 г.; № *********/30.10.2017
г. и № *********/31.10.2017 г. и 72,44 % главница по фактура № 00011272/07.11.2017
г., както и за сумата от 10 443,00
лв, представляваща 100 % вземане главница по фактура № *********/08.11.2017 г., ведно със законната лихва, като неоснователни.
ОСЪЖДА В****“ ЕООД ЕИК **** гр.
Р****, ****, представлявано от М.Е.М., и М.Е.М. ЕГН ********** ***, ****, за да
заплатят в полза на „Ю****” АД ЕИК **** гр. С****, ****, общо сумата 8 320,36 лв. разноски по делото съобразно
уважената част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: