Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен
състав, в публичното заседание проведено
на двадесет и осми март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 15387 по
описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.10.2017г.,
постановено по гр.д. № 65121/2015г. по описа на Софийски районен съд, 45ти
състав, З. „Б.В.И.Г.“ АД е осъдено да заплати на К.Г.К. на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сума в размер на 2000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 14.07.2014г. ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на деликта – 14.07.2014г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлен
искът за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като
недоказан. С решението е отхвърлен и предявеният от К.Г.К. срещу З. „Б.В.И.Г.“
АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за сумата от 40 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в резултат
на процесното ПТП.
Съдът се е
произнесъл и по претенциите на страните за присъждане на разноски по реда на
чл. 248 от ГПК с определение от
29.01.2018г. по гр.д.№ 65121/2015г. по
описа на Софийски районен съд, 45ти състав, като е осъдил на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК ищецът да заплати на ответното дружество сума в размер на 280 лева
– разноски за юрисконсултско възнаграждение, а З. „Б.В.И.Г.“ АД е било осъдено
да заплати на адв.П.К. сума в размер на 444 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
От ищеца К.Г.К. в
срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, в която предявените от него искове са били отхвърлени, като
изрично уточнява, че претендира присъждането на още 8 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди и 40 лева – обезщетение за имуществени
вреди, като подчертава, че претендира обезщетение законна лихва от датата на
увреждането – 11.07.2014г., а не от 14.07.2014г. както е присъдено от съда. В
жалбата се излагат доводи, че присъденият размер на обезщетението за
неимуществени вреди е изключително занижен и не е съобразен с претърпените от
ищеца морални вреди и с принципа за справедливост. С оглед на това според
въззивника присъденото обезщетение не може да репатрира нанесените му вреди от
морално естество. Посочва се, че първоинстанционният съд не е съобразил
практиката на съдилищата относно размера на присъжданите в подобни случаи
обезщетения, като по този начин е обезценил човешкия живот. Твърди се, че съдът
не е съобразил в достатъчна степен конкретните видове телесни увреждания,
причинени на ищеца, продължителността на лечението му, както и неудобството и
ограниченията, които е търпял, в това число и отражението, което инцидентът е
имал върху психиката му. Според въззивника е следвало да бъдат съобразени и
лимитите на отговорността на застрахователите към датата на настъпилото ПТП. В
жалбата се поддържа, че е следвало да бъде съобразено, че съгласно даденото
заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза в следствие на
нараняването на веждата на ищеца е останал белег, както и че съгласно
показанията на разпитаната по делото свидетелка К.К. бил уплашен, притеснен и
се наложило да пие болкоуспокояващи, а преди инцидента е бил много активен
човек. С оглед изложеното се моли решението на СРС в обжалваната му част да
бъде отменено, като вместо това предявените от ищеца искове да бъдат уважени
изцяло. Претендира се и присъждането на разноски на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗА.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от З. „Б.В.И.Г.“ АД е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се излагат доводи за правилността на постановеното от СРС решение, като
се оспорва изцяло въззивната жалба. Поддържа се, че в действителност по делото
било установено, че в следствие на ПТП от ищца са претърпени болки и страдания,
но за сравнително кратък период са отшумели. Причинените увреждания според
застрахователя не са засегнали
всекидневния начин на живот на ищеца. Ето защо се моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като в полза на дружеството
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е възражение по чл.
78, ал. 5 от ГПК досежно адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226 ,ал. 1 от КЗ (отм.) за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, а в
обжалваната му част е допустимо и правилно. Аргументите на съда в тази насока с
оглед доводите, изложени във въззивната жалба са следните:
Разпоредбата на
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при когото делинквентът има застраховка „Гражданска
отговорност”.
Между страните
по делото е безспорно, доколкото още в отговора на исковата молба ответникът е
признал (изявление, което съдът цени по реда на чл.175 от ГПК), съществуването на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, за лек автомобил „Нисан Алмера“ с рег.№СТ
5119 АР, към датата 11.07.2014г.
Пред въззивната
инстанция между страните не се спори, че на 11.07.2014г. се е осъществило ПТП между управлявания от И.В.И.лек
автомобил марка „Нисан“ с рег.№ ****** и
лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.№ ******, управлявано от ищеца К.Г.К..
Това се установява и от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, посетено от дежурен по ПТП в РУП гр.Чирпан, и от протокол за
ПТП № 1365756/11.07.2014г. По делото е приета и присъда № 29/03.11.2015г.,
постановена по НОХД №278/2015г. по описа на Районен съд Чирпан, с която И.В.И.е
признат за виновен в това, че на 11.07.2014г. на кръстовището на бул. „Г
Димитров“ гр.Чирпан, път ІІ – 66 и път ІІІ – 664, обл.Стара Загора, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан“ с рег.№ ******, нарушил
правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост е причинил
телесни повреди на повече от едно лица, а именно средна телесна повреда на К. С.Г.
и средна телесна повреда на Д.Р.А., представляващо престъпление по чл. 343,
ал.3, б. „а“, предложение 1, хипотеза 2 във връзка с ал. 1, б. „б“, предложение
2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева.
Страните не
спорят пред въззивната инстанция, че в следствие на процесното ПТП от
11.07.2014г. на ищеца К.К. са причинени телесни увреждания. По делото е
представено и съдебно-медицинско удостоверение № 350/2014г. за извършен на
15.07.2014г. преглед на К.К., при което от съдебен лекар при преглед е
констатирано, че на ищеца са причинени охлузвания под формата на драскотини в
областта на главата и челото в ляво, разкъсно-контузна рана под лявата вежда и
охлузвания в областта на лявата ребрена дъга.
Към исковата
молба е представен и фискален бон за сумата от 40 лева от 15.07.2014г. с
посочено основание за плащане „съдебно медицина“.
Пред Софийски
районен съд е била разпитана и свидетелката Я.О.О.– съпруга на ищеца, която е
заявила, че е видяла ищеца в поликлиниката след инцидента, като твърди, че
същият е бил много уплашен, имал наранявания по главата, бил натъртен и
изпитвал болки, но не е останал на лечение в болницата, а са му предписали
лекарства - болкоуспокояващи. Свидетелката твърди, че след инцидента се е
наложило тя да се грижи за него в дома им около месец-месец и половина, през
което време той се оплаквал от болки в корема и главата. Заявява още че след
ПТП К. не е бил преглеждан от невролог или психиатър. Османова свидетелства, че
К.К. след инцидента вече не може да управлява МПС, защото го е страх, а преди
това бил здрав. Тя посочва, че ищецът от 2014г. след инцидента не работи, но
преди това същият се занимавал с покупко-продажба на зеленчуци.
Въззивният
състав частично кредитира показанията на свидетелката по реда на чл. 172 от ГПК, като съобразява факта, че като съпруга на ищеца тя е заинтересован от
изхода на спора, но и че същата е била пряк свидетел на претърпените болки и
страдания от К.К., доколкото живеят заедно. Предвид това, настоящият състав не
кредитира показанията на свидетелката в частта, в която заявява, че се е
наложило да се грижи за ищеца в продължение на месец-месец и половина,
доколкото това твърдение не съответства на заключението дадено от експерт медик
относно продължителността на лечението на К..
По делото е
прието и заключение по допуснатата комплексна медицинска и автотехническата
експертиза, от което се установява, че на К.Г.К. са причинени телесни увреждания
– охлузвания под формата на драскотини в областта на главата и челото в ляво,
разкъсно-контузна рана под лявата вежда и охлузвания в областта на лявата
ребрена дъга, които са получени в следствие от ПТП, доколкото могат да бъдат
получени при ПТП от части от интериора на автомобила. Тези увреждания вещото
лице е посочило, че са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота на пострадалия. Експертът, изготвил медицинската част от експертизата, е
дал заключение, че раната е зараснала за около 12 дни и след зарастването и е
останал белег, с траен характер – за цял живот. По отношение на останалите
увреждания, вещото лице е посочило, че преминават за около 10 дни без да
оставят последствия за живота и здравето на пострадалия. В заключение вещото
лице посочва, че причинените на К. вреди не са от естество да причинят по-силни
от обичайните болки и страдания.
Според вещото
лице, изготвило автотехническата част от заключението по допуснатата
експертиза, ПТП е настъпило в следствие
субективното поведение на водача на лек автомобил „Нисан“, като в конкретния
случай поставянето на предпазния колан от водача на МПС е от значение за
неговата безопасност, но с оглед локализацията на уврежданията вещото лице е
посочило, че ищецът е бил с поставен колан.
Настоящият
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключението по допусната
комплексна медицинска и автотехническа експертиза. Същата е изготвена от
експерти, притежаващи необходимите професионални знания и е съобразена с целия
доказателствен материал по делото.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
Правната норма на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Възникването на това материално право се обуславя от установяването на три групи факти: 1) сключен валиден застрахователен договор между делинквента или отговорно за неговото противоправно деяние лице и ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № ****** със застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) отговорност на И.В.И.за вредите от ПТП-то по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди – претърпени болки и страдания, причинна връзка между деянието и вредите и вина на Иван Иванов, която се предполага поради наличие на оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД и 3) размера на причинените на ищцата вреди.
От съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства и изложените доводи във
въззивната жалба, настоящият състав намира, че спорът във въззивното
производство се концентрира върху въпроса относно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото е направено изрично признание на
застрахователното дружество за наличието на първата посочена предпоставка - сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към 11.07.2014г. за лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Алмера“ с рег. № ******, а по аргумент от чл.
300 от ГПК с оглед постановената присъда по НОХД № 278/2015г. на Районен съд –
Чирпан настоящият състав е длъжен да приеме, че процесното ПТП е настъпило и то
по вина на И.В.И.. Между страните не се спори досежно причинените на ищеца К.
вреди и това, че те се намират в причинно-следствена връзка с процесното
застрахователно събитие, което се потвърждава и от приетото по делото
заключение по комплексна медицинска и автотехническа експертиза.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
настоящият състав приема следното:
Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически
затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения
да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания
и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради което в решение №40 от
18.03.2016г.по т.д.№ 188/2015г. на ВКС, I
т.о. и в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., е прието, че справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния
паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физически и
психически сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за
определяне на размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща
обществено-оправданата мярка за справедливост.
В разглеждания
случай Софийски градски съд съобрази вида и сравнително малкия брои увреждания,
които не може да се характеризират като тежки – охлузвания под формата на
драскотини по главата и охлузвания в областта на лявата ребрена дъга, както и
разкъсно-контузната рана под лявата вежда; възрастта на ищеца към датата на застрахователното
събитие – 51 години и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането – ПТП,
при което К. е управлява един от
автомобилите. Въззивната инстанция прецени и интензивността на установените физически
и психическите страдания на пострадалия, в това число и стресът, който е
преживял в следствие на ПТП съгласно заявеното от разпитаната свидетелка, а
именно това, че се страхува да управлява МПС и е бил уплашен, както и обстоятелството,
че съгласно приетото по делото заключение болките и страданията, изпитвани от
Колева не са по-силни от обичайните. Настоящият състав съобрази при определяне
на размера на дължимото обезщетение и продължителност
на оздравителния процес по отношение на физическите увреждания, причинени на
ищеца, а именно че същите са отшумели напълно за 10-12 дни и не са оставили
последици за здравето му, в това число и факта, че в следствие на ПТП под
веждата на К. е останал белег за цял живот. Не на последно място от въззивния
съд бяха отчетени и съществуващите в страната обществено - икономически условия
към момента на настъпване на вредите, индиция за които съгласно константната
съдебна практика (решение № 2/21.03.2018г. на т.д.№ 1089/2017г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 242/12.01.2017г. по т.д.№ 3319/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 233/20.12.2016г. по т.д.№ 3586/2015г. на ВКС, ІІ т.о.) са лимитите на
застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение (§ 27 ПЗР на КЗ
(отм.)). Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че сумата
от 2000 лева би била справедливо по
размер обезщетение за търпените неимуществени вреди. Определянето на по-голяма
от тази сума би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
По отношение на доводите
във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение и в частта,
в която е присъдена законна лихва от датата 14.07.2014г., настоящият състав
приема, че в тази част въззивната жалба по своя характер представлява искане по
чл. 247 от ГПК. В
действителност, както е отбелязано във въззивната жалба в диспозитива на
решението е упомената дата 14.07.2014г като
начало на периода, за който се дължи заплащане на законна лихва, но в мотивите на
решението първоинстанционният съд е формирал воля, че законна лихва се дължи от
датата 11.07.2014г. Това несъответствие между формираната от СРС воля в
мотивите на решението и обективираното в диспозитива на същото по своя характер
представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК, която именно
първоинстанционният съд е компетентен да поправи. Ето защо делото по отношение на въззивната жалба в частта, в която се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно по отношение
на законната лихва и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
присъдена законна лихва от датата 11.07.2014г. следва да бъде прекратено и
върнато на Софийски районен съд за отстраняване на допуснатата в диспозитива на
решението очевидна фактическа грешка по отношение на началната дата, от която
се дължи заплащане на законна лихва.
Досежно иска за
присъждане на причинени в следствие на застрахователното събитие имуществени
вреди във въззивната жалба на ищеца не се излагат никакви доводи, поради което
по аргумент на чл. 269 от ГПК относно неправилността на обжалваното решение в
тази част. Същевременно при постановяване на решението, с което искът за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен, не е
постановено при нарушение на императивни законови разпоредби.
Предвид съответствието в изводите на въззивния съд относно размера на
дължимата сума по предявения иск с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част, а въззивната жалба на
ищците – оставена без уважение.
По отношение на разноските:
Пред въззивната
инстанция с оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемото дружество,
чийто процесуален представител е релевирал искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в отговора на въззивната жалба. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. с чл. 273 от ГПК,
настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена
работа (по аргумент от чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ), като не е
обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не
надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно съдът може да определи юрисконсултско
възнаграждение и под предвидените в наредбата минимуми. Предвид това и
съобразявайки, че процесуалният представител на въззиваемия е депозирал само
отговор на въззивна жалба, без да се яви в проведеното пред въззивната
инстанция открито съдебно заседание, присъденото в полза на З. „Б.В.И.Г.“ АД
юрисконсултско възнаграждение следва да е в размер на 50 лева.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.10.2017г., постановено по
гр.д. № 65121/2015г. по описа на Софийски районен съд, 45ти състав, в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА К.Г.К., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, пл. „*****, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 273
от ГПК сума в размер на 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. дело № 15387/2018г. по описа за СГС, ІV Б въззивен състав по отношение
на въззивна жалба с вх. №5179143/28.11.2017г., подадена от името на К.Г.К., в
частта, в която се иска отмяна първоинстанционното решение, с което е присъдена
законна лихва върху присъденото застрахователното обезщетение от датата
14.07.2014г., имаща характер на искане по чл. 247 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 45-ти
състав, за осъществяване на необходимите процесуални действия по отстраняване
на допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.