РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. *, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500098 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от Д.М., ЕГН
********** (лично) и И.М., ЕГН **********, последната действаща чрез
процесуалния си представител адвокат Т. С., имали качеството на ищци по гр.
-ти
д. № 2114/2023 г. по описа на Районен съд-гр. *, 3състав, срещу
постановеното по него Решение № 600 от 18.12.2024 г. обжалвано в цялост.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно поради необоснованост. Счита се, че
районният съд не е отразил правилно фактическата обстановка. Изразява се
несъгласие с процесуалното поведение на съда във връзка със събиране на
доказателствата по делото. Насочват вниманието към определени части от
изготвените заключения по назначените в първоинстанционното производство
експертизи, както и изявления на вещите лица в съдебно заседание, които
считат, че са в подкрепа на поддържаната от тях теза. За процесуално
1
нарушение се намира необсъждането в мотивите към решението на
отговорите и разясненията от заседания дадени от вещите лице.
Разсъждавайки стигат до извод, че след като 2, 3 месеца в апартамента на
другата страна е нямало живеещ и за това време не е имало теч, то проблемът
не е в общата тръба. Обобщено се сочи, че трите вещи лица като причина за
теча посочват некачествено свързване, след ремонта в банята на ап. 5, на
гофрирана тръба с ПВЦ снадка, собственост на другата страна, а не в общата
тръба. Въз основа на изложеното от въззивниците се прави искане за отмяна
на първоинстанционното решение и за постановяване на друго решение, с
което исковете да бъдат уважени.
Претендира се за присъждане на направените както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Б.К., действащ чрез процесуалния си
представител адвокат К. Б., е подал отговор на въззивната жалба. С него
жалбата се счита за неоснователна, а решението на районния съд-за правилно
и като такова моли да бъде потвърдено. Препраща се към доводите изложени в
писмената защита представена пред районния съд, които се поддържат.
Претендира се за присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-
ищци в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес
обусловен от неблагоприятния за тях краен резултат, срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.
Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260
и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззивниците не се явяват. От процесуалния им представител
адвокат С., преди заседанието, е подадена писмена молба, в която се сочи, че
жалбата се поддържа и се иска отмяна на решението и уважаване изцяло на
исковете. Въззиваемият не се явява лично, а вместо него участва адвокат Б..
Счита се, че в случая следвало да се вземат предвид изложените
предположения от част от вещите лица, че най-вероятно проблемът бил в
2
централната канализационна тръба. Позовава се най-вече на третото
заключение. Моли за потвърждаване на решението на районния съд.
Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство
разноски.
Окръжен съд-гр. *, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния
съд, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при
така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Първоначално съдебното производство е образувано и се е развивало
пред Районен съд-гр. * под № 212/2022 г. Последвали са отводи на всички
съдии от състава на този съд. С оглед на това с Определение №*1 от
11.09.2023 г., постановено от изпълняващия функциите на aдминистративен
ръководител на Районен съд-гр. *, делото е прекратено и е изпратено на
горестоящия съд за определяне на друг равен по степен съд, който да Д.згледа
и реши спора. С Определение № 452 от 21.09.2023 г., постановено по в. ч. гр.
д. № 311/2023 г., по описа на Окръжен съд-гр. *, за компетентен да се
произнесе по исковете е определен Районен съд-гр. *. Въз основа на него
пред Районен съд-гр. * е образувано гр. д. № 2114/2023 г. и разглеждането на
делото е продължило.
Исковото производство, по разгледания от Районен съд-гр. *
гражданскоправен спор, е образувано по повод на искова молба подадена от
Д.М., лично и И.М., в качеството им на ищци, последната действаща чрез
упълномощената Д. М., като адвокат, срещу Б.К., в качеството му на
ответник. С нея, при условията на активно субективно и обективно
съединяване, са предявени три осъдителни иска по чл. 124, ал. 1, предл. 1 от
ГПК, съответно с правни основания чл. 109 от ЗС (actio negatoria), чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД (actio ex delicto) и чл. 45, ал. 1 във връзка с чл. 52 от ЗЗД.
Твърденията и исканията на ищците съдът установява от исковата молба
(л. 2-6 от делото пред БРС), и подадените молби в резултат на оставянето й без
движение от районния и въззивния съд поради различни нередовности: молба
уточнение, касаеща иска за обезщетение за имуществени вреди (л. 23, 24 от
делото пред БРС), молба уточнение касаеща само вещния иск и то в частта от
нея единствено за конкретното действие/бездействие на ответника,
3
посредством което се създават пречки ищците да упражняват пълноценно
правото си на собственост (л. 32-35 от въззивното дело) и молба уточнение
касаеща и трите предявени иска съобразно указанията (л. 71 от въззивното
дело).
В исковата молба, ищците твърдят, че са собственици, на
индивидуализирания в нея, апартамент 1 на първи етаж, придобит чрез
дарение от родителите им. Излагат, че от месец юни 2020 г. в неговия коридор
и хол е започнал теч на вода, от когато и в половината апартамент нямало
електрическо захранване. Твърдят, че течът е от апартамент 5 намиращ се на
втория етаж. Сочат, че причината за него била навлязла влага под плочките в
банята над теча поради липсваща фуга и компрометиран сифон. В резултат на
тази констатация, излагат, че в сервизното помещение на другата страна е
извършен ремонт. Твърдят обаче че след него течът се е усилил и вече бил от
отпадните води на апартамент *. Предвид това, че не става ясно ищците кое
твърдение поддържат-посоченото най-напред в исковата молба, че ответникът
извършва нарушение заради липсваща фуга и компрометиран сифон в банята
или посоченото по-нататък в нея, че проблемът касае теч от отпадните води на
апартамента му, респ. кои от първоначално заявените с исковата молба
обстоятелства изграждат основанието на претенцията им, тя е оставена без
движение от въззивния съд за уточняване. В изложението във втората
уточняваща молба подадена през въззивния съд се сочи, че проблемът е
свързан с теч от отпадните води на апартамент *, а именно връзката на
отпадната тръба с централната отводнителна система, което е вследствие на
некачествен ремонт извършен от ответника. Наред с това, настояват за
настъпили имуществени вреди изразяващи се в посоченото в молбата
уточнение пред районния съд-липса на електрическо захранване в половината
апартамент, паднала мазилка в кориД. и мокро петно на тавана му, разрушени
пластове на мазилката в хола, образувани вдлъбнатини над кутиите с
електрически кабели и засегнат таван на хола. Твърдят и за настъпили
неимуществени вреди изразяващи се в стрес, унижение, болка, безпомощност
и страдание.
Въз основа на всичко това и съобразно втората уточняваща молба
подадена пред въззивния съд се иска ответникът да бъде осъден да поправи
отводнителната система (касателно отпадните води), в банята на своя
апартамент №*, при връзката на отпадната тръба с централната отводнителна
4
система. Счита се, че е нарушено и общото правило да не се вреди другиму,
поради което се иска още и осъждане на ответника да им заплати сума в
размер на 1200,00 лв., представляваща стойността на необходимите материали
и СМР за отстраняване на причинените имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба на
14.04.2022 г. до окончателното й изплащане. Впоследствие, в хода на процеса,
след приемане и на второто заключение на назначената съдебно-техническа
експертиза, от ищците, с устна молба, в проведеното на 27.04.2023 г. съдебно
заседание е направено искане за изменение на този иск за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди, чрез увеличаване на претендирания размер,
като вместо за сумата от 1200,00 лв., искът да се счита за предявен за сумата
от 3791,58 лв. В съответствие с искането на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
съдът е допуснал изменение на предявения иск (на гърба на л. 156 от
първоинстанционното дело). Иска се и осъждане на ответника да им заплати
сума в размер на 6000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди.
Ответникът, в отговора който е подал, чрез упълномощен представител,
по същество сочи, че произходът на теча не е свързан с неизправност на В и К
инсталацията в жилището му. За възможна причина сочи минаваща както през
неговото жилище, така и през това на ищците, вертикална канализационна
тръба. Същата била обща част на сградата и като такава задължение за
ремонтирането й имали етажните собственици. Затова счита искът за
неоснователен. Оспорва вида и размера и на претендираните имуществени и
неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства. Назначени и изготвени са три съдебно-технически експертизи,
заключенията по които са приети по делото.
С първоинстанционното съдебно решение на Районен съд-гр. * и трите
осъдителни иска са отхвърлени. С него двете ищци са осъдени да заплатят на
ответника направените разноски.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение №* от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че обжалваното в цялост решение на първоинстанционния съд
е валидно и допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за
5
неправилност на съдебното решение въззивният съд намира за частично
основателни.
По делото е безспорно, че всяка от страните е собственик на жилище в
сграда, представляваща жилищен блок № *, намираща се в гр. *, ул. „*“
№*. Видно от второто заключение по назначената по делото съдебно-
техническа експертиза, апартаментите на страните се намират в сграда с
девет апартамента, която се състои от четири етажа-един търговски и три
жилищни. Констатирано е, че апартамент №* е разположен на първи
жилищен етаж (втори конструктивен), под който има магазинна част и
сутерен/мазета на блока, а апартамент №* е разположен на втори жилищен
етаж (трети конструктивен). Ищците-въззивници са съсобственици на
апартамент №*, разположен на първия жилищен етаж от сградата.
Последното е тяхна собственост в резултат на сключен на 31.12.1993 г. между
А.М. и В. М., в качеството им на дарители и И.М. и Д.М., в качеството им на
дарени, договор за дарение. За удостоверяването на това е съставен
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №*, том *, д. №*/1993 г. от
31.12.1993 г. на и. д. нотариус М.С., при Районен съд-гр. *, вписан в парт.
книга том *, стр.*, вх. рег. №* (л. 7, 8 от първоинстанционното дело).
Ответникът-въззиваем е собственик на апартамент №*, намиращ се на
втория жилищен етаж.
По делото от районния съд са приети три съдебно-технически
експертизи. Приемането на експертизата се извършва в открито съдебно
заседание, като съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ГПК, вещото лице
излага устно заключението си, като страните разполагат с процесуалната
възможност да задават въпроси на вещото лице във връзка с депозираното
писмено заключение и изложението на вещото лице в открито съдебно
заседание (Решение № 59 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 3624/2019
г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Дадените устни разяснения на вещото лице при
излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част
от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на
заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение,
така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и
неговите отговори на поставените от страните въпроси (Определение № 2995
от 18.11.2024 г., постановено по т. д. № 943/2024 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
Решение № 59 от 24.04.2020 г., постановено по гр. д. № 3624/2019 г., г. к., ІV г.
6
о. на ВКС). Въззивният съд съобразявайки съдебната практика, че при анализа
им следва да се вземат предвид не само констатациите и изводите, съдържащи
се в писмената част от заключенията, но и дадените от вещите лица обяснения
в проведените открити съдебни заседания, намира за установено следното:
Твърдението на ищците е, че в резултат на ремонт направен в
санитарния възел в апартамента на ответника течът от него се е засилил.
Извършването на такъв е констатирано, по време на оглед на апартамента на
ответника, от първото вещо лице, като във втората част на Раздел V
„Констатации“, т. 1 от заключението му, е записано, че в банята на ответника
са извършени ремонтни дейности като подова настилка с теракотни плочи и
облицовка с фаянсови плочи по стените на помещението, а също ремонт и за
включването, във вертикалния каменинов щранг на тоалетната, извършено с
ПВЦ тръби (фас. части) фи 110. Това е констатирало и второто вещо лице,
което във втората заключителна част в отговор на първи въпрос е посочило, че
в тоалетната и банята на ответника е изпълнена теракотна настилка (без да е
оформена заливаща фуга около връзката с ВКК2, където се наблюдава
наличие на вода), подмяна на ПС и отводнителни тръби от тоалетна мивка и
сифон, полагане на фаянс по стени.
От т. 2 на втората част на Раздел V от първото заключение е установимо,
че в санитарните помещения на апартамент №*, апартамент №* и апартамент
№ * минава вертикален щранг, който ги обслужва. Той не минава през
жилището на ищците, а за апартамент №*, апартамент №* и апартамент №*
съществува друг вертикален щранг, който минава през техните санитарни
възли. В съответствие с това е и констатацията в отговора на втория въпрос, от
втората част на заключението на второто вещо лице, че жилищата на страните
по делото се обслужват от два различни вертикални канализационни клона
(ВКК)-за апартамент 1, който е на ищците от ВКК1, а за апартамент №*, който
е на ответника от ВКК2.
-те
Сградата е строена през 60 години на миналия век, като е въведена в
експлоатация около 1964 г., 1966 г., а водопроводната и канализационна
инсталация е изпълнена по-рано. Първото вещо лице е записало, че
вертикалният щранг на апартамент №* е от каменинови тръби, а по сведение
на собствениците от началото на експлоатацията на сградата не е извършван
ремонт по този щранг. Вметнато е, че камениновите тръби са със срок на
7
годност 30 години. Според второто вещо лице (отговорът на третия въпрос, от
втората част на заключението) обаче към настоящия момент
вертикалните/хоризонталните отводнителни клонове към уличната канална
мрежа изпълняват функцията си, респ. са експлоатационно годни.
В т. 1 на първата част на Раздел V от първото заключение изрично е
посочено, че в санитарния възел (баня и тоалетна) на апартамент №* се
наблюдава включването на канализацията с ПВЦ тръби във вертикален
щранг (от каменинови тръби) и в този участък е проблемът. В т. 4 на
втората част на Раздел V от първото заключение също е заявено, че течовете
тръгват от мястото на включване на тоалетната на ответника във
вертикалния щранг. Все в тази насока е и изложеното от него в т. 5 на
втората част на Раздел V от първото заключение, че след ремонта основната
причина е при връзката на тоалетната с вертикалния каменинов щранг
на ответника. Изводът на първото вещо лице, че проблемът се корени именно
в това, е поддържан от него и в откритото съдебно заседание проведено на
10.11.2022 г. Според него настоящият проблем е възникнал след направено
заустване с ПВЦ фасонни части във вертикален щранг от каменинови
тръби, от когато още повече се е засилило мокренето на стените на ищците.
Преповтаря при защитаване на заключението си, че проблемът е при
включването на ПВЦ частите в камениновия вертикален щранг. След
изброяване в открито съдебно заседание какво се намира в банята като
санитарни уреди (мивка, душ, тоалетното седало и тръби) изрично е посочено,
че тръбите (повечето, от които се намират вътре в пода) правят връзката на
канализацията с този каменинов щранг. В конкретика сочи, че течът е при
снадката на ПВЦ тръбите и каменина. От мокрото петно, което е на тавана
в апартамента под апартамент №*, това вещо лице формира извод, че
проблемът е в снаждането от горния етаж. Окончателно сочи, че
причината за теча е връзката между ПВЦ частите и камениновия щранг
и за това водата, която облива стените на първия етаж е канализационна,
отпадна. Все в този смисъл е и формираният от второто вещо лице извод. В
изложението по първия въпрос от първата заключителна част на второто
заключение се сочи, че по време на огледа е направило изливания с кофа вода
в тоалетната чиния на апартамент №*, при което се вижда водно покритие
при връзката на гофрираната отвеждаща тръба и ПВЦ приемника около
снадката на нивото на керамичната настилка. При последващ втори оглед
8
от него, то е демонтирало гофрираната тръба от задния отвор на тоалетната
чиния и от влизането и в ПВЦ разклонител, принадлежаща към ВКК2. При
това, то сочи, че много добре се виждала увредената горна част на ПВЦ
разклонителя. Точно на това място посочва, че се позиционира улей от
липсващ бетон/изнесен от водна струя, което във времето и преди, и след
направения ремонт, е работещ, т. е. позволяващ овлажняване на циментовата
замазка под теракотната настилка, респективно междуетажната плоча и
общата стена за апартамент №* и апартаменти №* и*. Като причина за всичко
това е посочило технически не издържано изпълнение на връзките по
хоризонтал и запълване на улея. Изразява виждане, че въпросният
разклонител не е монтиран съгласно нормативната уредба (да не е в
посока заустване под ъгъл по-голям от 67,5 градуса-чл. 147 от Наредба № 4 от
17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на В и К
инсталации). То е посочило още, че не е оформена заливаща фуга около
връзката с ВКК2, където се наблюдава наличие на вода. При защита на
своето заключение в открито съдебно заседание това вещо лице обяснява
механизма на наводняването, а именно, че при демонтажа на заустването на
тоалетната чиния се получава водно огледало, което е непрекъснато
около вливането на тоалетната във вертикалното разклонение
обслужващо жилищата по вертикала. В случая на това постоянно водно
ниво се получава просмукване в конструктивния елемент, от където стават
уязвими и елементите в жилището на ищците. При самото заустване на тази
гофрирана тръба във вертикалния клон вероятно има разместване и
няма добро уплътнение. Проблемът е в отводняването между тоалетната
и заустването й във вертикалния канализационен щранг. Това е
непрекъснат воден стълб, който винаги е наличен около отвора, тъй като той
се намира в недобра свръзка във вертикалния клон, който не е под ъгъл 65
градуса и водата непрекъснато стои тук и при интензивно водочерпене водата
си пробива път в конструкцията. Тя се получава вследствие на това не
добро уплътнение и деформация на самото гофре. На зададен му въпрос
дали е констатирало на място спукана тръба, то сочи, че връзката е лоша.
Излага, че има деформация при връзката между тръбата и отводнителния
елемент, ПВЦ тръба, която е под определен ъгъл. Проблемът е между
тоалетната чиния и връзката с гофрираната тръба, където има
непрекъснато сълзене. Гофрираната влиза в ПВЦ тръбата и е под
9
конструктивния елемент и се зауства във вертикалния клон. Отново заявява,
че проблемът е между гофрето (бяла тръба) и ПВЦ тръбата (сива), която
се намира в конструктивния елемент на сградата, под настилката. Тази
сива ПВЦ тръба се връзва към вертикалния клон. Сочи, че се касае за
перманентен теч, който е вследствие на недобре уплътнената връзка
между два елемента. При евентуално интензивно ползване между двете
тръби в конструкцията се получава навлажняване, при което водата отива в
бетона и това уронва конструкцията на плочата и на вертикалния елемент на
апартамента отдолу-апартамент №*.
Първото вещо лице изрично писмено в заключението излага, че в
момента на огледа от никъде не е могло да види какво е състоянието на
щранга (т. 3 на втората част на Раздел V от първото заключение, първи абзац,
последно изречение). Това е преповторено и в т. 4, а именно, че от направения
оглед не се вижда вертикалният щранг. Същото е констатирано и в отговора на
първия въпрос, част първа от второто заключение, а именно, че вертикалният
клон (ВКК2), обслужващ мокрите помещения на апартаменти №*, * и * е
скрит под фаянсова облицовка. По-нататък, във връзка с това скриване е
посочено, че то е направено вследствие на ремонтни СМР от собствениците
им, като неиздържано технически скриват отводнителните клонове, с оглед
естетически изглед. Предвид това единствено в сферата на предположенията
остава записаното от първото вещо лице като вероятност, че при ремонта
може да се е получила и пукнатина в тръбата от вертикалния щранг. Това
предположение е изразено под формата на допускане от негова страна и в
открито съдебно заседание излага, че освен проблем с връзката (т. е. то
изразява категоричност, че такъв проблем има) може да има и частично
спукване на вертикалния щранг, но това не се виждало в момента на огледа. В
тази конкретна част съдът не кредитира заключението му поради основаност
на предположения и с оглед изразената многократно, общо шест пъти,
позиция и в съдебно заседание, че проблемът касае снадката на ПВЦ тръбите
с каменина. Следователно въпреки липсата на видим достъп до вертикалния
каменинов щранг вещите лица са категорични, че проблемът не е в него, а е
във връзката и именно за последната са изградили преки впечатления. Освен
това второто вещо лице в отворите на третия, четвъртия и петия въпрос от
втората част от заключението му е категорично, че никъде в мокрите
помещения и кухните на апартаменти №*, *и *, намиращи се един над друг, и
10
отводнявани от ВКК 2, преминаващ през самите мокри помещения, както и в
магазина не се констатира повишаващ воден стълб при затворите на
тоалетните чинии, санитарни, кухненски мивки и подови сифони. Не е
констатирана също и характерната при липса на проводимост в каналите
фекална миризма, от което то прави извод, че това изключва възможността
увредите да са от ВКК2. Изрично е посочило, че не се констатира теч или
някаква друга неизправност във вертикалния щранг, поради което и
няма основания ВКК 2 да причинява течовете.
Третото вещо лице нито в писменото си заключение, нито в устното
изложение в съдебно заседание, излага какво поражда теча. Въззивният съд не
кредитира писменото му заключение по съображения, че то се базира на
предположения и не съответства на изводите на другите две вещи лица, които
са еднопосочни по отношение на това какъв точно е проблемът и каква е
конкретната причина за теча. В съдебно заседание третото вещо лице заявява,
че предполага, че течът е или от връзката на гофрираната тръба с
камениновата тръба, или камениновата тръба е компрометирана от времето.
Така изложеното от него първо предположение, липсващо до този момент в
писменото му заключение, напълно съответства с изтъкнатата като причина за
теча от другите две вещи лица, поради което именно него съдът ще цени като
кореспондиращо със събраните други доказателства.
От всичко изложено, въззивният съд формира извод, че проблемът е при
включването на ПВЦ частите, намиращи се в банята на апартамент *, в
камениновия вертикален щранг (връзката на гофрираната тръба с
камениновата тръба), и това е причината за появата на теч в апартамента на
ищците, а не в камениновите тръби на вертикалния канализационен щранг.
Общите части на една сграда са изброени примерно в чл. 38, ал. 1 от
Закона за собствеността (ЗС) и сред тях са главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби. Те са предназначени да обслужват
всички самостоятелни обекти на правото на собственост. Според
вещноправната теория общи части са и „… отоплителните, и осветителните
инсталации (до отклоненията им за отделните помещения).“ (Венедиков,
П. Ново вещно право, Сиби, 1995, с. 118). Съответно това разбиране важи и за
водопроводната и канализационната инсталации, в какъвто смисъл е и
съдебната практика на върховната съдебна инстанция. Отклоненията от
11
главните линии, които достигат до отделните обекти и са предназначени
да обслужват само тях, не са общи части по смисъла на разпоредбата на чл.
38, ал. 1 от ЗС. В случая обща част на сградата се явява вертикалният
канализационен клон, чрез който става отвеждането на водите от баните на
отделните собственици. Тръбите, през които водата се отвежда от сифона
на банята до общия канализационен клон, не са общи части, а
принадлежат на отделните собственици, чиито обекти обслужват (в този
изричен смисъл са Решение № 60092 от 08.12.2021 г., постановено по гр. д. №
3322/2020 г., г. к., І г. о. на ВКС, Определение № 133 от 07.04.2020 г.,
постановено по гр. д. № 3680/2019 г., г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 1355 от
28.01.2009 г., постановено по гр. д. № 4591/2007 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Ergo
отговорността за поддържането в изправно екплоатационно състояние на
общите части е на всички етажни собственици, а на отделните отклонения към
обектите е в тежест на отделния собственик. Последните принадлежат на
собственика на обслужваните от тях помещения и затова тежестта за
поддържането им в изправно експлоатационно състояние е на отделния
собственик. В случая установеният проблем касае отклонения към обекта
собственост на ответника.
От първото и второто заключение се установява какво е състоянието на
апартамент №* вследствие на теча на вода. Засегнати са стените на
апартамент №* в кориД. и хола и таванът им. Според първото заключение
(част първа, т. 1 от Раздел V) две стени от него са прогизнали от вода, а също
така и част от таваните на хола и кориД.. В част първа, т. 3 от Раздел V е
констатирано, че пораженията върху засегнатите стени и тавани от теча в
кориД. и хола са значителни. В момента на огледа извършен от първото вещо
лице то е установило, че стената в хола с размери 1,50 м/2,60 м е абсолютно
компроментирана, а мазилката пада. Същото състояние е установено и по
отношение на стената откъм кориД. с размери 3,50 м/2,60 м. По таваните на
хола и кориД. се наблюдава паднала мазилка с 0,40 м/0,40 м. Видно от отговор
на въпрос 3 на част първа от заключението на второто вещо лице, то е
констатирало подкурушена и падаща шпакловка и акрилатна боя, ронеща се
вароциментна мазилка по стени на коридор и дневна, подкурушена гипсова
шпакловка по тавани на коридор и дневна, нефункционираща електрическа
инсталация в посочените помещения, увредена паркетна настилка в дневна
около 4,00 кв. м.
12
Видно от изложеното в т. 5 и т. 6 от първата заключителна част на
Раздел V от първото заключение по засегнатите стени в хола и кориД.
електрическата инсталация е изцяло компроментирана до електрическото
табло на апартамента. Влагата е нанесла непоправими повреди и
невъзможност да се ползва инсталацията в засегнатия участък. Затова трябва
да се изпълни нова инсталация след отстраняване на теча и ремонта на
стените. Изрично в т. 7 е посочено, че компрометираната инсталация не може
да се използва, защото има опасност от токов удар за обитателите на
апартамент 1. До такива изводи е достигнало и второто вещо лице в отговора
на пети и шести въпрос от първата заключителна част на второто заключение.
Посочено е, че състоянието на електроинсталацията в кориД. и хола на
апартамент 1 я прави неизползваема, поради което в него липсва осветление, а
апартаментното табло, разклонителните кутии и контактите са с видими
деформации. В отговора на седмия въпрос е изложено, че в случай на по-
интензивни течове това застрашава конструктивните елементи-плочи, колони,
стени.
Въззивният съд следва да отбележи, че наличният в кориците на делото
констативен протокол за извършена термографска диагностика не може да
има доказателствена сила в настоящото производство. Той по своята същност,
според съдебната практика, представлява частна експертиза и не е годно
доказателствено средство (в този смисъл е Решение № 214 от 29.05.2014 г.,
постановено по т. д. № 992/2012 г., т. к., І т. о. на ВКС). Затова той не следва да
бъде анализиран и обсъждан и на негова основа не може да бъдат формирани
изводи.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд формира
следните правни изводи:
За негаторния иск:
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В
Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на
ВКС е посочено, че при упражняването му той трябва да докаже правото си на
собственост и редом с него обстоятелствата (основанията), които са
предизвикали потърсената съдебна защита и намеса. Според изложеното в
мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г.
13
на ОСГК на ВКС двете задължителни условия за уважаването на иска са
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост
в неговия пълен обем. Ergo, за уважаването на този иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл. 50 от ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи
от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.
От приетия по делото нотариален акт безспорно се установява, че двете
ищци са собственици на процесния апартамент №*. От приетите писмени
заключения на съдебно-технически експертизи и техните устни защити, с
изключение на частите, в които въззивният съд не ги кредитира, се установява,
че след извършени, в банята на апартамента на ответника, ремонтни дейности
е налице проблем при включването на канализацията с ПВЦ тръби (самата
връзка на тоалетната) във вертикалния каменинов щранг и е възникнал теч в
имота на ищците. Системният теч е причинил прогизване на стени и тавани от
него, падаща мазилка, увредена паркетна настилка, нефункционираща
електрическа инсталация, видими деформации на апартаментното табло,
разклонителните кутии и контактите. Съдът счита, че наличието на течове в
апартамента на ищеца несъмнено представлява неоснователно въздействие,
което създава пречки за нормалното и необезпокоявано използване на
жилището. Още повече, че и свидетелката Ц. Г.а заявява, че заради теча в този
апартамент няма условия за живеене и има образувал се мухъл и миризма на
отпадни води. Първото вещо лице в съдебно заседание също заявява, че в
апартамента на ищците не може да се диша. Същевременно положението,
което пречи на правоимащите да използват в пълен обем правото си на
собственост продължава да съществува и към момента на разглеждане на
претенцията, като за отстраняване на неблагоприятните последици е
необходимо да се извърши ремонт чрез поправяне на отводнителната система
(касателно отпадните води), в банята в апартамент * собственост на
ответника, при връзката на отпадната тръба с централната отводнителна
система. При така установените факти съдът намира за доказана връзката
между системните течове в жилището на ищците и бездействието на
14
ответника, който в качеството им на собственик на апартамент * е следвало да
извърши нов ремонт на проблемния участък-включването на канализацията с
ПВЦ тръби, във вертикален щранг (от каменинови тръби), необходим за
поддържането на вещта в състояние, годно за ползване, което същевременно
да не смущава или ограничава възможността за ползването на апартамент *. С
оглед на това, въззивният съд приема, че докато не бъде извършен посоченият
ремонт в банята на апартамент *, е налице продължаващо състояние, което
обективно смущава правото на собственост на ищците и безспорно създава
пречки за неговото упражняване в пълен обем. Същевременно той е бил
задължен да извърши това действие, тъй като по този начин препятства
пълноценното упражняване на правото на собственост върху процесния
апартамент и правомощието им на ползване. С оглед на това предявеният
негаторен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Като е
достигнал до противоположни изводи районният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който в тази част следва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, виновно причинени другиму. Основателността на предявените искове
с правно основание чл. 45 от ЗЗД се предпоставя от установяване на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, съставляващи
основание на претенцията за обезвреда, а именно деяние, противоправност на
деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по
аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира до доказване на противното.
За деликтния иск за обезщетение за имуществени вреди:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява деянието
на ответника, във формата на бездействие, който в качеството на собственик
на апартамент 5* е следвало да извърши ремонт на проблемния участък в
банята си-включването на канализацията с ПВЦ тръби във вертикален щранг.
Деянието е извършено противоправно, доколкото ответникът не е изпълнил
задължението да се грижи за имота си с грижата на добър стопанин, а именно-
не е привел в изправност отводнителната система на апартамента му
(касателно частта с отпадните води), което е довело до системни течове в
апартамента на ищците. В конкретния случай се установява, че на ищците са
причинени посочените по-горе вреди, вследствие на системни течове в
собственото им жилище, които щети са описани от първите две вещи лица.
15
Тези вреди са пряка и непосредствена последица от течовете. Следователно
причината е в поведението на ответника. Доколкото ответникът не е
предприел необходимите мерки за отстраняване на повредите в неговата баня,
въпреки многократно оправяните покани до него от страна на ищците, за
което свидетелства и Ц. Г.а, ответникът е станал причина да бъде причинено
увреждането в дома на ищците. Предвид изложеното съдът намира за
установено наличието на причинна връзка между противоправното деянието
на ответника и причинените вреди.
Претърпените вреди следва да се обезщетят, като за тяхната парична
оценка по делото са налични две заключения. Първото вещо лице по първата
съдебно-техническа експертиза, е приложило към заключението му две
количествено-стойностни сметки сочещи разходите в лева за ремонт на
стените и таваните на апартамент 1 засегнат от теч от канализация и на
електрическата инсталация в този апартамент общо на стойност 3508,65 лв.
Второто вещо лице е инкорпорирало във второто заключение общо
количествено-стойностно изражение на увредите, които е изчислило, че
възлизат общо на 3159,65 лв.
По отношение на иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди, въззивният съд следва да отбележи, че в крайния съдебен
акт на районния съд е налице произнасяне по първоначално претендираният
размер от 1200,00 лв., т. е. липсва произнасяне по изменения размер на тази
парична претенция от 3791,58 лв., макар искането за нея да е направено
своевременно и от съда да е приет увеличеният размер на този иск. В този
случай страната е разполагала с процесуалната възможност предвидена в чл.
250, ал. 1 от ГПК да поиска от районния съд решението да бъде допълнено,
тъй като той не се е произнесъл по цялото му искане. Въззивниците не са
упражнили това свое право и молба съдържаща искане за допълване пред съда
постановил акта, в едномесечен срок от връчването на решението не е
подадена. Предвид това обжалваното решение не е допълнено и следователно
въззивният съд не разполага с възможност нито да стори това, нито за първи
път да разгледа искането за сумата над 1200,00 лв. За страните остава
възможността да предявяват самостоятелен иск за сумата над нея.
Въззивният съд, при съобразяване с липсата на искане за допълване на
решението в тази му част, следва да се произнесе за размера от 1200,00 лв.
16
Предвид заключенията на първите две експертизи този деликтен иск е
основателен и следва да се уважи за сумата от 1200,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.04.2022 г. до
окончателното й изплащане. Решението на районният съд е в обратния
смисъл, поради което в тази част то следва да бъде отменено като
неправилно.
За деликтния иск за обезщетение за неимуществени вреди:
На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т. е. правото на
обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не за
предполагаеми или хипотетични, поради което в тежест на ищеца е да докаже
в условията на пълно и главно доказване дали и какви конкретно
неимуществени вреди са претърпени. По делото не се доказва ищците да са
претърпели неимуществени вреди изразяващи се в стрес, унижение, болка,
безпомощност и страдание. Липсват доказателства в подкрепа на твърдените
за претърпени от деликта неимуществени вреди. Затова в случая вредата като
елемент от фактическия състав на вземането за обезвреда не е установено да е
настъпила. Ето защо искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли
като неоснователен. Такъв е изводът и на районния съд, поради което
решението в тази част следва да се потвърди.
При този краен резултат на правните спорове следва да бъдат
ревизирани разпределените на страните с първоинстанционното решение
разноски за първоинстанционното производство.
По въпроса за отговорността за разноските в първоинстанционното
производство:
Още в исковата молба (л. 5 от делото пред БРС) ищците са направили
искане за присъждане на направените от тях разноски. В последното открито
съдебно заседание проведено на 03.12.2024 г. те са представили списък с
разноски (л. 98 от делото пред МРС).
Ищците претендират направени разноски за заплатена държавна такса за
предявените от тях искове. Претендират държавна такса за негаторния иск
в размер на 50,00 лв., която видно от разписка намираща се на л. 1 от делото
пред БРС е действително заплатена, поради което тя им се следва предвид
уважаването му. Претендират и за държава такса за иска за обезщетение за
имуществени вреди в размер на 48,00 лв. и на 104,00 лв., които са заплатени
17
видно от разписки намиращи се на л. 33 и л. 168 от делото пред БРС, която
също им се следва предвид уважаването му. Не им се следва сумата от 240,00
лв. претендирана за заплатена държавна такса за иска за неимуществени вреди
предвид това, че този иск е отхвърлен изцяло.
Основателно е искането на ищците за присъждане на сумата от 200,00
лв. внесена от тях (л. 55 от делото пред БРС), за експертиза, която е
отговорила на въпроси относими към уважения негаторен иск и деликтен иск
за обезщетението за имуществените вреди.
Ищците искат присъждане и на разноските за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1500,00 лв. Във връзка с тях по делото е
приложен договор за правна защита и съдействие (на гърба на л. 99 от делото
пред МРС), в който изрично е посочено, че договореното възнаграждение е
заплатено в брой. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.10.2012 г.,
постановено по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, в този случай
договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В него обаче
не е посочено какъв размер от тази сума се отнася за представителство по
всеки един от трите иска. При това положение разноските на ищците за
адвокатско възнаграждение според броя на уважените искове е в размер на
1000,00 лв.
Ответникът, в последното по делото открито съдебно заседание
представя списък с разноски и претендира такива (л. 100 от делото пред МРС).
Ответникът в първа инстанция иска разноски в общ размер на 2694,00
лв. за адвокатско възнаграждение, за които по делото са приложени шест броя
договори за правна защита и съдействие (л. 101, 111-115 от делото пред МРС),
в които е записано, че посочените в тях суми са изплатена в брой. Ищците са
направили възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения (на
гърба на л. 116 от делото пред МРС). Въззивният съд намира, че
възнаграждение не се дължи за насрочените, но отложени заседания на
17.03.2023 г. и 07.11.2023 г., на които ход на делото не е даден. Извън това
възражението за прекомерност е неоснователно. От една страна, общо по
трите иска минимумът по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в наименованието й към датите на
сключване на съответните договори) възлиза на 2579,19 лв., което почти се
18
равнява на претендираната сума. Минималното адвокатско възнаграждение,
според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за деликтния иск за неимуществени
вреди е в размер на 900,00 лв., а за деликтния иск за имуществени вреди е в
размер на 679,19 лв. Районният съд е счел негаторният иск за неоценяем
следователно съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата е в минимален размер на
1000,00 лв. От друга страна, този извод се формира и след съобразяване на
съдържанието и обема на извършената работа. По делото от страна на
адвоката на ответника е изготвен отговор на исковата молба, два броя
писмени становища във връзка с доказателствени искания на ищците,
подробна писмена защита. В проведените три открити съдебни заседания на
27.04.2023 г., 20.06.2023 г. и 03.12.2024 г., за които иска допълнително
възнаграждение, той е присъствал и е вземал активно участие. Наред с това, са
проведени и множество други открити заседания на други дати, за които
възнаграждение не се претендира, но същият се е явявал и е осъществявал
активно защита. Същевременно, делото е по-трудно от фактическа и правна
страна. Негаторният иск се характеризира със сложност, а същият е съединен
и с два други осъдителни иска, което изисква по-интензивна работа. Предвид
това са били необходими усилията на адвокат с цел неговото изясняване. При
това положение разноските на ответника за адвокатско възнаграждение
според броя на отхвърлените искове е в размер на 731,33 лв.
Претендираните суми за заплатени депозити за вещи лица не се следват
на ответника, защото всички те дават отговори на въпроси имащи отношение
към доказването на негаторния иск и деликтният иск за имуществени вреди,
които обаче са уважени.
Претендират се и таксите за извършени пощенски разходи в общ
размер на 12,40 лв. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС пощенските
и куриерски разходи обезпечават достъпа до съд и осъществяването на
правото на защита на страните. Затова те подлежат на възмездяване и такива
им се следва (в този смисъл са Определение № 156 от 27.04.2021 г.,
постановено по ч. гр. д. № 1212/2021 г., IV г. о., ГК на ВКС, Решение № 25 от
23.03.2021 г., постановено по т. д. № 2318/2020 г. на ВКС, Определение № 926
от 22.12.2016 г., постановено по т. д. № 1169/2016 г. на ВКС, Определение №
256 от 22.11.2018 г., постановено по гр. д. № 2821/2017 г. на ВКС). Предвид
това на ответника му се следва сумата от 12,40 лв.
19
По въпроса за отговорността за разноските във въззивното
производство:
Още във въззивната жалба (л. 5 от делото) въззивниците са направили
искане за присъждане на направените от тях разноски. Не представят списък.
Видно от приложените по въззивното дело платежни документи
въззивниците са направили разходи за държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 145,00 лв. (л. 12 от делото). От тях 25,00 лв. са за
държавна такса насочена срещу решението в частта за деликтния иск за
имуществени вреди и 120,00 лв. за деликтния иск за неимуществени вред. На
същите им се дължи сумата от 25,00 лв., тъй като в тази част жалбата е
уважена. Не им се дължи допълнително внесената сума в размер на 52,00 лв.
за деликтния иск за имуществени вреди предвид констатацията, че този иск
макар и предявен не е разгледан от районния съд в по-високия изменен
размер, и това не може да стори и въззивна за първи път. Сумата от 120,00 лв.
не им се следва, защото жалбата в тази част не е уважена. За негаторния иск е
внесена такса в размер на 51,00 лв. (л. 36 от делото), в която част жалбата е
уважена и им се следва.
Въззиваемият в откритото по делото съдебно заседание (л. 89 от делото)
е направил искане за присъждане на направените от него разноски според
представен списък. В него се съдържа извършването на един разход за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2820,00 лв. По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие (на гърба на л. 18
от делото), в който изрично е посочено, че договореното възнаграждение е
заплатено в брой. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.10.2012 г.,
постановено по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, в този случай
договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В него обаче
не е посочено какъв размер от тази сума се отнася за представителство по
всеки един от трите иска. При това положение разноските на въззиваемия за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част жалбата се
изчисля, че възлиза в размер 940,00 лв., които въззивниците следва да му
заплатят.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело по отношение на
иска за обезщетяване на имуществени вреди не подлежи на касационно
20
обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, тъй
като искът е в размер под 5000,00 лв. Решението в частта по отношение на
иска за обезщетяване на неимуществени вреди и за негаторния иск подлежи на
касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл.
280, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 600 от 18.12.2024 г., постановено по гр. д.
-ти
2114/2023 г. по описа на Районен съд-гр. *, 3състав, в частите с които е
отхвърлен иск по чл. 109 от ЗС и иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени вреди и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.К., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, вх.*, ет.*,
ап.*, на основание чл. 109 от ЗС, по иск на Д.М., ЕГН ********** и И.М., ЕГН
**********, да поправи отводнителната система (касателно отпадните
води), в банята на собствения си апартамент №*, намиращ се на втория
етаж в жилищна сграда с административен адрес гр. *, ул. „*“ №*, при
връзката на отпадната тръба с централната отводнителна система.
ОСЪЖДА Б.К., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, вх.*, ет.*,
ап.*, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на Д.М., ЕГН **********,
с адрес гр. *, ул. „*“ №*, ет.*, ап.* и И.М., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул.
„*“ №*, ап.*, сума в размер на 1200,00 лв. (хиляда и двеста лева),
представляваща стойността на необходимите материали и строително-
монтажни работи за отстраняване на причинени имуществени вреди в
апартамент №* намиращ се в гр. *, ул. „*“ №*, ет.*, ведно със законната лихва
върху главницата, считано 14.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 600 от 18.12.2024 г., постановено по гр.
-ти
д. 2114/2023 г. по описа на Районен съд-гр. *, 3състав, в частта с която е
отхвърлен иск по чл. 45, ал. 1, във връзка с чл. 52 от ЗЗД за обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА Б.К., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, вх.*, ет.*,
ап.*, да заплати на Д.М., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, ет.*, ап.*
и И.М., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, ап.*, сумата от 1402,00 лв.
21
(хиляда четиристотин и два лева), представляваща направени разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 76,00 лв. (седемдесет и шест
лева), представляваща направени разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.М., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, ет.*, ап.* и
И.М., ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, ап.*, да заплатят на Б.К.,
ЕГН **********, с адрес гр. *, ул. „*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 743,73
лв. (седемстотин четиридесет и три лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща направени разноски в първоинстанционното производство и
сумата от 940,00 лв. (деветстотин и четиридесет лева), представляваща
направени разноски във въззивното производство.
Решението, в частта касаеща негаторния иск и деликтния иск за
неимуществени вреди подлежи на обжалване с касационна жалба, чрез
Окръжен съд-гр. *, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22