РЕШЕНИЕ
№ 2002
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330106367 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу П. Ц. П.,
с което се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 294,68 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за
обект, находящ се в **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
******г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 38 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода
04.12.2018 г. – 31.01.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № ****/***** г. по ч.гр.д. № *****по описа за 2021
г. на Районен съд П., **- ти бр.с-в.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. П., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в *******, има
качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. била доставена от ищеца и била разпределена от
търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната
1
инсталация на обща стойност 294, 68 лева. Доколкото дължимата сума не е заплатена
своевременно, върху нея се дължи и обезщетение за забава в размер на 38 лв. за
периода 04.12.2018 г. – 31.01.2021г. Посочва, че за процесните суми била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № **** г. по ч.гр.д. № **** по описа за
2021 г. на Районен съд П., **** бр.с-в. Ответникът възразил срещу издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес от
предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.
В открито съдебно заседание, проведено на 8.10.2021г., процесуалният
представител на ответника П. изрично признава така предявените искове по основание
и размер, като предвид това, ищецът е поискал постановяване на решение съобразно
стореното признание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции, както и
заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът
счита, че исковата претенция е основателна до размера на претендираните с исковата
молба суми, а именно: 294,68 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. за обект, находящ се в г*********,
както и обезщетение за забава в размер на 38 лв. за периода 04.12.2018 г. – 31.01.2021г.
Като законна последица от уважаване на иска е присъждането на законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – ******
г., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното признание не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което
страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Това може да се осъществи
на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от
2
волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и
постановяване на решение по чл.237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение
по чл.235 ГПК. Доколкото ответникът заявява изрично в открито съдебно заседание, че
признава иска, а ищецът – че иска постановяване на решение съобразно изразеното
признание, съдът постанови своето решение на основание чл.237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказаха да са сторени разноски в общ размер
от 150 лв., като именно за тази сума следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Ц. П.,
ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *****, на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 294,68 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.,
сумата от 38 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата
за периода 04.12.2018 г. – 31.01.2021г, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК № ****** г. по ч.гр.д. № ****по описа за 2021 г.
на Районен съд П., **** бр.с-в.ведно със законната лихва от датата на депозиране в
съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – *****. до
окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН: ********** да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК
на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ***** сумата от 150 лева,
представляващи сторени разноски в рамките на исковото и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/Христо Иванов
3