РЕШЕНИЕ
№ 1242
гр. Пловдив, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20235300502659 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от П. Н. Н., ЕГН **********, от
гр. ***, чрез пълномощника по делото адвокат С. Х., против решение №2740/15.06.2023г.
постановено по гр.д.№ 2331/2022г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове за солидарно осъждане на К. Р. М. - Ц., ЕГН
********** и А. Г. К., ЕГН **********, и двете от гр. ***, да заплатят сумата за разликата
над 1560 лв. до 12780 лв., представляваща стойността на извършен ремонт на недвижим
имот – къща, находяща се в с. ***, с площ от 75 кв.м., с идентификатор 48948.501.271.1 по
КККР на с. ***, Община ***, Пловдивска обл., построена в поземлен имот с идентификатор
48948.501.271, с площ от 1 260 кв.м., с адрес: с. ***, ул. ***.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение решение. Искането към въззивния съд е за неговата
отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с което исковата претенция
да бъде уважена изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите К. Р. М. - Ц. и А. Г. К., чрез пълномощника им по делото адвокат М., с който се
взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима,
1
поради което следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по
чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Съдебното
решение ще бъде недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може
да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на
иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва
положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. В настоящия случай
решението на Районен съд – Пловдив е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск,
надлежно предявен от легитимирана страна при наличието на необходимите положителни
процесуални предпоставки и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.
Тук следва да се посочи, че първоинстанционният съд е определил различна правна
квалификация на исковете /чл. 55, ал. 1 от ЗЗД/, но доколкото се е произнесъл по наведените
от ищеца фактически твърдения, разглеждайки правните последици от същите на базата на
неоснователното обогатяване, настоящият състав приеме, че той се е произнесъл по
исковете, с които е сезиран, и решението му е допустимо, а въззивният съд следва да
квалифицира правилно спорното материално право и да се произнесе по него по същество.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна
проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на предявени от П. Н.
Н. против на К. Р. М. - Ц. и А. Г. К. субективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 12 780 лева, представляваща
стойността на извършен от ищеца ремонт на недвижим имот – къща, находяща се в с. ***, с
площ от 75 кв.м., с идентификатор 48948.501.271.1 по КККР на с. ***, Община ***,
Пловдивска обл., построена в поземлен имот с идентификатор 48948.501.271, с площ от 1
260 кв.м., с адрес: с. ***, ул. ***, без ищецът да е собственик на къщата, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът заедно със съпругата си решили да закупят
къща с двор в близките до Пловдив села. Поради това започнали да търсят къща. Харесали
имот, който се намирал в с. ***, като една от продавачките К. М. познавала кумовете на
ищеца, който били от същото село. Кумовете на ищеца се казвали Й. и К. С.. Ищецът се
договорил устно, че той и съпругата му ще закупят къщата, но същата ще бъде записана на
името на тяхната кума- Й. С.. Причината за това била, че ищецът живеел в общинско
жилище и му оставали няколко години до пенсия. Ищецът дал на К. капаро от 6000 лв. Тъй
като покривът на къщата, която ищецът харесал и капарирал се нуждаела от ремонт, ищецът
направил ремонт на покрива на обща стойност 12 780 лв. с ДДС. Самият ремонт бил
извършен от „Румистрой- РАР“ ЕООД, за което бил сключен договор за СМР. На 20.04.2018
г. К. М. прехвърлила къщата на името на Й. С.. Малко след изповядването на сделката, по
телефона се обадила К. и поискала да развалят сделката, тъй като имало проблем със
собствеността на дворното място. Няколко седмици по-късно по телефона се обадила А.,
която е дъщеря на К., която казала на ищеца, че няма да му върнат никакви пари. На
21.01.2019 г. по банковата сметка на съпругата на ищеца – М. била постъпила сумата от 6000
лв.внесени от К. , с посочено основание „капаро“. Ремонтът на покрива бил приключил
преди сделката. От тогата ищецът нямал връзка с К. и кумата му Й..
Ответниците А. Г. К. и К. Р. М. - Ц., признават исковете по основание, но ги
оспорват по размер, и молят съда да ги уважи до установения от допълнителното
заключение от 04.05.2023 г. на вещото лице по СТЕ изготвена от В. Р. и приета пред ПдРС.
2
Между страните по делото не се спори, че ищецът и съпругата му в края на 2017 г.
са проявили интерес към закупуване на собствения към онзи момент на ответниците
недвижим имот – къща, находяща се в с. ***. Тъй като къщата е била в лошо състояние
ищецът е решил да извърши основен ремонт на покрива й – за което е сключил на 28.01.2018
г. договор за СМР, като възложител, с „Румистрой - РАР“ ЕООД – гр. София, като
изпълнител. Междувременно ищецът и съпругата му решили имотът да бъде закупен на
името на съпругата на свидетеля К. С. – Й. С., а впоследствие тя й съпругът й да прехвърлят
собствеността върху имота на ищеца и неговата съпруга – като Й. С. на 20.04.2018 г. е
закупила къщата от ответниците, но впоследствие – на 21.02.2019 г. К. и Й. С. са продали
имота на лицето А. С. С..
Видно от договор за СМР сключен на 28.01.2018 г. между ищеца, като възложител, и
„Румистрой - РАР“ ЕООД – гр. София, като изпълнител, последният е трябвало да извърши
СМР на обща стойност 12780 лв. с ДДС, която сума е била заплатена от ищеца, за което са
издадени две фактури с №№ 61/28.01.2018 г. на стойност 7000 лв. и 62/08.05.2019 г. на
стойност 5780 лв. Същевременно се установява, че към датата на сключване на договора за
СМР в правния мир не е съществувало посоченото в него като изпълнител дружество
„Румистрой - РАР“ ЕООД, тъй като то е било учредено на 28.12.2018 г. и вписано в
Търговския регистър на 04.01.2019 г.
От заключението на съдебно- техническите експертизи приети в
първоинстанционното и настоящото производство, се установява стойността на реално
извършени разходи и увеличената стойност на имота.
За установяване на релевантните по делото обстоятелства от страните са
ангажирани и гласни доказателствени средства.
От показанията на свидетеля К. С., който е кум на ищеца се установява, че е купил
процесния имот, като е имал уговорка с ищеца да му го прехвърли, когато успее да изтегли
заем. През 2019 г. е продал имота заради лошото му състояние.
Настоящият съдебен състав намира, че като подобрения се квалифицират тези
разноски, които са довели до увеличение стойността на вещта. Когато се претендира
обезщетяване на разноски направени за изцяло чужда вещ, както е в разглеждания казус,
съдът следва да определи действителното правно основание на облигационните отношения
въз основа на фактическите твърдения и петитум на исковата молба и в съответствие с
установеното от доказателствата по делото. Съдът намира, че отношенията между страните
следва да се субсумира под правния институт на водене на чужда работа без пълномощия по
чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като в полза на ищеца се дължи сумата до размера на обедняването, която
се явява по-малката сума измежду реално извършените разходи и увеличената стойност на
имота.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на реално извършени подобрения, техния
вид и обем и стойността на реално извършените разходи и увеличената стойност на имота,
вследствие на извършените подобрения.
Следва да се отбележи, че отговорността за извършени подобрения се носи от лице,
което се явява собственик към момента на извършените подобрения. С оглед изложеното,
при установяване на реално извършени подобрения от ищеца, отговорност за същите следва
да носят ответниците.
Според задължителните за съдилищата разяснения в ППВС № 6/1974 г., т. 2,
съгласно които във всички случаи, когато се претендират разноски за подобрения, направени
за чужда вещ, съдът трябва да изследва каква би била цената на вещта без подобрението и
каква е тя с него към момента на разглеждане на спора. Ако направените разходи към
момента на извършването им са довели до увеличаване стойността на вещта, щом към
3
момента на постановяване на решението такова увеличаване на стойността не съществува,
не следва да се приеме, че има подобрения на имота, макар и неговият вид и качество да са
променени.
Настоящият съдебен състав намира, че от приобщеното по делото доказателства се
установиха извършени на следните СМР- доставка и монтаж на челни дъски на стреха на
покрив; доставка и монтаж на улуци; доставка и монтаж на водосточни тръби; доставка и
монтаж на водосточно казанче; подмяна на обшивки на комин; покриване било с капаци. От
заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице Р. К., прието пред въззивната инстанция,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и
не оспорено от страните, се установява, че стойността на извършените ремонтни дейности е
1750 лв., а увеличената стойност на имота е 2000 лв.
С оглед на посоченото е налице неоснователно разместване на блага, като е налице
състояние на обедняване на ищеца, поради което и претенцията за заплащане на СМР се
явява основателна. Както бе посочено, на ищеца се дължи по-малката стойност от
установените реално извършени разходи и увеличената стойност на имота. От приобщената
по делото допълнителна СТЕ се установи, че стойността на извършване на СМР от ищеца
към момента на тяхното извършване възлиза на сумата в размер на 1750 лева, а увеличената
стойност на имота, вследствие на извършването им - на сумата в размер на 2000 лева. С
оглед изложеното, съдът приема за релевантна по-малката сума от двете, а именно: тази в
размер на 1750 лева до който размер предявения иск е основателен и следва да се уважи, а за
разликата над 1750 лева до пълния предявен размер от 12780 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво
съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното
за нестанало. В настоящия казус в тежест на ищеца е да установи в съдебния процес реално
извършени подобрения, техния вид и обем. Освен посочените по-горе подобрения, за които
се уважава предявения иск с правна квалификация по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, няма други
релевантни данни и доказателства за извършване на други подобрения, които да довели до
неоснователно разместване на блага.
Досежно искането за солидарно осъждане на ответниците съдът го намира за
неоснователно по следните съображения. Солидарната отговорност възниква в две
хипотези- по силата на закона или когато е уговорена между двама или повече длъжници. Тя
е установена единствено в интерес на кредитора, като негов е изборът към коя правна
възможност за реализиране на вземането си ще пристъпи искане за солидарно осъждане,
предявяване на претенцията само срещу единия длъжник или предявяване на претенции
срещу всички длъжници, конкретизирани по отношение на всеки един от тях в различен
размер или по равно, но в рамките на общия размер на вземането. Правната норма на чл.
121 от ЗЗД е императивна и посочва изрично случаите, когато е налице солидарна
отговорност между две или повече лица. Тя не позволява нито стеснително, нито
разширително тълкуване. В разглеждания казус солидарната отговорност между страните не
следва от закона, тъй като отговорността на съсобствениците за извършени подобрения в
техния имот не е солидарна, а разделна. Не се установи също така солидарност да е била
уговаряна между страните по делото.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното
решение, включително и в частта за разноските, следва да се отмени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора в настоящата съдебна инстанция в полза на страните
4
разноски следва да бъдат преизчислени. Ищецът е направил за първоинстанционното
производство разноски в общ размер на сумата от 1811,20 лева , като с оглед уважената част
от исковата претенция му се дължат разноски в размер на 248,01 лева.
На ответниците също се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Същите са направили разноски в първата инстанция в общ размер от 1879 лева, като следва
да им бъдат присъдени от тях сумата в размер на 1621,70 лева.
За въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и основателност на жалбата на
П. Н. следва да му се присъждат поисканите разноски за заплатена държавна такса -255,60
лева, 500 лева за адвокатско възнаграждение и 200 лева- депозит за вещо лице или общо
955,60 лева , като от тях следва да му бъде присъдена сумата в размер на 130,85 лева,
съразмерно с уважената част от въззивната жалба. В полза на въззиваемите също следва да
се присъждат разноски по съразмерност в общ размер от 690,45 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2740 от 15.06.2023 г. по гр.д. № 2331 по описа за 2022 г.
на ПдРС, в частта, в която К. Р. М. - Ц., ЕГН ********** и А. Г. К., ЕГН **********, И
ДВЕТЕ ОТ гр. ***, са осъдени да заплатят солидарно на П. Н. Н., ЕГН **********, от
гр. ***, СУМАТА 1 560 лева, представляваща стойността на извършен от ищеца
ремонт на недвижим имот – къща, находяща се в с. ***, с площ от 75 кв.м., с
идентификатор 48948.501.271.1 по КККР на с. ***, Община ***, Пловдивска обл.,
построена в поземлен имот с идентификатор 48948.501.271, с площ от 1 260 кв.м., с
адрес: с. ***, ул. ***, без ищецът да е собственик на къщата, заедно със законната
лихва върху тази сума, начиная от 18.02.2022 г., до окончателното й изплащане и
направените разноски за производството по делото в размер на 462, 40 лева, като и в
частта, с която искът с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за разликата над уважения
до пълния предявен размер от 12 780 лева е отхвърлен, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. Р. М. - Ц., ЕГН ********** и А. Г. К., ЕГН **********, и двете
от гр. ***, да заплатят на П. Н. Н., ЕГН **********, от гр. ***, на основание чл. 61 ЗЗД
сумата в размер на 1750 лева, представляваща стойността на извършен ремонт на
недвижим имот – къща, находяща се в с. ***, с площ от 75 кв.м., с идентификатор
48948.501.271.1 по КККР на с. ***, Община ***, Пловдивска обл., построена в
поземлен имот с идентификатор 48948.501.271, с площ от 1 260 кв.м., с адрес: с. ***,
ул. ***, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 18.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за солидарно осъждане
на К. Р. М. - Ц., ЕГН ********** и А. Г. К., ЕГН ********** и за разликата над
посочената сума до пълния претендиран размер от 12 780 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА К. Р. М. - Ц., ЕГН ********** и А. Г. К., ЕГН **********, и двете
от гр. ***, да заплатят на П. Н. Н., ЕГН **********, от гр. *** сумата от 130,85 лева-
разноски по делото пред въззивната инстанция, както и сумата от 248,01 лева-
направени в първоинстанционното производство разноски.
ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН **********, от гр. ***, да заплати на К. Р. М. - Ц.,
ЕГН ********** и А. Г. К., ЕГН **********, и двете от гр. *** , сумата от 690,45
лева-разноски по делото пред въззивната инстанция, както и сумата от още 12 лева-
5
направени в първоинстанционното производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2740 от 15.06.2023 г. по гр.д. № 2331 по описа
за 2022 г. на ПдРС, в частта, в която П. Н. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на
К. Р. М. - Ц., ЕГН ********** разноски по съразмерност в размер на 804, 50 лева и на
А. Г. К., ЕГН ********** разноски по съразмерност в размер на 804, 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6