Определение по дело №643/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 800
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20193000500643
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       800

 

                                    20.12.2019 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на  20. 12.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: М. Славов

        Членове: Петя Петрова     

                  Мария Маринова                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. №643 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл. 274, ал.2, изр. I –во и по чл. 248 от ГПК и е образувано по две частни жалби, както следва:

По частна жалба на Етажната собственост на сграда с идентификатор № 07598.305.407.1 с адрес гр.Бяла, ул.“Цар Ивайло“ № 1, подадена чрез адв. М.Р. и адв С.Т., против определение от 01.10.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по в.гр.д. № 426/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по същото дело.

Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд е неправилно по съображения за постановяването му в нарушение на процесуалния закон, молил е за отмяната му и за връщане на делото за продължаване на въззивното производство по въззивната му жалба.

Въззиваемият К., чрез адв. М., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за правилността на обжалваното определение е молил за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските.

По частна жалба на Д.А.К., подадена чрез адв. М., против определение № 3220 от 06.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 426/2019 г. на ВОС в частта, с която е оставена без разглеждане молбата му по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноските, сторени във въззивната инстанция по прекратеното производство.

Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд е неправилно по съображения за постановяването му в нарушение на процесуалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване на искането за присъждане на разноски по прекратеното производство в размер на 2000 лв.

Частните жалби са в срок и са подадени от надлежни страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, редовни са и допустими, а след като ги разгледа по същество, съдът намира следното:

Прекратеното, с обжалваното определение въззивно производство по в.гр.д. № 426/2019 г. по описа на ВОС, е било образувано по въззивна жалба на Етажната собственост на сграда с идентификатор № 07598.305.407.1 с адрес гр.Бяла, ул.“Цар Ивайло“ № 1, представлявана от управителя Г.С., подадена чрез адв. М.Р., против решение на № 4909/30.11.2018 г. по гр.д. № 13682/2017 г. на ВРС, с което е бил уважен искът на Д.А.К. срещу Етажната собственост и отменени решения на Общото събрание на етажната собственост от 30.08.2017 г., включително и това за избор на „Миг Маркет“ ООД за управител на ЕС с мандат 6 месеца. Окръжният съд е приел, че към датата на подаване на въззивната жалба, управител съобразно решение 18.01.2019 г. на Етажната собственост е била Г.С., но впоследствие решението е било отменено от съда с влязло на 28.03.2019 г. в сила решение по в.гр.д. № 308/2018 г. ВОС. В хода на производството с влязло в сила решение по в.гр.д. № 574/2019 г. на ВОС е бил отхвърлен и иск по чл.40 ЗУЕС против друго решение на ОС на ЕС от 30.08.2017 г. в частта, с която за управител на ЕС е бил избран Д.А.К.. Според окръжния съд с това решение били валидирани правомощията на Д.А.К. като управител и представляващ етажната собственост към момента и съответно били отпаднали представителните функции на Г.С., а също и на упълномощения от нея адвокат. Налице било сливане на процесуалните качества на въззивник и въззиваем, тъй като въззивникът бил ЕС, представлявана от Д.К., а въззиваем - Д.К. в личното му качество.

Тези изводи на окръжния съд са неправилни. Това е така, тъй като няма сливане на качеството на въззивник и въззиваем - въззивник в производството е Етажната собственост, а въззиваем е физическото лице Д.К.. Въпросът за представителството на Етажната собственост по делото в хипотеза представляващият да е и насрещна страна по делото в лично качество е съвсем отделен и има отношение към евентуално противоречие в интересите на представляващ и представляван, в който случай приложение може да намери разпоредбата на чл. 29, ал.4 от ГПК.  От друга страна, доколкото възивният съд е сезиран с жалба от легитимирана страна – Етажната собственост, евентуалната липса на представителна власт по отношение на въззивника следва да се отстрани с даване на указания за отстраняване на недостатъка на жалбата при подобна преценка от въззивния съд. В случая, обаче при констатацията на окръжния съд, че към датата на подаване на въззивната жалба, Г.С. е разполагала с представителна власт по отношение на Етажната собственост – въззивник по делото, то същата с приложеното по делото адвокатско пълномощно надлежно е упълномощила и процесуалния представител адвокат М.Р. да представлява страната. Последващото отпадане на представителната власт на същата като управител на ЕС и изборът на нов управител не води до автоматично отпадане и на представителната власт на пълномощника – адвокат. Упълномощаването произвежда действие от момента на подписването му и има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго – чл.34, ал.4 ГПК. Представителната власт на пълномощника не се прекратява, ако е настъпила промяна в лицето, което по закон или според устройствените правила представлява юридическото лице. При липсата на твърдения, а и на доказателства представителната власт на адвоката – пълномощник на страната да е оттеглена, то той ще разполага с представителна власт по отношение на въззивника.

В този смисъл, жалбата срещу определението за прекратяване на въззивното производство е основателна и следва да бъде уважена, като определението следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за продължаване на производството.

 Предвид отмяната на определението за прекратяване и висящността на възивното производство, същото не е приключило и разноски не се присъждат. Затова и определението, с което е разгледана молба на Д.К. за допълване по реда на чл. 248 от ГПК на определението за прекратяване в частта на разноските (погрешно посочено в диспозитива като оставена без разглеждане), следва да бъде отменено. С оглед изхода на настоящото производство, разноски не се дължат на Д.К. и за настоящата инстанция, в каквато насока същият е заявил искане.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 01.10.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по в.гр.д. № 426/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по същото дело, както и определение № 3220 от 06.11.2019 г., постановено по в.гр.д. № 426/2019 г. на ВОС в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Д.А.К. по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноските, сторени във въззивната инстанция по прекратеното производство и ВРЪЩА  делото за продължаване на въззивното производство.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ