ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№800
20.12.2019 г.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 20. 12.2019 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател:
М. Славов
Членове:
Петя Петрова
Мария Маринова
като разгледа докладваното от съдия Петрова ч.гр.д. №643 по описа на Апелативен съд Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1,
т.1 ГПК, вр. с чл. 274, ал.2, изр. I –во и по чл. 248 от ГПК и е образувано по две частни
жалби, както следва:
По частна жалба на Етажната
собственост на сграда с идентификатор № 07598.305.407.1 с адрес гр.Бяла,
ул.“Цар Ивайло“ № 1, подадена чрез адв. М.Р. и адв С.Т., против определение от
01.10.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по в.гр.д. № 426/2019 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по
същото дело.
Жалбоподателят е настоявал, че
определението на окръжния съд е неправилно по съображения за постановяването му
в нарушение на процесуалния закон, молил е за отмяната му и за връщане на
делото за продължаване на въззивното производство по въззивната му жалба.
Въззиваемият К., чрез адв. М., е
подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по съображения за
правилността на обжалваното определение е молил за неговото потвърждаване и за
присъждане на разноските.
По частна жалба на Д.А.К., подадена
чрез адв. М., против определение № 3220 от 06.11.2019 г., постановено по
в.гр.д. № 426/2019 г. на ВОС в частта, с която е оставена без разглеждане
молбата му по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноските, сторени във
въззивната инстанция по прекратеното производство.
Жалбоподателят е настоявал, че
определението на окръжния съд е неправилно по съображения за постановяването му
в нарушение на процесуалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване
на искането за присъждане на разноски по прекратеното производство в размер на
2000 лв.
Частните жалби са в срок и са
подадени от надлежни страни срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, редовни
са и допустими, а след като ги разгледа по същество, съдът намира следното:
Прекратеното, с обжалваното
определение въззивно производство по в.гр.д. № 426/2019 г. по описа на ВОС, е
било образувано по въззивна жалба на Етажната собственост на сграда с
идентификатор № 07598.305.407.1 с адрес гр.Бяла, ул.“Цар Ивайло“ № 1,
представлявана от управителя Г.С., подадена чрез адв. М.Р., против решение на №
4909/30.11.2018 г. по гр.д. № 13682/2017 г. на ВРС, с което е бил уважен искът
на Д.А.К. срещу Етажната собственост и отменени решения на Общото събрание на етажната
собственост от 30.08.2017 г., включително и това за избор на „Миг Маркет“ ООД
за управител на ЕС с мандат 6 месеца. Окръжният съд е приел, че към датата на
подаване на въззивната жалба, управител съобразно решение 18.01.2019 г. на
Етажната собственост е била Г.С., но впоследствие решението е било отменено от
съда с влязло на 28.03.2019 г. в сила решение по в.гр.д. № 308/2018 г. ВОС. В
хода на производството с влязло в сила решение по в.гр.д. № 574/2019 г. на ВОС
е бил отхвърлен и иск по чл.40 ЗУЕС против друго решение на ОС на ЕС от
30.08.2017 г. в частта, с която за управител на ЕС е бил избран Д.А.К.. Според
окръжния съд с това решение били валидирани правомощията на Д.А.К. като
управител и представляващ етажната собственост към момента и съответно били
отпаднали представителните функции на Г.С., а също и на упълномощения от нея
адвокат. Налице било сливане на процесуалните качества на въззивник и
въззиваем, тъй като въззивникът бил ЕС, представлявана от Д.К., а въззиваем - Д.К.
в личното му качество.
Тези изводи на окръжния съд са
неправилни. Това е така, тъй като няма сливане на качеството на въззивник и
въззиваем - въззивник в производството е Етажната собственост, а въззиваем е
физическото лице Д.К.. Въпросът за представителството на Етажната собственост
по делото в хипотеза представляващият да е и насрещна страна по делото в лично
качество е съвсем отделен и има отношение към евентуално противоречие в
интересите на представляващ и представляван, в който случай приложение може да
намери разпоредбата на чл. 29, ал.4 от ГПК.
От друга страна, доколкото възивният съд е сезиран с жалба от
легитимирана страна – Етажната собственост, евентуалната липса на
представителна власт по отношение на въззивника следва да се отстрани с даване
на указания за отстраняване на недостатъка на жалбата при подобна преценка от
въззивния съд. В случая, обаче при констатацията на окръжния съд, че към датата
на подаване на въззивната жалба, Г.С. е разполагала с представителна власт по
отношение на Етажната собственост – въззивник по делото, то същата с
приложеното по делото адвокатско пълномощно надлежно е упълномощила и
процесуалния представител адвокат М.Р. да представлява страната. Последващото
отпадане на представителната власт на същата като управител на ЕС и изборът на
нов управител не води до автоматично отпадане и на представителната власт на
пълномощника – адвокат. Упълномощаването произвежда действие от момента на
подписването му и има сила до завършване на делото във всички инстанции, ако не
е уговорено друго – чл.34, ал.4 ГПК. Представителната власт на пълномощника не
се прекратява, ако е настъпила промяна в лицето, което по закон или според
устройствените правила представлява юридическото лице. При липсата на
твърдения, а и на доказателства представителната власт на адвоката –
пълномощник на страната да е оттеглена, то той ще разполага с представителна
власт по отношение на въззивника.
В този смисъл, жалбата срещу
определението за прекратяване на въззивното производство е основателна и следва
да бъде уважена, като определението следва да бъде отменено и делото – върнато
на окръжния съд за продължаване на производството.
Предвид отмяната на определението за
прекратяване и висящността на възивното производство, същото не е приключило и
разноски не се присъждат. Затова и определението, с което е разгледана молба на
Д.К. за допълване по реда на чл. 248 от ГПК на определението за прекратяване в
частта на разноските (погрешно посочено в диспозитива като оставена без
разглеждане), следва да бъде отменено. С оглед изхода на настоящото
производство, разноски не се дължат на Д.К. и за настоящата инстанция, в
каквато насока същият е заявил искане.
С оглед изложеното, Варненският
апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение от
01.10.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по в.гр.д. № 426/2019 г.
по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по
същото дело, както и определение № 3220 от 06.11.2019 г., постановено по
в.гр.д. № 426/2019 г. на ВОС в частта, с която е оставена без разглеждане
молбата на Д.А.К. по чл. 248 от ГПК за присъждане на разноските, сторени във въззивната
инстанция по прекратеното производство и ВРЪЩА делото за продължаване на въззивното
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ