№ 498
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело №
20221001000283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 06.12.2021 г., постановено по т.д.№2673/2019 г. по описа
на съда, СГС, ТО, VI-15-ти състав е осъдил „Соломед“ ЕООД да заплати на
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“
ЕАД на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 148 074,58 лв. - неустойки,
дължими съгласно чл. 28 от договор №Д4-100/25.10.2016г. и договор №Д4-
5/30.01.2017г. и чл. 33 от договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-
3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г., ведно със законната лихва от
12.12.2019г. до изплащането на сумата; на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
сумата от 6 313,65 лв. - лихви за забава, изтекли в периода от 01.06.2017г. до
11.12.2019г. върху главните вземания за неустойки по договор №Д4-
100/25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г., договор №Д4-2/26.01.2018г.,
договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г., като е отхвърлил
исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над 148 074,58 лв.
до предявения размер от 175 366,60 лв., представляваща неустойка, дължима
съгласно чл. 28 от договор №Д4-94/05.08.2015г., като погасени по давност,
както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над
1
6 313,65 лв. до размера от 28 502,30 лв. като погасени чрез ПРИХВАЩАНЕ с
насрещни вземания на „Соломед“ ЕООД срещу „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД за сумата
22 188,65 лв. – мораторни неустойки, дължими за периода от 10.02.2017г. до
10.02.2020 г. по договор №Д4-94/05.08.2015 г., договор №Д4-46/04.03.2015 г.,
договор №Д4-48/23.06.2016 г., договор №Д4-100/ 25.10.2016 г., договор №Д4-
5/30.01.2017 г., договор №Д4-47/23.08.2017 г., договор №Д4-77/31.10.2017 г.,
договор №Д4-65/17.10.2017 г., договор №Д4-2/26.01.2018 г., договор №Д4-
3/26.01.2018 г., договор №Д4-4/26.01.2018 г., договор №Д4-63/16.05.2019 г.,
договор №Д4-3/04.02.2019 г. и договор №Д4-21/15.03.2019 г., а за разликата
над 28 502,30 лв. до пълния предявен размер от 32 839,19 лв. като
неоснователни. С оглед изхода на спора, съдът е разпределил и сторените от
страните разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни
по делото.
С въззивна жалба, подадена от „Университетска специализирана
болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, решението е обжалвано в
частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 27 292,02 лв. (по фактура
№3989/21.01.2016 г.) като погасена по давност, както и в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД върху сумата по фактура №4977/04.04.2018 г.
Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради
противоречието му с материалния закон, изразяващо се в неприлагане на
чл.116, б. „а“ от ЗЗД и необоснованост. Сочи се, че с представеното по делото
Потвърдително писмо изх.№79/21.02.2018 г., подписано от управителя на
ответното дружество, е прекъсната давността, доколкото с него е потвърдено
задължението на дружеството към ищеца към 31.12.2017 г. в размер на
209 119,44 лв., представляваща сбора от стойността на неустойките,
претендирани по делото от ищеца. Допълва се, че ответното дружество не е
имало други задължения към ищеца, освен претендираните неустойки. По
иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за вземането, свързано с фактура с
№4977/04.04.2018 г. се сочи, че недобросъвестното поведение на ответника
по неосчетоводяването на фактурата не следва да лиши ищеца от правото му
на неустойка. Допълва, че най-късно на 30.04.2018 г. фактурата е била
получена от ответника като приложение с Писмо с изх.№10-00-149/26.04.2018
г. Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендира разноски.
2
Не са сторени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Соломед“ ЕООД, с който същата се оспорва като неоснователна. Изтъква
се, че в действащите между страните договори не са уговорени падежи за
плащане на вземанията за неустойка, поради което те стават изискуеми от
датата, на която ответното дружество е доставило лекарствените продукти.
Допълва се, че от писмо с изх.№79/21.02.2018 г. не се установява нито
размера, нито основанието на исковата претенция, а твърдението за липса на
други задължения към ищеца, освен претендираните неустойки не е доказано
в производството. По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД се твърди,
че ответникът не е получил фактура №4977/04.04.2018 г., а и за дружеството
не съществува задължение за осчетоводяване на тази фактура, доколкото
липсва настъпило данъчно събитие. Моли решението в обжалваните части да
бъде потвърдено.
В срока по чл.259 от ГПК е постъпила въззивна жалба и от „Соломед“
ЕООД, с която се обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено
да заплати на ищеца на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 148 074,58 лв. -
неустойки, дължими съгласно чл. 28 от договор №Д4-100/25.10.2016г. и
договор №Д4-5/30.01.2017г. и чл. 33 от договор №Д4-2/26.01.2018г., договор
№Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г., ведно със законната лихва
от 12.12.2019г. до изплащането на сумата, както и в частта, с която е осъдено
да заплати на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 6 313,65 лв. - лихви за
забава, изтекли в периода от 01.06.2017г. до 11.12.2019г. върху главните
вземания за неустойки по договор №Д4-100/25.10.2016г., договор №Д4-
5/30.01.2017г., договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и
договор №Д4-4/26.01.2018г. Инвокирани са доводи за неправилност поради
нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Сочи, че писмо с рег.№10-00-658/28.10.2019 г. не съдържа
извънсъдебно признание на задълженията му към ищеца, доколкото не са
посочени нито размер, нито основанието на исковата претенция. Допълва, че
писмото е представено по делото едва с допълнителната искова молба, а е
следвало да бъде представено още с исковата молба, с която е сезиран съдът.
Сочи се, че клаузите от договорите, на които основава претенцията си ищеца,
представляват споразумение за „отбив от цената“, а не са неустоечни клаузи,
като излага подробни съображения. Допълва, че в тежест на ищеца е било да
3
докаже сроковете на годност на доставените лекарствени продукти, в това
число общият такъв и остатъчния срок на годност, а като е приел обратното
първоинстанционният съд е извършил недопустимо разместване на
доказателствената тежест. Намира за неправилен извода на съда, че
освобождаването на учредените от „Соломед“ ЕООД банкови гаранции за
добро изпълнение и липсата на декларирани от ищеца дължими неустойки по
договорите в публичния регистър на АОП не обуславя недължимост на
вземанията за тях. Доколкото освобождаването на гаранциите е настъпило
преди писмо с изх. рег.№10-00-336/11.10.2019 г., то следва да се направи
извод, че ищецът е приел изпълнението на договорите и не е налице
основание за начисляване на неустойка. По отношение уважената част от
претенцията по чл.86 от ЗЗД се сочи, че за да бъде уважен този иск, следва в
договора изрично да е уговорен срок за плащане на неустойка, каквато
договореност липсва между страните. Моли за отмяна на решението в
обжалваните части. Претендира разноски. С въззивната жалба не са сторени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Сочи се, че писмо с
изх.№263/28.10.2019 г. на управителя на ответника е в отговор на
уведомително писмо от ищеца с изх.№10-00-336/11.10.2019 г., което
представлява покана за доброволно плащане на неустойките, предмет на
исковата претенция. Твърди, че общият срок на годност на доставяните
лекарствени продукти не е относим към предмета на исковата претенция,
който касае неспазен изначално определен с неустоечните клаузи остатъчен
срок на годност. С оглед изложеното моли решението в обжалваните части да
бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски за изготвяне на отговор
на въззивната жалба.
В останалите части решението не е обжалвано.
Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл.
269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията
в жалбите и събраните доказателства, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни- ищец и ответник по делото, имащи право и интерес от
4
обжалването, в законоустановения двуседмичен срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същите се явяват процесуално
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното: Безспорно по
делото е обстоятелството, че следствие възлагане на обществени поръчки
между ищеца и ответника са сключени договор №Д4-94/05.08.2015г., договор
№Д4-100/25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г. , договор №Д4-
2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г. за
периодично повтарящи се доставки на лекарствени продукти за нуждите на
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“
ЕАД, съгласно които ответникът „Соломед“ ЕООД е следвало да достави на
ищеца лекарствени продукти, които следва да имат посочения в договорите
минимален остатъчен срок на годност, а ищецът да му заплати цената на
доставените продукти в уговорените размери и срокове. В чл. 28 от договор
№Д4-94/05.08.2015г., договор №Д4-100/25.10.2016г. и договор №Д4-
5/30.01.2017г., както и в чл. 33 от договор №Д4-2/26.01.2018г. договор №Д4-
3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г. са предвидени неустойки за
неточното изпълнение на задължението на ответника за спазване на
предвидения остатъчен срок на годност на лекарствените продукти, като
размерите на неустойките са уговорени като проценти от стойността на
доставените продукти с по-нисък от уговорения остатъчен срок на годност и
съобразно процента на остатъчния срок на годност на тези продукти.
По делото се установява, че ищецът е издал 7 броя фактури за
начислени от него неустойки, а именно: фактура №3989/21.01.2016г. за
сумата 27 292.02 лв., фактура №4624/01.06.2017 г. за сумата 93 405,59 лв. (от
които ищецът претендира само сумата 32 075,82 лв.), фактура
№4724/12.09.2017г. за сумата 76 928,67 лв., фактура №4840/30.11.2017г. за
сумата 11 493,16 лв., фактура №4977/04.04.2018г. за сумата 27 089,17 лв.,
фактура №4986/04.04.2018г. за сумата 9,37 лв. и фактура №5258/27.12.2018г.
за сумата 478,39 лв.
Видно от представените по делото писмени доказателства е, че ищецът
е изпратил на ответника Покани за доброволно изпълнение №№10-00-
62/31.01.2019 г., 10-00-63/31.01.2019 г., 10-00-64/31.01.2019 г., Уведомително
писмо рег.№10-00-336/11.10.2019 г., Писмо с изх. №10-00-141/26.04.2018 г. и
Писмо с изх. №10-00-149/26.04.2018 г., с които е поканил „Соломед“ ЕООД
да изпълни задълженията си за заплащане на неустойка, дължима по
посочените в тях договори. В съдържанието на всяка една от поканите и
писмата е посочено, че към същите се прилагат съответните фактури и
спецификация, неразделна част от фактурата. Видно от приложените от
ищеца обратни разписки е, че Писмо с изх. №10-00-141/26.04.2018 г. и Писмо
с изх. №10-00-149/26.04.2018 г. са получени от адресата на 30.04.2018 г.
5
В Уведомително писмо рег.№10-00-336/11.10.2019 г. „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е посочила,
че са изпратени няколко покани за доброволно изпълнение до „Соломед“
ЕООД, че общият размер на дълга по договор №Д4-94/05.08.2015г., договор
№Д4-100/25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г., договор №Д4-
3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г., изчислен към 30.09.2019 г., като
главница, възлиза на сумата от 175 366,60 лв. Посочено е, че за точния размер
и основание на задълженията са издадени данъчни фактури, които са
надлежно връчени и осчетоводени, а като приложение към писмото са
приложени копия на всички посочени по-горе покани за доброволно
изпълнение, ведно с копия на фактурите, формиращи размера на
непогасените задължения. В уведомителното писмо ищецът е предоставил
срок за плащане на задължението до 01.11.2019 г., след изтичането на който е
посочено, че ще бъдат предприети постъпки за събирането му по съдебен ред.
По делото е представено и Писмо с изх. №263/28.10.2019 г. (л. 2012 по
делото), с което управителят на ответното дружество не е оспорил
твърденията, изложени в писмо с рег.№10-00-336/11.10.2019 г., а напротив,
уведомява ищеца, че във връзка с получено писмо с изх. №10-00-
336/11.10.2019г., изразява готовност да погаси задълженията си за неустойки
като прехвърли на ищеца правото на собственост върху свой недвижим имот.
По делото е представено и писмо с изх.№79/21.02.2018 г., изпратено от
„Соломед“ ЕООД до „Университетска специализирана болница за активно
лечение по онкология“ ЕАД, в което е посочено, че по счетоводни данни към
31.12.2017 г. салдото на разчетите възлизат съответно : „вашето задължение
по фактури: 214 533,38 лв.“, „ваше вземане: 209 119,44 лв.“, като с оглед
нуждите на инвентаризация на активите и пасивите на дружеството, се моли
за потвърждаване верността на данните. В отговор на това писмо,
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“
ЕАД е потвърдила така посочените задължения и вземания.
По делото от ищеца са представени справки, неоспорени от ответника, в
които са посочени вида на доставения лекарствен продукт, дата на доставка,
размер на начислена неустойка и др.
Пред първоинстанционния съд е допуснато изслушването на съдебно-
икономическа експертиза, заключението по която е прието от съда като
компетентно и безпристрастно изготвено и при липса на оспорване от
страните. Съгласно заключението, шест от издадените от „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД фактури са
осчетоводени, като единствено не е осчетоводена фактура с №
4977/04.04.2018 г. В о.с.з. , проведено на 23.06.2021 г., вещото лице е
посочило, че от данни на главния счетоводител на „Соломед“ ЕООД тази
фактура е известна на ответника. От заключението на съдебно-
икономическата експертиза (приложение-таблица 2) се установява, че
доставката на лекарствените продукти е осъществена на датите, посочени в
6
представените от ищеца по делото справки, като за тях начислените
неустойки са издадени следните фактури, а именно: фактура
№3989/21.01.2016г. е издадена за неустойки за доставени лекарствени
продукти по договор №Д4-94/05.08.2015г. в периода 14.10.2015г. –
16.12.2015г.; фактура №4624/01.06.2017 г. е издадена за неустойки за
доставени лекарствени продукти по договор №Д4-100/25.10.2016 г. в периода
01.11.2016 г. – 27.04.2017 г., фактура №4724/12.09.2017 г. е издадена за
неустойки за доставени лекарствени продукти по договор №Д4-
100/25.10.2016 г. в периода 02.05.2017 г. – 24.08.2017 г., както и за неустойки
за лекарствени продукти, доставени по Договор Д4-5/30.01.2017 г. за периода
20.07.2017 г.-08.08.2017 г.; фактура №4840/30.11.2017 г. е издадена за
неустойки за доставени лекарствени продукти по договор №Д4-
100/25.10.2016 г. в периода 05.09.2017г. – 24.10.2017 г., фактура
№4977/04.04.2018 г. е издадена за неустойки за доставени лекарствени
продукти по договор №Д4-100/25.10.2016 г. в периода 24.11.2017 г. –
10.01.2018 г., както и за неустойки за лекарствени продукти, доставени по
договор №Д4-5/30.01.2017 г., доставени на 29.01.2018 г.; фактура
№4986/04.04.2018 г. е издадена за неустойки за доставени лекарствени
продукти по договор №Д4-3/26.01.2018 г. в периода 09.02.2018 г. – 12.03.2018
г., както и за неустойка за доставени лекарствени продукти по договор Д4-
4/26.01.2018 г. на 09.02.2018 г., фактура №5258/27.12.2018 г. е издадена за
неустойки за доставени лекарствени продукти по договор №Д4-2/26.01.2018
г. в периода 15.06.2018 г. – 19.11.2018 г., както и за неустойки за доставени
лекарствени продукти по договор Д4-3/26.01.2018 г. в периода 11.04.2018 г.-
13.12.2018 г., както и за неустойка за доставени лекарствени продукти по
договор Д4-4/26.01.2018 г. в периода 02.07.2018 г.-14.12.2018 г. Вещото лице
е установило още, че на 19.02.2018 г. е извършено частично плащане по
фактура с №4624/01.06.2017 г. в размер на 61 329,77 лв. Изчислено е, че
остатъчната сума по всички 7 фактури е в размер на 175 366,30 лв., а
законната лихва за забава, считано от падежа на всяка от фактурите до
11.12.2019 г. включително, е в размер на 32 798,97 лв. Вещото лице е
изчислило, че общата сума на неустойките за забавено плащане, дължими от
ищеца на ответника, е в размер на 22 937,46 лв.
При така изложеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Настоящият състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния
съд относно характера на претендираното вземане, а именно, че същото
представлява уговорена между страните неустойка, а не отбив от цената, така
както твърди ответникът. Съгласно чл.9, чл. 28 и чл.33 от процесните
7
договори, страните са уговорили, че срокът на годност на доставяните стоки,
следва да бъде не по-малко от посочения %, като в случай на доставка на
стоки с по-малък остатъчен срок на годност, продавачът заплаща на купувача
неустойка в съответния процент, изчислена като проценти от стойността на
доставените продукти с по-нисък от уговорения остатъчен срок на годност и
съобразно процента на остатъчния срок на годност на тези продукти.
Тълкувайки така изразената в договора воля на страните по правилата на чл.
20 ЗЗД, с оглед намирането на действителната обща такава, отделните
уговорки следва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата обща
цел, добросъвестността и обичаите в практиката, става ясно, че
действителната воля на страните е именно доставка на лекарствени продукти
с остатъчен срок на годност не по-кратък от посочения и при договорените
първоначално цени. При неизпълнение на тази уговорка, чрез доставка на
лекарства с по-кратък срок на годност, страните са уговорили неустойка в
размерите в клаузите съответно на чл. 9, ал. 2, чл.28 и чл.33 от договорите,
като изрично са подчертали и възможността да се търси обезщетение и над
уговорените неустойки при претърпени по-големи вреди от лошото
изпълнение от страна на доставчика. Следователно, настоящият състав
намира, че е налице именно неустоечна клауза, обезпечаваща точното
изпълнение на задължението и предвиждаща обезщетяване на вредите от
лошо изпълнение. ( В този смисъл е и Решение № 60138 от 12.11.2021 г. на
ВКС по т. д. № 1245/2020 г., II т. о., ТК). В тази връзка неоснователно се явява
оплакването на „Соломед“ ЕООД, че процесните вземания не представляват
неустойка, а „споразумение за отбив от цената“.
По основателността на претенцията на ищеца въззивният съд намира
следното:
Безспорно доказано в процеса е наличието на издадени от ищеца седем
фактури за начислени от същия неустойки за лошо изпълнение от страна на
ответника, общата сума по които възлиза на 236 696,37 лв., като ищецът
претендира сумата от 175 366,60 лв. Няма спор, че ответникът е осчетоводил
шест от процесните седем фактури, с изключение на фактура
№4977/04.04.2018 г. В тази връзка следва да се посочи следното: Съгласно
чл.25, ал.1 от ЗДДС, данъчно събитие по смисъла на закона е доставката на
стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица,
вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. В чл.5
чл.6 и чл.8 от ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятията „стока“,
„доставка на стока“ и „услуга“. Съгласно чл.26, ал.2 от ЗДДС, данъчната
основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението,
получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от
получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по
този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на
неустойки и лихви с обезщетителен характер. Според чл.113, ал.1 от ЗДДС,
всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за
8
извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на
авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се
документира с протокол по чл. 117. В чл. 84 от Правилника за прилагане на
ЗДДС, намиращ се в глава петнадесета „Документиране на доставките“, е
предвидено, че за документирането на неустойките и лихвите с
обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се
документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. При
систематичното тълкуване на посочените разпоредби, настоящият състав
достигна до извода, че законодателят не е предвидил издаването на първичен
данъчен документ за начисляването на неустойки. Вземането на ищеца за
неустойка представлява обезщетение, чиито размер е уговорен предварително
и като такова не представлява нито доставка на стока по смисъла на чл.6 от
ЗДДС, нито услуга по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗДДС. Неустойката не е
доставка, а е паричен поток и форма на обезщетяване на вреди. Както бе
посочено по горе, на основание чл.84 от ППЗДДС, за документирането на
неустойки и лихви не се издава данъчен документ, вкл. и фактура, а същите се
документират с издаването на документ, удостоверяващ плащането им.
Следва да се допълни, че плащането на неустойка представлява стопанска
операция и за нейното документиране следва да бъде издаден счетоводен
документ, но такъв не следва да бъде издаван за нейното начисляване. В този
смисъл ( Решение №15685/19.11.2019 г. на ВАС по адм. д.№7543/2019 г., I о.,
Решение №7829/04.06.2012 г. на ВАС по адм.д.№2504/2012 г. I о., Решение
№10379/09.07.2013 г. на ВАС по ад.д.№1674/2013 г. I о., Решение
№3925/15.06.2021 г. на Административен съд-София по адм.д.№3827/2020 г.,
които настоящият състав изцяло споделя). В подкрепа на изложеното е и
Разяснение №53-00-100 от 20.05.2015 г. относно данъчно третиране и
документиране на неустойки с обезщетителен характер, в което е посочено,
че неустойките, дължими от доставчика на получателя по доставката във
връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия,
различни от договорените между страните, нямат характер на плащане по
доставката, като е изтъкнато, че на основание чл. 84 от Правилника за
прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ за
документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен
документ, а същите се документират с издаване на документ съдържащ
предвидените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ задължителни
реквизити, който удостоверява получаването , следователно следва да се
документира дължимата санкция за определения вид нарушение, като се
издаде документ удостоверяващ плащането . С оглед гореизложеното, съдът
намира, че ищецът е издал процесните 7 броя фактури за неустойки, дължими
по договорите с ответника, без нормативно основание. От това обаче не
следва, че вземанията за неустойки не могат да бъдат претендирани или че са
недължими, при доказване на основанието за тяхното съществуване, а че
всички обстоятелства, свързани с издаването на фактурите, тяхното
получаване и осчетоводяване от страна на „Соломед“ ЕООД, са ирелевантни
9
и неотносими в настоящото производство.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира, че следва да бъде
изследвано обстоятелството налице ли е основание за дължимост на
процесните суми за неустойки, съгласно чл.28 от договор Д4-94/05.08.2015 г.,
договор №Д4-100/25.10.2016г. и договор №Д4-5/30.01.2017г и чл.33 от
договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-
4/26.01.2018г., по който въпрос съдът намира следното:
В посочените шест договора, сключени между страните, са предвидени
минимални проценти на остатъчните срокове на годност на доставяните от
ответника лекарствени продукти, а с клаузите на чл. 28 и чл. 33 от договорите
са предвидени неустойки за неточното изпълнение на това задължение на
ответника, като размерите на неустойките са уговорени като проценти от
стойността на доставените продукти с по-нисък от уговорения остатъчен срок
на годност и съобразно процента на остатъчния срок на годност на тези
продукти. По делото ответникът твърди, че не са налице условията за
начисляване на неустойка, като по същество не оспорва твърдението да е
доставил лекарствени продукти с по-кратък срок на годност от предвидения в
договорите, а посочва, че не се доказва по делото, в това число и от съдебно-
икономическата експертиза, остатъчните сроковете на годност да са били
тези, които претендира ищеца, с оглед липсата на събрани доказателства за
общите срокове на годност. В тази връзка съдът намира следното:
Безспорно е установено по делото, че с писмо с изх. №10-00-
336/11.10.2019 г., за което липсват данни за датата на връчването му,
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“
ЕАД е поканила ответното дружество да заплати сумата от 175 366,60 лв.,
представляваща дължими суми по процесните договори, за които суми е
изпратила посочените и приложени към писмото покани за доброволно
изпълнение, както и фактури, ведно със спецификации, представляващи
неразделна част от тях. В отговор на това, с писмо с изх. №263/28.10.2019 г.,
управителят на ответното дружество е изразил готовност да погаси
задълженията за неустойки като прехвърли на ищеца правото на собственост
върху свой недвижим имот. Както правилно е приел и СГС, това писмо,
тълкувано във връзка с писмо с изх. №10-00-336/11.10.2019г., представлява
извънсъдебно признание на задълженията от страна на ответника и има
последиците на чл. чл. 116, б. „а“ ЗЗД, доколкото е адресирано до кредитора.
Вярно е, че извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна
доказателствена стойност, но ако такова е налице, в тежест на страната, от
която изхожда, е да го опровергае, въвеждайки в спора обстоятелства относно
неговата симулативност. Твърдение за наличието на такива обстоятелства в
случая липсва. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, по
делото липсват обстоятелства, които да опровергават извънсъдебното
признание на дълга. Според трайно установената съдебна практика, която
настоящият състав напълно възприема, е прието, че за да е налице признание
на вземането по см. на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е направено в
10
рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов
представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не
само до наличието на фактите, от които произхожда, тъй като признаването
на фактическия състав само по себе си не означава признаване на
последиците от този фактически състав. Признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на
конкретен дълг към кредитора. Тук следва да се посочи, че с Разпореждане от
30.10.2019 г. на председателя на ВКС е образувано т. д. № 4/2019 г. по описа
на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно
решение по следния въпрос, а именно „До кого следва да бъде адресирано
изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице
прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а” ЗЗД?“, по който въпрос
към настоящия момент липсва произнасяне. С оглед изложеното съдът
намира, че е налице признание на задължението от страна на ответника за
заплащане на сумата от 175 366,60 лв. В заключението по съдебно-
икономическата експертиза се съдържат изрични и подробни констатации, че
претендираният от ищеца размер на неустойките е изчислен в пълно
съответствие със сроковете на годност на доставените от ответника
лекарствени продукти и параметрите за определяне на размера на
неустойките, регламентирани клаузите на чл. чл. 28 и чл. 33 от процесните
договори.
Поради това, по отношение възраженията на „Соломед“ ЕООД относно
сроковете на годност на доставените лекарствени продукти, както и че
ищецът е дал съгласие за освобождаване на учредените банкови гаранции за
добро изпълнение по част от договорите и не е декларирал дължими
неустойки по договорите в декларациите, изпратени до публичния регистър
на АОП, настоящата инстанция препраща, на основание чл.272 от ГПК, към
мотивите на СГС, които изцяло споделя. След като ответникът е признал
наличието на задължението си към ищеца, така както той го е претендирал в
писмо с изх. №10-00-336/11.10.2019 г., то безпредметно е да бъде обсъждано
наличието или липсата на неточно изпълнение, както и останалите
възражения в тази връзка.
С оглед изложеното, претенциите за неустойка по процесните договори
се явяват изцяло основателни в пълния предявен размер от 175 366,60 лв.
По стореното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност, досежно сумата от общо 45 870,32 лв., от които
сума в размер на 27 292,02 лв., съставляваща неустойки за доставка на
лекарствени продукти, осъществени на основание Договор Д4-94/05.08.2015 г.
на 14.10.2015 г., 28.10.2015 г., 09.11.2015 г., 01.12.2015 г., 08.12.2015 г. и
16.12.2015 г. и сума в размер на 18 578,30 лв., представляваща неустойка за
доставка на Залтрап 25 мг/мл., 8 мл, осъществена на 01.11.2016 г., на Залтрап
25мг/мл, 4 мл, осъществена на 01.11.2016 г., на Залтрап 25 мг/мл, 8 мл,
осъществена на 11.11.2016 г. и на Джевтана 60 мг, осъществена на 22.11.2016
11
г. по Договор №Д4-100/25.10.2016 г., САС намира следното:
Съгласно чл. 111, б.“б“ от ЗЗД, вземанията за неустойки се погасяват с
тригодишен давностен срок, който започва да тече от датата, на която е
настъпила изискуемостта им (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), тоест от датата, на която
кредиторът има право да иска изпълнение на вземанията.
В процесния случай, в клаузите за неустойки по процесните договори
не е уговорен падеж на вземанията за неустойки, поради което, както
правилно е приел и първоинстанционният съд, вземанията стават изискуеми
на датите, на които е осъществен фактическият им състав, регламентиран с
клаузите, а именно на датите, на които ответникът е доставил лекарствени
продукти с по-кратък от уговорения минимален остатъчен срок на годност.
По отношение основателността на възражението за изтекла погасителна
давност на вземанията по договорите САС намира следното: От справките,
представени от ищеца с исковата молба, които се потвърждават и от
заключението на съдебно-икономическата експертиза (приложение-таблица
2) се установява, че неустойки в размер на 27 292,02 лв. са дължими във
връзка с доставени лекарствени продукти по договор №Д4-94/05.08.2015г. в
периода 14.10.2015г. – 16.12.2015г., неустойки в размер на 93 405,59 лв. са
дължими във връзка с доставени лекарствени продукти по договор №Д4-
100/25.10.2016 г. в периода 01.11.2016 г. – 27.04.2017 г., неустойки в размер
на 74 309,67 лв. са дължими във връзка с доставени лекарствени продукти по
договор №Д4-100/25.10.2016 г. в периода 02.05.2017 г. – 24.08.2017 г.,
неустойки в размер на 2 619 лв. са дължими във връзка с лекарствени
продукти, доставени по Договор Д4-5/30.01.2017 г. за периода 20.07.2017 г.-
08.08.2017 г., неустойки в размер на 11 493,16 лв. са дължими във връзка с
доставени лекарствени продукти по договор №Д4-100/25.10.2016 г. в периода
05.09.2017г. – 24.10.2017 г., неустойки в размер на 20 616,37 лв. са дължими
във връзка с доставени лекарствени продукти по договор №Д4-100/25.10.2016
г. в периода 24.11.2017 г. – 10.01.2018 г., неустойки в размер на 6 472,80 лв. са
дължими във връзка с лекарствени продукти, доставени по договор №Д4-
5/30.01.2017 г., доставени на 29.01.2018 г., неустойки в размер на 4,38 лв. са
дължими във връзка с доставени лекарствени продукти по договор №Д4-
3/26.01.2018 г. в периода 09.02.2018 г. – 12.03.2018 г., неустойка в размер на
4,99 лв. са дължими във връзка с доставени лекарствени продукти по договор
Д4-4/26.01.2018 г. на 09.02.2018 г., неустойки в размер на 38,16 лв. са
дължими във връзка с доставени лекарствени продукти по договор №Д4-
2/26.01.2018 г. в периода 15.06.2018 г. – 19.11.2018 г., неустойки в размер на
118,18 лв. са дължими във връзка с доставени лекарствени продукти по
договор Д4-3/26.01.2018 г. в периода 11.04.2018 г.-13.12.2018 г., неустойка в
размер на 322,05 лв. са дължими във връзка с доставени лекарствени
продукти по договор Д4-4/26.01.2018 г. в периода 02.07.2018 г.-14.12.2018 г.
Тоест от всяка от посочените дати на доставка започва да тече погасителната
давност по чл.111 от ЗЗД. В случая ответникът е сторил възражение за
погасени по давност вземания в размер на общо 45 870.32 лв., от които
12
27 292,02 лв., съставляваща неустойки за доставка на лекарствени продукти
на 14.10.2015 г., 28.10.2015 г., 09.11.2015 г , 01.012.2015 г. и 08.12.2015 г. и
16.12.2015 г. и сума в размер на 18 578,30 лв., представляваща неустойки за
доставка на лекарствени продукти на 01.11.2016 г., по което възражение съдът
намира следното:
От представеното писмо с изх. №79/21.02.2018г. (л. 2042 от делото),
което обективира изявление от управителя на ответното дружество към
ищеца, става ясно, че същият признава, че по счетоводни данни към
31.12.2017 г. задълженията на ищеца към ответника възлизат на общата сума
от 214 533,38 лв., а задълженията на ответника към ищеца възлизат на общата
сума от 209 119,44 лв., Действително, в съдържанието на писмото не се сочи
основанието на признатите задължения, нито е сторено препращане към
други писмени изявления на страните, въз основа на които да може да бъде
установено основанието на задълженията на ответника, признати с писмото.
Въпреки това обаче, настоящата инстанция намира, че признанието обхваща
цялата сума за дължими неустойки по извършените от ответника до
31.12.2017 г. (датата, към която ответникът е изчислил задълженията и
вземанията си към ищеца) доставки на лекарствени продукти, като по делото
нито се твърди, нито се доказва от страна на „Соломед“ ЕООД, чиято е
доказателствената тежест, че към 31.12.2017 г. към ищеца са съществували
други задължения, освен тези които се претендират с исковата молба за
периода до 31.12.2017 г., а именно : неустойки в размер на 27 292,02 лв.,
дължими във връзка с доставени лекарствени продукти по договор №Д4-
94/05.08.2015г. в периода 14.10.2015г. – 16.12.2015г., неустойки в размер на
93 405,59 лв., дължими във връзка с доставени лекарствени продукти по
договор №Д4-100/25.10.2016 г. в периода 01.11.2016 г. – 27.04.2017 г.,
неустойки в размер на 74 309,67 лв., дължими във връзка с доставени
лекарствени продукти по договор №Д4-100/25.10.2016 г. в периода 02.05.2017
г. – 24.08.2017 г., неустойки в размер на 2 619 лв., дължими във връзка с
лекарствени продукти, доставени по Договор Д4-5/30.01.2017 г. за периода
20.07.2017 г.-08.08.2017 г., неустойки в размер на 11 493,16 лв., дължими във
връзка с доставени лекарствени продукти по договор №Д4-100/25.10.2016 г. в
периода 05.09.2017г. – 24.10.2017 г. Действително, по делото се установява,
че страните са в трайни търговски взаимоотношения, развиващи се на
основата на множество договори за доставка на лекарствени продукти, но
нито се твърди от страните по делото, нито се установява от представените
доказателства, освен по процесните договори, за ответното дружество да
съществуват непогасени задължения. Трайната и непротиворечива е
съдебната практика, която се споделя и от настоящия състав, че признание по
смисъла на закона е налице, когато се признава съществуване на
задължението, което кореспондира на признатото право. Признаването е
едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането
по смисъла на чл.116, б.”а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на
13
давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се
отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на
фактите, от които произхожда. (В този смисъл Решение №100/ 20.06.2011 г.
постановено по търговско дело № 194/2010 година по описа на ВКС,
Търговска колегия, ІІ отделение; Решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т.
д. № 851/2012 г., I т. о., ТК.) С оглед приетото и доколкото по делото не бе
установено наличието на други задължения на „Соломед“ ЕООД към ищеца
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“
ЕАД, извън процесните, то следва да се приеме, че с признанието, сторено от
управителя на ответника с писмо с изх. №79/21.02.2018г. (л. 2042 от делото) е
прекъсната давността за вземането в размер от общо 45 870.32 лв., от които
27 292,02 лв., съставляваща неустойки за доставка на лекарствени продукти
на 14.10.2015 г., 28.10.2015 г., 09.11.2015 г , 01.012.2015 г. и 08.12.2015 г. и
16.12.2015 г. и сума в размер на 18 578,30 лв., представляваща неустойки за
доставка на лекарствени продукти на 01.11.2016 г.. С оглед на това,
възражението на ответника в тази връзка се явява неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът за присъждане на
неустойки по процесните шест договора за доставка на лекарствени продукти
се явява основателен за пълния му размер от 175 366,60 лв.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД САС
намира следното:
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при липса на определен от закона
или договора срок за изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава
от датата, на която му е връчена покана за плащане от кредитора.
По делото са представени Покани за доброволно изпълнение №№10-00-
62/31.01.2019 г., 10-00-63/31.01.2019 г., 10-00-64/31.01.2019 г., Писмо с изх.
№10-00-141/26.04.2018 г. и Писмо с изх. №10-00-149/26.04.2018 г. и писмо с
изх.№10-00-226/11.10.2019 г., видно от които ищецът е поканил „Соломед“
ЕООД да изпълни задълженията си за заплащане на неустойка, дължима по
посочените в тях договори. В тази връзка обаче, следва да бъде отбелязано, че
по делото ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил
доказателства за датата, на която тези писма са получени от ответника, т.е. не
може да се установи от кой момент започва да тече забавата на длъжника.
Единствените доказателства в тази насока са два броя обратни разписки,
намиращи се на л.187 и л.190 по делото, за които се твърди, че са свързани с
получаването на Писмо с изх. №10-00-141/26.04.2018 г. и Писмо с изх. №10-
00-149/26.04.2018 г. Съдът обаче намира, че доколкото липсва отбелязване в
обратните разписки на предмета на пратката, то не може да се заключи
категорично, че с разписките от 30.04.2018 г. са получени именно тези две
писма, изпратени до ответника. На следващо място и в допълнение следва да
се посочи, че в тези две писма липсва конкретизиране размера на дълга и за
14
какъв период и доставки се дължи, нито пък е посочено как точно той е
формиран. Дори по делото да бе прието, че фактурите, представени от ищеца,
са издадени на законово основание, както и че тяхното връчване представлява
покана за плащане от ответника, така както е приел СГС, която принципна
постановка настоящата инстанция изцяло споделя, от вписаното в текста на
двете писма, а именно, че се прилагат фактури и спецификации, не става ясно
кои от всички фактури, издадени от ищеца, са изпратени с тези писма, а с
оглед разпоредбите на чл.8 и чл.7 от ГПК, за съда не съществува задължение
да приема за осъществени факти, за които страните не са изложили конкретни
твърдения и представили в тази връзка доказателства, а напротив, съдът
следва да приеме за недоказан, т.е. за неосъществен факт, по отношение на
който доказването не е проведено и осъществяването на същия е само
възможно и предполагаемо. За неправилни настоящата инстанция намира
изводите на СГС, че доколкото от съдебно-икономическата експертиза по
делото се доказва, че фактурите са осчетоводени от ответника, макар да не е
установено на коя дата това се е случило, то следва да се приеме, че след като
ги е осчетоводил е налице признание, както на основанието и размера на
вземанията, така и на техния падеж. От кой момент ответникът е поставен в
забава е обстоятелство, което ползва ищеца и за установяването на което носи
доказателствена тежест именно той. С оглед на това, настоящата инстанция
намира, че макар безспорно да се установява по делото, че ответното
дружество е получило фактурите с начислените от ищеца неустойки и ги е
осчетоводило, за които фактури може да се приеме, че представляват покана
за изпълнение, поради липсата на предвидени в закона изисквания към
съдържанието на поканата за плащане (в този смисъл Решение
№158/07.11.2013 г. по т.д.№1128/2012 г. на ТК, II т.о, ВКС и Решение
№69/27.07.2015 г. по т.д.№119/2014 г., II т.о., ТК на ВКС ), доколкото ищецът
не доказа датата на връчване на ответника на посочените по-горе покани и
писма, ведно с фактурите, нито пък датата, на която са осчетоводени
последните от ответното дружество, то най-ранната дата, от която може да се
счете, че ответникът е имал знание за изпратената му поканата за изпълнение
и за изискуемостта на вземането, инкорпорирана в Уведомително писмо рег.
№10-00-336/11.10.2019 г., е датата, на която същият е изпратил писмо с изх.
№263/28.10.2019 г., с което признава задълженията си и изразява готовност да
погаси същите чрез прехвърляне собствеността върху свой недвижим имот,
което писмо е в отговор именно на поканата за плащане, инкорпорирана в
Уведомително писмо рег.№10-00-336/11.10.2019 г. В случая следва да бъде
отбелязано, че в посоченото писмо от 11.10.2019 г. ищецът е предоставил
срок за плащане на задълженията на ответника до 01.11.2019 г. Поради това, и
на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД, ответното дружество е изпаднало в забава,
считано от 01.11.2019 г., поради което и лихвите за забава, дължими на
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“
ЕАД следва да се присъдят за периода от 01.11.2019 г. до 11.12.2019 г.
Същите, изчислени по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. ПМС №426 от
15
18.12.2014г., възлизат на общия размер от 1 786,54 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 32 839,16 лв. исковете са неоснователни.
По отношение разгледаното от първоинстанционния съд възражението
за съдебно прихващане, сторено от ответника, на задълженията му към ищеца
за неустойки и лихви за забава с вземанията му към „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД за мораторни
неустойки в размер на 22 188,65 лв., дължими за забавено изпълнение в
периода 23.06.2016 г. до 10.02.2020 г. на задълженията на „Соломед“ ЕООД
за плащане на цена за доставени лекарствени продукти, не са сторени
оплаквания от страните нито във връзка с размера на вземанията, нито във
връзка с начина на прихващане, поради което съдът не дължи произнасяне по
същество на същото, а следва да бъде извършено прихващане с ответниковото
вземане като по реда на чл.76, ал.2 от ЗЗД бъдат прихванати вземанията на
ищеца първо за лихвите до сумата от 1 786,54 лв., а с остатъка да бъде
направено прихващане на съответния размер вземане за неустойки, който
остатък в случая възлиза на сумата от 20 402,11 лв. (22 188,65 лв.-1786,54
лв.), като дължимата на ищеца сума след извършеното прихващане е в размер
на 154 964,49 лв. (175 366,60 лв.- 20 402,11 лв.).
Поради това, решението следва да бъде отменено в частта, с която
ответникът „Соломед“ ЕООД е осъден на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да
заплати на „Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология“ ЕАД сумата от 6 313,65 лв., представляващи лихви за забава,
изтекли в периода от 01.06.2017г. до 11.12.2019г. върху главните вземания за
неустойки по договор №Д4-100/25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г.,
договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-
4/26.01.2018г., като искът по чл.86 от ЗЗД за сумата от 1 786,54 лв., бъде
отхвърлен като погасен чрез прихващане, а за разликата над 1 786,54 лв., до
уважения размер от 6 313,65 лв. бъде отхвърлен като неоснователен.
Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за разликата над 148 074,58 лв. до сумата
от 154 964,49 лв., като на ищеца бъде присъдена сумата от 6 889,91 лв., а за
разликата над 154 964,49 лв. до пълния предявен размер от 175 366,60 лв.
отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещния вземания на „Соломед“
ЕООД. В останалата част решението като правилно следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода на спора следва да бъдат ревизирани и разноските
16
по делото.
По разноските:
С оглед изхода на спора „Соломед“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати в полза на „Университетска специализирана болница за активно
лечение по онкология“ ЕАД разноски за производството пред СГС в размер
на 12 033.77 лв., а в полза на „Соломед“ ЕООД се дължат от ищеца разноски
в размер на 2004,80 лв.
След извършена от съда компенсация на разноски, в полза на
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“
ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 028,97 лв., сторени в
производството пред СГС.
По отношение сторените в настоящото производство разноски САС
намира следното:
„Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология“ ЕАД е претендирала разноски в размер на 632.58 лв. за държавна
такса и 6 240 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита. Поради това и с оглед изхода на спора дължими в
полза на „Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология“ ЕАД са разноски в размер на 1629,07 лв.
„Соломед“ ЕООД е претендирало разноски в размер на 3 087,78 лв. за
държавна такса, както и 36 000 лв. за адвокатско възнаграждение. В о.с.з.,
проведено на 23.05.2022 г., процесуалният представител на „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД е сторил
възражение за прекомерност по отношение на така претендираното
адвокатското възнаграждение, което възражение настоящият състав намира за
основателно. Съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер
на адвокатското възнаграждение при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв.
се изчислява на 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., с оглед
обжалваемия интерес. Съдът намира, че предвид фактическата и правна
сложност на делото, дължимият размер за адвокатско възнаграждение следва
да се определи на 5 000 лв. При това и с оглед изхода на спора, в полза на
„Соломед“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски за производството
17
пред САС в размер на 329.69 лв.
След извършена от съда компенсация на разноски, в полза на
„Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“
ЕАД следва да бъдат присъдени разноски в размер 1293,38 лв., сторени в
производството пред САС.
Воден от горното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 06.12.2021 г., постановено по т.д.№2673/2019 г.
по описа на съда, СГС, ТО, VI-15-ти състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над
148 074,58 лв. до сумата от 155 029,05 лв., представляваща неустойка,
дължима съгласно чл. 28 от договор №Д4-94/05.08.2015г., като погасени по
давност, КАКТО И В ЧАСТТА , с която „Соломед“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Преки път“ №44, къща
№1, е осъден на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на „Университетска
специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пловдивско
поле“ №6, сумата от 6 313,65 лв.- представляваща лихви за забава, изтекли в
периода от 01.06.2017г. до 11.12.2019г. върху главните вземания за неустойки
по договор №Д4-100/25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г., договор №Д4-
2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г. и в
частта относно разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Соломед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Преки път“ №44, къща №1, да заплати на
„Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Пловдивско поле“ №6, на основание чл.92 от ЗЗД, сумата от
6 889,91 лв., представляваща неустойка, дължима съгласно чл. 28 от договор
№Д4-94/05.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба-12.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
18
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Университетска специализирана болница
за активно лечение по онкология“ ЕАД против „Соломед“ ЕООД иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 6 313,65 лв.- представляваща
лихви за забава, изтекли в периода от 01.06.2017г. до 11.12.2019г. върху
главните вземания за неустойки по договор №Д4-100/25.10.2016г., договор
№Д4-5/30.01.2017г., договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г.
и договор №Д4-4/26.01.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Соломед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Преки път“ №44, къща №1 да заплати на
„Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Пловдивско поле“ №6, сумата от 10 028,97 лв., представляваща
разноски, сторени в производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Соломед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Преки път“ №44, къща №1 да заплати на
„Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Пловдивско поле“ №6, сумата от 1293,38 лв., представляваща
разноски, сторени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19