Решение по дело №4714/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……………….…/………………………..…  ,гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                           

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4714 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.с.к.“ ООД ЕИК *********, подадена чрез представляващия Стефан Борисов Василев против НП № 03-010776/20.12.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че наказателното постановление е необосновано, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила. Същият оспорва констатациите в акта и НП и моли постановлението да бъде отменено.

В пледоарията си по съществото на делото процес. представител на въззивното дружество – адв. Б.М.Ралчев, пледира за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, а в условията на алтернативност моли да бъде намален размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

Процес. представител на въззиваемата страна във фзата по същество пледира за потвърждаване на НП като изразява становище, че нарушението за което е санкциониран въззивника е доказано по безспорен и категоричен начин.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

На 27.11.2018год. около 13:00 часа св. Е.Н. - служител на Дирекция „ИТ“ Варна, извършил проверка на строителен обект, находящ се в гр.Варна, в кв.“Младост“ над Затвора – УПИ VІІ-за жил. стр. – Блок „А“, блок „Б“ и блок „В“ с подземни паркинги и магазини, идентиф. 10135.3513.1845 в кв.4 по плана на 26 м.р. осъществяван от въззивното дружество. В хода на проверката всички присъстващи към момента работници били описани в констативен протокол където били вписани също така и съобщените от тях данни досежно това на каква длъжност работят, дата на наемане, работно време, трудово възнаграждение, наличие на ТД като всеки от работниците се подписал срещу данните които е съобщил. Един от работниците на обекта бил Х.Х.К. ЕГН **********, който посочил, че работи като общ работник, че е бил нает от въззивното дружество от един ден, че работното му време е от 08:00ч. до 20:00часа, посочил трудово възнаграждение в размер на 510лв. както и, че има сключен трудов договор.

В последствие в хода на документалната проверка в сградата на Д „ИТ“ Варна от страна на въззивното дружество били представен ТД сключен на 27.11.2018год. между същото и като работодател и Х.Х.К. като работник, както и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 03388183172309/28.11.2018год. 10:47:06ч..

При проверка на представените документи св. Н. установил, че ТД сключен с Х.Х.К. е бил регистриран в ТД на НАП Варна в деня следващ този на проверката на място на строителния обект.

На 13.12.2018год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-010776, в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като на 27.11.2018год.  като работодател е допуснало до работа Х.Х.К. на длъжност „общ работник“, в строителен обект находящ се в гр.Варна, УПИ …, идентификатор ** …… преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП Варна.

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от страна на представляващия въззивното дружество лице.

На 20.12.2018год. въз основа акта, АНО издал атакуваното НП 03-010776, като е възприел изцяло констатациите описани в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ и му е наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.

В съдебно заседание като свидетел е разпитан Е.Н. – актосъставител, който в показанията си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка. Сочи, че  всички работници които са били установени на обекта са потвърдили че работят за въззивното дружество и имат сключени трудови договори, както и това, че след представяне на документите в ИТ установил, че уведомлението до НАП касаещо Х.Х.К. е било изпратено след датата и часа на проверката.

Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед за компетентност на наказващия орган от 12.01.2010год., протокол за извършена проверка № ПР1841108/13.12.2018год., идентификационна карта, ТД № 00228/27.11.2018год. сключен между въззивното дружество и Х.Х.К., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ касаещи няколко лица в това число и Х.Х.К. изх.№ 03388183172309/28.11.2018год., констативен протокол от 27.11.2018год., препис от книга за ежедневен инструктаж, както и от книга за инструктаж на работното място.

Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират изцяло от съда като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

При извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не се споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока. Макар и твърде лаконични обстоятелствените части на АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват от обективна страна вмененото на въззивното дружество нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, тъй като като работодател е допуснало до работа Х.Х.К. /общ работник /, преди да му предостави документ по ал. 1 на същия член (копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП).

В тази насока са всички събрани в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда доказателства – показанията на св. Н., констативен протокол от 27.11.2018год., трудов договор от №00228/27.11.2018год., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ изх.№ 03388183172309/28.11.2018год.. книга за ежедневен инструктаж и книга за инструктаж на работното място.

Видно от всички посочени по-горе доказателства към момента на проверката, в 13:00ч. на 27.11.2018год., Х.Х.К. е извършвал трудова дейност на строителния обект осъществяван от въззивното дружество. Към същата дата между последния и въззивното дружество като работодател е имало сключен трудов договор. Уведомление за регистрация на договора обаче не е било връчено и този факт безспорно се установява от приложената към преписката справка  за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ 03388183172309/28.11.2018год.  Видно от последната уведомлението е било изпратено на 28.11.2018год. – деня следващ този на който работника е бил установен да осъществява трудови функции на обекта на въззивника.

Очевидно към момента на проверката Х.Х.К. е бил допуснат от въззивното дружество работодател до работа без да му бъде връчен един от документите изискуеми от закона и нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ е налице.

В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл. 414, ал.3 от КТ като е наложил на въззивното дружество адм. наказание имуществена санкция в размер над минималния предвиден в закона -  2000лв..

Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание от една страна и от друга като отчете, че нарушението е първо за въззивника предвид липсата на данни за противното, прецени, че така наложеното на въззивника наказание е завишено. Счете, че в случая дори наказание наложено в минимален размер би постигнало целите на адм.наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН, поради което и прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложеното наказание имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв.

Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо , но следва да бъде изменено като бъде намален размера на наложеното наказание на 1500лв.

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010776 от 20.12.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „В.с.к.“ ООД ЕИК *********, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушаване нормата на чл.63, ал.2 от КТ като намалява размера на наложеното наказание на 1500лв..

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: