РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. гр. Лом, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20241620100883 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано пред Районен съд Лом по депозирана исковата молба от
„**********“ ЕАД /предишно наименование „********“/, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр.******. ж.к.****** ******, сграда * чрез адв. В. П. Г.. САК, съд.
адрес: гр. ******. бул. ..******” № **. ет. *.ап. **, срещу Р. М. К. с ЕГН ********** и с
постоянен адрес: с. ******, ул.******* * и настоящ адрес гр.****** ул. ******** **, с която
се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца вземане, присъдено в
заповедното производство по ЧГД 2405/2023г. по описа на РС Лом.
Предявени са при условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правна квалификация чл. 342 ТЗ във вр. с чл. във вр. с
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 92 във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника Р. М. К. с ЕГН ********** и с постоянен адрес: с. ******,
ул.******* * и настоящ адрес гр.****** ул. ******** **, че дължи на ищеца „**********“
ЕАД /предишно наименование „********“/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.******. ж.к.****** ******, сграда *, сумата в общ размер на 498.23 лв.
(четиристотин деветдесет и осем лв. и двадесет и три ст.), от които:
1)78.00 лв. (седемдесет и осем лв.), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
**********/15.01.2022г., *********/15.02.2022г., *********/15.04.2022 г. за периода от
15.12.****г. до 14.04.2022г.
2)39.60лв. (тридесет и девет лв. и шестдесет ст.) по Договор за лизинг за базови
аксесоари от дата 05.10.**** г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
********, по силата на който абонатът е взел пакет от 4 бр. базови аксесоари.
3) 380.63 лв. (триста и осемдесет лв. и шестдесети три ст.)- неустойка за предсрочно
1
прекратяване договорен абонамент, от които:
-39.15 лв. (тридесет и девет лв. и петнадесет ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 12.11.**** г. за мобилен номер ***********,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
-341.48 лв. (триста четиридесет и един лв. и четиридесет и осем ст.) за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.10.**** г. за мобилен номер
********, от които 125.50 лв. (сто двадесет и пет лв. и петдесет ст.) представляващи
стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 215.98 лв. (двеста и петнадесет лв. и
деветдесет и осем ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
******** ***** **** ******, с отстъпка от стандартната цена съгласно т.5 от договора за
мобилни услуги от дата 05.10.**** г.
В исковата молба се сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Р. М. К. било
образувано ч.гр.д № 2405/2023г по описа на Районен съд Лом. Срещу длъжника била
издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в размер на 498.23 лв.
(четиристотин деветдесет и осем лв. и 23 ст.). Във връзка с връчване на заповедта за
изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК е
предявявен искът за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът сочи, че между него и ответника Р. М. К. са сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответникът е абонат на дружеството,
както следва: Договор за мобилни услуги от дата 05.10.**** г., сключен за мобилен номер
********. Абонатът избира ползването на абонаментна програма ****** 41.99 лв. с
промоционален месечен абонамент в размер на 36.99 лв. с уговорен срок на действие 24
месеца до 05.10.2023 г. Във връзка със сключения двугодишен договорен абонамент на
абоната е предоставено за ползване устройство ******** ** **** **** ******* с отстъпка от
страндарната цена (Договора от дата 05.10.**** г.) - стандартна цена на мобилното
устройство /в брой, без абонамент/ е 329.90 лв.; цена в брой или общата лизингова цена с
избраната от абоната програма ***** е 1.99лв., следователно отстъпката от стандартната
цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 327,91 лв.
Ищецът твърди, че абонатът е сключил и Договор за лизинг за базови аксесоари от
същата дата - 05.10.****г., по силата на който е взет пакет от 4 бр. базови аксесоари, както
следи: 1) ***** ******** ******; 2)**********; 3) ***** ******** ******; 4) ****
******** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 2.20 лв.
всяка съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и е правото след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 2,20
лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ / чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
На същата дата - 05.10.****г., сочи ищецът, абонатът сключва и Договор за
застраховка на устройство „смартгон протект“ за гореописаното мобилно устройство
******** ** **** **** ******, по силата на който му се предоставя ремонт или подмяна на
застраховането устройство, срещу задължението да заплаща месечна застрахователна
премия в размерна 4,99 лв.
Договор за мобилни услуги от дата 12.11.****г. е сключен за мобилен номер
***********. Абонатът избира ползването на абонаментна програма ***** 11.99 лв., с
промоционален месечен абонамент в размер на 8.99 лв., с уговорен срок на действие 24
месеца до 12.11.2023 г.
Ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги, като потреблението
е фактурирано под клиентския номер на абоната №********.
Ищецът твърди, че съгласно чл. 26 от ОУ на мобилния оператор при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора, бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
2
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.12.****г. до дата
14.02.2022г. ищецът е издал следните фактури:№ **********/ 15.01.2022г. за отчетния
период на потребление от 15.12.****г. до14.01.202г. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 11,60 лв. с ДДС, дължимата сума е платима в
срок - 30.01.2022г., към фактурата е приложено извлечението на ползвания мобилен номер,
№ *********/15.02.2022г. за отчетния период на потребление от 15.01.2022г. до 14.02.2022г.
с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 61,41 лв. с ДДС,
дължимата сума е платима в срок - 02.03.2022г., към фактурата е приложено извлечението на
ползвания мобилен номер, -№ *********/15.04.2022г. за отчетния период на потребление от
15.03.2022г. до 14.04.2022г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти
в размер на 4,99 лв. с ДДС, дължимата сума е платима в срок - 30.04.2022г., към фактурата е
приложено извлечението на ползвания мобилен номер.
Ищецът твърди, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 78 лв. за периода 20.06.2020г. до дата 19.10.2020 г. Към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирна справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 78.00 лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната
по т. 11 от процесиния договор за услуги, като във връзка с чл.75. вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника за ползваните абонаменти. След прекратяване на отношенията операторът издава
крайна фактура №*********/15.04.2022 г., в която са начислени суми в размер, както следва:
-380.63 лв.- за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на
договорни абонаменти;
-39.60 лв.- незаплатени лизингови вноски;
-73.01 лв.- за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Сочи се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 12.10.2020 г. Така, сочи
ищецът, абонатът е в неизпълнение на договорите си като същият не е спазил крайния срок
за ползване на договорните абонаменти, както следва:****** 41.99 лв. с промоционален
месечен абонамент в размер на 36.99 лв. за мобилен номер ******** с уговорен срок на
действие 24 месеца до 05.10.2023 г., ***** 11.99 лв. с промоционален месечен абонамент в
размер на 8.99 лв. за мобилен номер *********** с уговорен срок на действие 24 месеца до
12.11.2023 г.
След датата на деактивация на процесния абонамент, сочи ищецът, на абонатът е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен размерът на общата стойност
на незаплатените задължения на абоната, последният е поканен в 10-дневен срок от
последната да заплати доброволно процесната сума, като му е указана и последицата от
неизпълнение - че процесните договори за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще
бъде прекратен/и. Поканата за изпълнение се твърди, че е доставена на абоната-длъжник.
Сочи се в исковата молба, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната съгласно изричната
клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като е начислил
в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Извършено е позоваване на клаузата, съдържаща се в чл. 11 от Договора за
мобилни услуги.
Ищецът сочи, че начислената неустойка в размер на 380.63 лева (триста и осемдесет
лв. и шестдесет и три ст.) е формирана, както следва: За ***** 11.99 лв. с промоционален
месечен абонамент в размер на 8.99 лв. за мобилен номер *********** се дължи неустойка в
размер на 39.15 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 9,99лв. х 3 = 29.97 лв., като
разликата до претендирания размер представлява ползвана отстъпка от абонаментния план,
подлежаща на връщане- т. 9. б.“а“ предл. последно от Договора от дата 12.11.**** г.; за
3
абонаментен план ****** 41.99 лв. с промоционален месечен абонамент в размер на
36,99лв. за мобилен номер ******** се дължи неустойка в размер на 125.50 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС или 34.99 лв. х 3 = 104.97 лв., като разликата до претендирания
размер представлява ползвана отстъпка от абонаментния план, подлежаща на връщане- т. 9,
б.“а“ предл. последно от Договора от дата 05.10.**** г. Към абонаментен план ****** 41.99
лв., с промоционален месечен абонамент в размер на 36.99 лв. за мобилен номер ******** е
начислена и фиксирана неустойка за ползване на устройство ******** ** **** **** ******,
в размер на 215.98 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг съответстваща на оставащия срок на договора).
Ищецът сочи, че поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги на осн. т. 12 ал. 2 от ОУ към лизинговите
договори, дължимите месечни вноски за предоставените на абоната устройства са обявени
за предсрочно изискуеми, както следва: Договор за лизинг на базови аксесоари от
05.10.****г.
Ищецът твърди, че при сключване на процесния договор е посочена предпочетена
дата на фактуриране на услугите 20-то число от месеца.Така падежът на лизинговите вноски
е указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради
изтичането на сроковете за плащане на всички месечни погасителни лизингови вноски,
както и предвид липсата на данни ответникът да е върнал мобилното устройство на ищеца
като лизингодател, нито да е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор с
лизингодателя- ищец, последният претендира незаплатени лизингови вноски, както следва:
39.60 лв. (тридесет и девет лв. и 60 ст.) по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата
05.10.****г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ********, по силата на
който абонатът с взел пакет от 4 бр. базови аксесоари на изплащане посредством 23 месечни
лизингови вноски в размер на 2.20лв. (два лв. и 20 ст.) всяка. Длъжникът не е заплатил 17
бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 37.40 лв. (тридесет и седем лв. и 40 ст.),
дължими за периода от месец 4/2022 г. до месец 9/2023 г. нито е върнал мобилното
устройство на лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг, поради
което е дължима и допълнителната сума в размер на 2.20 лв. (два лв. и 20 ст.) по чл.1, ал.2 от
договора. Общо дължимата от длъжника сума възлиза в размер на 39.60 лв. (Тридесет и
девет лв. и 60 ст.).
Позовавайки се на ОУ ищецът твърди, че ответникът е подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал процесния мобилен номер и не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като е това си поведение е
изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен е според ищеца
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД. Сочи се, че
представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът е
сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да
заплаща цената на предоставеното устройство съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Претендират се разноски в заповедното и в исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирано е становище от
процесуалния представител на страната - адв. В.Г., с което е отправена и молба делото да се
гледа в отсъствието на ищеца. Заявено е, че се поддържа изцяло предявения установителен
иск, като е направено искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК, респ. – чл.
237 ГПК, ако са налице предпоставките за това.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично, като сочи, че дължи сумите,
претендирани от ищеца, и признава иска.
4
С протоколно определение от 12.12.2024г. съдът е обявил съдебното дирене за
приключило, както и че ще се произнесе с решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяване на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да
се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК, тъй като от
ответника в съдебно заседание е направено изрично признание за дължимостта на търсената
от ищеца сума. Съгласно нормата на чл.237, ал.4 ГПК признанието на иска не може да бъде
оттеглено. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3, т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона и/или на добрите нрави, както и е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед на направеното признание на иска, съдът намира, че
предявените установителни искове са доказани по своето основание и размер и следва да се
уважат, без да се излагат мотиви за това на основание чл.237, ал.2 ГПК.
По разноските:
Предпоставките за недължимост на разноски по делото от ответника, когато искът е
уважен, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и са кумулативно изискуеми: ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска. Налице е признание на иска. Досежно
това дали ответникът е дал повод за завеждане на делото, то преценката е всякога конкретна
и зависи от казуса.
В настоящия случай, тъй като длъжникът не е погасил дълга си преди процеса,
очевидно е, че е станал повод за завеждане на делото, в хипотезата на чл. 422 ГПК исковата
молба се счита подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Настоящият
състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по
делото, тъй като с поведението си последният е предизвикал завеждане на производството
от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2 ГПК, и следва да понесе отговорност за
направените от ищеца разноски, поради което следва да бъде осъден да плати на ищеца
същите, още повече, че признанието на иска е направено не с отговора на исковата молба
(такъв не е депозиран), а чак в открито съдебно заседание, когато ищецът е бил предприел
допълнителни процесуални действия (депозирано е становище по хода на делото).
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г.
по ТД № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна.
В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер
на 480 лв., представляващи платен в брой адвокатски хонорар.
По ЧГД 2405/2023г. по описа на РС Лом са направени разноски от заявителя в размер
на 505 лева, от които 480 лева възнаграждение за адвокат и 25 лева държавна такса.
Следва, че ищецът е доказал разноски в общ размер на 985 лв.
Касателно дължимата държавна такса в исковото производство, която е в размер на
125лв., съдът констатира, че по делото е представено платежно нареждане за внесена сума в
размер на 125 лв., но по сметка на РС ****** (л.13 от делото). В този случай, предвид
обстоятелството, че сумата реално не е платена по сметка на РС Лом, следва на осн. чл. 77
ГПК да бъде постановен осъдителен диспозитив за принудителното й събиране, като
решението в тази му част има характер на определение, което не е от кръга на посочените в
чл. 274 от ГПК и не подлежи на обжалване.
В трайната практика на съдилищата се приема, че когато страна остане задължена за
разноски, каквато е и държавната такса, съдът на основание чл.77 ГПК не само има право,
но е длъжен да ги събере принудително от задължената по тях страна, което във времево
отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след
приключване на делото в рамките на давностния срок. С оглед предмета на произнасяне,
видът на съдебния акт, с който се постановява принудителното събиране на разноските, е
5
определение, като характера на акта е и изрично посочен в цитираната разпоредба.
Безпротиворечива е и практиката, че разноските по чл.77 ГПК трябва да се присъдят със
съдебното решение, ако към момента на постановяването му съдът констатира наличие на
неизпълнение на задължението за внасянето им. В тази си част решението има характер на
определение (както бе посочено), подобно на хипотезата, когато съдът се произнасяне по
искане на страните за разноски по чл.78 ГПК с решението си, като приключващ делото акт в
съответната инстанция по см. на чл.81 ГПК, поради което решението може да бъде изменяно
в тази част по реда на чл.248 от постановилия го съд.
В хипотеза на невнесена дължима от ищеца държавна такса, която е следвало да бъде
събрана съгласно чл.73, ал.3 ГПК предварително /при предявяването на иска/,
принудителното й събиране по чл.77 ГПК с постановеното по делото решение не е
обусловено от изхода на спора, като в тази хипотеза ответникът, при неблагоприятен за него
изход на делото, не дължи на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК за невнесената от него, но
присъдена в полза на бюджета държавна такса /така напр. определение № 104 от 09.02.2015г.
на първо отделение на ТК на ВКС по ч.т.д. 112 по описа за 2015г./. Тоест сумата в размер на
125 лв., представляваща ДТ за воденото исково производство, не следва да бъде присъждана
в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. М. К. с ЕГН
********** и с постоянен адрес: с. ******, ул.******* * и настоящ адрес гр.****** ул.
******** **, дължи на „**********“ ЕАД /предишно наименование „********“/, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.******. ж.к.****** ******, сграда *,
сумата в общ размер на 498.23 лв. (четиристотин деветдесет и осем лв. и двадесет и три ст.),
от които:
1)78.00 лв. (седемдесет и осем лв.), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури
**********/15.01.2022г., *********/15.02.2022г., *********/15.04.2022 г. за периода от
15.12.****г. до 14.04.2022г.
2)39.60лв. (тридесет и девет лв. и шестдесет ст.) по Договор за лизинг за базови
аксесоари от дата 05.10.**** г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер
********, по силата на който абонатът е взел пакет от 4 бр. базови аксесоари.
3) 380.63 лв. (триста и осемдесет лв. и шестдесети три ст.)- неустойка за предсрочно
прекратяване договорен абонамент, от които:
-39.15 лв. (тридесет и девет лв. и петнадесет ст.) за неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 12.11.**** г. за мобилен номер ***********,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси;
-341.48 лв. (триста четиридесет и един лв. и четиридесет и осем ст.) за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.10.**** г. за мобилен номер
********, от които 125.50 лв. (сто двадесет и пет лв. и петдесет ст.) представляващи
стойността на 3 месечни абонаментни такси, и 215.98 лв. (двеста и петнадесет лв. и
деветдесет и осем ст.), представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство
******** ***** **** ******, с отстъпка от стандартната цена съгласно т.5 от договора за
мобилни услуги от дата 05.10.**** г.,
които суми са предмет на издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение
по ЧГД 2405/2023г. по описа на РС Лом.
ОСЪЖДА Р. М. К. с ЕГН ********** и с постоянен адрес: с. ******, ул.******* * и
настоящ адрес гр.****** ул. ******** ** да заплати на „**********“ ЕАД /предишно
наименование „********“/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.******.
6
ж.к.****** ******, сграда * сумата в размер на 985 лв./деветстотин осемдесет и пет лв./,
представляваща сторените в исковото и заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК „**********“ ЕАД /предишно наименование
„********“/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.******. ж.к.******
******, сграда * да заплати по сметка на РС Лом сумата в размер на 125 лв. /сто двадесет и
пет лв./, представляваща дължимата се държавна такса за водене на исковото производство,
като постановява принудителното им събиране.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му чрез Районен
съд Лом пред Окръжен съд Монтана.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, да се отдели ч. гр. дело № 2405/2023г. по описа на
PC Лом от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
7