Р Е Ш Е Н И
Е № 262007
гр. Пловдив, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16667 по
описа за 2020 г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод на искова молба, подадена от В.Х.Л., ЕГН **********, с
адрес: ***, ****** срещу Община Пловдив, Булстат *********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 1, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КТ.
В исковата молба се твърди,
че между страните е съществувало трудово правоотношение, като ищецът заемал
длъжността „******“ в дирекция „******“ при Община Пловдив. Според длъжностната
характеристика от ***** г., ищцата
отговаряла на изискванията относно заеманата от нея длъжност. Притежавала е ОКС
„******“ по специалност „******“ с ***** „******“ придобита през 2011г. в ************.
През 2014г. придобива и ОКС „******“ по специалност „******“. По повод
преобразуването на Дирекция „******“ в Отдел „******“ между страните е
подписано допълнително споразумение № ******г., с което трудовото
правоотношение било изменено считано от ******г. След извършена проверка, на основание чл.193
от КТ, с писмо с изх.№ ******* от ****** г., от ищцата били искани писмени
обяснения, по повод констатираното **********, че от нейния компютър на дата *****г.
в 15:55ч. е бил използван профилът на **** П.Р., чрез който бил разглеждан и
копиран документ с вх.№ ******* от ***** г. Документът касаел информация
относно гражданския договор на Д.Т.. На *****г. ищцата дала нужните обяснения,
като заявила, че не е ползвала профила на П.Р., не е знаела паролата и че няма
отношение към документи случая. Посочила също, че в работната й стая може да се влиза и в нейно отсъствие от други
лица, тъй като в същата имало монтирани инсталационни рутери.
На *******, на ищцата била
връчена нова длъжностна характеристика с променени изисквания относно заеманата
от нея длъжност, а именно- висше образование по специалност икономика и/или право, и/или спорт. На същата
дата и било връчено и Предизвестие № *****, с което била уведомена, че
трудовото правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. Счита уволнението за незаконно, тъй като не бил изпълнен фактическия състав
на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, а секретарят на общината нямал пълномощия и
правомощия да утвърждава и изменя
длъжностната характеристика вместо *****. Прекратяването на трудовото
правоотношение било предприето и в нарушение на чл.8, ал.1 от КТ, поради
недобросъвестност. Нямало и практически основания и нужда да бъдат променяни
изискванията за заемана на длъжността „******“, особено предвид факта, че ищцата
дълго време е заемала длъжността и притежаваното от нея образование никога не е
било пречка да изпълнява добросъвестно своите задължения. Предвид изложеното, моли се
съдът да признае за незаконно уволнението и като такова да го отмени, като
ищцата бъде възстановена на длъжност „******“ в Отдел „******“. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. Твърди се, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено със Заповед № *****г.
на ***** на община Пловдив, считано от **** г., като основанието за
прекратяване е чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Причината за прекратяване на трудовия
договор е, че ищцата не притежавала необходимото образование. С длъжностна
характеристика от 2020г. е въведено
изискването за ***** образование по *******,
което ищцата непритежавала. Тази промяна в изискванията за образование на
изпълняваната работа настъпила след сключване на трудовия договор, като в тази
връзка счита, че е спазена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Счита, че
разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ се отнася за всички останали случаи
извън тези на т.6 от същия член, поради което била неприложима в конкретния
случай. Позовава се на ТР от 01.02.2021г. по тълк.д. №4 /2017г. Твърди, че секретарят на община Пловдив има правомощия
да утвърждава и изменя длъжностни характеристики. Уволнението не било извършено в нарушение на
чл.8, ал.1 от КТ, поради недобросъвестност, превратно упражняване на
власт/права, дискриминация и тормоз. Липсата на промяна в длъжностните
характеристики на останалите служители в отдела не обосновавало
недобросъвестност. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно, кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Претенцията на
ищцата за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, е обусловена
от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна.
В настоящия случай, страните не оспорват
факта, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на сключен
трудов договор № *****г. и допълнителните споразумения към него. Правоотношението
е прекратено по силата на Заповед № *****г., считано от ***** г. Вписаното в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение е чл. 328, ал.
1, т. 6 КТ- служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната
работа. Не се спори между страните и че ищцата притежава висше образование, с
образователна степен ******- специалност „******“ и висше образование с
образователно- квалификационна степен ******- специалност „******“.
Съдът счита за нужно да посочи, че макар
и на ищцата да й е връчено предизвестие № ********* г. / л .28/, то доколкото
срокът посочен в него не е спазен, то трудовото правоотношение следва да се
счита за прекратено по силата на Заповед № ******* г. / л. 29/. Тоест, в
конкретния случай, издадената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение има конститутивен характер, а не констативен такъв. В тази
връзка, следва да се изтъкне, че както в предизвестието, така и в заповедта, релевантните
основания за уволнението не са посочени. В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, работодателят е отразил единствено, че „служителят не притежава необходимото
образование за изпълняваната работа“, без да посочи коя е образователно-
квалификационната степен, на която счита, че ищцата не отговаря.
На следващо място, от прочита на
променената длъжностна характеристика ( връчена на ищцата на 13.10.2020г.- л.
24- 27 от делото ) се изяснява, че същата е утвърдена не от ***** на Община
Пловдив, а от ******* на общината. В тази връзка, съдът споделя възражението на
ищеца, че ****** на общината не разполага със съответно правомощие да
утвърждава нова длъжностна характеристика за дадена длъжност или да въвежда
нови изисквания за заемането й. Съобразно чл. 27, ал. 3, т. 1 и чл. 63, ал. 2
от Устройствения правилник на общинска администрация Пловдив, ******** на
общината може да утвърждава длъжностни характеристика и да определя
допълнителни изисквания за заемане на определена длъжност с длъжностните
характеристики. Този текст обаче, е в противоречие с разпоредбите на чл. 43, ал.
3 ЗМСМА, в който подобни правомощия не са разписани ( в тази връзка- Решение № 371/ 30.04.2015г., по гр.д. № 7153/ 2013г., по
описа на ВКС, IV- то г.о. ). Съгласно
чл. 43, ал. 4 ЗМСМА ****** на общината може да изпълнява и други функции, които
следва да са му възложени от ***** на общината, със закон или друг нормативен
акт. **** на Община Пловдив може да
упълномощи изрично ***** да го замести при утвърждаване на длъжностните
характеристики за заемани длъжности от служители в общинската администрация, но
в случая такова упълномощаване липсва.
След като новата длъжностна характеристика не е утвърдена от надлежно
оправомощено за тази цел лице, то осъщественото уволнение на основание чл. 326,
ал. 1, т. 6 КТ е незаконосъобразно само на това основание ( доколкото
правнорелевантна промяна в изискванията за заемане на длъжността от ищцата не е
настъпила ).
Отделно от гореизложеното, дори и да се
приеме, че изискванията за заеманата от ищцата длъжност в длъжностната
характеристика са надлежно променени ( длъжностната характеристика е утвърдена
от оправомощено за тази цел лице ), то уволнението е незаконосъобразно,
доколкото е налице злоупотреба с права от страна на работодателя ( нарушение на
принципа за добросъвестност, възведен в чл. 8 КТ ). В тази връзка, то е налице
своевременно и изрично релевирано възражение от ищеца с исковата молба, поради
което съдът счита, че същото следва да бъде обсъдено. Работодателят има право с
длъжностните характеристики да променя изискванията за заемане на определена
длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт. В тези случаи
преценката на работодателя какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани
от работници и служители е преценка по целесъобразност, която не подлежи на
съдебен контрол. Когато обаче е сторено изрично възражение за злоупотреба с
права (както е в процесния случай ), съдът има задължение да изследва тези
твърдения за проява на недобросъвестност от работодателя при извършена от него
промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност ( изрично в тази връзка- Решение № 235 от
04.10.2017 г. по гр. д. № 4531/2016 г., по описа на ВКС, IV- то г.о.; Решение № 37 от 05.03.2019 г. по гр. д. №
3148/2018 г., по описа на ВКС, IV- то г.о.;
Решение № 345/2013 от 06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. на ВКС; Решение №
8 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 598/2009г., по описа на ВКС, III- то г.о. ).
В настоящият случай, от приобщените по
делото доказателствени материали се установява, че работодателят е въвел
изискването за **** образование по *************** за заеманата от ищцата
длъжност, без да е налице обективна нужда от това. В тази връзка, работодателят
е създал състояние на привидна необходимост, като преследваната от него цел е
била да уволни ищцата. Този извод на съда е красноречиво илюстриран от факта,
че от всички лица, заемащи длъжност „******“ в отдел „******“ в Община Пловдив,
единствено длъжностната характеристика на ищцата е била променена ( факт, който
се признава от ответната страна в отговора на исковата молба- л. 44 от делото,
абз. „втори“ ). По делото бяха изискани и съответно приети актуалните
длъжностни характеристики на другите служители, заемащи позиция, идентична с тази на ищцата. Длъжностната характеристика
на лицето С.Ж. Р. / л. 255- 258 от делото/, връчена му на дата ***** г. не
съдържа изискване за висше образование с насоченост **********. Налице е
единствено изискване за минимална образователна степен „******“ ( без оглед на
специалността ). Същото се отнася и до длъжностните характеристики на Т.П. / л.
259- 262/ и П.М. / л. 263- 266/. Впрочем, дори и за началника на отдел „******“
при Община Пловдив не съществува изискване в длъжностната му характеристика да
е придобил висше образование с насоченост ********** / л. 251- 254 /. В този
порядък, от приетата по делото диплома за ******** образование на П.М. (л.
269), която заема длъжност идентична с тази на ищцата, се изяснява, че
притежава висше образование, степен „******“ по специалност „*********“.
Същевременно, както вече бе посочено, длъжностната характеристика на М. не е
променена и за нея не е въведено изискване да притежава висше образование с
насоченост ********** ( ако такова изискване бе въведено и за М., тя също не би
отговаряла на критериите за заемане на длъжността). Следвало е изискването за
притежаване на ***** образование с насоченост ********** да бъде отнесено като
изискване или към всички, заемащи длъжност като ищцата или към никой от тях ( в тази връзка, произнесено по сходен казус-
Решение № 194/ 26.07. 2016 г. по гр.д. № 891/ 2016 г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ).
Съобразно изложеното, налага се разбирането, че спрямо ищцата по- скоро е
налице тенденциозно отношение, отколкото обективна необходимост от промяна в
изискванията за заеманата от нея длъжност.
Предвид така изложеното, за настоящия
съдебен състав се налага заключението, че не съществува обективна необходимост
от промяна на изискванията за длъжността, заемана от ищцата преди уволнението.
Впрочем, впечатление оставя и обстоятелството, че ищцата е полагала труд на
длъжност „******“ в отдел „******“ ( преди Дирекция ***********) през период от
седем години, като не са налице каквито и да било данни през този немалък
времеви интервал, притежаваното от ищцата образование да е представлявало
пречка да изпълнява добросъвестно и стриктно трудовите си функции.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че
работодателят превратно е упражнил правото си да промени изискванията в
длъжностната характеристика на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението (
налице е злоупотреба с права). От това следва и че уволнението на ищцата,
осъществено със Заповед № ******** г. на ***** на Община Пловдив е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Претенцията с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност на
ищцата е обусловена от основателността на тази за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното, ищцата следва да бъде
възстановена на длъжността „******“, отдел „******“ при Община Пловдив.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се поражда право на разноски. Представени са
доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 950
лв. / л.15/. Релевирано е изрично възражение от ответната страна за
прекомерност, което съдът счита за неоснователно. Съобразно нормата на чл. 7,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на
работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ.
Предвид това, по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ минималното
адвокатско възнаграждение е в размер от 650 лв. Същевременно, договореното от
ищцата възнаграждение е с 300 лв. над минималното, което в никакъв случай не би
могло да обуслови заключение за прекомерност и несъответствие между хонорара и
фактическата и правна сложност на делото. Впрочем, процесуалният представител
на ищцата е положил значителни усилия, като е изготвил искова молба, в която
подробно е изложил тезата на своята доверителка и е подкрепил твърденията си с
релевантна съдебна практика ( не само на ВКС, но и на ЕСПЧ ). Предвид това,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 950 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 КТ, следва ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сума в размер
на 100 лева, представляваща дължими държавни такси по Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК
( по 50 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ и чл. 344, ал.1,
т.2 КТ ).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на В.Х.Л., ЕГН: **********, осъществено
със Заповед № ********** г., издадена от ***** на Община Пловдив, с която е
прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1,
т. 6 КТ, считано от ******** г., ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.Х.Л., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „******“ в отдел „******“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив,
Булстат: *********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.Л.,
ЕГН: **********, сума в размер на 950 лева /деветстотин и петдесет лева/,
представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Община Пловдив, Булстат: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет
на Съдебната власт, по сметка на Районен съд- Пловдив сума в размер от 100 лева /сто лева/, представляваща държавна такса
върху уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ