Решение по дело №2195/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

       Номер 27                     от 08.01.2020г.                 град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на десети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 2195 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 198, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от лишения от свобода И.С.И. с ЕГН ********** с адрес ***, Затвора Бургас, 1 група, 123 килия против Заповед БС № 188 от 28.08.2019 год. на Началника на Затвора Бургас, с която на основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС и становище от гл. инспектор М. Владимиров - заместник-началника по режимно-охранителната дейност (ЗНРОД) и гл. инспектор Н. Стайков – началник на сектор социални дейности и възпитателна работа („СДВР“) е продължил „СПЕЦИАЛНИЯТ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И.С.И.  за срок от 1 (една) година. В заповедта е указано, че наказанието ще се изтърпява при „СПЕЦИАЛЕН“ режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. В жалбата е заявено несъгласие с оспорения административен акт, като е заявено твърдение, че жалбоподателя, поставен в условията по чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС няма да подобри поведението си, тъй като в тези условия той е лишен от комуникация с другите лишени от свобода и служителите на затвора, като по този начин губи социализацията си. Заявено е също, че условията на постоянна изолация застрашават и здравословното му състояние, което е влошено в следствие на запушени артерии на левия крак, а също и сърдечно-съдови проблеми. Заявено е също, че не са налице условията за продължаващото изпълнение на наказанието в условията на „СПЕЦИАЛЕН“ режим доколкото няма дисциплинарни наказания, през последните пет години е работил, за което е получил и награда, изпълнявал е съвестно задълженията си, не споделя негативните действия на другите затворници и не участта в колективни протести. В съдебно заседание, жалбоподателя лично поддържа жалбата по заявените доводи, не ангажира допълнителни доказателства и формулира искане за постановяване на съдебен акт, по силата на който да бъде заменен режима на изтърпяване на наказанието му.

Ответната страна - Началника на Затвора-Бургас в съдено заседание се явява лично, като заявява твърдение за неоснователност на жалбата, поради което формулира искане за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на оспорената заповед като правилна и законосъобразна.

            След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, в законоустановения по чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС 14-дневен срок и отговоря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по съображения, различни от заявените, а именно:

            Жалбоподателят И.С.И. изтърпява наказание „Доживотен затвор“ при първоначално определен „СПЕЦИАЛЕН“ режим от 04.06.2008 год. с начало на наказанието 02.11.2009 год. Същият е настанен при условията на чл. 197, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 213 от ППЗИНЗС – в отделение на Затвора Бургас в обособена зона с повишена сигурност.

            На 23.07.2019 год., гл. инспектор М. Владимиров – ЗНРНОД е изготвил до Началника на Затвора Бургас становище относно продължаване на изтърпяването на наложеното наказание при „СПЕЦИАЛЕН“ режим на основание чл. 68, ал. 3, във вр. с чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС на осъдения И.С.И.. В така изготвеното становище, ЗНРНОД е изразил мнение да бъде продължен за срок от още една година „СПЕЦИАЛНИЯ“ режим на изтърпяване на наказанието на И.С.И..

            Становище относно замяна на режима от „СПЕЦИАЛЕН“ на „СТРОГ“ на осъдения на доживотен затвор И.С.И. е изготвил и гл. инспектор Н.С. – началник на сектор „СДВР“. Във въпросното становище са анализирани първоначалната оценка на риск и профила на криминогенните нужди; актуалната оценка на промените в целия профил на нуждите, настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание и поправителното действие; дисциплинарната практика; съпоставяне на настоящите оценки на риска и профил по системата за оценка на правонарушителя от предишно оценяване. Във връзка с така направения анализ, началника на сектор „СДВР“ е изразил становище, съгласно което „СПЕЦИАЛНИЯ“ режим по отношение на осъдения И.С.И. да продължи да се изпълнява за срок от една година.

            Във връзка с така представените писмени становища, Началника на Затвора Бургас е постановил оспорената в настоящото производство Заповед БС № 188/28.08.2019 год., с която е продължил „СПЕЦИАЛНИЯ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И.С.И. за срок от още 1 (една) година. Указано е, наказанието да се изтърпява при „СПЕЦИАЛЕН“ режим в постоянно заключени помещения в зона с повишена сигурност. Видно от приложената разписка, жалбоподателя се е запознал със заповедта на 30.08.2019 год.

            Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателя И. е оспорил същата, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, съда установи, че заповедта е постановена от компетентен орган в кръга на правомощията му в съответствие с изискванията за форма и съдържание, но при нарушаване на административнопроцесуалните правила.

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. В случая, заповедта е постановена от Началника на Затвора Бургас, т.е. от компетентен административен орган в кръга на предоставените му от закона правомощия. Заповедта е изготвена в законоустановената писмена форма и съдържа изискуемите се по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването й.

Независимо от горното, съда приема, че оспорения административен акт е постановен при нарушаване специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в разпоредбите на ЗИНЗС. Анализът на разпоредбата на чл. 198, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС обосновава извод, че началника на затвора се произнася с мотивирана заповед относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим при наличието на специално въведено процесуално изискване - след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. В настоящия случай, от доказателствата по административната преписка, а и в мотивите на самата заповед е посочено, че становища са изразили ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа – в случая гл. инсп. Н. С. – началник сектор „СДВР“, както и на заместник-началника по режимно-охранителната дейност – в случая гл. инсп. М. Владимиров – ЗНРОД, но не и психолога на затвора. Изискването на чл. 198, ал. 1, изр. 1 от ЗИНЗС за наличие на становище и на психолога е процесуално изискване, неспазването на което съставлява процесуално нарушение. В случая, административния орган – началника на затвора действа в условията на обвързана компетентност и би могъл да постанови акта си само и единствено при наличието на становища на посочените три длъжностни лица от състава на затворническата администрация. В този смисъл, постановяването на заповед по реда на чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС при липса на становище на което и да е от трите длъжностни лица съставлява съществено процесуално нарушение, което обосновава незаконосъобразност на административния акт.

Предвид горното, оспорената заповед, като незаконосъобразна следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на административнопроизводствените правила, в т.ч. и специалните такива, регламентирани в чл. 198 от ЗИНЗС.

Мотивиран от горното, Административен съд – гр. Бургас, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед БС № 188 от 28.08.2019 год. на Началника на Затвора Бургас, с която на основание чл. 198, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС и становище от гл. инспектор М. Владимиров - заместник-началника по режимно-охранителната дейност и гл. инспектор Н. Стайков – началник на сектор социални дейности и възпитателна работа е продължил „СПЕЦИАЛНИЯТ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода И.С.И.  за срок от 1 (една) година.

ВРЪЩА преписката на административния орган – Началник на Затвора Бургас за провеждане на ново административно производство при спазване на административнопроизводствените правила, в т.ч. и специалните такива по ЗИНЗС.

 

На основание чл.  198, ал. 2, изр. 2 от ЗИНЗС, настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: