Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори
касационен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян Иванов
и секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД №
165/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите-Варна, чрез процесуалния
представител И. А. - главен юрисконсулт, срещу Решение № 260546/11.12.2020г.
постановено по н.а.х.д. № 4232/2020г. по описа на Районен съд – Варна, четвърти
състав.
Решението е оспорено с твърдения за
незаконосъобразност и необоснованост. Формулирано е искане решението да бъде
отменено и да бъде потвърдено отмененото с него наказателно постановление. С
депозирани писмени бележки с.д. № 3462/08.03.2021г. чрез процесуалния
представител И. А. – главен юрисконсулт, поддържа жалбата на основанията,
посочени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по делото – К.М.К., не изразява становище
по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение състав на Районен
съд-Варна е отменил НП № 538317F566393/23.09.2020г.
на Директора на ТД на НАП гр.Варна, с което за нарушаване на разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.31, ал.4 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, на К.М.К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева. За
да отмени наказателното постановление, съдът е установил от фактическа страна
следното:
В хода на извършвана проверка с оглед основания за
регистрация по ЗДДС на „Ива“ ДЗЗД, ЕИК ********* с представляващ въззивника К. К.,
възложена с резолюция № 0326920202095651/19.06.2020г., инспектор по приходите
установил следното: Дружеството осъществявало дейност свързана с предоставяне
на СМР услуги, изработка и монтаж на надгробни паметници, рекламни материали от
камък от обект Цех паметници, находящ се в гр. Варна, ул.“А.С.“ №1. От
представените в хода на проверката документи от страна на дружеството било
установено, че в обекта има регистрирано ФУ с № ZK068281 и ФП ****/регистрирано на 12.08.2015г./, както
и че ЗЛ е сторнирало сумата по издадена ФКБЧ на стойност 8045.00 лева с
основание „върнато капаро поради отказ на клиента“, като е издало сторно касова
бележка от кочан с № 7/08.04.2020г., а е следвало да издаде документ от ФУ в
срок до 07.05.2020г. съгласно разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ. За констатираното нарушение на К. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение серия АN, № F
566393/24.08.2020г. Въз основа на АУАН е издадено и процесното наказателно постановление.
За да отмени наказателното постановление, районният
съд приема, че в хода на административното наказателно производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според въззивната
инстанция, както в съставеният акт за установяване на административно
нарушение, така и в процесното наказателно постановление липсват съставомерно
описание на извършеното административно нарушение; кога е извършено, съобразно
моментите на задължението за издаване на сторно – документ, съобразно чл.31,
ал.4 от Наредбата; място на извършване на нарушението. При липса на доказателства
удостоверяващи, че именно К. е извършил вмененото му административно нарушение,
административнонаказващия орган е ангажирал личната му отговорност за извършено
нарушение по чл.31, ал.1 и ал.4 от Наредбата. И в АУАН и в наказателното
постановление като субект на нарушението е посочено „ЗЛ“ /задълженото лице/,
като не е конкретизирано дали това е
ДЗЗД или физическото лице – управител и представляващ ДЗЗД
Така постановеното решение е правилно.
Допуснатите от административнонаказващия орган процесуални нарушения са от
категорията на съществените и са основание за отмяна на процесното наказателно
постановление, каквато е и преценката на въззивния съд. С допускането им е
нарушено правото на защита на санкционираното лице, поради това, че е бил лишен
от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен и
при какви приети за установени факти, за да може адекватно да организира
защитата си срещу повдигнатото му обвинение. В обжалваното съдебно решение,
въззивният съд е обсъдил изключително подробно и прецизно всички релевантни за
спора факти и обстоятелства съобразно събраните с оглед изискванията на НПК и
ЗАНН доказателства. При правилно установена фактическа обстановка, районния съд
е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия
мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция и предвид разпоредбата на
чл. 221, ал.2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни.
Неоснователно е възражението за необоснованост на
оспореното решение. Касационните жалби се разглеждат съгл. чл.63 от ЗАНН от
Административния съд по реда на глава дванадесета от АПК, но на основанията,
предвидени в НПК. Съгласно чл.348 от НПК решението подлежи на отмяна или
изменение по касационен ред когато е нарушен законът; когато е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила; когато наложеното наказание е явно
несправедливо. Необосноваността не е сред касационните основания и не може да
служи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда
това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.
Предвид горното настоящият състав при извършената
проверка по чл.218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо,
постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което следва да бъде оставено в сила като правилно.
По изложените съображения и на осн. чл.
221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260546 от
11.12.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 4232/2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: