Решение по дело №13592/2020 на Софийски градски съд

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         гр.София, 15.03.2022  г.

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на втори март

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                Мл.с-я   ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

При секретаря Юлиана Шулева

И прокурора                                                                сложи за разглеждане

В.гр.д.№ 13592 по описа за 2020 г.

Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

          С решение № 20221002 от 09.10.2020 г. по гр.д.№ 6943 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти състав се: ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, да заплати на Б.Г.В., на основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 8 241,83 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на л. а. „Фолксваген Туран“, с рег.  рег.номер *******вследствие настъпило на 15.08.2019 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност –Зелена карта" ведно със законната лихва от 04.02.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 8 241,83 лв. до пълния предявен размер от 12 139,60 лв., или за размера от 3 897,77 лв.

          Постъпила е въззивна жалба от Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, ответник пред СРС.

          Решението се обжалва в частта в която претенциите на ищеца – Б.Г.В. са уважени срещу ответника, въззивник.

          Излагат се доводи за неправилност. Противно на приетото от СРС, събраните по делото доказателства не установявали виновно поведение на П.Л.Н.. Сочи, че мотивите на СРС във връзка с установяване механизма на ПТП били противоречиви. Счита, че съдебно-автотехническата експертиза е негодно доказателствено средство, защото била изготвена въз основа на протокола за ПТП. От ищеца не бил доказан механизма на ПТП с гласни доказателства. Не били налице предпоставките за уважаване на иска. Решението било постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС.

          Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

          По въззивната жалба е постъпил отговор от Б.Г.В., ищец пред СРС, в който отговор се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение в частта, в която претенцията му е била уважена. Счита, че претенцията му е доказана. Следвало да се има предвид, че вината на водача П. Н. била установена с влязло в сила наказателно постановление. Освен това било прието за безспорно установено, че въззивника е заплатил на ищеца сумата в размер на 6 209, 06 лв. за претърпените от него щети вследствие на процесното ПТП. Счита, че с изплащането на тази сума е налице извънсъдебно признание на иска; налице били конклудентни действия. Налице било влязло в сила съдебно решение постановено по гр.д.№ 6944 по описа за 2020 г. на СРС, 78 състав, с което въззивника бил осъден да заплати обезщетение за имуществени вреди на другото увредено от същото ПТП, МПС. Там Сдружението не  оспорило механизма на ПТП и не обжалвало първоинстанционното решение. Наред с това съдебно-автотехническата експертиза не била оспорена в производството пред СРС. От същата по безспорен начин се установило, че вина за ПТП има водачът на лек автомобил „Мерцедес“ с австрийска регистрация W 60312 Т – П.Л.Н.. Претендира разноски.

          По допустимостта на въззивната жалба:

          За обжалваното решение въззивникът е уведомен на  21.10.2020 г.

          Въззивната жалба е подадена на 04.11.2020 г.

          Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

          Налице е правен интерес от обжалване.

          Ето защо настоящата инстанция приема, че въззивната жалба е допустима.

          В частта в която претенцията на ищеца е отхвърлена, решението като необжалвано е влязло в сила.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС се е позовал на определението си от 22.06.2020 г.  с което е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата относно наличието на валидна международна застраховка „Гражданска отговорност –Зелена карта" по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с австрийска регистрация W 60312 Т, сключена с чуждестранен застраховател, в периода на действие на която – на 15.08.2019 г., в гр.София, било настъпило застрахователно събитие – ПТП с участието на застрахования автомобил, л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег.  *******и л. а. „Фолксваген Туран“, с рег. *******вследствие на което на последния били причинени материални вреди, както и, че на 17.12.2019 г. извънсъдебно ответникът изплатил в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 6 209,06 лв. Така отделените за безспорни факти се подкрепяли и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – 2 броя протоколи за ПТП съответно № 1717894 от 15.08.2019 г. и № 1717895 от 15.08.2019 г., материалите по щета № BG-19A-00503, платежно нареждане от 17.12.2019 г. и др. 

От представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищецът е собственик на л. а. „Фолксваген Туран“, с рег. *******, поради което се явявал активно легитимирано лице по предявения иск.

С оглед липсата на кореспондент за територията на Република България на застрахователя на водача на л. а. „Мерцедес“ с австрийска регистрация W 60312 Т  , на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ, ответникът се явявал пасивно легитимиран да отговаря по него. Съдът е приел, че принципно страните по делото не спорят относно осъществяването на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, доколкото същият бил извършил извънсъдебно плащане на сумата 6 209,06 лв., което по същество представлявало извънсъдебно признание относно наличието на дълг на посоченото основание.

Първоинстанционният съд е анализирал механизма на ПТП като е обсъдил представените по делото 2 бр. протоколи за ПТП, заявлението за изплащане на застрахователното обезщетение, както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. При този си анализ е достигнал до извода, че вина за ПТП има водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, който на 15.08.2019 г. около 21.00 ч., движейки се по ул.“Околовръстен път“ с посока от с.Световрачане към с.Чепинци и на разклона за с.Локорско, поради неспазване на достатъчна дистанция, реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, който вследствие на удара се измества вляво и нализа в лентата за насрещно движение, като реализира ПП с движещия се срещу него лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № *******Констативният протокол за ПТП не бил оспорен от участниците в ПТП и според СРС представлявал официален свидетелстващ документ.  По отношение механизма на ПТП протоколът нямал обвързваща материална доказателствена сила. Затова и за да достигне до извода за механизма на ПТП съдът е анализирал и останалите доказателства по делото, включително заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Вината на водача Н. се установявала и от представената и приета по делото административно-наказателна преписка по описа на СДВР „Пътна полиция“. В същата се съдържало влязло в сила наказателно постановление с което на водача Н. била наложена глоба за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП. От страна на ответника не били ангажирани доказателства водачът на МПС  „Фолксваген Туран“, рег. № *******да е допринесъл за настъпване на ПТП. Затова при тези си мотиви СРС е достигнал до извода, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответното Сдружение. За да определи размера на обезщетението, СРС се е позовал на чл.499, ал.2 КЗ и съдебна практика на ВКС, при което е приел, че необходимата стойност за възстановяване на увреденото МПС на база средни пазарни цени възлиза на 14 450, 89 лв. След приспадане на платената от ответника сума в размер на 6 209, 06 лв. е уважил иска за сумата в размер на 8 241, 83 лв. За разликата до пълния предявен размер от 12 139,60 лв. е отхвърлил иска като в тази му част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:

Предпоставките на чл.513, ал.1,вр. чл.511, ал.3 вр. с ал.1,т.1 КЗ:

Предмет на делото са субективно съединени искове с правно основание чл.513, ал.1, вр. чл. 511, ал.3, вр. ал.1, т.1 КЗ.  Уважаването им предпоставя кумултивната наличност на следните обстоятелства: настъпване на ПТП на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при чуждестранен застраховател за увреждащото МПС, виновно и противоправно поведение на водача на МПС, в причинна връзка с което са произлезли вреди, вид и размер на вредите, вина.

Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС поради което на основание чл.272 ПК същите следва да се считат и за мотиви на настоящия съдебен акт.

Относно механизма на ПТП:

Приетият от СРС механизъм на ПТП се потвърждава освен от протокола за ПТП, така и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза /л.   и следв./- произшествието е настъпило на 15.08.2019 г. около 21.00 ч., движейки се по ул.“Околовръстен път“ с посока от с.Световрачане към с.Чепинци и на разклона за с.Локорско, поради неспазване на достатъчна дистанция, реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, който вследствие на удара се измества вляво и нализа в лентата за насрещно движение, като реализира ПП с движещия се срещу него лек автомобил „Фолксваген Туран“, рег. № *******/виж л.51 по делото пред СРС/.

Видно от протокола, съставен за публичното съдебно заседание, състояло се на 24.09.2020 г. и отразяващ процесуалните действия на съда и страните, заключението на съдебно-автотехническата експертиза не е било оспорено от нито една от страните. Същото правилно е прието от СРС за компетентно изготвено и е кредитирано; кредитира се и от настоящата инстанция.

Правилно е прието от СРС, че плащането от страна на ответното Сдружение на сумата в размер 6 209, 06 лв. /л.23 от делото пред СРС/като обезщетение за имуществени вреди на ищеца, представлява извънсъдебно признание за наличие на основание.

С оглед събраните по делото доказателства – протокол за ПТП и заключение на САТЕ повредите върху процесното МПС са в причинна връзка с реализираното на 15.08.2019 г. ПТП.

Относно вината на водача на лек автомобил „Мерцедес“ с австрийска регистрация W 60312 Т – П.Л.Н.:

Вината на водача Н. е установена освен от протокола за ПТП, отразеното от вещото лице в САТЕ и в представеното влязло в сила на 10.01.2020 г. наказателно постановление, издадено на 19.09.2019 г. /л.19 по делото пред СРС/.

Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за разноските.

Във въззивното обжалване:

На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.

На въззиваемата страна разноски се следват. Такива са сторени в размер на 750 лв. за адв.възнаграждение и затова се присъждат.

 

Водим от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

          Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 20221002 от 09.10.2020 г. по гр.д.№ 6943 по описа за 2020 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти състав в частта, в която се: ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“,  със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******, ап.дясно –адв.З.В., да заплати на Б.Г.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – адв.В.Н., на основание чл. 511, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 8 241,83 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на л. а. „Фолксваген Туран“, с рег.  рег.номер *******вследствие настъпило на 15.08.2019 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност –Зелена карта" ведно със законната лихва от 04.02.2020 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

 

          ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*******ап.дясно –адв.З.В., да заплати на Б.Г.В., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – адв.В.Н., сумата в размер на 750 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при условията на чл.280, ал.1 и ал.2  ГПК.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

                                                                           2.

 

                                                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.