Решение по дело №123/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Г. Х. Г. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № **-****-****** от 09.03.2024 г. на Началника група към ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция – Ямбол“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С доводи за незаконосъобразност се иска отмяната на оспорената заповед по съображения за постановяването  в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. В жалбата се излагат твърдения, че при наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването , какъвто е конкретният случай, административният орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ. В тази връзка се прави позоваване на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., като се сочи, че в случая не са осъществени визираните в нормата предпоставки. Излага се твърдение, че управлението на процесното МПС от оспорващия след употреба на алкохол не е доказано с надлежните доказателства (изследване на кръвна проба), което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на развилото се производство по налагане на ПАМ. Твърди се също, че мярката е наложена в разрез с чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, защото не са налице всички основания за прилагането . В този смисъл се твърди и нарушение на чл. 22 от ЗАНН и на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, участва лично и с редовно упълномощен представител - адвокат И. Г.. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания, както и отправеното искане за отмяна. В допълнение се сочи, че отразените в наличните по преписката два протокола за извършен химичен анализ на кръвта обстоятелства не са коментирани в издадената заповед за прилагане на ПАМ, с което правото на защита на санкционираното лице е съществено нарушено. В представени по делото писмени бележки са развити подробни съображения по съществото на спора. Иска се отмяната на оспорената заповед с присъждане на разноските по делото.

За ответната страна - Началник група към ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция“ – Ямбол, се явява юрисконсулт М. П., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че описаната в процесната заповед фактическа обстановка е безпротиворечиво установена от приложените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания на актосъставителя и от свидетеля при съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Твърди, че проверката е извършена с оглед наличието на специализирана полицейска операция за проверка на алкохол и наркотици. Сочи, че жалбоподателят не се е възползвал от възможността да направи възражение нито на място при съставянето на АУАН за установеното нарушение, нито впоследствие в предоставения от закона срок. Обосновава наличието на два протокола за извършен химичен анализ на кръвта, като сочи, че първият е съставен на 11.03.2023 г. от химично-техническа лаборатория към ОД на МВР – Ямбол след издаване на заповедта за прилагане на принудителна административна мярка, при който стойността при химичния анализ на кръвта е с концентрация 0,52 промила алкохол на 1000, вторият протокол е с дата 02.04.2024 г. и е съставен с оглед обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал от предоставеното му с нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 право в 7–дневен срок от връчване на наказателното постановление да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа на производство. В тази връзка от страна на ОД на МВР - Ямбол са изпратени материали до Медицински факултет към Тракийски университет - Стара Загора за извършване на химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, чието заключение е доказало наличие на алкохол в кръвта в размер на 0,57 промила. Иска се съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. С оглед изхода на спора се претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, като се прави и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е преписката по издаване на оспорената заповед, включително и заверено копие от Заповед № ***.-**/01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР - Ямбол за определяне на длъжностни лица от дирекцията, които да издават ЗППАМ по чл. 171, т. 1, букви „а“, „б“, „в“, „г“, „е“ и „ж“, т. 2, букви „а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „л“, „м“, т. 2а, букви „а“ и „б“, т. 4 и т. 5, буква „а“ и т. 6 от ЗДвП. Към административната преписка са приложени още заверено копие на оспорената заповед и АУАН, въз основа на който е издадена; Талон за медицинско изследване № *******/09.03.2024 г., подписан от проверявания и от извършилия проверката служител, като в него е посочено времето, до което е следвало жалбоподателят да се яви за кръвна проба, ведно с Протокол от 09.03.2024 г. за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта, съставен от медицински специалист в МБАЛ - Ямбол, Протокол № 60 с рег. № ***р-5500/11.03.2024 г. за извършено химическо изследване за алкохол на проба кръв, съставен от химик в Научно-техническа лаборатория към ОДМВР - Ямбол и Протокол № 62/02.04.2024 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, изготвен от Медицински факултет към Тракийски университет, [населено място] след подадена от Г. молба УРИ ******-****/27.03.2024 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д. К. Д. и М. Г. М. - един от свидетелите, присъствал на съставянето на акта, които с показанията си установяват относими към казуса обстоятелства досежно извършената проверка и съставения АУАН. В показанията си свидетелят С. С. С. посочва, че именно той е шофирал автомобила на процесната дата, като сочи, че за съставения АУАН и издадената впоследствие ЗППАМ разбрал впоследствие от Г.. Твърди, че вечерта на осми март 2024 г. с оспорващия разменили колите си; прибирайки се по-късно от [населено място] към [населено място] с автомобила на Г. Г. с цел да му го върне, забелязал, че от източната страна на града по посока [населено място], има разположен полицейски патрул; свидетелят спрял пред къщата на Г., натиснал клаксона, за да сигнализира, че е оставил колата пред дома на оспорващия и тръгнал със своя автомобил. Свидетелят твърди, че едва на следващия ден разбрал, че въпросната вечер Г. бил употребил алкохол (чаша вино), както и че му е съставен акт за нарушение, изразяващо се в управление на МПС след употреба на алкохол. Свидетелят С. е категоричен, че полицаите не са го спирали за проверка, тъй като не бил в тяхната посока - те се намирали на 50-100 метра от кръстовището по посока на града, а той завил по околовръстния път; заявява още, че полицейските служители не са му подавали сигнал за спиране, имало е спрян друг автомобил и светлина от прожектор; свидетелят твърди също така, че по пътя до [населено място] и при самото си пристигане там не е чул сирени или други звукови сигнали, обозначаващи полицейския патрул. С. твърди, че в момента, в който е оставил автомобила пред дома на Г. (малко след полунощ на 09.03.2024 г.), е сигнализирал с клаксона и оставил колата да работи, за да може тя да прибрана веднага в двора, съответно Г. подал сигнал, че го е забелязал.

ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, ведно с доводите и становищата на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

За времето от 19:00 ч. на 08.03.2024 г. до 07:00 ч. на 09.03.2024 г., във връзка с изпълнение на специализирана полицейска операция за алкохол и наркотици, свидетелят Д. заедно с колегата си М. били назначени като наряд автопатрул, съответно като старши на наряда и водач на служебния автомобил. От 23:00 ч. до 03:00 ч. към екипа на наряда се присъединил и инспектор К.. Около 23:30 ч. патрулът застанал на кръстовището на Ч. шосе, като около 12:00 ч. забелязали автомобил, влизащ в града откъм [населено място], при което свидетелят Д. подал сигнал за спиране на автомобила със стоп-палка по образец, но водачът не спрял, а свил по околовръстния път на изток. След като забелязали, че автомобилът не спира на подадения сигнал, Д. заедно с колегите си потеглили със служебния автомобил, за да последват колата, която не спряла на подадения от патрулния полицай сигнал. Автомобилът продължил в посока кръстовището с „Г. И.“, след това поел в посока към [населено място]. Полицаите от патрула следвали автомобила непрекъснато, без да го изпускат от поглед. В началото на [населено място] автомобилът завил вляво, а полицейският патрул продължил да го следва на около 50 м. и повече. Впоследствие автомобилът свил вдясно и там в далечината полицаите забелязали, че от колата слиза лице, което прибягва и влиза в къщата. Полицаите завили, за да спрат до къщата, като при това си действие не установили преминаващи други хора или автомобили. При пристигане на място до автомобила полицейските служители констатирали, че той бил оставен да работи. При приближаване до автомобила свидетелят Д. установил, че в колата няма никой, шофьорската врата била отворена, а всички останали врати – затворени; на седалката на водача бил оставен телефон. Полицаите изчакали на място и след няколко минути от къщата излязло лицето, шофирало автомобила. Проведена била беседа защо водачът не е спрял на полицейското разпореждане със стоп плаката, при което лицето заявило, че не е видяло сигнала. Извършена била проверка на водача за употреба на алкохол, при която уредът отчел 0,72 промила алкохол в кръвта, а лицето заявило, че е било в [населено място] и е изпило една чаша вино; проверката за наркотични вещества дала отрицателен резултат. В хода на проверката водачът не бил споменал, че друг е шофирал колата. На водача бил издаден Талон за изследване № *******, връчен на лично в 01:20 часа на 09.03.2024 г. Съставен бил от свидетеля Д. в присъствието на двама свидетели (колегите му от наряда) АУАН серия GA № *******/09.03.2024 г. против Г. Х. Г. за това, че на 09.03.2024 г. в 00:25 час в [населено място], [улица]до № *управлява собствения си лек автомобил „Д.Ч.“ с рег. № [рег. номер] в посока центъра към [населено място] под въздействие на алкохол в кръвта 0,72 промила, установено с техническо средство Дрегер „Алкотест“ 7510 с фабричен номер ARDN **** към момента на изпробването на водача в 00:27 часа. Деянието е квалифицирано като виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Актът за установеното административно нарушение бил надлежно връчен на оспорващия на същата дата, който той подписал без възражения.

На 09.03.2024 г. Началникът на група към ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция – Ямбол“, (упълномощен със Заповед № ***.-**/01.02.2022 г. на Директора на ОДВР - Ямбол), въз основа на съставения на Г. Х. Г. АУАН, издал процесната ЗППАМ № **-****-******, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП му наложил принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта е връчена лично на Г. на 12.03.2024 г., видно от отбелязването върху екземпляр от нея. Жалбата против акта е подадена чрез административния орган до А. съд – Ямбол на 25.03.2024 г. в законоустановения срок, изтичащ на 26.03.2024 г. Въз основа на подадената против акта жалба е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност и след проверка на оспорения административен акт съобразно изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е ЗППАМ № **-****-****** от 09.03.2024 г. на Началник група към ОД на МВР–Ямбол, Сектор „Пътна полиция – Ямбол“, с която на Г. Х. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от жалбоподателя, като може да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед тази законова регламентация и наличните по делото доказателства, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник група към ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция – Ямбол“, надлежно оправомощен за това съобразно Заповед № ***.-** от 01.02.2022 г. на Директора на ОД на МВР-Ямбол, приобщена към доказателствения материал по делото.

По своята правна същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им; налагат се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК.

Процесният акт е издаден в писмена форма с посочване на конкретни фактически и правни основания за издаването му, т.е. той съдържа необходимите реквизити съгласно регламентацията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В конкретния случай фактически основания се съдържат както в оспорената заповед за прилагане на ПАМ, така и в съставения АУАН серия GA № *******/09.03.2024 г., поставил и началото на административното производство по издаване на процесната заповед. Видно от съдържанието на спорния акт, той е постановен въз основа на съставения на Г. Г. АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, а именно – управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила, установено с техническо средство, отчело алкохол в издишания от водача въздух 0,72 промила; съдържа се и конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението – автомобилът е управляван от лицето в [населено място], [улица]до № 3 в посока към центъра към [населено място], както и на времето на извършване на нарушението - на 09.03.2024 г. около 00:25 часа. Това е достатъчно подробно описание на фактите, въз основа на които административният орган е заключил, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за налагане на ПАМ на лицето „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ за посочения в диспозитива на акта максимален срок от 18 месеца, установен в цитираната норма. Описаното в заповедта нарушение на закона, обосноваващо прилагането на посочената от административния орган норма, изпълва изцяло законовото изискване за мотивираност на акта, включително и изискването за индивидуализация на наложената ПАМ. В този смисъл оспорващият е бил наясно за извършването на какво нарушение е приложена съответната ПАМ и за какъв срок. Доколкото в случая се касае за наложена ПАМ, чиято цел е да се осигури безопасността на движение по пътищата, да се преустанови и предотврати извършване на нарушение, а не за издаване на санкционен акт за установеното нарушение, както и с оглед на това, че за прилагане на мярката е достатъчно само да е налице констатирано от съответните длъжностни лица нарушение, наведеният в жалбата довод за допуснато съществено нарушение на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. съдът намира за неоснователен. В съответствие с разписаното в чл. 35 от АПК правило актът е постановен след като са установени всички относими факти и обстоятелства от значение за случая. Изпълнени са и регламентираните в чл. 36 от АПК задължения на административния орган по събиране на доказателства за изясняване на казуса.

Спазени са и разпоредбите на материалния закон.

Описаното в заповедта фактическо основание за издаването представлява юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа, на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. В случая правното основание за издаване на оспорената заповед е разпоредбата на чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП, съобразно която за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Видно от цитираната законова норма, тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с друго техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен номер ARDN****, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Според чл. 6, ал. 10, (изм. ДВ, бр. 81 от 2018 г., предишна ал. 9, бр. 81 от 2023 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. По силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния казус установеното със съставения по надлежния ред АУАН, (имащ обвързваща доказателствена сила до доказване на противното), нарушение е това по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При тази нормативна уредба и посочените по-горе обстоятелства административният орган не само е имал право, но за него е съществувало и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. При това положение се налага извод, че процесният акт е постановен при наличие на визираните в относимата за казуса материалноправна норма - чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП, предпоставки. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че последващо проведените по искане на жалбоподателя химически изследвания за алкохол на дадените от него проби кръв, резултатите от които са обективирани в наличните по делото протоколи, потвърждават наличието на алкохол в кръвта над допустимото по закон. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свидетеля С. С., доколкото те са изолирани и противоречащи на останалия доказателствен материал по делото и не са подкрепени с други доказателства.

Актът е издаден и в съответствие с разписаната в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП цел, а именно - осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.

Предвид изложеното до тук се налага извод, че обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно - издадена е от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са материалните и процесуалните разпоредби при издаването , като съответства и на целта на закона, поради което същата е законосъобразна. Подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, такова следва да бъде присъдено на ответната страна в минимален размер от 100 лева, предвиден в чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, първи административен състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Х. Г. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № **-****-****** от 09.03.2024 г. на Началника група към ОД на МВР – Ямбол, Сектор „Пътна полиция – Ямбол“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

ОСЪЖДА Г. Х. Г. от [населено място], област Ямбол, [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора ***, адвокат И. Г., да заплати на ОДМВР – ЯМБОЛ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Решението е окончателно.