Определение по дело №517/2019 на Районен съд - Тетевен

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

№

 

Град Тетевен, 19.11.2019 година

 

 

           ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в закрито заседание

На деветнадесети ноември,

През две хиляди и деветнадесета година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

 

Като разгледа докладваното гр. дело № 517 по описа на Районен съд-град Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.130 от ГПК.

            Предявен е иск за определяне на граница между съсобствен имот на страните поделото.

            След депозиране на отговора на исковата молба от ответника по делото и изразените от същия доводи по отношение допустимостта и основателността на иска,съдът приема,че е сезиран с иск по чл.109а от ЗС,съгласно който „собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти”.

Видно от основанието и петитума на исковата молба от една страна и от друга от изложените в отговора на исковата молба доводи е,че се претендира съдът да посочи къде е  границата между идеалните части от съсобствения поземлен имот между страните!?

Както се приемат в константната съдебна практика,искът по чл.109а от ЗС  има за предмет определяне на границата между два съседни недвижими имота . Когато имотите се намират  в строителните граници на населеното място/както е в конкретния случай/, границата между два съседни недвижими имота се определя  с ПУП,респ. с приетата през 2018г кадастрална  карта за землище на село Г,Лов.обл.  Ето защо не е допустимо след като границите между имотите  са определяеми с  ПУП,респ.кадастрална карта, те да се определят по съдебен ред. Иск за определяне  по съдебен ред на границите  на урегулиран парцел е недопустим.  Искът  по чл.109а от ЗС ще бъде процесуално допустим в следните случаи: а/ когато имотите се намират в строителните черти на населеното място, но не са урегулирани чрез кадастрален,регулационен и застроителен план,респ.кадастрална карта. Липсата на определена имотна или регулационна граница   открива възможността границата да се определи по съдебен ред;  б/ когато имотите се намират  извън чертите на ПУП ; 

Искът по чл. 109а от ЗС имплицитно съдържа в себе си  и искане за  признаване правото на  собственост върху спорната част  от имота. Когато границата между имотите е установена с ПУП ,респ. кадастрална карта, но съществува спор между страните относно нейното трасиране  на място,в  този случай спорът следва да се реши  по административен ред от съответните технически служби.Когато съществува спор за граница  при одобрен  кадастрален план , кадастрална карта или влязъл в сила ПУП,  искът по чл.109а от ЗС не е допустим. В този случай спорът следва да се разреши чрез специалния иск по чл.54 от ЗКИР, ако има  инициирана процедура от собственика за   допълване или поправяне  на кадастралния план.

В конкретния казус и на първо място,не се касае за имоти,които са съседни,а за съсобствен между страните поземлен имот.

На решаващият състав са служебно известни и следните факти досежно съсобствения на страните поземлен имот/във връзка с разгледани от същия състав на съда спорове между страните/,а именно:

С решение по гр.дело №509/2016 по описа на РС-Тетевен е разпределено правото на ползване върху свободната,незастроена част от този съсобствен им имот,а с решения по гр.дело №242/2016г по описа на РС-Тетевен е допусната и извършена съдебна делба/в двете и фази/ на този имот,като същият е изнесен на публична продан.Очевидно недоволни от внъзприетия от съда способ/почин/ за приключване на делбата,страните са оттеглили иска си за делба пред въззивния съд,като с определение по в.гр.дело №520/2017г по описа на ОС-Ловеч,е обезсилено първоистанционното решение във втората фаза на делтата и е прекратено производството по въззивното дело.

В предвид горните съображения съдът намира за недопустим предявеният негаторен иск.

Недопустим се явява и предявеният в срока по чл.211,ал.1 от ГПК,насрещен иск от ответника З.М.И. и съпругът и Мирослав Филипов Илиев,за собственост на 481/737 ид.ч. от поземления имот,доколкото по въпроса за собствеността на имота,както и идеалните части на съсобствениците/респ.квотите от съсобствеността/ е налице влязло в сила решение по допускане на съдебна делба на имота,между същите страни,постановено по гр.дело №242/2016г по описа на РС-Тетевен,което не е ревизирано.

,поради което и на основание чл.130 от ГПК,

 

ОПРЕДЕЛИ :

ВРЪЩА исковата молба,въз основа на която е образувано гр.дело № 517/2019г.  по описа на РС-Тетевен,обратно на ищеца Т.И.С. с посочен адрес ***,поради недопустимост на предявения иск по чл.109а от ЗС.

ВРЪЩА предявеният насрещен иск за собственост на 481/737 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ххх по КККР на село о,Лов.обл.,на ищците З.М.И. и М Ф И,двамата от село Г,Лов.обл.,поради недопустимост на предявения установителен иск.

ПРЕКРАТЯВА ИЗЦЯЛО производството по гр.дело № 517/2019г.  по описа на РС-Тетевен,като образувано по недопустими искове.

Определението за прекратяване на производството по делото подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Ловеч,в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на определението исковата молба в оригинал и насрещния иск,в оригинал,заедно с приложенията,да се върнат на ищците,а по делото да се приложат копия на посочените документи.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: