Решение по дело №1137/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 9
Дата: 9 януари 2020 г. (в сила от 20 май 2020 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20194310201137
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                            гр.Ловеч, 09.01.2020 год.                       

          

                                  В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

                                                                                                                                                                                     

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Х.

 

при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1137 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :

 

          Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 3070289 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Г.Т.Х. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Х., който го е обжалвал. В жалбата са наведени възражения за това, че не му е представен снимков материал от нарушението и че не е ясно дали измерената скорост е от неговия автомобил. Сочи също така, че от издадения ЕФ не е ясно точното местоположение, където е измерена скоростта и каква е била разрешената скорост в този участък от пътя, както и че не е ясно дали снимката не е била обработена по начин, от който да се вижда само неговия автомобил. Твърди, че не е ясно кога е бил издаден фиша и кое е длъжностното лице, което го е съставило и в този смисъл липсва издател. Сочи, че във фиша не е посочен реда и срока за обжалването му. Изложени са също така и доводи за нарушаване от страна на наказващия орган на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като се позовава в тази връзка на Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. Счита, че електронният фиш е издаден при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, поради което моли да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Х. се явява лично. Поддържа жалбата с наведените в нея възражения, като в допълнение изтъква, че в нарушение на закона мястото където е било позиционирано техническото средство не е било обозначено със знак Е24. Пледира за отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразно издаден.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. 

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 12.09.2019 г. в 15:43:52 часа, на първокласен път І-4, при км 38+600, в землището на с.Голец, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се със скорост от 126 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в извън населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 90 км/час. 

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0035476 /л.16/ установили, че засечената в 15:43:52 часа на 12.09.2019 г. скорост от 126 км/час била от лек автомобил „*****” с рег.№ *****. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 122 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.19/, било установено, че собственик на автомобила е Г.Т.Х. ***.

Въз основа на така констатираното нарушение, на 09.10.2019 г. /справка на л.18 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 3070289 /л.17/ срещу Г.Т.Х. ***. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което му наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП в размер на 300 лева.

Според приложената по делото справка /л.18/, електронният фиш е бил връчен на пълномощник на Г.Х. на 18.11.2019 година.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Х. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на Г.Х. и когато жалбата е била изпратена до Районен съд гр.Ловеч /пощенско клеймо на л.5 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Г.Т.Х. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, дата на издаването му, както и пред кого и срока, в който може да се обжалва.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 09.10.2019 г. /л.18/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и пред кого може да се обжалва са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Пак поради тези съображения съдът счита за неоснователни и доводите, че наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като същата вменява задължения на наказващия орган в случаите, когато отговорността на дадено лице за извършено нарушение е ангажирана по реда на чл.36 и следващи от ЗАНН и която процедура започва със съставянето на АУАН. Докато процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.

Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Съдът не споделя и наведеното с жалбата възражение, че не е ясно дали измерената от системата скорост е от неговия автомобил. На разпечатката от видеоклипа /л.16/ ясно се вижда единствено автомобила собственост на жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.20 от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя. При внимателно вглеждане в снимката на л.20 се вижда и началото на мантинелата отдясно на платното за движение, малко след която е била засечена и скоростта на автомобила с рег. № *****.

Конкретно в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /л.15/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /л.14/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.

Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0035476 /л.16/, заснет от системата за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила собственост на жалбоподателя Х., регистрационният му номер, като фиксираната скорост е 126 км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган. В тази връзка категорично не може да бъде споделено възражението за това, че е възможно снимката от нарушението да е обработена по начин, от който да се вижда само автомобила на жалбоподателя. Техническите параметри на мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 са такива, че не позволяват подобни манипулации и намеса в автономността на работата й. От друга страна, хипотетично, обработването на снимката от видеоклипа по начин за който се съмнява жалбоподателя предполага наличието на специфична техника у наказващия орган и умения от съответния служител изготвил вещественото доказателство, което предположение само по себе си е абсурдно, при положение, че се касае за държавен орган, натоварен с изпълнението на конкретни функции и подробно регламентирани от закона задължения и правомощия. А и липсват каквито и да било данни по делото, както и твърдения в този смисъл от жалбоподателя, че контрола на скоростта в конкретния пътен участък е бил организиран с цел същия да бъде уличен в извършването на нарушение по ЗДвП. Обратното - видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.21/, на деня 12.09.2019 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателя е бил контролиран за времето от 13:20 до 17:00 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 61 броя. В тази връзка следва да се отрази, че органите на Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания участък със знак Е24, в какъвто смисъл излага доводи жалбоподателя в хода на съдебните прения по делото. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година. Обсъжданото тук нарушение е било извършено на 12.09.2019 г., т.е. много след отмяната й.         

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя Г.Т.Х., тъй като, както се посочи по-горе, в качеството му на собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила, му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно наказващият орган е преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателя Г.Х. е лицето, което следва да носи отговорност за описаното в електронния фиш нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Същата предвижда, че стойността на скоростта в извън населено място за автомобил от категория В не следва да превишава 90 км/ч и в този смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.    

При издаването на електронния фиш, както се обсъди подробно и по-горе в изложението, няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.  

Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.  

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.

           Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

 

                  Р   Е   Ш   И   :

    

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 3070289 на ОД на МВР Ловеч, с който на Г.Т.Х. ***, ЕГН : **********, му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

         

          Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

                

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :