№ 8307
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110127576 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба от ......... Б. срещу В. СВ. Х., с която е предявен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 22 300 лв., получена на
отпаднало основание, поради упражнено право на разваляне на договор за поръчка от
02.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2020г. /датата на депозиране
на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и евентуален иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за същата сума, но претендирана като получена при
начална липса на основание.
Ищцата ......... Б. твърди, че на 02.05.2018 г. е сключила неформален договор за
поръчка, като е възложила на В. СВ. Х. и същият се е съгласил да извърши съответните
фактически и правни действия по снабдяване с удостоверение за въвеждане в
експлоатация на собствения имот с адрес ........., представляващ самостоятелен обект
с идентификатор ......... срещу уговорено възнаграждение от 5000 лв., платимо при
предаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Твърди, че е заплатила на
ответника за извършване на текущи разноски сумата от 22300 лв. Ответникът обаче не
е представил документи и отчет, оправдаващи разходи в този размер. Наред с това,
РДНСК – Бургас съобщила на ищцата, че отправеното от ответника искане за
одобряване на инвестиционни проекти и въвеждане на процесния имот в екслоатация
не може да бъде уважено. Нещо повече – след направена справка в деловодството на
институцията, ищцата установила, че заплатените от нея разноски в размер на исковата
претенция не са били изисквани от РДНСК – Бургас. Предвид това заявява, че оттегля
1
поръчката към ответника и моли съда да осъди ответника да върне платената сума в
общ размер от 22 300 лв. като неоснователно получена ведно със законната лихва от
22.10.2020 г. до окончателното ѝ заплащане. Претендира разноски.
Ответникът В. СВ. Х. оспорва предявените искове с отговор на исковата молба,
подаден в законоустановения едномесечен срок. Не спори, че е получил
претендираната от ищцата сума, но не като разноски, а като част от възнаграждение,
чийто общ договорен размер възлизал на 27300 лв. Твърди обаче, че предметът на
сочения от ищцата договор не се ограничава единствено до провеждане на процедура
по снабдяване на имот, представляващ кафе-сладкарница с идентификатор ......... с
удостоверение за въвеждане в експлоатация, а му били възложени и много
допълнителни дейности. Заявява, че непосредствено след възлагане на поръчката, е
започнал реализирането . До пролетта на 2019г. обаче преписката не била внесена за
одобрение в община Несебър, тъй като ищцата не представила съгласно ангажимента
си нотариално заверено съгласие от съсобствениците в сградата за актуализиране на
инвестиционния проект по реда на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ и поетапно въвеждане в
експлоатация на собствения обект. Изготвените документи били внесени на
25.09.2019г., като с писмо от 11.10.2019г. главният архитект на община Несебър дал
указания, касаещи несъществени корекции по техническата документация, които
впоследствие били отстранени. Било предписано и инвестиционните проекти да се
окомплектоват с нотариално заверено съгласие на заинтересованите лица по реда на
чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Въпреки че уведомил ищцата за необходимостта от снабдяването с
посочените нотариално заверени декларации, такива не били получени. Ответникът
дори съдействал на ищцата да сезира посланика на Руската федерация в Република
България за оказване на съдействие по казуса. Впоследствие ответникът установил при
телефонен разговор със служители на община Несебър, че ищцата е оттеглила лично
заявлението си. Счита, че въпреки този независещ от него резултат е извършил всички
необходими по обем дейности, даващи му основание да задържи полученото
възнаграждение. Предвид това моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
Съгласно задължителните постановки на Постановление № 1 от 28.05.1979г.
на Пленума на ВС текстът на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД намира приложение при
2
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите
поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие, и в други подобни случаи
За да бъде уважен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД в
хипотезата на разваляне на договор, следва да са налице следните кумулативни
изисквания: 1/ валидно сключен между страните на 02.05.2018г. неформален договор за
поръчка; 2/. доказване на обстоятелството, че ищецът е изправна страна по договора;
3/. виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника; 4/. упражняване от
страна на ищеца на правото си да развали договора; 5/. ответникът да не е върнал
полученото по договора.
С изготвения по делото доклад /л. 3, стр. 2 и сл./ съдът е отделил като
безспорно установени следните обстоятелства: обстоятелството, че между страните по
делото е бил сключен на 02.05.2018г. неформален договор за поръчка с предмет
извършване на съответните фактически и правни действия по снабдяване с
удостоверение за въвеждане в експлоатация на собствения на ищцата имот, находящ се
в ........., представляващ самостоятелен обект с идентификатор .........; обстоятелството,
че ищецът като възложител е заплатил на ответника в качеството на изпълнител сумата
от 22 300 лв.
При анализа на следващата предпоставка от фактическия състав на предявения
иск – виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, следва да се
посочи следното: видно от представеното по делото обръщение до Руската федерация
/л. 52 от гр. дело № 6567/2020г. по описа на РС – Бургас/ се установява, че ответникът,
в качеството си на пълномощник на ищцата е депозирал обръщение до извънредния и
пълномощен посланик на Руската федерация в Република България, с което го е
помолил за съдействие във връзка с изпълнение на задълженията си по сключения
договор за поръчка. В тази връзка е посочено, че ищцата, в качеството си на
собственик на имот в гр. Несебър: кафе-сладкарница през 2012г. е получила одобрение
от главния архитект на община Несебър за поетапно въвеждане в експлоатация като
първият етап се е изразявал във въвеждането в експлоатация на процесното
помещение, а вторият етап е предвиждал въвеждането в експлоатация на останалата
част от сградата. В обръщението ответникът посочва, че на два пъти е внасял
документи в община Несебър за одобрение и въвеждане в експлоатация като и двата
пъти са му отказвали с мотива, че е нужно нотариално заверено съгласие на всички
собственици на имоти в сградата. В обръщението е изтъкнато, че в процесния случай
не е било необходимо такова съгласие от самите собственици, а е било необходимо
нотариално заверено съгласие от инвеститора на сградата, с каквото ответникът се е
бил снабдил, доколкото инвеститорът е следвало да изпълнява втория етап от
въвеждането в експлоатация на цялата останала част от сградата. Ответникът посочва
3
още, че през 2020г. е подал всички документи в РДНСК – Бургас за съдействие от
тяхна страна като по-висша инстанция, но оттам го били препратили пак към община
Несебър, с мотив, че не е от тяхната компетенция одобрението на строителни книжа и
въвеждане в експлоатация на собствения на ищцата имот.
По делото е представено и писмо от Община Несебър до ищцата /л. 56 и сл. от
гр. дело № 6567/2020г. по описа на РС – Бургас/, от което се установява следното: пред
Община Несебър е било депозирано заявление за одобряване на инвестиционен проект
и представени допълнителни документи по преписка с вх. № ........./25.09.2019г.
относно строеж „Преработка по време на строителството за поетапно въвеждане в
експлоатация на пекарна и сладкарница, като първи етап и цялата останала част от
сградата като втори етап”; представените инвестиционни проекти не са отговаряли на
нормативните изисквания, доколкото не са съдържали нотариално заверено съгласие
на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ; следвало е да се представят в
общинска администрация Несебър за одобряване и издаване на заповед за допълване на
разрешение за строеж с № 69/30.09.2008г.
Представен е и протокол от проведено ОС на ЕС на кооперация
„Апартаментен хотел”, находяща се в гр. Несебър, с административен адрес: ......... /л.
58 от гр. дело № 6567/2020г. по описа на РС – Бургас/, от която се установява, че на
ищцата е дадено съгласие да извърши самостоятелно необходимите действия по реда
на чл. 152, ал. 2 ЗУТ. В този смисъл са представени декларациите на възложителите на
самостоятелни обекти в процесната сграда /л. 62-л. 87 от гр. дело № 6567/2020г. по
описа на РС – Бургас/.
По делото са събрани гласни доказателства, получени чрез разпита на
свидетеля на ищцата Д. М. М. /л. 95 и сл./, от които се установява следното: между
страните по делото е бил сключен на 02.05.2018г. неформален договор за поръчка с
предмет извършване на съответните фактически и правни действия по снабдяване с
удостоверение за въвеждане в експлоатация на собствения на ищцата имот, находящ се
в ........., представляващ самостоятелен обект с идентификатор .........; единственото
действие, което ответникът е извършил е било да подаде предоставените му от ищцата
документи в Община Несебър; страните са уговорили ответникът да изпълни
задълженията си по договора в „разумен” като според свидетеля този срок е бил до
края на лятото на 2018г.
От показанията на свидетеля на ответника Т.Б. Б. – Кондакова /л. 100, стр. 2 и
сл./ се установява, че във връзка с процесния договор ответникът е срещнал проблеми
със събирането на подписи на собствениците на имоти в процесната сграда, което е
било необходимо за изпълнение на задълженията на ответника.
От показанията на свидетеля на ответника Анна Георгиева Симитчийска,
живееща във фактическо съжителство с ответника /л. 100, стр. 2 и сл./, поради което
4
показанията й следва да се кредитират в съответствие с изискванията на чл. 172 ГПК се
установява следното: свидетелят Симитчийска е присъствала на няколко срещи между
страните по делото като тя лично е закарала ответника от София до Несебър;
ответникът е депозирал необходимите документи за изпълнение на задълженията си по
договора пред Община Несебър, но са се появили затруднения, изразяващи се в
необходимостта от събиране на нотариално заверени декларации на живущите; ищцата
е казала на ответника, че ще съдейства в тази насока, доколкото част от тях са нейни
сънародници от Русия; през м. август 2018г. ответникът е посетил гр. Свети Влас, за да
се срещне с управителя на фирмата, която е осъществявала надзор на сградата;
ответникът е написал писмо до посланика на Русия през м. септември 2018г. с искане
за съдействие; ответникът непрекъснато е уведомял ищццата за предприетите от него
стъпки; няколко дни след това от Община Несебър са се свързали с ответника, за да го
уведомят, че ищцата е изтеглила документите; ищцата е престанала да отговаря на
съобщенията на ответника.
По делото е представено писмо от ДНСК от 10.07.2020г. /л. 16 и сл. от гр. дело
№ 6567/2020г. по описа на РС – Бургас/, от което се установява, че ответникът е
депозирал заявление на 23.06.2020г., с което е искал одобрение на инвестиционен
проект като от ДНСК са заявили, че искането не попада в правомощията на ДНСК,
доколкото съобразно разпоредбите на ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и
одобряват от Главния архитект на общината, а не от ДНСК.
От гореизложените доказателства да се обоснове извода, че между страните по
делото е бил сключен на 02.05.2018г. неформален договор за поръчка с предмет
извършване на съответните фактически и правни действия по снабдяване с
удостоверение за въвеждане в експлоатация на собствения на ищцата имот, находящ се
в ........., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ......... като ищцата, в
качеството си на възложител е заплатила на ответника в качеството на изпълнител
сумата от 22 300 лв. В ИМ ищцата изрично на основание чл. 287 ГПК е упражнила
правото си да развали сключения договор. По делото е безспорно установено, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения договор. Същевременно
ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, за да установи, че
заплатеното му възнаграждение включва и предоставени му средства за заплащане на
административни такси и други дейности. Напротив, от ангажираните по делото
доказателства се установява, че предоставената сума е единствено за пълно изпълнение
на задълженията на ответника по сключения договор. Действително свидетелите на
ответника заявяват, че ответникът е следвало да пътува от София до Несебър, както и
до други места, с цел реализиране на задълженията по договора, но ответникът не е
ангажирал доказателства за размера на тези разходи, както и за наличие на
споразумение между страните за начина на заплащането им. Доколкото по делото не се
установи да е договорен падеж на вземането, то съобразно нормата на чл. 84, ал. 2
5
ГПК, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като
бъде поканен от кредитора. Следователно по делото е установена и настъпила
изискуемост на вземането.
Относно възраженията на ответника, че изпълнението на договора е станало
невъзможно по независещи от него причини, както и че получената част от
възнаграждението съответства на извършената от него работа, съдът счита, че
ответникът не е доказал наличието им, доколкото от ангажираните от ответника
доказателства се установява, че Община Несебър му е дала подробни указания, които
същият е следвало да изпълни. Същевременно ответникът не е ангажирал каквито и да
било доказателства за наличие на договореност между страните касаеща заплащане на
допълнително възнаграждение за предприетите от ответника действия по подаване на
документи. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че
заплатената сума е за цялостно изпълнение на задълженията на ответника по
сключения договор. В този смисъл и от представената електронна кореспонденция
между страните по делото /л. 18 от гр. дело № 6567/2020г. по описа на РС – Бургас/ се
установява, че ответникът се е ангажирал да представи пълен отчет на предприетите от
него действия, което същият не е сторил. В тази връзка следва да се отчете и
обстятелството, че от датата на сключване на договора – 02.05.2018г. до 22.10.2020г.
/датата на депозиране на ИМ/ е изминал период по-дълъг от 2 години, в рамките на
който ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения договор.
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
22.10.2020г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищцата, които възлизат
на сумата от 2892.00 лева /сумата от 2000 лева – адвокатско възнаграждение и сумата
от 892.00 лева – ДТ/. Доколкото обаче ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, то същото следва да се
намали на сумата от 1310.07 лева, определена по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение /с включена
сумата от 100.00 лева, доколкото по делото са проведени 3 съдебни заседания/.
Следователно общият размер на разноските възлиза на сумата от 2202.07 лева.
Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. СВ. Х., с ЕГН **********, с адрес: ......... да заплати на ......... Б.,
6
гражданин на ........., с карта за продължително пребиваване в Република България с №
........., с адрес: ........., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 22 300 лв.,
получена на отпаднало основание поради упражнено право на разваляне на договор за
поръчка от 02.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2020г. /датата на
депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането, както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1310.07 лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7