Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260074
гр.Добрич 13.11.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На четиринадесети октомври 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА
ДЯКОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №518 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Община-гр.Д.срещу решение
№287/13.03.2020 г. по гр.д.№1148/2019 г. на Добричкия районен съд,с което е
признато за установено по отношение на въззивника,че Т.К.П. и Н.К.П. са
собственици /всеки от тях на по 1/2 ид.ч./ по силата на давностно владение на
поземлен имот с идентификатор 72624.601.32 по кадастралната карта на гр.Д.с
площ от 4 628 кв.м,намиращ се в гр.Д.,кв.“Р.“,ул.“Г.Ж.“ №**,като Общината
е осъдена да заплати на ищците сумата от
1 671,98 лв разноски по делото.Според въззивника доказателствата по
делото не подкрепяли извода на съда за безсъмнено установено давностно владение
от ищците върху процесния имот,както и че наследодателите им от изключително
дълъг период стопанисвали имота.Свидетелските показания не кореспондирали с
писмените доказателства,поради което неправилно били кредитирани.В разписния
лист към първия план на кв.“Р.“ от 1973 г. липсвали съществени реквизити като №
и дата на документа за собственост,поради което извод,че наследниците на Т. К.П.
се легитимират като собственици на частта от имот с пл.№41 в регулация бил
необоснован.Липсвали разписни листи и данни за собственост и към последващите
планове от 1980 г. и 1989 г.Нямало доказателства за идентичност на процесния
имот с описания в удостоверението на ОНС-гр.Д.относно съдържанието на емлячния
регистър на с.Р. от 1952 г.Неправилно било прието за неоснователно възражението
на Община-гр.Д.,че последната е станала собственик на имота,поради липса на
доказателства за държавна или общинска собственост и за проведени отчуждителни
процедури.Липсата на друг собственик съгласно чл.6 от ЗС съставлявала правно
основание за възникване собственост на държавата,а впоследствие по силата на
ЗОС имотът преминал в собственост на Общината по реда на §42 от ЗОС.Спрямо
процесния имот,отреден като резервен терен за охранителна зеленина,институтът
на придобивна давност бил неприложим.Настоява се за отмяна на обжалваното
решение и за отхвърляне на исковете.Претендират се от въззивника сторените от
него разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Отговор на жалбата не е подаден от
въззиваемите Т.К.П. и Н.К.П..В хода на въззивното производство същите изразяват
становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение.Претендират сторените от тях разноски в
настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 26.05.2020 г.,а жалбата е подадена на 09.06.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 09.06.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично
основателна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо като
постановено по предявените допустими искове.Исковете за собственост са
допустими поради наличието на правен интерес от предявяването им с оглед осъщественото
от ответника Община-гр.Д.извънсъдебно /така отразяване от 24.04.2018 г. от
Дирекция „Общинска собственост“ при Община-гр.Д.на стр.2 в декларация за
признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка на лист 9 от делото на ДРС,че имотът е общинска
собственост/ и съдебно оспорване /с отговора на исковата молба и в хода на
производството по делото/ на претендираните от ищците права върху процесния
имот.По същество решението на ДРС е частично правилно и частично неправилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№1148/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба,с която са предявени установителни искове на основание
чл.124 ал.1 от ГПК от Т.К.П. и Н.К.П.,*** за установяване правото на
собственост на ищците по силата на наследствено правоприемство и изтекла
придобивна давност върху поземлен имот с идентификатор 72624.601.32 по
кадастралната карта на гр.Д.с площ от 4 628 кв.м,находящ се в гр.Д.,кв.“Р.“,ул.“Г.Ж.“
№**.
Изложено е в исковата молба,че ищците
владеят гореописаното незастроено дворно място,като владението им било
установено през 1986 г.Правата им върху имота били оспорени от ответната Община,която
във връзка с процедура по снабдяването им с нотариален акт по обстоятелствена
проверка заявила,че имотът е общинска собственост.Ищците били присъединили към
своето владение това на своя пряк наследодател К. Т. П.,който бил във владение
на имота повече от 40 години,като дворното място винаги било оградено и
оградата никога не била местена.Наследодателят на ищците получил владението
върху имота от своя баща Т. К.П.,починал на 16.01.1956 г.Придобивната давност
върху имота изтекла за ищците преди 01.06.1996 г.
В писмен отговор Община-гр.Д.оспорва
основателността на исковете,като твърди липса на идентичност между процесния
имот и имота,описан в представените по делото нотариални актове.Липсвали
доказателства за правото на собственост на наследодателя на ищците Т. К.П.,починал
през 1956 г.,върху имота.Общината се позовава на разпоредбата на чл.6 от ЗС в
редакцията й от 1951 г. и 1986 г.,регламентираща,че имотите,които нямат друг
собственик,са собственост на държавата.Сочи се,че по силата на §42 от ЗОС
имотът бил преминал в патримониума на Общината.Съществували нормативни
ограничения,които изключвали възможността ищците да са придобили имота по
давност.Липсвали и доказателства ищците да са осъществявали непрекъснато и
необезпокоявано владение върху имота в продължение на 10 години с намерение да
станат негови собственици.
Не е спорно по делото,а и видно от
удостоверенията за наследници на листи 12 и 140-143 от делото на ДРС,че ищците Т.К.П.
и Н.К.П. са преки наследници по закон /низходящи/ на К. Т. П.,***,починал на
13.10.1996 г.От своя страна последният е наследник по закон /син/,респ.и ищците
като негови низходящи са наследници по закон,на Т. К.П.,***,починал на
16.01.1956 г.Не е спорно,че посочените наследодатели са били жители на бившето
с.Р.-старо наименование с.С. /сега кв.“Р.“ на гр.Д./.
В хода на първоинстанционното
производство ищците депозират писмени доказателства,които според тях
удостоверяват,че процесното дворно място е било закупено още през 1924 г.,когато
Южна Добруджа е в пределите на Румънската държава,от К.С.-баща на А.С.,която от
своя страна е майка на наследодателя на ищците Т. К.П..Представен е Акт за
покупко-продажба от 23.10.1924 г. /лист 122 от делото на ДРС/,според който К.С.
закупува дворно място от 6 000 кв.м ведно с къща в с.С. /сега кв.“Р.“/,общ.Е..Видно
от акта за раждане на Т. К.П. на лист 134 от делото на ДРС и от свидетелството
за свето кръщение на лист 126 от делото,лицето А.С. е майка на същия.Липсват
обаче доказателства за родство по права линия /дъщеря-баща/ между А.С. и
купувача по цитирания акт за покупко-продажба от 1924 г. К.С. /в тази насока и
писмо рег.№ГРАО-183-1/27.01.2020 г. на Община Д.ка-гр.Д.на лист 132 от делото
на ДРС/.Освен липсата на доказателства за наследствено правоприемство между К.С.
и А.С. се констатира и липса на убедителни доказателства,че процесният недвижим
имот е идентичен с част от закупения през 1924 г. имот.В акта за продажба от
1924 г. имотът не е индивидуализиран с някакъв идентификатор по действащ план
на населеното място,поради което и идентификация на закупения имот не може да
бъде извършена,нито последният може да бъде отъждествен с имот по последващи
планове.
Фактът обаче,че наследодателят на ищците Т.
К.П. преди смъртта си през 1956 г. е владял незастроено дворно място в с.Р. с
площ от 4 дка,се индицира от съдържанието на удостоверението от 31.07.1991
г.,издадено от ОНС-гр.Д.въз основа на емлячните регистри на съвета до 1952 г.
/на лист 18 от делото на ДРС/,които регистри съобразно разпоредбата на чл.12
ал.2 от ЗСПЗЗ бяха достатъчно доказателство за удостоверяване правото на
собственост на дадено лице към момента на образуване на ТКЗС и коопериране на
земеделските земи в процеса на реституцията на полските имоти /така решение
№971/27.10.2008 г. по гр.д.№3343/2007 г.,I г.о.,ГК на ВКС/.Тези регистри са съставени въз основа
на декларации от притежателите на непокритите земеделски имоти,подавани
съгласно Указа на Президиума на НС за задължително пререгистриране на
непокритите земеделски имоти /обн.ДВ,бр.122 от 31.05.1949 г.-с еднократно действие,отм.
15.07.1949 г./,т.е. данните в тях са извлечени от лично волеизявление на
декларатора за притежаваните от него имоти.В този смисъл следва да се приеме,че
данните в емлячния регистър са убедително доказателство,че наследодателят на
ищците Т. К.П. е бил владелец на незастроено дворно място от 4 дка в с.Р. до и
към 1952 г.,респ. до смъртта си през 1956 г.,тъй като същият и чрез декларация
е удостоверил,че е във фактическа власт на имота,респ. е заявил вътрешното си
субективно отношение към имота като свой.Доколкото никоя от страните,в частност
ответникът Община-гр.Д.,не твърди Т. К.П. да е притежавал и друго незастроено
дворно място в същото село,следва да се приеме идентичност между посоченото в
емлячния регистър дворно място и незастроената част от дворното място с пл.№41
по плановете на с.Р.,респ.кв.Р.,действали през периода 1973-1989 г.
Според неоспореното заключение на вещото
лице К.Б.по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза /на листи
88 и сл. от делото на ДРС/ по първия кадастрален и дворищно-регулационен план
на с.Р.,одобрен със заповед №133/04.02.1973 г. /скица-приложение №2 към
заключението/,процесният имот е заснет с пл.№41.Една част от пл.№41 е застроена
и е в регулация,като е урегулирана в парцел XIII-41,кв.2,а друга част,идентична с процесния поземлен
имот,е извън регулация.Видно от заснемането по кадастрален план на
скица-приложение №2,целият пл.№41,включващ частта извън регулация и частта в
регулация /парцел XIII-41,кв.2/ е ограден /положен е
знак за налична материализирана граница/.В оградения имот е включен и съседният
парцел XII-42,кв.2.В разписния лист към плана от 1973 г.
/приложение №3 към заключението/ е отразено,че парцел XIII-41,кв.2 е собственост на наследници на Т. К.П.,а
парцел XII-42,кв.2 е собственост на К. Т.ов П.-бащата на
ищците,респ. син на Т. К.П..Очевидно двата парцела и частта извън регулация,оградени
с обща ограда,отразена по плана от 1973 г.,са част от бивш общ двор,владян от Т.
К.П.,респ. от наследниците му,вкл. бащата на ищците и син на Т.-К. Т.П..
По следващия кадастрален и регулационен
план на кв.Р.,одобрен със заповед от 1980 г. /скица-приложение №4 към
заключението/,процесният имот е заснет отново с пл.№41 извън регулация,а частта
в регулация е заснета като парцел XXVIII-41,кв.1.Бившият
парцел XII-42,кв.2-собственост на К. Т. П.-е заснет като парцел XXIX-42,кв.1.Отново частта от пл.№41 извън регулация и
парцели XXVIII-41 и XXIX-42,кв.1
са оградени с обща ограда,отразена по кадастралния план.Бащата на ищците К. Т.П.
се снабдява с нотариален акт №102,т.Iс,д.№342/1986
г. на Толбухинския районен съд /на лист 13 от делото на ДРС/ за собственост по
наследство от Т. К.П. и при отказ от наследството на последния от останалите му
наследници върху дворно място от 2 015 кв.м,включващо парцели XXVIII-41 /с площ от 1050 кв.м/ и XXIX-42,кв.1 /с площ от 965 кв.м/ по плана от 1980 г.,т.е.
с този неоспорен от ответната Община нотариален акт същият се легитимира като
собственик по наследство и давност върху частта от общия двор,намираща се в
регулация.Снабдяването на прекия наследодател на ищците с горния нотариален акт
през 1986 г. е демонстрация на осъщественото от него владение върху
урегулираната част от процесното дворно място,което владение през периода от
1973 г. /още по плана от 1973 г. К. Т.П. е вписан като собственик в разписния
лист на единия урегулиран имот п.XII-42,кв.2/ до снабдяването му с констативен нотариален
акт през 1986 г. за двете урегулирани части от общия двор,владян до 1956 г. от Т.
К.П.,а очевидно след това от сина му К. Т.П.,не е оспорено от ответната Община.Последната
не е оспорила легитимиращия ефект на констативния нотариален акт,признаващ
правата на К. Т. П. върху частта от двора в регулация,т.е. тези негови права са
надлежно удостоверени.На 02.04.1986 г. веднага след снабдяването си с горния
акт К. Т.П. дарява на ищеца Т.К.П. /негов син/ дворното място в парцел XXVIII-41,кв.1 с площ от 1050 кв.м /нотариален акт №18,т.II,д.№343/1986 г. на ТРС на лист 14 от делото на ДРС/.С
нотариален акт №5,т. IIс,д.№579/1986
г. К. Т.П. и ищецът Т.К.П. са признати за собственици по давност и на жилищната
сграда в парцел XXIX-42,кв.1,които права също не
са оспорени от Общината.Горните нотариални актове сочат на съвместно и последователно,непрекъснато,спокойно
и явно осъществяване на владение върху частта от двора,владян преди това от Т.
П.К.,находяща се в регулация.След смъртта на К. Т.П. съответно владението е
продължено съвместно от низходящите му-настоящите ищци Т. К.П. и Н. К.П..Владението,осъществявано
от тях и от праводателите им върху урегулираната част от двора,е индиция за
осъществявано такова последователно през годините отпреди 1956 г. до настоящия
момент от ищците и праводателите им Т. и К. и върху частта от дворното
място,която е извън регулация по КРП от 1973 и 1980 г.Последното е
резонно,доколкото целият двор /в регулация и извън регулация/ е бил ограден с
обща ограда и е бил обособен практически чрез материализираните граници в един
общ имот,владян първо от Т. К.П. до смъртта му през 1956 г.,впоследствие от
сина му К. Т.П. и от ищците /последните със сигурност от смъртта на баща им К.
през октомври 1996 г. до настоящия момент/,т.е. владението на ищците при
присъединяване владението на техните праводатели е продължило повече от 10
години.В подкрепа на последния извод са и еднопосочните показания на
разпитаните по делото свидетели Н.С.Н.,Н.Н.М.и Я. П. Ж.,и трите съседки на
процесния имот в кв.Р.,без родство с ищците,имащи преки впечатления на очевидци
кой през какъв период от време е владял целия имот-частта в регулация и тази
извън регулация.Според същите целият двор е от около 5 дка и повече,като частта
около къщата е с площ около 1 дка и нещо,а останалата незастроена част,т.нар.градина,е
около 4 дка,колкото по площ незастроено дворно място е декларирал и
наследодателят на ищците Т. К.П. в емлячния регистър.Свидетелката Я. Ж. е
категорична,че „къщата и градината“ са оградени заедно,което твърдение съвпада
със заснемането на обща материализирана ограда по плановете от 1973 и 1980 г.,а
и по плана от 1989 г.
От заключението по СТЕ става ясно,че по
КРП на кв.Р.,одобрен със заповед №61/02.06.1989 г. /скица-приложение №5/,процесният
имот е отново с пл.№41,но частта от имота извън регулация по предишните планове
вече е включена в регулация /кв.1/ и е отредена „за охранителна зеленина“.Бившата
част от пл.№41 в регулация е урегулирана в парцел V-41,кв.1.По последния ПУП от 2004 г. процесния имот
вече е урегулиран в УПИ III-32 с площ от
2 405 кв.м и УПИ XVIII-32 с площ
от 2 143 кв.м в кв.923 /скица-приложение №6 към заключението/,като част от
УПИ III-32 /според вещото лице от 80 кв.м/ е отредена за
улица,но мероприятието все още не е изпълнено.Отреждането на имота по плана за
обществено мероприятие и част от него за улица не лишава ищците автоматично от
правата им върху имота.Необходимо е да е проведена и отчуждителна процедура по
реда на чл.63 и сл. от ЗТСУ /отм. от 31.03.2001 г./,действащ към момента на
горното отреждане за озеленително мероприятие по плана от 1989 г.,респ. по реда
на чл.205 и сл. от ЗУТ за улицата,предвидена по ПУП от 2004 г.Ответната
Община-гр.Д.не твърди такива отчуждителни процедури да са били проведени.
В случая не може да се приеме,че е
осъществявано владение върху дворно място-бивша държавна или последваща
общинска собственост.От доказателствата по делото следва,че имотът още към 1952
г. с оглед данните от емлячния регистър е бил частна собственост на праводателя
на ищците Т. К.П..Също така е ясно от обсъдените писмени и гласни
доказателства,че имотът никога не е бил фактически отнеман от Т. К.П. или от
неговите наследници.Същият към момента на образуване на ТКЗС е бил извън
регулация,вкл. и по КРП от 1973 г. и 1980 г.Няма данни обаче имотът да е имал
земеделски характер,а по-скоро е бил част от едно дворно място,върху което са
били разположени жилищни и стопански сгради на наследодателя Т. К.П.,т.е.
по-скоро е имал селищен характер.Същият не е бил включван в блок на ТКЗС като
земеделска земя и не е бил отнеман юридически или фактически от лицата,които го
владеят като дворно място.Ако тези лица са били членове на ТКЗС,са могли да
запазят в реални граници собствеността върху имота в размера и при
условията,посочени в ТР №104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС.Ако не са били членове
на ТКЗС и имотът не им е бил фактически отнет,те са запазили собствеността
върху него изцяло.Такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
/решение №488/19.12.2011 г. по гр.д.№**03/2010 г.,I г.о.,ГК на ВКС;решение №109/25.05.2016 г. по
гр.д.№356/2016 г.,I г.о.,ГК на ВКС;решение
№15/27.02.2020 г. по гр.д.№1628/2019 г.,II г.о.,ГК на ВКС и цитирани в същите решения на ВКС/.В
случая към момента на обобществяването във владение на имота е бил
наследодателят на ищците Т. К.П. до смъртта си през 1956 г.,а от 1956 г.
неговият син К. Т. П..*** е твърдяла същите да са били член-кооператори,нито по
делото има данни те да са били такива.В този случай те са запазили правата си
върху процесното дворно място изцяло в реални граници.Такива имоти не подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ,поради което спрямо тях не се прилага
разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ,която регламентира,че изтеклата придобивна
давност за имоти,подлежащи на реституция,не се зачита и започва да тече от деня
на влизане в сила на тази разпоредба,т.е. от 22.11.1997 г.От друга страна
такива имоти не могат да бъдат включени в остатъчния фонд по чл.19 от
ЗСПЗЗ,включващ по дефиниция земи,подлежащи на възстановяване,но останали
незаявени в законните срокове,т.е. имотът не е станал общинска собственост по
причина,че не е заявен за реституция.За този имот не е съществувала забраната
на чл.86 от ЗС за придобиването му по давност,вкл. в редакцията преди
изменението с ДВ,бр.31/1990 г.,доколкото върху него не е установено право на
кооперативно земеползване и не е одържавен.Само този,който в съдебния процес оспорва
възможността за придобиване на такъв имот по давност /в случая Община-гр.Д./,следва
да докаже,че имотът е бил част от блоковете на ТКЗС или е бил одържавен или
отнет по друг начин и следователно да е подлежал на реституция.В случая такива
доказателства липсват,поради което само от факта,че имотът е бил извън
регулация,не може да се обоснове извод,че същият е подлежал на реституция по
реда на ЗСПЗЗ и като незаявен за възстановяване е попаднал във фонда по чл.19
от ЗСПЗЗ.
Дори и да се приеме,че за придобиване на
имота по давност от ищците и техните праводатели е съществувала пречка с оглед
забраната по чл.29 ал.1 от ЗСГ /обн.ДВ,бр.36/1973 г.,цитираната разпоредба
отм.ДВ бр.21/1990 г./,то след отмяната на тази разпоредба през 1990 г. до
датата на предявяване на настоящите искове 27.03.2019 г. е изтекъл достатъчен
период от време /29 години/ за придобиване на имота по силата на посочения
оригинерен способ.
Имотът не е станал държавна собственост и
по силата на чл.6 от ЗС /в редакцията му от 1951 г. и 1990 г./ поради липса на
друг собственик,доколкото правата върху него са били придобити от
наследодателите на ищците още преди 1951 г. /в емлячния регистър до 1952 г.
имотът е деклариран от Т. К.П./,респ. същият не е могъл да премине в
патримониума на Община-гр.Д.по силата на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС /ДВ,бр.96/1999
г.,изм.бр.36/2006 г./,както счита ответната Община.
Ищците се легитимират понастоящем като
собственици обаче не на целия поземлен имот с идентификатор 72624.601.32 по
кадастралната карта на гр.Д.с площ от 4 628 кв.м.От събраните и обсъдени
по-горе доказателства следва,че правата им се редуцират върху реална част от
този поземлен имот,идентична с частта от бившия пл.№41 по кадастрален и
регулационен план от 1973 г. и кадастрален и регулационен план от 1980 г.,която
е извън регулация,респ. частта от пл.№41 в кв.1 по КРП от 1989 г.,отредена за
„охранителна зеленина“.В тези граници техните праводатели и самите ищци са
осъществявали владение,като същите са били материализирани на място с
ограда,отразена по цитираните планове.Видно от скиците-приложения №11,12 и 13
към заключението по СТЕ,настоящият поземлен имот с идентификатор 72624.601.32
по кадастралната карта на гр.Д.от 2005 г.,оцветен в жълт цвят на скиците,е
заснет с по-голяма площ от площта на бившия пл.№41 с лека промяна в
конфигурацията на границите.Ищците следва да бъдат признати за собственици по
наследствено правоприемство с квоти по закон от по 1/2 ид.ч. /в качеството им
на низходящи на К. Т.П./ и по силата на придобивна давност върху реална част от
ПИ с идентификатор 72624.601.32 по кадастралната карта на гр.Д.,идентична с
частта от бившия пл.№41 по кадастрален и регулационен план от 1973 г. и
кадастрален и регулационен план от 1980 г.,която е извън регулация,респ. с
частта от пл.№41 в кв.1 по КРП от 1989 г.,отредена за „охранителна зеленина“.В
тази част исковете са основателни и подлежат на уважаване.Същите следва да
бъдат отхвърлени в останалата им част.
Първоинстанционното решение е частично
правилно и частично неправилно,но следва да бъде отменено изцяло с оглед
постановяване на по-прецизен диспозитив.Следва да се извърши и ново
разпределение на отговорността за разноските в двете инстанции.Всяка от
страните е претендирала разноски в двете инстанции.В полза на всяка от тях
следва да се присъдят разноски-в полза на ищците съразмерно на уважената част
от исковете на основание чл.78 ал.1 от ГПК,респ. в полза на ответника
съразмерно на отхвърлената част от исковете на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
В първата инстанция ищците са сторили
разноски,както следва:80 лв държавна такса за водене на делото+2 лв банкова
такса /лист 8 от делото на ДРС/;5 лв държавна такса за съдебно удостоверение+2
лв банкова такса /лист 29 от делото на ДРС/;375 лв допълнителна държавна такса
за водене на делото+2 лв банкова такса /лист 34/;6 лв държавна такса за
препис+2 лв банкова такса /лист 40/;1000 лв адвокатско възнаграждение,изплатено
съгласно договор за правна защита и съдействие на лист 76 от делото на ДРС;200
лв възнаграждение за вещо лице по СТЕ+2 лв банкова такса /лист 86/;1,20 лв
държавна такса за препис +2,50 лв банкова такса /лист 119/.Във въззивната
инстанция са сторени разноски от ищците-въззиваеми,както следва:1000 лв
адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договор за правна защита и
съдействие на лист 24 от делото на ДОС.
Ответникът Община-гр.Д.има право за
първата и въззивната инстанция на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78
ал.8 от ГПК.За цялостно представителство по исковете за една инстанция се
следва възнаграждение в размер,определен по чл.78 ал.8 изр.2 от ГПК във връзка
с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ,а именно в размер на 450 лв /300 лв по ал.1 на
чл.25 от НЗПП+150 лв завишение по ал.2 поради това,че делото е разгледано в
повече от три съдебни заседания и материалният интерес е над 10 000 лв/.Във
въззивната инстанция Община-гр.Д.е сторила и разноски в размер на 227,49 лв
държавна такса за обжалването /лист 4 от делото на ДОС/.
Ответникът и въззивник Община-гр.Д.е
навела с молба вх.№261228/12.10.2020 г. възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,изплатено от другата страна за настоящата инстанция.В първа
инстанция такова възражение не е било наведено от страната.С оглед цената на
исковете от 45 497,90 лв съгласно данъчната оценка на лист 35 от делото на
ДРС според разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 във връзка с чл.7 ал.5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция се
равнява на 1 894,94 лв,т.е. изплатеното от 1000 лв е под минимума и не
следва да бъде намалявано.
Така на база горния размер на сторените
разноски за първата инстанция в полза на ищците следва да се присъдят разноски
в размер на 1 259,78 лв,а в полза на ответника в размер на 112,50 лв.За
въззивната инстанция в полза на ищците-въззиваеми следва да се присъдят
разноски в размер на 750 лв,а в полза на ответника-въззивник в размер на 169,37
лв.
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №287/13.03.2020 г. по
гр.д.№1148/2019 г. на Д.кия районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Община-град Д.с административен адрес гр.Д.,ул.“Б.“ №**,че Т.К.П. с ЕГН **********
и Н.К.П. с ЕГН **********,***,са собственици /всеки от тях на по 1/2 идеална
част/ по силата на наследствено правоприемство и придобивна давност на реална
част от поземлен имот с идентификатор 72624.601.32 по кадастралната карта на
гр.Д.,идентична с частта от бившия пл.№41 по кадастрален и регулационен план от
1973 г. и кадастрален и регулационен план от 1980 г. на гр.Д.,кв.Р.,която е
извън регулация,респ. с частта от пл.№41 в кв.1 по кадастрален и регулационен
план от 1989 г. на гр.Д.,кв.Р.,отредена за „охранителна зеленина“-имот,находящ
се в гр.Д.,кв.“Р.“,ул.“Г.Ж.“ №**.
ОТХВЪРЛЯ исковете,предявени от Т.К.П. с
ЕГН ********** и Н.К.П. с ЕГН **********,***,в частта,с която се настоява за
установяване правото на собственост на ищците по силата на наследствено
правоприемство и придобивна давност върху останалата реална част от поземлен
имот с идентификатор 72624.601.32 по кадастралната карта на гр.Д.,излизаща
извън очертанията на частта от бившия пл.№41 по кадастрален и регулационен план
от 1973 г. и кадастрален и регулационен план от 1980 г. на гр.Д.,кв.Р.,която е
извън регулация,респ. извън очертанията на бивш пл.№41 в кв.1 по КРП от 1989 г.
на гр.Д.,кв.Р.,отреден за „охранителна зеленина“.
ОСЪЖДА Община-град Д.с административен
адрес гр.Д.,ул.“Б.“ №** да заплати на Т.К.П. с ЕГН ********** и Н.К.П. с ЕГН **********,***,сумата
от 1 259,78 лв /хиляда двеста петдесет и девет лева и 78 стотинки/ сторени
в първоинстанционното производство съдебно-деловодни разноски и сумата от 750
лв /седемстотин и петдесет лева/ сторени във въззивното производство
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.К.П. с ЕГН ********** и Н.К.П. с
ЕГН **********,***,да заплатят на Община-гр.Д.сумата от 112,50 лв /сто и
дванадесет лева и 50 стотинки/ сторени в първоинстанционното производство съдебно-деловодни
разноски и сумата от 169,37 лв /сто шестдесет и девет лева и 37 стотинки/
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.