Решение по дело №3494/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260114
Дата: 20 август 2020 г. (в сила от 19 септември 2020 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20194110103494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

от 20.08.2020 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав, на пети август, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                  Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3494/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от ЗД "Бул Инс" – град София срещу Р.А. Р. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 500 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба процесуалният представител на ищеца по делото развива съображения, че на 15.04.2016 година в град Велико Търново, ул. "Славянска" № 2 е реализирано ПТП с участието на МПС "Мерцедес 207Д" с рег. № ВТ8306АХ, собственост на Р.А. Р. и управлявано от същия, и паркирано МПС "Мерцедес ГЛ 420ЦДИ", с рег. № ВТ3233ВТ, собственост на "Кайбер" ООД. Посочва, че в съставения протокол за ПТП е отразено, че причините за произшествието се по вина и противоправното поведение на ответника, като при преминаване покрай ред паркирани автомобили, не осигурява достатъчно странично разстояние и блъска отзад с предна лява странична част лек автомобил "Мерцедес ГЛ 420ЦДИ", с рег. № ВТ3233ВТ, с което му нанася материални щети, след което напуска мястото на ПТП. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП лек автомобил "Мерцедес 207Д" с рег. № ВТ8306АХ е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" в ЗД "Бул Инс" АД със застрахователна полица № BG/02/115003122973. Посочва, че в дружеството е заведена щета под № ********** от застрахователя по застраховка "Каско" на увреденото МПС - ЗК "Уника" АД, на която след направена оценка на щета е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 629.54 лева. Посочва, че видно от протокола за ПТП ответникът е напуснал ПТП, в следствие на което виновно се отклонил от проверка за алкохол. Направено е искане Р.А. Р. да бъде осъден да заплати на  ЗД "Бул Инс" АД - град София сумата в размер на 2 644.54 лева, представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, както и сумата в размер на 611.19 лева, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за периода от 31.02.2017 година до 12.06.2019 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът, чрез процесуалния си представител, развива съображения, че предявеният по делото иск е неоснователен. Посочва, че "напускането на мястото на ПТО" и " виновното отклоняване от проверка за наличие на алкохол" са две различни хипотези и не става ясно на коя от двете се претендира исковата сума. Развива съображения, че по делото липсват доказателства относно механизма на настъпване на ПТП, както и че последният не може да се установява от протокола за ПТП. Твърди, че на 15.04.2016 година около 20.15 часа ответникът паркирал лекия си автомобил на ул. "Славянска" до западната страна на ПМГ "Васил Друмев" и излязъл от него, но поради големия наклон, автомобила самопотеглил и се ударил в лек автомобил "Мерцедес ГЛ 420", с рег. № ВТ3233ВТ. Приближил се, видял, че няма пострадали хора и решил да уведоми МВР, но установил, че няма мобилен телефон в себе си. Изчакал малко, но никой не се появил, оставил бележка с имената и номера си на предното стъкло на увреденото МПС и тръгнал да търси съдействие от компетентните органи. Тъй като не открил никой се прибрал, където го открили органите на реда. Отишли на мястото на ПТП, където били съставени АУАН и протокол за ПТП. Развива съображения, че фактическия състав на регресния иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ изисква напускане на ПТП от виновния водач, когато посещението на ПТП от органите за контрол на движението по пътищата е задължително. Освен това посочва, че самото напускане на ПТП, не може де се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от приложения по делото заверен препис на Протокол за ПТП № 1582881 от 15.04.2016 година /л. 7 от гр.д. № 33639/2019 година на СРС/ се установява, че на посочената дата - 15.04.2016 година, в 22.00 часа в град Велико Търново, на ул. "Славянска" № 2 е реализирано ПТП с участието на МПС "Мецедес 207Д", рег. № ВТ8306АХ, собственост на Р.А. Р. и МПС "Мерцедес ГЛ420ЦДИ", рег. № ВТ3233ВТ, собственост на "Кайбер" ООД. В резултат на ПТП на последния автомобил са причинени материални щети, изразяващи се в деформации и охлузвания в задна дясна част и странична част. В протокола е отразено, че Р.А. Р. преминавайки покрай реда на паркиралите автомобили не осигурява достатъчно странично разстояние и блъска с предна лява и странична част паркираното МПС, с което допуска ПТП с материални щети, след което напуска мястото на ПТП.

Не се спори между страните и че лек автомобил "Мецедес 207Д", рег. № ВТ8306АХ, собственост на ответника по делото, е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Бул Инс" АД - град София със застрахователна полица № BG/02/115003122973, която е била валидна към датата на настъпване на ПТП - 15.04.2016 година.

Видно от приложеното заверено копие на Застрахователна полица № ********** от 10.12.2015 година /л. 11-12 от гр.д. № 33639/2019 година на СРС/ МПС "Мерцедес ГЛ420ЦДИ", рег. № ВТ3233ВТ, собственост на "Кайбер" ООД е бил застрахован по застраховка "Каско на МПС" в ЗК "Уника" АД за периода от 13.12.2015 година до 12.12.2016 година. От приложените по делото Уведомление за щета по застраховки "Каско" по застрахователна полица № ********** от 18.04.2016 година и Уведомително писмо по застраховка "Каско на МПС" по щета № ********** от 18.04.2016 година /л. 9 и 10 от гр.д. № 33639/2019 година на СРС/ се установява, че във връзка с процесното произшествие в ЗК "Уника" АД е била образувана преписка по щета № **********/18.04.2016г. за лек автомобил "Мерцедес ГЛ420ЦДИ", рег. № ВТ3233ВТ, като нанесените по автомобила щети са описани в Опис на щета № 15111280122 от 18.04.2016 година; Опис на щета № 15111280122 от 22.04.2016 година - втори оглед и Опис-заключение по щета 15111280122 от 22.06.2016 година, ведно със снимков материал /л. 13 - 36 от гр.д. № 33639/2019 година на СРС/. Видно от приложените по делото възлагателно писмо, Приемо-предавателен протокол на МПС в автосервиз; Фактура № 3703 от 27.04.2016 година; Фактура № 3855 от 12.05.2016 година; Фактура № ********** от 06.06.2016 година и Приемо-предавателен протокол за възстановено МПС от 01.06 / л. 37-45/ щетите на посоченото по-горе МПС са отремонтирани, като стойността на извършения ремонт по щета № 15111280122 е в размер на 2 763.92 лева и която сума е била заплатена от застрахователя на доведения сервиз, в който е извършен ремонтът.

От приложените по делото Регресен иск от ЗК "Уника" АД по щета № 15111280122 от 11.07.2016 година; Доклад по щета № 1 по полица BG/02/115003122973, валидна от 30.12.2015 година 29.12.2016 година; Писмо вх. № ОК-471209/06.07.2016 година на ЗД"Бул Инс" АД; Писмо за уреждане на взаимоотношенията по регресна щета № 15111280122и платежно нареждане от 20.10.2016 година /л. 46-52 от гр.д. № 33639/2019 година на СРС/ се установява, че ищцовото дружество е изплатило на ЗК "Уника" АД сумата в размер на 2 629.54 лева, представляваща заплатено от дружеството по застраховка "Каско" обезщетение за нанесените на лек автомобил "Мерцедес ГЛ420ЦДИ", рег. № ВТ3233ВТ на 15.04.2016 година щети.

До Р.А. Р. е изпратена Регресна покана, изх. № ОК-30195/16.01.2017г. на ЗД "Бул Инс" АД - град София /л. 53 от гр.д. № 33639/2019 година на СРС/ за заплащане на сумата в размер на 2654.54 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, в петдневен срок от получаване на поканата. Същата се е върнала с отбелязване "Непотърсена" /л. 55 от гр.д. № 33639/2019 година на СРС/.

По делото са приложени и заверени копия на АУАН № 909/15.04.2016 г.; Протокол за ПТП № 1582881/15.04.2016 г. и НП № 16-1275-000914/21.04.2016 г,. връчено на 16.05.2016 г. /л. 66-70 от делото/.

В проведеното на 05.08.2020 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят Б.Й. заявява, че е било месец април 2016 година, бил си у тях, а автомобилът му бил паркиран на ул. "Славянска". Посочва, че някой от комшиите се обадил, че има проблем и че е ударена колата. Излязъл и видял, че е ударена отзад, от дясната страна. Когато излязъл нямало нито друг увреден автомобил, нито човекът който го е ударил. Обадили се на тел. 112 и когато отишли полицаите, проверили камерите на магазина от другата страна на улицата. Заявява, че с полицаите видели, че един бус е ударил колата. Този бус е бил малко зад неговата кола, тръгнал е надолу и го е ударил. Посочва, че видели, че има човек около буса, като от това, което видял може да каже, че този човек не е управлявал буса. Заявява, че след около 15-20 минути полицаите докарали човека, говорили с него и той се извинил. Посочва, че не е питал директно полицаите дали са го тествали за алкохол, но те казали, че човекът не е употребявал алкохол. Той бил много притеснен, поне 10 пъти се извинил и не е лъхал на алкохол. Заявява, че първоначално не видял бележка с оставен телефонен номер, поради което звъннал на тел. 112, но после някой му дал една бележка, на която имало телефонен номер, но всичко вече било свършило.

От изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че съществуват две хипотези за реализиране на ПТП: Първа хипотеза - съгласно описания механизъм на ПТП в Протокола за ПТП № 1582881 от 15.04.2016г. - ударът да е настъпил при маневра извършвана от водача на автомобила; Втора хипотеза - ударът да е настъпил при самостоятелно потегляне в посока напред по наклона на намиращия се в покой товарния автомобил "Мерцедес 207 Д," с peг. № ВТ8306АХ, в следствие на което достига до лек автомобил "Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ", с peг. № ВТ3233ВТ и реализира удар със задната му, дясна странична част. Прието е и че установения механизъм на настъпване на ПТП в условията и на двете хипотези е във възможна причинно-следствената връзка с настъпилите повреди по лек автомобил "Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ", с peг. № ВТ3233ВТ. Пазарна стойност на имуществените щети е размер на 1 427.73 лв., а стойността на щетите по средни пазарни цени е размер на 2 255.46 лв.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането "Освен в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества". В т. 3 от същата правна норма пък е предвидена възможността на застрахователя да получи платеното застрахователно обезщетение и когато застрахованият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина".

 Цитираните правни норми касаят две различни хипотези, при които за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и да бъде уважен предявеният по делото иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3, респективно - т. 1 КЗ, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: валидно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между него и ответника за лек автомобил "Мерцедес 207 Д," с peг. № ВТ8306АХ, настъпване на застрахователно събитие - причинено от застрахования ПТП, наличието на вредоносен резултат и причинна връзка между деянието и вредните последици, възникване на правото на регрес - в първия случая при напускане на ПТП от ответника преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, а във втория - виновно отклонение от проверка за алкохол, както и изплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице и размера на действително причинените вреди. В този смисъл са и конкретните указния на съда при разпределяне на доказателствената тежест в процеса, дадени с Определение № 507 от 02.03.2020 година на съда по делото.

В случая по делото страните не оспорват, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил "Мерцедес 207 Д," с peг. № ВТ8306АХ, собственост на ответника по делото, е бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗД "Бул Инс" АД - град София със застрахователна полица № BG/02/115003122973, която е била валидна към датата на настъпване на ПТП - 15.04.2016 година, настъпването на последното, че лек автомобил "Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ", с peг. № ВТ3233ВТ е бил застрахован по застраховка "Каско" със застрахователна полица № ********** от 10.12.2015 година - валидна към датата на ПТП, както и че ищцовото дружество е изплатило на застрахователя по застраховка "Каско" на лек автомобил "Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ", с peг. № ВТ3233ВТ за причинените в резултата на ПТП имуществени вреди застрахователно обезщетение в размер на 2 629.54 лева.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява и че процесното ПТП е настъпило при самостоятелно потегляне в посока напред по наклона на намиращия се в покой товарния автомобил "Мерцедес 207 Д," с peг. № ВТ8306АХ, в следствие на което достига до лек автомобил "Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ", с peг. № ВТ3233ВТ и реализира удар със задната му, дясна странична част. В тази връзка съдът съобрази както заключението на допуснатата САТЕ, така и показанията на разпитания по делото свидетел Б.Й., който изрично заяви, че след като с пристигналите на място полицейски служители изгледали записите от камери, намиращи се в отсрещния магазин, може да каже, че ответникът не е управлявал буса по време на настъпване на ПТП, а е бил около него.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен и несъмнен извод за наличието на предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. В случая по делото посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата не е било задължително по закон. Хипотезите, при наличието на който същото е задължително за изброени в разпоредбата на чл. 125 . На първо място следва да се има предвид, че в т. 7 от посочената правна норма - в редакцията й, действала към датата на настъпване на ПТП, освен наличието на разногласие относно обстоятелствата, свързани с произшествието между участниците, е имало изискване за наличие на още един допълнителен елемент – необходимо е било едно от моторните превозни средства да не е в състояние да се придвижва на собствен ход поради причинени му при произшествието щети. В случая по делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства в тази насока. На следващо място, действително ответникът е напуснал ПТП - обстоятелство, което не се оспорва от последния. Няма спор по делото и относно самото настъпване на ПТП, както и че в резултат на същото са настъпили материални щети за другия автомобил. От събраните по делото доказателства обаче не може да бъден направен извод за разногласие между водачите относно обстоятелствата по настъпването на инцидента. От една страна след като е установен от полицията и е отишъл на място, заедно с водача на увредения автомобил /свидетелят Бюлен Й./ доброволно и собственоръчно е подписал протокола за ПТП, без възражения. Свидетелят също не сочи в показанията си да е имало каквито и да било противоречия в изявленията или становищата на двамата водачи относно вината на ответника за настъпване на ПТП, като изрично заявява, че ответникът е бил много притеснен и че поне 10 пъти се е извинил. Не се установява и пред служителите на реда той да е отрекъл участието си в ПТП. В отговора на исковата молба единствено посочва, че не е разполагал в себе си с мобилен телефон, поради което не е уведомил органите на реда и е тръгнал към дома си именно за телефона си. Изложените в тази насока твърдения в отговора на исковата молба се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел, който заявява, че някой му дал една бележка, на която имало телефонен номер, но всичко вече било свършило. Това поведение не представлява отричане на съпричастност. Дори напротив, явно такава се признава и потвърждава, предвид подписването на протокола за ПТП, в който ясно е посочена вината на водача. Документът е подписан от двамата водачи, като не са направени възражения от ответника.

На следващо място, съдът в настоящия му състав приема, че по делото не се установи наличието и на другата хипотеза на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. трето КЗ, обуславяща отговорност на ответника и право на регрес за ищеца – ответникът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В Протокола за ПТП, съставен от служителите на КАТ и приложен по делото е посочено, че ответникът не е "изпробван" за алкохол. В тази насока съдът съобрази и показанията на свидетеля Б.Й., който в проведеното на 05.08.2020 година съдебно заседание изрично заяви, че не е питал директно полицаите дали са го тествали за алкохол, но те казали, че човекът не е употребявал алкохол, както и че същият не е лъхал на алкохол. Константна е практиката на ВКС, която приема, че само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието за регресна отговорност на застрахования /Решение № 16 от 02.02.2011 година по т.д. № 374/2010 година на II т.о. на ВКС; Решение № 183 от 22.11.2010 година по т.д. № 30/2010 на II т.о. на ВКС; Решение № 152 от 15.11.2014 година по т.д. № 2080/2013 година на I т.о. на ВКС и много други, постановени по този въпрос, макар при действието на КЗ /отм./. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства не се установява спрямо ответника да са предприети каквито и да е действия за извършване на такава проверка, които същият да е отказал да извърши или да е предприел други действия за осуетяването й.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът приема, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ, за заплащане на сумата в размер на 2 644.54 лева, представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид неоснователността на предявения главен иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане сумата в размер на 611.19 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.02.2017 година до 12.06.2019 година.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателна, като ищцовото дружество следва да бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 500.00 лева, представляваща заплатено от ответника адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Районен съд – Велико Търново 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД "БУЛ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, бул. "Джеймс Баучер" № 87, с ЕИК ********* срещу Р.А. ***, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 2 644.54 лева /две хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща изплатено от дружеството застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 611.19 лева /шестстотин и единадесет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.02.2017 година до 12.06.2019 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление град София, бул. "Джеймс Баучер" № 87, с ЕИК ********* да заплати на Р.А. ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща направени от него разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  Районен съдия: