Решение по дело №753/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 371
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20204430200753
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

№ ………..

15.07.2020г.

гр.Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публичното съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТЪР КИРИЛОВ

 

При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 753 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от „В.О.“ ЕООД ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от С.С.К. – управител, чрез пълномощника му адвокат К.Д. *** срещу Наказателно постановление №35-0000135/11.03.2020г. на *** на РД „Автомобилна администрация“ – Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН,  с което на основание чл.104а от ЗАвПр и на основание чл.53 от ЗАНН, на „В.О.“ ЕООД, БУЛСТАТ: *** е наложена глоба в размер на 1000лв., за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К.Д. от ПАК. Процесуалния представител на жалбоподателя, адв. Д., излага подробни доводи относно издаденото НП и моли същото да бъде отменено, като незаконосъобразно. Счита, че административно-наказващият орган не е установил нарушението, не е установил на коя дата същото е извършено, поради което счита, че НП процесуално и административно-правно незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган И.а. „А.а.“ РД „Автомобилна администрация“ – Плевен, редовно призован, представител не се явява.

         Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

         Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

         На 03.06.2019г. около 09:00 часа в ОО „АА“ гр. Плевен, фирма „В.о.“ ЕООД притежаваща лиценз на Общността с № 0933 за обществен превоз на пътници не подава заявление по образец в 30 дневен срок за промяна на обстоятелствата удостоверени с документи по чл.8 от Наредба №11 от 2002г. на МТС, а именно смяна на ръководителя на транспортната дейност на фирмата. Заявлението е подадено на 04.02.2020г. с регистрационен № 30-14-22-905.

Бил му съставен на място АУАН серия А-2019 №269842/19.02.2020г., за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта.

Така на 30.05.2019г. наказващият орган, въз основа на акта, издал оспореното Наказателно постановление №35-0000135/11.03.2020г., с което на „В.о.“ ЕООД на основание чл.104а от ЗАвП е наложена имуществена санкция 1000 лева, за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС, за това че на 03.06.2019г. около 09:00 часа в ОО „АА“ гр. Плевен фирма В.О. ЕООД притежаваща лиценз на Общността с №0933 за общесвен превоз на пътници не подава заявление по образец в 30 дневен срок за промяна на обстоятелствата удостоверени с документи по чл.8 от Наредба №11 от 2002г. на МТС, а именно смяна на ръководителя на транспортната дейност на фирмата. Заявлението е подадено на 04.02.2020г. с регистрационен №30-14-22-905.

         Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на  Д.Н.К. (***) и Н.Б.Ц. (***), както и от приложените по делото писмени доказателства – копие на Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с входящ № 15388193015032 от Национална агенция за приходите; копие на Заповед 01.05.2019г. относно прекратяване на трудов договор на И.С., на длъжност Ръководител транспортна дейност; копие на Заявление за отразяване на настъпили промени в обстоятелствата в лиценз на Общността за международен автомобилен превоз; заверено копие на Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на основание чл.47, ал.2, вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, чл.92, ал.2 от ЗАвП и чл.189, ал.12 от ЗДвП, както и представеното в съдебно заседание писмено доказателство, заверено ксерокопие на Трудов договор №066/03.02.2020г.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. и Ц., като последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за незаинтересовани и непредубени от изхода на делото свидетели. Показанията им са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на ***я; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

Дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС - (Предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2011 г., в сила от 22.11.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2016 г., в сила от 15.03.2016 г.) - При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл.8, извън случаите по чл.10, ал.2 от Закона за автомобилните превози, лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно в 30-дневен срок да подаде заявление (приложение № 11б).

Следва да се установи по безспорен и категоричен начин, както обективните елементи на нарушението, така и субективният елемент, които се явяват част от основанието за налагане на административното наказание. В случай, че се установи липсата на който и да е от двата елемента-обективният или субективният на нарушението, издаденото НП се явява незаконосъобразно, поради противоречие на материалния закон. 

Съгласно чл. 104а от ЗАвП (Нов - ДВ, бр. 80 от 2007 г.) - Превозвач, който не подаде заявление в 30-дневен срок от настъпването на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза на Общността, за отразяването им извън случаите по чл.10, ал.2, се наказва с имуществена санкция в размер 1000 лв.

АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАВП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗАвП.  

Въпреки това, в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН са определени изискванията относно съдържанието на съставените АУАН и НП, наличието на които определят законосъобразност на издадените актове. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, като това изискване е въведено и при издаване на наказателното постановление, съобразно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която гласи, че наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В този смисъл датата и мястото на извършване на нарушението са съществени реквизити на АУАН и НП, и липсата им винаги обуславя наличие на съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП липсва описание на конкретното заявление за отразяване на настъпили обстоятелства, и в частност посочване на дата, на която същото е депозирано. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че не е посочена датата, на която е извършено твърдяното нарушение, като е налице само и единствено отразяване на дата 03.06.2019г. Действително по делото е установено и не се спори между страните, че на дата 04.02.2020г. се е явило упълномощено лице в ОО „АА” гр.Плевен, за да подаде заявление за промяна в обстоятелствата – промяна на ръководителя на транспортната дейност. Направеното от контролните органи формулиране на фактическото обвинение е неясно и неточно. Не е посочено ясно кога и къде е извършено твърдяното нарушение, и не е ясно на коя дата всъщност се приема, че е извършено нарушението. От начина, по който са формулирани фактическите обстоятелства, както в АУАН, така и в НП липсва посочване на коя дата, според тях е възникнало задължението на нарушителя – не е определена началната дата, от която започва да тече фиксирания в чл.9, ал.4 от Наредба № 11/2002 г. – 30-дневен срок, респективно липсва и отразяване кога този срок е изтекъл. По този начин е останал неустановен факта кога е довършено нарушението. Ноторно известно е, че сроковете започват да текат в деня след определената дата. В случая задължението, вменено на „В.о.“ ЕООД с посочената разпоредба на чл.9, ал.4 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, е следвало да бъде изпълнено в 30-дневен срок, т.е. до 01.06.2019 г. /първия присъствен ден/. При това положение, като дата на извършване на твърдяното нарушение би следвало да е посочено – 01.05.2019 г. /първия ден след изтичане на 30-дневния срок/. Неясното и противоречиво посочване на датата на извършване на нарушението и липсата на факти, от които да се направи безспорен извод как и коя дата се приема за установена са обусловили наличие на съществено процесуално нарушение, тъй като е било ограничено правото на защита на нарушителя, който е бил възпрепятстван да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен, като това процесуално нарушение е довело до необоснованост и незаконосъобразност на НП.

Липсват мотиви защо датата 03.06.2019г. е приета за дата на извършване на нарушението. Няма яснота дали тогава е настъпила промяна на обстоятелствата – дали тогава е прекратен трудовия договор с ръководителя на транспортната дейност или е назначено друго лице на тази длъжност, или тогава е изтекъл 30-дневния срок за подаване на заявление за промяна на обстоятелствата, удостоверени с документи по чл.8 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.

Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит, тъй като именно спрямо нея се преценяват сроковете по чл.34 от ЗАНН, същата следва да бъде посочена точно, ясно и категорично, а не да се презюмира или да се установява в хода на разглеждане на делото пред съда.    

Поради което съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а подадената жалба следва да бъде уважена.

         Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд

        

РЕШИ:

 

         ОТМЕНЯ Наказателно постановление №35-0000135/11.03.2020г. на *** на РД „Автомобилна администрация“ – Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН,  с което на основание чл.104а от ЗАвПр и на основание чл.53 от ЗАНН, на В.О.“ ЕООД ***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, представлявано от С.С.К. – управител е наложена глоба в размер на 1000лв., за нарушение на чл.9, ал.4 от Наредба №11 от 31.10.2002г. на МТС.

         Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: