№ 47
гр. Харманли, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200586 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-0271-001900 от
04.11.2021 г на Началник група „ Охранителна полиция” РУ Харманли към
ОДМВР- Хасково, упълномощен с M3 № 81213-515/14.05.2018г. допълнена
със Заповед per. №8121з-825/19.07.2019г., с което на Г. В. Г. ЕГН **********
с адрес гр.Симеоновград, *** за нарушение на чл.104Б т.2 от Закон за
движение по пътищата му е наложено на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от
ЗДвП административно наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Недоволен от издаденото НП е останал жалбоподателят Г. В. Г. ЕГН
**********, поради което обжалва същото в законоустановения срок с
оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и като издадено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. В нея жалбоподателят
счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата се твърди, че административнонаказващият орган не е съобразил, че
се касае за маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
Административно-наказващият орган /АНО/ не се представлява и не
изпраща представител, който да изложи становище по депозираната жалба.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа
1
страна:
На 09.10.2021 г. в 17:20 часа в гр. Симеоновград, *** посока *** Г. В.
Г. ЕГН **********, управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф”с peг. №
***, собственост на С.И.Т. ЕГН**********, като не използва пътя отворен за
обществено ползване в съответствие на неговото предназначение за превоз на
пътници и товари, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя
като превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го
изважда извън контрол, е извършил: 1) водач на МПС използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари,с което виновно е
нарушил чл.104Б т.2 от ЗДвП.Нарушението било установено от
полицейските служители свид. ИВ. Г. К., на длъжност „командир на
отделение” група „ Охранителна полиция” в РУ Харманли и свид. ГР. Д. Н.,
на длъжност „полицай” в РУ Харманли. Пред погледа на св. К. и свид. Н.
управлявания от жалбоподателя Г. В. Г., лек автомобил „Фолксваген Голф” с
peг. № *** използвал пътя за цели различни от целите за които е
предназначено превозното средство - за превоз на хора и товари, а именно
подавал рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела на автомобила и преднамерено го изважда извън
контрол. Автомобила управляван от жалбоподателя в момента, в който бил
възприет от контролните органи бил спрян за проверка, при която се
установила самоличността на жалбоподателя. След спирането на автомобила
свидетелят свид. ИВ. Г. К., на длъжност „командир на отделение” група „
Охранителна полиция” в РУ Харманли съставил на ” Г. В. Г. ЕГН
**********, водача на лек автомобил „Фолксваген Голф” с peг. № *** АУАН
№ 1900/09.10.2021г., серия АА бл. № 022658/09.10.2021г. за прието за
извършено административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП. При
предявяване на акта на нарушителя последният не вписал възражения против
констатациите по акта. Възражения не били направени и в срока за това по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка било издадено на 04.11.2021г. атакуваното
наказателно постановление, в което НП обстоятелствата на нарушението с
дадена му правна квалификация по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП били изложени по
същия начин като тези в описателната част на акта.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свид. ИВ. Г. К., на длъжност
„командир на отделение” група „ Охранителна полиция” в РУ Харманли и
свид. ГР. Д. Н., на длъжност „полицай” в РУ Харманли и писмените
доказателства по делото Съдът кредитира като обективни показанията на св.
К. и свид. Н., доколкото същите се ценят за последователни, логични,
кореспондиращи и допълващи писмените доказателства по делото,
неоспорени от останалите ползвани като годни гласни и писмени
доказателства. Свидетелите възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
2
систематизирани, като изцяло корелират и с писмените източници, поради
което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното им качество – служители на РУ – Харманли при ОДМВР -
Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според съда показанията на тези
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към
фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството
че жалбоподателят на процесната датата е подавал рязко газ и повишавал
оборотите на двигателя, като превъртал задвижващите колела на автомобила
и преднамерено го извеждал извън контрол, форсирайки двигателя, и с тези си
действия създавал опасност за останалите участници в движението.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, които не се
оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си,
поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С
такива надлежни и годни писмени доказателствени средства се потвърждават
фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в
обстоятелствената част на НП.
При така установената фактическа обстановка съдът стига до
следните изводи:
По отношение на съставения АУАН, съдът счита същият за годно
писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДВП, чийто
констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред
настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподателя
доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността
на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение. В
обясненията си нарушителя потвърждава, че на датата и мястото посочени в
3
АУАН и НП е подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, като
превъртал задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извеждал
извън контрол, форсирайки двигателя, но го обяснява с това, че е изпуснал
съединителят на колата и тя завъртяла гумите, което обяснение противоречи
на законите на механиката и съдът не му дава вяра. По силата на въведената
в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумция, процесният АУАН № 1900/09.10.2021г.,
серия АА бл. № 022658/09.10.2021г. се ползва с формална доказателствена
сила в административнонаказателното производство до доказване на
противното, като в конкретния случай констатациите в акта не само не са
опровергани пред районния съд, но и са потвърдени изцяло в хода на
съдебното производство. Следва да се отбележи, че актът за нарушение е бил
съставен в присъствието на Г. В. Г. и надлежно връчен на жалбоподателя,
който собственоръчно е вписал, че няма възражения по изложените в него
фактически и правни основания.
В хода на административното производство съдът не констатира
допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават
наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като
незаконосъобразно. Липсват допуснати съществени нарушения на
административно процесуалните правила. В АУАН е описано подробно
нарушението, по време начин и място, както и обстоятелствата, при които е
извършено, в съответствие с чл. 42 от ЗАНН. Наказателно постановление
съдържа всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 57 от
ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
приложените към първоинстанционното дело Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., с които са определени
длъжностните лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят АУАН, да издават НП и да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
административно нарушение по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП. За съда с оглед на
наличните безспорни доказателства – показанията на ИВ. Г. К., на длъжност
„командир на отделение” група „ Охранителна полиция” в РУ Харманли и
свид. ГР. Д. Н., на длъжност „полицай” в РУ Харманли извършването на
нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП от страна на жалбоподателя Г. В. Г. е
категорично и безспорно доказано. От позицията си на очевидци, възприели
непосредствено действията на жалбоподателя свидетели категорично са
потвърдили начина на шофиране на управлявания от Г. В. Г. лек автомобил,
подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, като превърта
задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън
контрол, форсирайки двигателя, като с тези си действия създава опасност за
останалите участници в движението,още повече, че ул. „Търговска” в гр.
Симеоновград е централна улица на която имало и спрени автомобили
отстрани и винаги е натоварена. Показанията на тези свидетели-очевидци са
4
последователни, логични, изчерпателни и безпристрастни, не съдържат
вътрешни противоречия и се допълват взаимно досежно главните факти,
подлежащи на установяване в настоящото производство, при липса на
оборващи ги доказателства. При така установените факти не може да бъде
споделена тезата на нарушителя, че нарушението по чл. 104Б т.2 от ЗДвП не е
извършено. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат
съда към единствено възможен извод – че с поведението си на процесната
дата и час, като водач на моторно превозно средство санкционираното лице е
участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено
ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват хора и товари,
въпреки забраната за това. Още по-укоримо е и обстоятелството, че
действията са извършени в централната част на гр. Симеоновград при
наличието на други участници в движението, което прави поведението на
жалбоподателя още по-опасно. Извършвайки движения които водят
автомобила до т. н. "дрифт", е показателно че жалбоподателя ползва пътя
отворен за обществено ползване за цел различна от превоза на хора, и
наличието на такива в автомобила само прави стореното от него още по-
укоримо. Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му
правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението
всички такива, които са от значение за правилната преценка за
съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за
ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се
подвежда под административна отговорност. Правилно според съда
административно – наказващият орган е приложил и съответната на
нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДВП,
предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП административни
наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма
предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв.
и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12
месеца, каквито са и наложени на Г. В. Г., като съдът и не би и могъл да
ревизира тези наказания евентуално в насока на намаляване на размера им.
Не може според съда случаят да се квалифицира и като маловажен
по см. на чл. 28 от ЗАНН, доколкото от показанията на свид. ИВ. Г. К., и
свид. ГР. Д. Н. се установи, че жалбоподателя е извършил описаното
нарушение. Без значение е дали точно в този момент е имало други
автомобили, факт е че там се е намирал полицейският автомобил, поради
което и съдът приема че безспорно поведението на жалбоподателя е било
рисково и неприемливо. Следва да се отбележи и факта че жалбоподателя
предприемайки рискова маневра с което застрашава не само своя живот и
здраве, но и на всички останали участници в движението. Поради изложеното
самото процесно нарушение не се характеризира с ниска степен на
обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, няма и не са и
ангажирани доказателства за някакви многобройни или изключителни
5
смекчаващи административната отговорност обстоятелства. Настоящият
състав намира, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение, по начин на извършването, време,
място и фактическа обстановка, не се отличава с липса на обществена
опасност или с незначителна обществена опасност, в сравнение с обичайните
случаи на административни нарушения от този вид, поради което не са
налице условията за квалифицирането му като "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В конкретния казус не се дължи присъждането на разноски, поради
липса на писмени доказателства установяващи такива. По изложените
съображения, съдът потвърди атакуваното наказателно постановление
изцяло.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5, вр. чл. 58д, т.1 от
ЗАНН, 63, ал.1, предл.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-0271-
001900 от 04.11.2021 г на Началник група „ Охранителна полиция” РУ
Харманли към ОДМВР- Хасково, упълномощен с M3 № 81213-
515/14.05.2018г. допълнена със Заповед per. №8121з-825/19.07.2019г., с което
на Г. В. Г. ЕГН ********** с адрес гр.Симеоновград, *** за нарушение на
чл.104Б т.2 от Закон за движение по пътищата му е наложено на основание
чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП административно наказание “глоба” в размер на
3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6