№ 36568
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110105936 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание л. 430, ал.1 и чл. 430, ал. 2
от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 309а, ал.1, пр. II oт ТЗ от ЗЗД, от
„Ю“ АД срещу И. В. Р., за заплащане на сумата 4214,45 лева – главница по
Договор за кредит №FL912213/14.05.2018 г., сумата 472,01 лева –
възнаградителна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 17.02.2020 г., сумата 233,86
лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2019 г. до 15.01.2025 г., сумата 159,03
лева – обезщетение за имуществени вреди за разноски уведомяване за периода от
20.09.2022 г. до 31.10.2022 г.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили договора за кредит, с предмет заемни средства - сумата 4287 лв. и срок
за връщане 14.05.2025 г. Банката е изпълнила точно своите задължения.
Ответникът е в неизпълнение на задължението за връщане на заемната сума.
Ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем на 17.02.2020 г. Пояснява, че
между страните е водено ч.гр.дело №23536/2021 г., СРС, приключило с
обезсилена заповед за изпълнение.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по допустимост,
редовност и основателност. Възразява, че е сключен договора, ведно с
погасителен план – не ги е подписал; не е получил сумата в заем; евентуално
твърди, че е изпълнил в срок всички дължими суми. Оспорва твърдението, че
ответника дължи неустойка за забава. Оспорва твърдението, че договорът е
обявен за предсрочно изискуем - законосъобразността на изпращането на
съобщения от банката до ответника, както и получаването им от ответника, в т.ч.
с нотариална покана и твърдението за фингираното й връчване, с оглед на което
и претендираните разноски за това. Оспорва като незаконосъобразни
претендираните суми за: главница, законна лихва, ”възнаградителна” лихва;
1
мораторна лихва; променливата годишна лихва; определения лихвен процент;
фиксираната договорна надбавка; определение референтен лихвен процент и
фиксираната договорна надбавка; определения лихвен индекс-6 месечен
СОФИБОР; начислената лихва по методиката и самата методика; верността на
актуализациите на приложимата лихва; определения годишен процент на
разходите; претендираните банкови такси и комисионни. Оспорва твърдението,
че банката е публикувала на своя интернет сайт новите стойности на прилагания
6 месечен СОФИБОР.
Съдът намира възражението за нередовност и недопустимост на искова молба за
неоснователно. За предявените осъдителни искове е внесена дължимата
държавна такса от 4 % по чл. 1 от ТДТГПК за всеки иск. Обезсилената заповед за
изпълнение не обосновава хипотеза по чл. 415, ал.1,т.1-3 от ГПК.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните юридически факти, които подлежат на
доказване от ищеца: наличие на действително правоотношение по договор за
банков кредит, по силата на което кредитодателят се е задължил да отпусне на
кредитополучателя кредит в твърдения размер, с описаното в исковата молба
съдържание; кредитополучателят да е получил паричната сума; размер на иска,
обявена предсрочна изискуемост на кредита; по възражението на ответника, че е
публикувала на своя интернет сайт новите стойности на прилагания 6 месечен
СОФИБОР. В случай че бъдат установени тези обстоятелства, ответникът трябва
да докаже, че заплатил претендирани парични вземания, за което се указва, че не
сочи доказателства.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, както и искането
по чл. 195 от ГПК – ССчЕ, като за правилното решаване на спора следа да се
допълни, на осн. чл. 7, ал. 3 от ГПК. Ответникът оспорва договора, ведно с
погасителен план, като неавтентични, поради което на ищеца следа да се
предостави възможност за становище по чл. 193, ал. 2 от ГПК. По останалите
оспорени документи, доколкото не са изходящи от ответника и по арг. от чл. 26,
ал. 2 от ГПК не следва да се разглежда възражението поради липса на правен
интерес. За правилното решаване на спора следа да се изиска гр.дело
№23536/2021 г., СРС за преценка влизане в сила на определението, с което е
обезсилена по-рано издадена заповед за изпълнение за претендираните суми.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
2
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства.
ДА се изиска за послужване ч. гр. дело №23536/2021 г. по описа на СРС,
на осн. чл. 186 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 193 от ГПК на ответника по
отношение на приложените документи към искова молба, освен по т. 1 и 2.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
да заяви, на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК, дали ще се ползва от представения
към искова молба документ - договор за кредит и погасителен план, с оглед
откриване производство за проверка истинността им в частта подпис на И. В. Р.-
кредитополучател. При неизпълнение съдът ще изключи от доказателствата по
делото посочения документ; в случай, че ще се ползва- в този срок да ги
представи в оригинал.
УКАЗВА на ответника, че при откриване на производство по реда на чл.
193 от ГПК негова е доказателствената тежест да опровергае, че документите не
са съставени от него.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да
отговори на въпросите, поставени в искова молба; както и на въпросите: от
какви компоненти се формира посочения в договора годишен процент на
разходите; възнаградителната лихва за претендирания период начислена ли е
според предвидената в договора методика, ако не – в какъв размер възлиза при
прилагане на методиката; в какъв размер възлиза за процесния период
възнаградителната лихва, ако се приложи първоначално уговорения лихвен
процент без евентуални последващи изменения; какъв е размерът на
мораторната лихва, изчислена като законна лихва върху главницата за периода от
14.05.2019 г. до датата на посочената предсрочна изискуемост – 17.02.2020 г. и
от 17.02.2020 г. до 15.01.2025 г., като се даде и вариант за размера на
мораторната лихва, изчислена като законна лихва върху главницата, без периода
13.03.2020-13.07.2020 г.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от 450,00 лв., вносимо от
ищеца по сметка на Софийски районен съд, в едноседмичен срок от получаване
на съобщението. При неизпълнение доказателството не се събира.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ Р С. УКАЗВА на вещото
лице, ако сложността на изследването и необходимото време за изготвянето му
3
не кореспондират с определеното възнаграждение, да уведоми съда с цел
обезпечаване на работата.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски
районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и
е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма
„Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис
ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
27.10.2025 година от 10,45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице след внасяне на възнаграждението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4