Определение по дело №354/2019 на Окръжен съд - Габрово

                                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               гр.Габрово, 01.11.2019г.

 

         ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : Веселина Топалова

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Валентина Генжова

                                                                            Кремена Големанова

         Като изслуша докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д.№354 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

         Въззивното производство е образувано по частна жалба подадена от Д.К.Ц. против Разпореждане №4992/19.09.2019г. по гр.д.№1753/2019г. на РС Габрово, с което производството по делото е прекратено и е върната подадената от жалбоподателя искова молба.

         В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и противозаконно. ОС Габрово бил изпратил делото по компетентност на РС Габрово след като било потвърдено, че исковете са допустими и след размяна на книжата между страните. Не основателен бил извода на съда, че ставало дума за евентуално бъдещо засягане на чужди интереси след като трети лица по делото – К.Б. и М.Л. били принудени ежегодно да попълват служебни декларации с невярно съдържание относно наличие или отсъствие на техни преки роднини с психични отклонения.

         Първоинстанционният съд приел, че предявените искове се недопустими, поради липса на конкретно субективно право, на което да се даде защита с някои от способите предвидени в гражданския процес. Не съществувало правоотношение, в рамките на което да съществува задължение на отчетниците да издадат документи с определено от ищеца съдържание. На гражданския съд не са подведомствени искове насочени към намеса в правоотношения извън изрично уредените в закона случаи. Извън прерогативите на гражданския съд е да задължава здравните органи да променят съдържанието на медицински документи касаещи здравословното състояние на ищеца и поставените му диагнози и да издадат документи с определено от ищеца съдържание. Освен това не било допустимо ищецът да обосновава правен интерес от предявените искове, позовавайки се на евентуално бъдещо засягане на чужди права.

         Въззивният съд намира следното :

         Жалбоподателя  е предявил иск против ДПБ Ловеч, д-р М.М. и д-р И.И. да бъдат задължени да преиздадат погрешно формулирани документи, свързани с пребиваването на ищеца от 25.03.2015г. до 30.04.2015г. в ДПБ Ловеч, а именно епикриза, удостоверение за пребиваване в ДПБ Ловеч, съдебно-психиатрична експертиза, регистър на ДПБ Ловеч. Твърди, че в тези документи неправилно е отразено, че му е поставена психиатрична диагноза акцентуална личност, като счита, че същият е психично здрав.

         Първоначално исковата молба е подадена пред ОС Габрово, който е дал неколкократно указания на ищеца за конкретизиране на претенциите му. Книжата са разменени между част от страните. С определение №700/30.07.2019г. ОС Габрово е прекратил производството по делото, като родово неподсъдно и е изпратил същото на РС Габрово по компетентност.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че след като един път окръжния съд е приел, че исковете са допустими районният не можел да приеме, че исковете са недопустими. За допустимостта на предявените искове съдът следи във всяко положение на делото, поради което дори и първоначално да е преценил, че един иск е допустим, в последствие може да достигне до извода, че не е.

         Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска на евентуално бъдещо засягане интересите на трети, неучастващи по делото лица- неговата дъщеря и зет му. Ако по някакъв начин правната сфера на тези лица бъде засегната, за тях ще е налице възможността да защитят правата си по съдебен ред. Недопустимо е друг, освен засегнатите, да търси защита на техните права, освен ако не е техен пълномощник или процесуален субституент. Безспорно в настоящият случай ищецът не е такова лице.

                Правен интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК страната има, само ако истинността на документа има значение за други правоотношения между страните. Правният интерес от предявяването на иска по чл.124, ал.4 ГПК трябва винаги да е конкретен, свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието съществуване съдържание и последици се определят от извода за истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице когато страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е необходимо да се установи, че документът ще бъде използван като доказателство с оглед други правоотношения между страните. В този смисъл е Решение №124/18.04.2013г. по гр.д.№783/2012г. ІVг.о.

         Ищецът обосновава засягането на неговата правна сфера с това, че въз основа на тези документи Специализирана прокуратура го била "освидетелствала" като психически нездраво лице с "всички имуществени и неимуществени негативи, свързани с тази погрешна квалификация", но въпреки дадените от съда указания не е конкретизирал в какво точно се изразява това засягане. Поради изложеното следва да се приеме, че ищецът не е конкретизирал правния си интерес от предявяване на иска, а напротив позовава се на общо заявена възможност, че съдържанието на посочените от него документи по някакъв начин оказва влияние върху неговата правна сфера и я засяга.

         Поради изложеното по-горе въззивният съд намира, че подадената частна жалба е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

         Водим от гореизложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4992/19.09.2019г. по гр.д.№1753/2019г. на РС Габрово с което е прекратено производството по гр.д.№1753/2019г. на РС Габрово и е върната подадената искова молба.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в седмичен срок от съобщението до жалбоподателя, на осн. чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :