Решение по дело №211/2021 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №...

 

гр. ВРАЦА, 02.12.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на 22 ноември 2021г., в състав:

 

                   

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: БИЛЯНА РОСАЛИНОВА

 

 

при участието на секретар Стефка Радева, като разгледа докладваното от съдия Росалинова гражданско дело № 211 по описа за 2021 год. и за да се произнесе съобрази следното:

 

Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. “Г.Д.”, ***, представлявани от Е.З.Х.адрес гр. С., ж.к. Г.Д., *** чрез адв. Д.М. - САК Съдебен адрес: адв. Д.М. *** са предявили против К.И.Х., ЕГН ********** адрес: *** иск за съществуването на вземането за сумата 690,00 лева, представляваща вноски за поддържането на общите части на сградата, включващи: разходи за почистване на входа, осветление, асансьор и други, както следва: месечни вземания в размер от по 12 лв. за месеците Октомври, Ноември и Декември 2015 г. или общо 36 лв.: месечни вземания в размер от по 12 лв. за всички месеци на 2016 г. или общо 144лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2017 г. или общо 180лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2018 г. или общо 180лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за месеците от Януари до Октомври през 2019 г. или общо 150 лв., ведно със законна лихва върху същата от подаване на заявлението до Софийския районен съд до окончателното изплащане на вземането

 Предявените искова са с правно осн.чл.422 във чл. с чл.48, ал.8 във вр. с чл.51, ал.1 ЗУЕС.

 В исковата молба се твърди, че със заявление вх. № 3094532 от 27.12.2020 г. от името на Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. “Г.Д.”, ***, представлявани от Е.З.Х.е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение срещу К.И.Х., ЕГН ********** за сумата от общо 690 лв. ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, представляваща сбора от неплатени от длъжника вноски за етажната собственост, находяща се в гр. С., ж.к. „Г.Д.“, бл. 232.

Поддържа се, че ответникът е собственик на ап. 47, находящ се в гр. С., ж.к. “Г.Д.” ****.

Поддържа се, че за управлението и поддържането на общите части на сградата с адрес: гр. С., ж.к. Г.Д. **** ответникът дължи и не е заплатил посочената сума.

Твърди се, че претендираните месечни задължения касаят незаплатени от длъжника парични вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата с адрес: гр. С., ж.к. „Г.Д.“ бл. 232, в следните размери: месечни вземания в размер от по 12 лв. за месеците Октомври, Ноември и Декември 2015 г. или общо 36 лв.; месечни вземания в размер от по 12 лв. за всички месеци на 2016 г. или общо 144 лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2017 г. или общо 180 лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2018 г. или общо 180 лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за месеците от Януари до Октомври през 2019 г. или общо 150 лв.;

Поддържа се, че съответните размери на вноските за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата за посочените периоди са определени от общото събрание на етажните собственици и претендираните вземания представляват вноски за поддържането на общите части на сградата, включващи: разходи за почистване на входа, осветление, асансьор и други.

Претендират се и направените в заповедното производство разноски: държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

В законовият срок е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорва допустимостта и основателността на исковата молба.

 Твърди се, че претендираните суми не се дължат и за ответника не е налице годно правно основание за ангажиране на отговорността му за вноски към етажната собственост, а в случай че се приеме, че е налице правно основание за тяхната дължимост се твърди, че неправилно е изчислен техният размер.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че на 08.02.2019 г. е проведено общо събрание на собствениците, и че на него е взело законосъобразни решения, обективирани в приложения към исковата молба протокол от същата дата. Твърди, че същият е изготвен за нуждите на делото и отразените в него факти не са се осъществили. Оспорва се твърдението, че на 18.09.2019 г. е проведено общо събрание на собствениците, както че същото е взело законосъобразно решенията, обективирани в приложения към исковата молба протокол от същата дата. Твърди се, че същият е изготвен за нуждите на делото и отразените в него факти не са се осъществили. Оспорва се, че на 29.10.2019 г. е проведено общо събрание на собствениците, както че същото е взело законосъобразно решенията, обективирани в приложения към исковата молба протокол от същата дата. Твърди се, че същият е изготвен за нуждите на делото и отразените в него факти не са се осъществили.

 Оспорва се твърдението, че етажната собственост има законосъобразно избрани управител и касиер, както и че общото събрание на собствениците е взело законосъобразно решение за размера на вноските, дължими за покриване на разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост;

Твърди се, че ответникът е придобил жилището през 2010 г., а се е установил да живее постоянно в Н.Й., *** заедно със съпругата си Н.Д.Х.. Твърди се, че процесният имот се е ползвал от дъщерята на ответника- К.К.Х.и малолетната й дъщеря Н.С.до 2018 г. като спорадично в апартамента е пребивавала съпругата на ответника Н. Х. в периодите, когато дъщеря й К.Х. е живеела при баща си в САЩ. Тогава Н. Х. се е грижела за внучката си Ния Стоева. Уточнява се, че в апартамента никога не са живеели трима души, а след 01.01.2019 г. жилището не се обитава и се посещава периодично от близки хора, които го наглеждат. Претендират се разноски.

За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните, въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:

 По ч.гр.д. №867/2020 г. на Районен съд Враца на 23.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено К.И.Х. да заплати на ЕТАЖНИТЕ СОБСТВЕНИЦИ НА ЖИЛИЩНА СГРАДА,  с адрес Област С. (СТОЛИЧНА) Община С.ГР.С. ЖК. Г.Д., ***, представлявано от Е.З.Х.следните суми: месечни вземания в размер от по 12,00 лв. за месеците октомври, ноември и декември 2015 г. или общо 36,00 лв.; месечни вземания в размер от по 12,00 лв. за всички месеци на 2016 г. или общо 144,00 лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2017 г. или общо 180,00 лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2018 г. или общо 180,00 лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за месеците от януари до октомври през 2019 г. или общо 150,00 лв.; законната лихва върху тези суми, считано от 27.12.2019 г. до изплащането на вземането; разноските по делото-25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

  По повод постъпило от ответника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.

  По делото са приложени: протокол от проведено на 08.02.2019 г.  Общо събрание на  представителите на етажната собственост в *** в жк.Г.Д. на който е приет без възражения финансовия отчет на УС за извършените разходи и събрани разходи за 2018 г.;протокол от 18.09.2019 г. на Общо събрание на  представителите на етажната собственост в *** в жк.Г.Д. на който е взето решение за предприемане на мерки за принудително събиране на дължими такси от представители на етажната собственост включително и за апартамент 47,протокол от проведено на 29.10.2019 г. Общо събрание на  представителите на етажната собственост в *** в жк.Г.Д. на който е взето решение общо дължимата сума от 690.00лв., представляваща задължения за месец октомври, ноември и декември 2015 г. -36лв., задължения от месец януари до месец декември 2016 г. -144лв., задължения от месец януари до месец декември 2017 г.  -180лв., задължения от месец януари до месец декември 2018 г.  -180лв. и задължение от месец януари до месец октомври 2019 -150.00лв. да бъдат събрани по съдебен ред.

  В съдебно заседание проведено на 22.11.2021 г. е разпитан свидетелят Ц.П., който твърди, че от 2011 г. живее в гр.Г.Д. в ***и това лято е разбрал, че в ап.47 живее момиче. Свидетелят твърди, че от Топлофикация са били дошли, тъй като момичето е свалило радиаторите и се е отказало от услугите Топлофикация. Свидетелят поддържа, че апартамента не се обитава и момичето е било дошло само във връзка със сваляне на радиаторите, но то му било споделило, че  живее в Америка. Попов поддържа, че един път е присъствал на събрание, защото били сложили табела, че  правят общо събрание заради два апартамента.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Ищцовата етажна собственост основава иска си на взети решения от ОС на ЕС, с които е определен размерът на дължими от етажните собственици суми за покриване на общите части на сградата, включващи: разходи за почистване на входа, осветление, асансьор и други. Относно решението на Общото събрание на етажната собственост като източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:

 В теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“ на Общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като принципно положение решенията пораждат правни последици главно за членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата, които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази особеност на Решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на недействителността на сделките.

   По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК, кооперациите и етажната собственост.

  Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието, че ако кооператорът пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или противоуставно решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава (чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд. Необжалваните решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка в един иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С оглед на това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията, се отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се отнася обаче до нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване, нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена. Това е така, защото нищожността води до последици, които пораждат несигурност както за интереса на член-кооператора, така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не е свързано със срок и може да се констатира при различен повод. При иск за накърнени имуществени права съдът може да констатира нищожността на решението или действието на орган на ЖСК, без да е имало жалба и решение на районния съд срещу тези актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на необжалвани решения или действия на орган на ЖСК служебно по повод сезирането му за накърнени имуществени права.

  Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава, че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ.

  От гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. Реда за отмяната им е изрично уредна в чл. 40 ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В този смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.

   В конкретния случай решенията на ОС на ЕС, на които ищецът основава правата си тези, взети на дати: 08.02.2019 г., 18.09.2019 г. и 29.10.2019 г.По делото няма изложени твърдения и представени доказателства тези решения да са били атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите като влезли в сила обвързват всички етажни собственици със задължителна сила, като инцидентен контрол за тяхната незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим. В този смисъл, изложените от ответника доводи, касаещи незаконосъобразността на взетите решения, са ирелевантни за настоящия спор и няма да се разглеждат. Те биха били предмет на обсъждане при предявен иск по реда на чл.40 ЗУЕС, но не и предмет на инцидентно разглеждане в настоящото производство, в което се претендират имуществените последици от взетите решения на ОС на ЕС.

Разпоредбата на чл. 51, ал.1  ЗУЕС предвижда разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. Изключения от това правило са предвидени в следващите ал. 2 и ал.3 на чл. 51 ЗУЕС, като изцяло са освободени от това задължение обитателите, които пребивават в етажната собственост не повече от 30 дни годишно съобразно редакцията на закона - ДВ бр. 15 от 23.02.2010 г., респективно собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година според редакцията на ДВ, бр. 57 от 2011 г., и частично собственик или обитател, респективно собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за времето на отсъствие. 

     В случая ответникът не ангажира доказателства, че процесният апартамент е необитаем за периода, за който се претендират дължимите суми. От показанията на разпитаният по делото свидетел Попов се установи, че в апартамента е живяло момиче, но тази година това момиче е свалило радиаторите и вече апартамента не е обитаем. В отговора на исковата молба се твърди, че процесният имот се е ползвал от дъщерята на ответника- К.К.Х.и малолетната й дъщеря Н.С.до 2018 г. като спорадично в апартамента е пребивавала съпругата на ответника Н. Х. в периодите, когато дъщеря й К.Х. е живеела при баща си в САЩ. Тогава Н. Х. се е грижела за внучката си Н.С.. Уточнява се, че в апартамента никога не са живеели трима души, а след 01.01.2019 г. жилището не се обитава и се посещава периодично от близки хора, които го наглеждат. Т. е ответникът не ангажира доказателства, че в исковия период апартамента не е обитаем, за да се приложи разпоредбата на чл.51, ал. 3 ЗУЕС, съгласно което не се заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година.  Липсва евентуално и решение на Общото събрание на етажна собственост, с което  да е решение собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане.

При тези съображения претендираните суми за вноски за поддържането на общите части на сградата, се явяват дължими.

      Ответникът предявява възражение за изтекла погасителна давност. Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно. Задълженията за плащане на разходите за управление и поддържане на общите части са периодични вземания, които се начисляват месечно. За да определи характера на вземанията като месечни периодични вземания съдът изследва правопораждащият им факт – решенията на Общото събрание на етажните собственици, по силата на които сумите се определят по основание и размер. Разходите за почистване на входа, осветление, асансьор за всеки месец се определят като месечни и на месечни вноски се дължат. Поради това съдът приема, че процесните задължения отговарят на критериите, определени от ВКС в ТР № 3 от 18.05.2012 г. и представляват периодични вземания, които по силата на чл.111, б.”б” ЗЗД се погасяват с кратката 3-годишна давност. Доколкото задълженията са месечни и представляват периодично вземане, съдът приема, че стават изискуеми с изтичане на периода, за който се отнасят – т.е. от първия ден на месеца, следващ месеца, за който вземането е дължимо. Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 27.12.2019 г., поради което извън погасителната давност са всички вземанията за периода от месец декември 2016 г. до месец октомври 2019 г. в размер на 522,00 лева, представляваща вноски за поддържането на общите части на сградата, включващи: разходи за почистване на входа, осветление, асансьор и други, както следва: месечни вземания в размер от 12 лв. за месец декември на 2016 г.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2017 г. или общо 180лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2018 г. или общо 180лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за месеците от Януари до Октомври през 2019 г. или общо 150 лв. Върху присъдената сума следва да се заплати законна лихва считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 27.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

За сумата над 522.00лв. до пълният предявен размер от 680.00лв. за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2016 г. искът следва да се отхвърли като неоснователен с оглед факта,че вземанията са погасени по давност.

   При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски  следва да бъде уважена и в тежест на ответника бъдат възложени сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 19,19 лева, представляващи заплатена държавна такса съобразно уважената част на исковете. В исковото производство не са ангажирани доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.

В полза на ответника К.Х. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 81.32 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение           съобразно отхвърлената част на исковете.

Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от последния разноски в хода на заповедното производство в размер на 249,49 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковете.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.И.Х., ЕГН ********** адрес: *** че дължи на Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. “Г.Д.”, ***, представлявани от Е.З.Х.адрес гр. С., ж.к. Г.Д., *** сумата от 522,00 лева, представляваща вноски за поддържането на общите части на сградата, включващи: разходи за почистване на входа, осветление, асансьор и други, както следва: 12 лв. за месец декември на 2016 г.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2017 г. или общо 180лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за всички месеци на 2018 г. или общо 180лв.; месечни вземания в размер от по 15 лв. за месеците от Януари до Октомври през 2019 г. или общо 150 лв. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪЛЯ предявеният иск от Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. “Г.Д.”, бл. 232, представлявани от Е.З.Х.адрес гр. С., ж.к. Г.Д., *** за признаване за установено по отношение на К.И.Х., ЕГН ********** адрес: *** че дължи на Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. “Г.Д.”, бл. 232, представлявани от Е.З.Х.адрес гр. С., ж.к. Г.Д., *** сумата над  522.00лв. до пълният предявен размер от 680.00лв. за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2016 г.  като неоснователен.

ОСЪЖДА К.И.Х., ЕГН ********** адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  на Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. “Г.Д.”, ***, представлявани от Е.З.Х.адрес гр. С., ж.к. Г.Д., *** сумата от  19,19 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, представляващи заплатена държавна такса както и сумата от 249,49 лв.            съдебно-деловодни разноски по ЧГД №867/2020 г. по описа на Районен съд Враца съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА Етажните собственици на жилищна сграда, находяща се в гр. С., ж.к. “Г.Д.”, бл. 232, представлявани от Е.З.Х.адрес гр. С., ж.к. Г.Д., *** ДА ЗАПЛАТИ на К.И.Х., ЕГН ********** адрес: *** сумата    81,32 лв. представляващи направени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                        

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: