№ 91
гр. А., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно
наказателно дело № 20232110200180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №02-2300014 от 21.02.2023г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на „Л.“ ЕООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: *** , управлявано и представлявано от И.Т.Щ. за
нарушение на чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 КТ, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв на основание чл.414, ал.3 от КТ.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателя „Л.“ ЕООД, поради което обжалва същото в законоустановения срок с
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. По същество - оспорва се
достоверността на фактическите констатации, възприети от АНО в НП, като
жалбоподателя поддържа твърдение да не е извършил вмененото административно
нарушение, т.к. лицето И. Х. не полага труд при него и поради тази причина обяснимо
няма сключен трудов договор. С жалбата се претендира, съдът да отмени изцяло
обжалваното НП.
В с.з. жалбоподателя се предствлява лично от управителя И. Щ. и от адв.Б.,
която поддържа жалбата на релевираните основания.
Въззиваемата страна – АНО - Директор на дирекция „Инспекция по Труда” –
гр. Б., редовно призована изпраща процесуален представител- юрисконсулт Н., която
изразява становище за неоснователност на жалбата, оспорва я изцяло и пледира за
потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
процесуалния и материалния закон, при безспорно доказаното извършено
1
административно нарушение.
РП –А., призована с оглед правомощията си по общ надзор за законност на
адм.актове, не изпраща процесуален представител в с.з.
Съдът след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, относно фактът, че жалбоподателя
стопанисва сечище на територията на РДГ-А., обект №2252, подотдел 420-б (л.17-22
Договор за възлагане на услуга- сеч).
На 22.11.2022г служителите на Д „ИТ“ –Б.- свид.С. М. и Л. В. извършвали
проверка на територията на сечищата в обхвата на РДГ-А.
Около 11,30ч. придружени от горски стражари посещават обект №2252, подотдел 420-
б, където заварват около 20лица от ромски произход да режат и подреждат дървесина.
На всяко от лицата била дадена анкетна карта за попълване. И.Г.Х. попълнила
собственоръчно анкетна карта, в която декларира, че работи за фирмата „Л.“ ЕООД без
да има сключен трудов договор, на длъжност „събирач на дърва“ с работно време от
08,00ч до 16,00ч, с трудово възнаграждение от 14лв.на кубик.
Жалбоподателя бил поканен да се яви в Д „ИТ“ на 02.12.2022г и да представи
всички изискани документи. На посочената дата се явил пълномощник на
дружеството, който не представил трудов договор на И.Г.Х..
След резултата от извършената проверка на 18.01.2023г свид.М. пристъпила към
издаване на АУАН №02-2300014/18.01.2023г, против жалбоподателя „Л.“ ЕООД, в
качеството му на работодател.
Съставянето на процесния АУАН, както и неговото предявяване и връчване, се
извършили на 18.01.2023г. на пълномощник на нарушителя. В текста на АУАН
нарушителят посочил , че има възражения , които ще внесе в срок. В срока по ЗАНН
постъпило изрично писмено възражение от въззивника вх.№ 23008235/26.01.2023г на
ДИТ-Б., което излага, че лицето И. Х. е от ромски произход. Такива лица се наемат
инцидентно без трудов, а на граждански договор за конкретна работа, т.к на тях не
може да се разчита.
Въз основа на АУАН №02-2300014/18.01.2023г, Директорът на Д„ИТ” – Б. издал
обжалваното НП № 02-2300014/21.02.2023г, с което на жалбоподателя „Л.“ ЕООД било
наложено административно наказание -„Имуществена санкция” в размер 1500 лв, на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, за извършено нарушение по чл.62, ал.1
вр.чл.1, ал.2 КТ. Видно от съдържанието на санкционния акт, неговата
обстоятелствена част, АНО е възприел изцяло, както фактическите констатациите, така
и правната квалификация на нарушението, дадени от контролния орган- вписани в
2
АУАН и същите са възпроизведени по напълно идентичен начин.
НП е редовно връчено на упълномощено от жалбоподателя лице на 27.02.2023г.
От правна страна, при установените – гореизложени факти, съдът приема следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, като депозирана в преклузивния срок за
обжалване и от легитимирано лице – санкционираният субект нарушителя „Л.“ ЕООД.
Преценена по същество, същата е неоснователна, за което съдът излага следващите
правни съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото
при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта
и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия
орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно
той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая
нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното
преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае
разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени
или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено
административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно нарушение).
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има
законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на
НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на
нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като
неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми
и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на
3
тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата
на чл. 63 ЗАНН).
Проверявайки поотделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване
на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на
наложеното наказание в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на
делегираните им правомощия съгласно Заповед № З-0693/ 15.08.2022г. НП е редовно
връчено на 27.02.2023г съгласно отбелязването направено в инкорпорираната в него
разписка.
Съдът като разгледа спора по същество, счита че е налице правилно
приложение на материалния закон от АНО, който правилно е привел фактите под
хипотезата на правната норма на чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 КТ от КТ. За съставомерност
на деянието по чл.62, ал.1 от КТ законът изисква работодателят да е допуснал до
работа работника или служителя, без между тях да има сключен трудов договор. Видно
от попълнената от И. Х. ,Справка по чл.402, ал.1, т.3 КТ (л.13), същата твърди , че
работи в обекта без трудов договор на длъжността „събирач на дърва“. В графата за
работно време е посочила- 08,00ч-16,00ч, а за трудово възнаграждение е посочила
14лв.на кубик. Посочена е полагаемата дневна и междуседмична почивка.
По дефиниция и определение от закона - Кодекс на труда, трудовото е всяко
правоотношение възникнало при и по повод предоставянето на работна сила от
работника на работодателя, за изпълнение на даден вид работа, при определени
работен режим и условия за нейното предоставяне и използване - работно място,
работно време и възнаграждение за конкретно възложена работа, със съответно
произтичащите от това права и задължения и се урежда от трудовоправните норми.
Според императивната норма на чл.1,ал. КТ, предоставянето на работна сила е
юридически факт и е допустимо под форма само на трудово правоотношение. От тук,
изводими са и особеностите на трудовото правоотношение, предопределящи същите и
за трудовия договор, тук характерното е: предмета – престира се работна сила/жив
труд/, при упражняване на конкретна трудова функция, с уговорени съществени
елементи /работно време и място, характер на извършваната работа и трудово
възнаграждение/. Типично за същото са продължителността му – нееднократност на
престирането на задълженията, така и необвързаността с определен резултат, а с
дължимост на работна сила като поведение. Видно от попълнената от И. Х. анкетна
карта , договореностите между нея и жалбоподателя отговарят на критериите за
трудово правоотношение. В същото време последната категорично е декларирала
липса на сключен трудов договор. В този смисъл съдът прецени да не кредитира с
доверие показанията на свид.И. Р. и М. О., т.к на първо място са в противоречие с
4
писмен документ, за който има данни , че е попълнен лично от И. Х., на следващ място
поради факта, че и двете свидетелки няма как да са в детайли запознати с трудовите
правоотношения на трети човек и да свидетелстват за това. Не на последно място
показанията на свид. И. Р. и М. О. са в противоречие с показанията на свид.М. и В.,
които са категорични, че са заварили Х. да подрежда дърва в обекта, разработван от
въззивника.
Не се спори между страните , че към датата на проверката И. Х. не е имала
сключен трудов договор с жалбоподателя в качеството на работодател. Напротив- в
изрично подаденото възражение жалбоподателят признава , че няма сключен
тр.договор с Х., т.к. „на тези лица не може да се разчита“. Поради изложените
непълноти и противоречия в показанията на свид. И. Р. и М. О., съдът прецени да не
кредитира техните показания, т.к. същите не звучат достоверно. Вместо това
кредитира изцяло показанията на свид. М. и В., които са категорични, че са заварили Х.
да стифира дърва на сечището и тя е заявила,че работи там постоянно без трудов
договор.
Безспорно е установено, че към момента на проверката -11,30ч на процесната
дата 22.11.2022г И. Х. е полагала труд (стифира дърва) на сечището, стопанисвано от
жалбоподателя без да е имала сключен трудов договор с него. Видно от попълнената
декларация Х. не е твърдяла да е подписвала трудов или граждански договор.
Тъй като се касае за жалбоподател - ЕООД въпросът за субективната страна на
административното нарушение не подлежи на обсъждане, тъй като отговорността на
търговските дружества по КТ като работодател, при която се налага административно
наказание "имуществена санкция", е обективна, безвиновна отговорност и въпросите за
вината не следва да се обсъждат.
Наложеното адм.наказание обаче е съобразено със закона, като е съобразена
нормата на чл.28 ЗАНН. Нормата на чл.414, ал.3 КП предвижда че, „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв“. В случая
АНО е ангажирал адм.наказателната отговорност на жалбоподателя като му е наложил
наказание „имуществена санкция“ от 1500 лева, което е минимума. Преценката на
АНО относно размера на наказанието съдът споделя за правилна.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и
правилно и следва да бъде потвърдено.
Закономерно потвърждаването на НП води и необходимост на АНО да бъдат
присъдени съдебно –деловодни разноски за ю.к.възнаграждение, които съдът присъди
по справедливост на 100лева., съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си
състав
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №02-2300014 от 21.02.2023г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б., с което на „Л.“ ЕООД, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: *** , управлявано и представлявано от И.Т.Щ. за
нарушение на чл.62, ал.1 вр.чл.1, ал.2 КТ, е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1500,00 лв./хиляда и петстотин лева/ на основание
чл.414, ал.3 от КТ.
ОСЪЖДА „Л.“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: *** , управлявано и
представлявано от И.Т.Щ. да ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Б.
съдебно-деловодни разноски в размер на 100лв./сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд- Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
6