№ 1235
гр. Варна, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501594 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на С. Т. Т. срещу Решение № 1808 от
22.05.2023г. по гр.д. № 2418/2023г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което на основание
чл. 19, ал. 1 от ЗГР е отхвърлена предявената от въззивника молба за допускане на промяна
на собственото и фамилното му имена, които след промяната вместо „С. Т. Т.“ да се четат
„С. Т. С.ов“ поради трайно установена известност в семейството и в обществото с имената
С. Т. С.ов.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено в противоречие със съдебната практика. Съдържа доводи, че събраните по
делото гласни доказателства не са обсъдени в цялост, а фрагментарно. Така, от показанията
на свидетелите Д.Ил. и Пр.С. е установено, че въззивникът е станал известен пред
обществото и обкръжението си с името С., като в решението си съдът не е взел предвид
значението на събирателният израз от показанията на първата свидетелка „хората в
махалата“. Наред с това в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът без да постави служебно
въпроси на свидетелите за изясняване на релевантния факт дали молителят е станал
известен и с фамилното име С.ов е приел, че доказателства в тази насока не са събрани по
делото. В тази връзка съдът не е съобразил, че в показанията си свидетелите са имали
предвид и са свидетелствали, както за известното собствено име на молителя, така и за
фамилното му име, а не както съдът е приел, че същите са относими единствено за
собственото му име. Невъзможността за събиране на доказателства за факта с кои имена е
известен молителят сред колегите си по месторабота е обективна, поради обстоятелството,
1
че въззивникът работи в друга държава в ЕС – Германия. Първоинстанционният съд също
така не е съобразил, че установената известност в обществото, в семейството, сред роднини
и приятели е важно за молителя обстоятелство с оглед правото му на личностно,
индивидуално самоопределяне да носи определено име и фамилия, както и за целите на
унифицирането на името, възприето в легитимиращите го документи за самоличност и
имената, с които е известен в обществото. Правото на самоопределяне и субективното
желание на молителя, заявено еднозначно в молбата, от своя страна съставляват „важно
обстоятелство“ по смисъла на закона като основание за уважаване на искането. Ето защо е
отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен с извод за основателност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК заинтересованите страни Община Варна, Община
Шумен и ВРП не са депозирали отговор на жалбата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът поддържа
изразената позиция по делото, а въззиваемите страни не изразяват становище.
Представителят ОП – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и
правилност на обжалваното решение, което моли да се потвърди.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявена от С. Т. Т. молба с правно
основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане промяна на личното и фамилно имена на
молителя, които след промяната вместо „С. Т. Т.“ да се четата „С. Т. С.ов“ поради наличие
на важни обстоятелства налагащи исканата промяна.
Фактическите твърдения, на които е основано искането са в следния смисъл:
социалната среда, в която ищецът е израснал и живее понастоящем го познава с личното име
С. и с фамилното име С.ов – името на неговият дядо. Поради противоречие между
родителите му относно собственото име, с което да го запишат в акта за раждане, от малък
майка му се е обръщала към него с името С.. Родителите му не са живяли заедно, баща му
напуснал семейството рано, без родителите официално да са били разведени. Името С. се е
наложило в семейството, както и в социалната и трудова среда на ищеца. Същият се гордее
с начина на произнасяне на желаните собствено и фамилно имена. Възприетото в
легитимиращите го официални документи не съответства на имената, с които ищецът се е
наложил с известност в обществото, нито с тези, с които се обръщат към него приятели и
роднини. Това различие създава личностни и социални затруднения свързани с
идентифицирането и общуването в социалната и житейска среда, в която живее и общува.
Имената, с които е записан в документите за самоличност не дават възможност за близък,
личен контакт с неговите близки приятели и познати и препятства основна функцията на
фамилното име – да го индивидуализират и идентифицират по несъмнен и приемлив за него
2
и околните начин, като отделна личност със самочувствие и достойнство. За избягване на
това социално затруднение и личностен дискомфорт е основание за желаната промяна, а
съгласно практиката на съдилищата, когато името и фамилията, с която лицето е известно в
обществото е различна от тази по акта му за раждане, то това обстоятелство е важно по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР. Отправил искане поради всичко изложено за положително
произнасяне по искането и допускане на исканата промяна.
В отговор на исковата молба, Община Шумен изразила становище, че наведените в
исковата молба твърдения обосновават наличие на важни обстоятелства по смисъла на
закона и че не са противопоставя на исканата промяна.
Община Варна и ВРП не са изразили становище по делото.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Акт за раждане № 668 от 02.06.1995г., съставен от Община Шумен, С. Т. Т.
е роден на 31.05.1995г. в гр. Шумен от майка Г.Ат. Т.а и баща Т. С.ов Т.. Лицето не е
осъждано съгласно Свидетелство за съдимост от 24.02.2023г.
От справка от НБД „Население“ към 16.03.2023г. се установява, че молителят от
11.08.2014г. е с регистриран поС.ен и настоящ адрес в гр. Варна и е със семейно положение
неженен. Има сестра на име Хр. Т.а Т.а.
В лична карто № *********, издадена на 03.11.2020г. молителят е записан с имената
С. Т. Т..
Пред ВРС са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
Д.Ил. и Пр.С.. От показанията на първата се установява, че с молителя са съседи от 2005г., а
с майка му много добри приятелки. Близките и роднините му, както и „хората в махалата“ се
обръщат към него с името С.. От 5-6 години и към момента работи в Германия, като се
прибира в страната периодично.
В показанията си свидетелката С. установява, че познава молителя и семейството му
от 10 години, като с майка му са приятелки и съседи. Има по-малка сестра. Майка му и
близките му се обръщат към него с името С.. Работи в чужбина, като общува с него, когато
се прибере в България.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Името е част от гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите
лица в обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права /чл. 1,
ал. 3 от ЗГР/.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяната на собственото, бащино или фамилно име се
допуска от съда по изключение и само при наличието на някоя от изчерпателно изброените
в същата разпоредба хипотези – когато името е осмиващо, опозоряващо или обществено
3
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
Жалбоподателят в случая се е позовал на последната хипотеза като твърди, че
социалната среда, в която е израснал и живее понастоящем го познава с личното име С. и с
фамилното име С.ов – името на неговият дядо; името С. се е наложило в семейството, както
и в социалната и трудовата му среда; гордее се с начина на произнасяне на желаните
собствено и фамилно имена, а различието между възприети в легитимиращите документи
имена и тези, с които е станал известен в обкръжението си му създава социално затруднение
и личностен дискомфорт, като важно обстоятелство, налагащо исканата промяна.
В Решение № 507 от 22.10.2010г. по гр.д. № 227/2010г. на ВКС, III ГО, по въпроса за
същността на "важните обстоятелства" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, е прието, че важни
обстоятелства са тези, които са лично и обществено значими. Такива обстоятелства са
например: известността на лицето в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от
лицето на различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята
му промяна и др.
Установено е по делото, че молителят е роден на 31.05.2995г. от известни родители и
е вписан в Акт за раждане с имената С. Т. Т.. През 1996г. се е родила и сестра му Хр. Т.а Т.а.
Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име съгласно чл. 14, ал. 3 от
ЗГР, както молителят и сестра му са били вписани в разглеждания случай.
От събраните по делото гласни доказателства посредством показанията на
свидетелите Ил. и С. се установява, че близките и роднините му, както и „хората в
махалата“ се обръщат към него с името С.. Така установените обстоятелства не могат да се
приемат като важни и налагащи исканата промяна. Свидетелските показания в случая са на
свидетели, близки приятелки на майката на молителя и установяват с какво собствено име
се обръщат близки и роднини и „хората от махалата“ към молителя. Така установеното не
може да обоснове правен извод, че молителят трайно се е установил с известност с имената
С. С.ов в социалната среда, в която живее и работи. От същите гласни доказателства се
установява, че от 5-6 години С. Т. работи в Германия, като се прибира периодично в
страната, а впечатленията на свидетелките са от времето, когато молителят се прибира в
България. По делото не са установени други обстоятелства, които да са важни по смисъла на
закона и които да обусловят допускане на исканата промяна – не са доказани твърденията на
молителя, че е станал известен в заобикалящата го среда с фамилното С.ов; по делото няма
каквито и да било писмени доказателства, че молителят фигурира в документи с исканите от
него собствено и фамилно име; не са налице и доказателства в насока, че в различни
периоди от време от живота си, молителят е носил различи имена, вписани в акта му за
раждане и в документите за самоличност, които обстоятелства действително биха създали
затруднения в индивидуализацията му, легитимацията в обществото, както и неудобства
при идентификацията от гледна точка на родовата му принадлежност.
Ето защо съдът приема, че по делото не са установени по безсъмнен начин важни и
обективно съществуващи обстоятелства, при чието наличие съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗГР е
допустимо да се постанови исканата промяна на имената. Молбата по реда на чл. 19, ал. 1 от
4
ЗГР поради това е недоказана по основание и следва да се отхвърли. В обжалваното
решение ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като правилен следва да се
потвърди.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1808 от 22.05.2023г. по гр.д. № 2418/2023г. по описа
на ВРС, XVIII-ти състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5