РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Петрич, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100714 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът С. М. Ч., с адрес в с. П., общ. Петрич, ул. „Ц.С.“ № 51, ЕГН
**********, твърди, че по наследство от родителите си – М. и Т. Ч.и, които са бивши
жители на с. П., общ. Петрич, е собственик на дворно неурегулирано място в с. Д.Р.,
общ. Петрич. Поддържа, че собствеността на наследодателите му произтича от договор
за продажба, материализиран в нотариален акт с № 171/80 г. по нот. д. № 224/80 г. на
Районен съд – гр. Петрич, където е описано, че имотът е с площ от около 1000 кв. м., а
съседите му са И.Ф., И.Т., И.Ф. и път. Заявява, че в действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени за населеното място по ЗКИР, този имот не фигурира
като самостоятелен обект, а попада в поземлен имот с идентификатор ****, макар
границите им да не съвпадат напълно. Изтъква, че последният имот е записан в
кадастралната карта и в кадастралния регистър като собственост на ответника. Иска
постановяване на съдебно решение, с което релевираното вещно право да бъде
признато за установено. Претендира и съдебни разноски.
Ответникът Министерство на земеделието (с предишно наименование
Министерство на земеделието, храните и горите), със седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „Х. Б.“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, оспорва ищцовата претенция,
настоява за нейното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи, които
1
е сторил. Излага доводи, че имотът с цитирания идентификатор е негова собственост,
на основание чл. 27, ал. 1 ЗГ, като между него и онзи, претендиран от ищеца, липсва
каквато и да било идентичност.
Съдът приема следното:
1. Фактически и правни изводи по съществото на спора:
Уважаването на предявения иск е детерминирано от това дали ищецът е
придобил собствеността върху спорния имот, въз основа на твърдяното наследствено
правоприемство.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна е
длъжна да установи така очертаното условие за основателността на исковата си
претенция, а ответникът трябва да докаже своето възражение, че той е собственик на
целия имот, ако в него попада и процесният такъв.
Видно е от приетия като писмено доказателство констативен нотариален акт с №
*/65 г. по нот. д. № 394/65 г. на Районен съд – гр. Петрич, че Г.Н. Ч. от с. Д.Р., общ.
Петрич е бил признат за собственик по „давностно владение, наследство и делба“ на
следните имоти, находящи се в посоченото населено място, а именно:
- дворно място от около 150 кв. м., при съседи: И.Т., река и Г. Ч., ведно с
построената в него стара воденица, и
- дворно място – незастроено, от 1 дка, при съседи: И.Ф., И.Т., И.Ф. и път.
С гореупоменатия нотариален акт за продажба, издаден по нот. д. № 224/1980 г.
на Районен съд – гр. Петрич, Г.Н. Ч., със съгласието на съпругата си – И.А. Ч.а, е
продал на техния син – М. Г. Ч., тези имоти, заедно и с жилищната сграда,
съществуваща към този момент в първото дворно място.
От показанията на разпитаните двама свидетели – И. и П. С., които няма
причини да не бъдат напълно кредитирани, се изяснява, че: Г. и И. Ч.и са баба и дядо
на ищеца, а неговите родители са М. Г. Ч. и съпругата му – Т. И. Ч.а; последните са
починали преди около 15 – 20 години и ищецът е единственото им дете; откакто
датират спомените на свидетелите (повече от 40 години), и двете дворни места, заедно
със сградите в първото от тях, се ползват само от членове на семейния кръг на ищеца –
първо от неговите дядо и баба по бащина линия, впоследствие от родителите му, а след
смъртта им – от самия него; имотът, чиято площ е около 1 дка, винаги е имал
предназначението на градина, в която е била отглеждана селскостопанска продукция.
Съгласно скица № 15-635184-14.06.2021 г. на Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Благоевград, за собственик на поземления имот с
идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д.Р., общ.
Петрич, одобрени през 2017 г. по реда на ЗКИР, е вписан ответникът, без да се сочи
актът (основанието), от което произтича собствеността му.
2
Съобразно справка от 13.08.2021 г. и удостоверение от 10.03.2022 г., изходящи
от Общинската служба по земеделие – гр. Петрич, и в регистъра на тази институция,
имотът, посочен в предишния абзац, е записан като собственост на ответната страна,
на основание чл. 27, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗГ.
От заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице „инженер - геодезист“ – В. Г. Ю., става ясно, че:
- Както към 1965 г., така и към 1980 г., когато са били издадени
споменатите два нотариална акта, за урбанизираната територия на с. Д.Р., общ. Петрич
не е имало нито кадастрални, нито регулационни планове, а само одобрен
околовръстен полигон и то от 1973 г. – 1979 г.
- Имотите, описани в нотариалния акт от 1980 г. като дворно място от около
150 кв. м., в което са построени стара воденица и жилищна сграда, и като незастроено
дворно място от около 1 дка, присъстват съответно като имот с планоснимачен № 201 и
имот с планоснимачен № 203 по неодобрения кадастрален на селото от 1989 г. Там
площта на втория имот е 1580 кв. м.
- Площта на имота, за който се води делото, констатирана на място и
заключена между граници, които са трайно обозначени на терена, действително е 1580
кв. м. Неговото точно местонахождение е отразено в комбинираната скица,
представляваща Приложение № 18 към писменото експертно заключение, посредством
нанасянето на границите му с тънки черни линии, черен номер № 203 и тонирана в
сиво площ.
- Съществува частична идентичност – за 1532,74 кв. м., между имота,
предмет на ищцовата претенция, и поземления имот с идентификатор **** по
кадастралната карта и кадастралните регистри от 2017 г., чиято обща площ е 3276 кв.
м.
- Визираната идентичност на имота, до който се отнася предявеният иск, се
потвърждава от два фактора. Първият е, че в разписния лист към неодобрения
кадастрален план от 1989 г. единствените имоти на името на М. Г. Ч. са именно онези с
планоснимачен № 201, който е застроен със стопанска сграда и с жилище, и с
планоснимачен № 203, който не е застроен. Вторият индивидуализиращ белег е
свързан с огледа и с контролните измервания на място, при които са установяват
трайните граници на незастроения имот, датиращи от около 60 години.
От заключението на назначената съдебна лесотехническа експертиза, изпълнена
от вещото лице „инженер по горско стопанство“ – П. К. И., се констатира, че:
- За времето преди 1990 г. липсва информация за лесоустройствени
проекти, касаещи територията, в която попада поземленият имот с идентификатор
****.
- Първият лесоустройствен проект, в който тази територия присъства, е от
1990 г. Както според този лесоустройствен проект, така и според следващия такъв,
3
който е от 2000 г., имотът е част от поземления фонд и от регулацията на с. Д.Р., общ.
Петрич, а не от държавния горски фонд.
- Включването на обсъждания имот в държавния горски фонд е станало за
първи път при изработването на лесоустройствения проект от 2010 г., в който фонд той
присъства и според настоящия лесоустройствен проект, одобрен през 2020 г.
- От 1990 г. до 2020 г. характеристиките на имота от лесовъдска гледна
точка не са били променяни, че да обосноват неговото изключване от поземления фонд
и от регулацията и включването му в държавния горски фонд. Липсват и документални
данни за причините (основанията), поради които е била направена коментираната
промяна.
Доказателствената информация, събрана чрез двете експертизи, подлежи на
цялостно възприемане. Всички констатации на вещите лица се базират както на
непосредствен оглед на място, така и на подробна преценка на съответната техническа
документация за изследваните имоти. Експертните изводи, формирани на тази база, са
категорични, мотивирани са подробно и не само не се опровергават от останалата
доказателствена съвкупност, а напротив – намират подкрепа в свидетелските
показания.
В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че е изпълнено изискването
за уважаване на предявения иск, а насрещните възражения на ответника не са
основателни, тъй като:
- Ищецът е наследил собствеността спрямо спорния недвижим имот от
своите родители. Без значение в този насока са разликите в площта му, според титула
за собственост на неговите наследодатели и данните, изяснени от вещото лице –
геодезист. Тук е важно да се напомни, че поначало площта на един недвижим имот не е
водещ негов отличителен признак, доколкото тя може да бъде измерена по различен
начин, да е посочена неточно в собственическия акт и/или в кадастралния регистър, а и
площта представлява променлива величина (вж. Решение № 98/30.11.2017 г. по гр. д. №
3899/16 г., II г. о. на ВКС).
- Неотразяването на поземления имот в действащата кадастрална карта не е
пречка той да бъде годен обект на съдебна защита, щом като рамките му могат да
бъдат определени въз основа на съответен акт за собственост (съобр. мотивите към т.
2 и т. 4 от Тълкувателно решение № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/14 г., ОСГК на
ВКС). По този повод за индивидуализацията му от първостепенно значение е съдебно-
техническата експертиза и неговото съответно нанасяне на нарочна скица, изготвена за
целите на експертното заключение (вж. Решение № 5/26.02.2014 г. по гр. д. № 4544/13
г., I г. о. на ВКС).
- Не може да се приеме, че ответникът е придобил имота, наследен от
ищеца, по реда на чл. 27, ал. 1 ЗГ. Този нормативен текст дава правна регламентация
на един особен способ за възникване на частна държавна собственост върху горски
4
територии, който се прилага, когато те не принадлежат на физически и юридически
лица и на общините. В случая обаче процесният имот още от 1965 г. е бил собственост
на дядото на ищеца, а през 1980 г. – на родителите му, поради което няма никакво
основание за включването му в държавния горски фонд и за квалифицирането му като
частна държавна собственост.
2. Относно съдебните разноски:
Изходът от спора предоставя право на съдебни разноски само на ищеца (чл. 78,
ал. 1 ГПК). Те възлизат на 952,80 лв. и са сбор от заплатената държавна такса (52,80
лв.) и от платеното възнаграждение за вещо лице (900 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Петрич,
Гражданско отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по
отношение на Министерство на земеделието (с предишно наименование
Министерство на земеделието, храните и горите), със седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „Х. Б.“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, че С. М. Ч., с адрес в с. П., общ.
Петрич, ул. „Ц.С.“ № *, ЕГН **********, е собственик, на основание наследствено
правоприемство от родителите му – М. и Т. Ч.и, които са бивши жители на с. П.,
общ. Петрич, на недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място в с.
Д.Р., общ. Петрич, с площ от 1580 кв. м., чийто граници са нанесени с тънки черни
линии, с черен номер № 203 и с тонирана в сиво площ на комбинираната скица,
представляваща Приложение № 18 към писменото заключение на изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице и. Г. Ю., като тази
скица е приподписана от председателя на съдебния състав и е неразделна част от
настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Министерство на земеделието (с
предишно наименование Министерство на земеделието, храните и горите), със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Х. Б.“ № *, с код по БУЛСТАТ ****, да
заплати на С. М. Ч., с адрес в с. П., общ. Петрич, ул. „Ц.С.“ № *, ЕГН **********
сумата от 952,80 лв., представляваща съдебни разноски, дължими за производството
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
5
която се подава чрез Районен съд – гр. Петрич.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6