Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, № 446 / 23.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1145 по описа за
2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството и по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът „Български
пощи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Акад. Стефан
Младенов“ №1, бл.31, ЕИК *********, представляван от Д.С.Д., в качеството на
главен изпълнителен директор, е предявил иск против Община Царево, с който
претендира ответникът да му заплати обезщетение в размер на 9622,30 лв. за
нанесени имуществени вреди вследствие незаконосъобразна заповед
№РД-01-416/27.07.2018г. на кмета на Община Царево, чиято незаконосъобразност е
установена по надлежен съдебен ред, представляваща стойността по данъчна оценка
на принудително премахнатата сграда с идентификатор 48619.502.201.3.
Ищецът твърди, че въз
основа на посочената заповед на кмета на общината е била премахната „сграда за
гараж“. Заповедта на кмета, постановяваща премахването, е била отменена с
решение №261/19.02.2019г. по адм.дело № 2300/2018г. на Административен съд
Бургас, оставено в сила с решение № 1728/03.02.2020г. на ВАС. Сградата обаче
била премахната преди постановяване на тези съдебни актове, а именно на
13.11.2018г. Действията по принудителното премахване на сградата също били
оспорени и обявени от съда за незаконосъобразни с решение № 803/22.04.2019г. по
адм.дело № 3223/2018г. на Административен съд Бургас.
Ищецът счита, че в
резултат на незаконосъобразния акт на кмета на Община Царево, постановяващ
премахването на сградата, му е нанесена имуществена щета, която е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразността на сочената заповед. Според
ищеца нанесената щета е равностойна на размера на данъчната оценка на сградата,
който е 9622,30 лв. Затова иска съдът да осъди ответника да му плати
обезщетение за имуществени вреди в този размер. Претендира разноски.
В съдебно заседание
ищецът, чрез представител по пълномощие гл.юрисконсулт Д., поддържа исковата
молба. Ангажира доказателства и иска съдът да осъди ответника Община Царево да
заплати на ищеца претендираното обезщетение за нанесените имуществени вреди.
Претендира разноски.
Ответникът Община
Царево в отговора на исковата молба не възразява по допустимостта на иска, но
възразява по неговата основателност. Твърди, че сградата е незаконна, а
обстоятелството, че за нея има нотариален акт не я узаконява и по тази причина
не следва да се присъжда въобще обезщетение. В условията на евентуалност,
ответникът счита, че предявеният размер на обезщетението не отговаря на
нанесената имуществена вреда. Сочи, че сградата, която е била премахната, е
заведена в баланса на дружеството с начална стойност 4443,88 лв., която
стойност към 15.02.2018г. вече е била 444,87 лв. с оглед настъпилата
амортизация. Като твърди, че не могат да се претендират вреди по-големи от
нанесените счита, че конкретно понесената имуществена вреда е в размер на
балансовата стойност на сградата към датата на нейното премахване.
В съдебно заседание
ответникът, чрез представител по пълномощие адвокат Н., оспорва иска и пледира
съдът да го отхвърли като неоснователен, а в условията на евентуалност искът да
бъде уважен, но да бъде определено обезщетение колкото са действително
причинените на дружеството вреди, които според ответника не са идентични по
размер с данъчната оценка на сградата. Претендира разноски. След последното
съдебно заседание представя писмена защита.
ФАКТИ:
Със заповед №
РД-01-416/27.07.2018г. на кмета на Община Царево е заповядано премахването на
сграда с идентификатор 48619.502.201.3, представляваща „сграда за гараж“,
находяща се в ПИ 48619.502.201 по кадастралната карта на гр.Царево. Заповедта е
издадена на основание чл.195, ал.6 от ЗУТ, която на основание чл.217, ал.1, т.9
от ЗУТ подлежи на предварително изпълнение, което не е било спряно. Посочената
заповед е оспорена пред Административен съд Бургас, който с решение №
261/19.02.2019г., постановено по адм.дело № 2300/2018г. е отменил заповедта.
Решението е оставено в сила с решение № 1728/03.02.2020г., постановено по
адм.дело № 5641/2019г. на ВАС.
Междувременно
сградата била премахната. По адм.дело № 2300/2018г. е представен протокол от
13.11.2018г., съставен от работна група, назначена от кмета на Община Царево, в
който е отразено принудителното изпълнение на заповед № РД-01-416/27.07.2018г.
на кмета на общината. Към този протокол е приложен и друг протокол от
18.11.2018г. за оглед, извършен от същата комисия, неразделна част от който са
пет снимки на самата сграда.
По делото не е
спорно, че тази сграда е била собственост на ищеца – нотариален акт № 148, том
І, рег.№ 957, дело № 121 от 2018г. на нотариус М.В.с рег.№ 370 в Нотариалната
камара.
С молба, постъпила по
делото на 12.08.2020г., ищецът е представил извлечение от балансова сметка 203,
от което се установява, че премахнатата сграда е с балансова стойност 444,87
лв., а първоначално е вписана в баланса със стойност 4443,88 лв. Със същата
молба е представено и удостоверение за данъчна оценка от 16.01.2018г., издадено
от отдел „Местни данъци и такси“ при Община Царево, според което сграда с
идентификатор 48619.502.201.3, с площ 20 кв.м е с данъчна оценка 9622,30лв.
От заключението по
назначената съдебно-оценителна експертиза се установява, че пазарната стойност
на премахнатата сграда е в размер на 4642 лв., без ДДС, а балансовата стойност
е 444,87 лв. Пазарната стойност е определена по метода на чистата
възстановителна стойност и метода на сравнителната стойност, като подробно са
описани в констативно-съобразителната част на заключението. При разпита в
съдебно заседание вещото лице посочи, че в така определения от него размер на
пазарната стойност на сградата е включена стойността на правото на строеж,
която е в размер на 2309 лв., без ДДС.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК,
поради което са процесуално допустим.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че
държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
За уважаване на
предявеният иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: че е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в
пряка връзка с посочените незаконосъобразни административни актове.
Непозволеното увреждане
представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.
Отговорността на държавата и общините е обективна и вина не се изследва. Под
деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена както в
действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи на
правните норми.
Освен противоправното деяние
за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда,
която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване на правата на лице, представляващи
неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично
състояние. В конкретния случай увреждането, което се твърди е имуществено.
Не е спорно между
страните, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ – има незаконосъобразен административен акт. При описанието на фактите
съдът посочи, че това е заповед № РД-01-416/27.07.2018г. на кмета на Община
Царево, с която е наредено премахването на сграда, собственост на ищеца. По
несъмнен начин е установено, че тази заповед е отменена по реда на АПК от
Административен съд Бургас с решение № 261/2019г. по адм.дело №2300/2018г. по
описа на същия съд. Решението е било оставено в сила от състав на ВАС.
По делото се
претендират имуществена вреда, която представляват стойността на премахнатата
сграда. Съдът счита, че с факта на премахване на сградата, който също не е
спорен между страните, за ищеца е настъпила вреда доколкото административният
акт, постановяващ това премахване, е бил обявен от съда за незаконосъобразен.
Тоест налице е и втората предпоставка, предвидена в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а
именно наличие на вреда.
Според съда в случая
причинната връзка между незаконосъобразната заповед и настъпилата вреда е пряка
и непосредствена. Ако заповедта не беше издадена, сградата на ищеца не би била
премахната, тъй като това се постановява именно с незаконосъобразната заповед.
При направените до
тук изводи спорът по делото се свежда до размера на исковата претенция.
Дължимото обезщетение
следва да е в такъв размер, който да обезвреди настъпилата имуществена щета. В
процесния случай това е размерът на пазарната стойност на сградата към дата на
премахването.
Според чл.20 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти се
определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение №
2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и
овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица. Тя служи за основа при
определяне на дължимия данък недвижими имоти – чл.19 и чл.22 от ЗМДТ, данък при
наследствата – чл.33 и чл.39 от ЗМДТ, данък при придобиване на имущества по
дарение и по възмезден начин – чл.46 от ЗМДТ, такса битови отпадъци и др.
Т.е. данъчната оценка
се определя по други критерии и има други законови цели. В някои случаи тя е
по-висока от пазарната, в други е по-ниска, но не може да служи за
обезщетяване, доколкото с нея не се остойностява пазарната стойност на имота.
Същото се отнася и до
балансовата стойност, която в случая е по-висока от пазарната. Балансовата стойност е разликата между първоначалната
стойност на даден дълготраен актив и начислените до момента на отчитането
амортизации. Въпросите на амортизационната политика, амортизационния план на
предприятието и правилата за начисляване на амортизация са третирани в НСС 4
Отчитане на амортизациите. Тази дейност има пряко отношение към счетоводното
отчитане, но не може да служи за определяне на обезщетителната стойност на един
имот.
С допуснатата по
делото оценителна експертиза се установи, че пазарната стойност на имота е в
размер на 4642 лв. без ДДС, в която е включено и правото на строеж. В съдебно
заседание представителят на ответника възрази по отношение на стойността на
правото на строеж, тъй като имотът, върху който е изградена сградата, е
общинска собственост. В писмената защита пълномощникът на ответника твърди, че
при определяне на дължимото обезщетение не следва да се включва стойността на
правото на строеж, която е определена от вещото лице в размер на 2309 лв., тъй
като ищецът не губи това свое право, което му е признато с нотариалния акт.
Според пълномощника на ответника това право е гарантирано от нормата на чл.66,
ал.2 от Закона за собствеността, според която правото на строеж не се погасява,
ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за учредяването е
предвидено друго.
Това възражение е
основателно. Действително Законът за собствеността ясно посочва, че
собственикът на постройката може да я продаде на трето лице (различно от лицето
собственик на поземления имот), което означава, че сградата и земята може да са
собственост на различни лица. Тази възможност произтича от наличието на суперфиция.
Член 66, ал.2 от ЗС предвижда, че правото на строеж не може да се погаси само
поради факта, че постройката, която е била изградена въз основа на това право,
е погинала. С други думи ищецът продължава да притежава право да построи на
същото място друга постройка без отново да придобива право на строеж, за което
трябва да плати на собственика на имота. По тази причина от общата пазарна
стойност, определена от вещото лице, следва да се отнеме стойността на правота
на строеж и така да се определи размерът на дължимото обезщетение, който в
случая е 2333 лв. без ДДС.
По изложените
съображения предявената искова претенция следва да бъде уважена до размера на
пазарната стойност на премахнатата сграда без пазарната стойност на правото на
строеж, а именно 2333 лв. без ДДС.
Неоснователно е
възражението на ответника, изложено в отговора на исковата молба, според което
предявеният иск за обезвреда изцяло е неоснователен, тъй като премахнатата
сграда с идентификатор 48619.502.201.3 е незаконна.
Незаконността на
строежите се установява само по реда, предвиден в глава ХХІ „Недопускане и
отстраняване на незаконно строителство“ на ЗУТ. Този ред в случая не е бил
прилаган, т.е. не е установено по надлежен от закона начин, че сградата е
незаконно изградена. Отделно от това възражението е неоснователно и поради
факта, че не е установено наличието или отсъствието на търпимост, което също препятства
премахването на строежи и позволява те да се използват според тяхното
предназначение, въпреки че са построени без нужните книжа. Такива обстоятелства
не са доказани по делото. Затова наведено възражение в тази насока следва да се
определи като изцяло неоснователно.
Изходът от оспорването обуславя възлагането
на разноските по делото върху ответника. Такива са претендирани своевременно от
ищеца в исковата молба. Ответникът дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.)
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Според последната
разпоредба от наредбата по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от
2017г.) конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая
представителството осъществено от юрисконсулт е на главна страна и включва
участие в три съдебни заседания, но спорът не е фактически и правно сложен. Освен
така определеното юрисконсултско възнаграждение, ответникът следва да плати още
300 лв. – възнаграждение за вещо лице и 25 лв. платена държавна такса или общо
475 лева разноски.
Въпреки частичното уважаване на иска,
разноски в полза на ответника съобразно отхвърлената част от иска не се
присъждат на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община Царево
да заплати на „Български пощи“ ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.„Акад. Стефан Младенов“ №1, бл.31, ЕИК *********, представляван от
Д.С.Д. - главен изпълнителен директор обезщетение в размер на 2333 (две хиляди
триста тридесет и три) лв. без ДДС за нанесена имуществена вреда вследствие
незаконосъобразна заповед №РД-01-416/27.07.2018г. на кмета на Община Царево,
представляваща стойността на принудително премахнатата сграда с идентификатор
48619.502.201.3.
ОСЪЖДА Община Царево
да заплати на „Български пощи“ ЕАД, ЕИК *********, направените по делото
разноски в размер на 475 (четиристотин седемдесет и пет) лева.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: