Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 14.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ : 1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, в присъствието на
прокурора ПОЛЯ МИТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВНАХД
№ 568 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :
С Решение № 114/08.10.2018 г. по АНД № 255/2018 г., ***ският районен
съд е признал В.Л.Г., с ЕГН ********** ***, за виновен в извършване на престъпление по чл.343 в, ал.2, вр.
чл.63, ал.1, т.4 от НК, като на основание чл.78 а,
ал.6, вр. ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил следните възпитателни мерки :
1./ на основание чл.13, ал.1, т.3 ЗБППМН - го
задължава да участва в консултации и програми за преодоляване на отклоненията в
поведението до навършване на пълнолетие, три пъти седмично; 2./ на основание чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН - го поставя под възпитателен
надзор на обществен възпитател до навършване на пълнолетие и 3./ на основание
чл.13, ал.1, т.10 ЗБППМН - го задължава да извърши работа в полза на
обществото, определена от кмета на гр.***, за срок от 30 часа. Произнесъл се е и по отношение на
веществените доказателства по делото.
В срока за
обжалване е постъпила въззивна жалба от адв. А.Д. от САК – защитник на обвиняемия В.Г.. Счита, че
така постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено
при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, а
наложеното наказание е явно несправедливо.
Твърди, че правото на защита на
подсъдимия е било нарушено и е налице съществено процесуално нарушение,
доколкото в хода на разследването не са спазени разпоредбите на чл.385 и чл.387 от НПК, сочи доводи в тази връзка.
На следващо място счита, че категорично не се е доказало престъплението от обективна
страна, извършителството на деянието и авторството му. Излага, че не се е установила идентичност на автомобила,
упоменат в АУАН, съставен на В.Г.,*** в предложението за освобождаване от наказателна отговорност и чийто табели са били приети като веществени доказателства по делото. Заявява, че поддържат възражението, че по делото се
съдържат данни, че кварталният е спрял подсъдимия в село **** за проверка. Твърди, че категорично няма данни подобни
функции, свързани с контрол на автомобилния транспорт да са били възлагани на последния. Сочи, че по делото са налице данни за това, че на място са дошли служителите
на КАТ - автоконтрольорите, които са съставили акт на Г., но той не следва да се ползва с
материална доказателствена сила,
доколкото констатациите в него не са установени от служителите, в чиято
компетентност влиза тази проверка. Сочи, че последните не са установявали факта, че В.Г.
е бил водач на процесното МПС. В този смисъл твърди, че съставения на 14.05.2018 г. АУАН е незаконосъобразен, не отговаря на
изискванията на чл.146 от АПК и
не може да бъде повод за образуване на досъдебно производство. На самостоятелно основание моли съда да вземе предвид и, че нарушителят не е подписал саморъчно акта, не е изписал името
си, не е разбирал какво пише и на практика е бил заставен „да драсне нещо върху лист хартия”, без нито да е запознат с правата
си, нито да е наясно с последиците. Твърди, че по делото има данни за неграмотността му, видно и от
справката на инспектор ДПС. Сочи, че видно от постъпилите материали и първоначалното производство страда от пороци, които са
основание за неговата нищожност включително и при връчването на наказателното постановление, което
категорично е ненадлежно връчено на
непълнолетно лице, а оттам категорично липсва обективен елемент от състава на престъплението, а именно деецът
да е бил наказван по административен ред.
Твърди, че гореизложеното показва, че съдът е
приел деянието за извършено от довереника
й въпреки липсата на
събрани достатъчно ясни и категорични доказателства, водещи до единствения
извод за виновността на В. в извършване на престъплението. Счита, че
гореописаните нарушения са съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване на процесуалните права на повереника й, и са достатъчно основание за
отмяна на обжалваното решение
Отделно от горното,
счита, че наложените възпитателни мерки не съответстват по размер на деянието,
което съдът е приел за извършено. Сочи, че съдът не е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия,
оказаното от негова страна съдействие на разследващите и съдебните органи за
установяване на обективната истина, както и степента на обществена опасност на
деянието, които не изискват налагането на възпитателни мерки от вид и размер,
какъвто е определеният.
Моли
настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и да признае обвиняемия за невиновен в извършване на деянието. При
условията на евентуалност, с оглед чистото съдебно минало на подзащитния й,
свалянето му от отчет за предходни провинения, помощта, която оказва на майка
си при грижата за малките си братя и сестри след смъртта на баща му и
преживяното ПТП, при което също е
пострадал тежко и все още има оплаквания и последици от травмите, предлага на
съда да отмени мерките : „Поставяне под възпитателен надзор
на обществен възпитател” и „Извършване на труд в полза на
обществото за срок от 30 часа”.
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът В.Л.Г., редовно призован, не се явява, като се представлява от
защитника си – адв. Д.. В пледоарията си същата заявява, че поддържа въззивната жалба на основанията изложени в последната
и в допълнението към нея, като ги преповтаря и пред настоящия състав
В
съдебно заседание представителят на ОП - Ловеч, прокурор П.М.заявява, че въз
основа на събраните доказателства, решението на РС-*** се явява правилно и
обосновано, съобразено с изискванията на закона, поради което моли този състав
на съда да го потвърди.
Настоящата
инстанция, като съобрази постъпилата жалба, както и допълнението към нея, становищата
на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от ***ския РС,
и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
Въззивникът В.Л.Г., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр.****. Живеел в с.****, обл.Ловешка,
в многодетно
семейство с още седем братя и сестри, при недобри материално-битови и
социални условия.
Не
работи и не учи /със завършено училищно
образование до 7-ми клас/, не е
осъждан, налагана му е възпитателна мярка по Закона за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) - поставяне
под възпитателен надзор, за това, че в съучастие с брат си на 10.02.2015 г.
влезли в дома на своя учителка с намерение да крадат дърва.
През
Г. не притежавал
свидетелство за управление на МПС и веднъж бил наказван за нарушения на ЗДвП /л.22/.
На 14.05.2018 г., около 10.35 часа в с.****, обл.Ловешка,
по ул. „****” въззивникът управлявал МПС - лек автомобил марка „****”, модел „А-
С В.Г. в автомобила бил и св. Е.Д.М./л.15/. По същото време, пред дом № 102, св. Й.В.Г., на
длъжност мл. ПИ при РУ на МВР - гр.***, спрял за проверка въззивника. Представил се и му поискал
документите. Обвиняемият му предоставил
само лична карта, от която било видно, че процесното МПС се управлява от непълнолетния В.Г.. След извършена
справка чрез дежурния към ОДЧ при РУ гр.***, св. Й.Г. установил, че лицето не
притежава свидетелство за управление на МПС, както и че вече е наказван по
административен ред за такова деяние. На място бил
повикан св. В. Н.И.- мл. автоконтрольор при РУ МВР гр.***, който съставил на въззивника АУАН, за това че управлява МПС,
без да притежава свидетелство за управление на такова, който той подписал без
възражения /л.4/.
В хода на разследването
било установено, че с Наказателно постановление № 17-0297-000361/21.11.2017 г. на Началника на РУ МВР гр.***, влязло в законна сила на
14.12.2017 г., на обвиняемия било
наложено наказание „Обществено порицание”, за извършено нарушение на чл.177, ал.1, т.2, пред.1-во от ЗДвП, за
управление на МПС без съответно свидетелство /л. 19/.
Видно от заключението на
назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно- психиатрично-психологична експертиза /л.47-50/ у въззивника В.Л.Г. е
налице психична годност за участие в досъдебно и съдебно производство. Последният може правилно да възприема
фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,
като към момента на извършване на деянието е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си и да предвиди
последиците от тях.
При
така описаната фактическа обстановка решаващият съд прави безспорния извод, че въззивникът В.Л.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343 в, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК. ***ският
РС обективно
е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата,
свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната
теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници
основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от настоящия състав и не се нуждаят от
допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от защитата и обвиняемия, даден
е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за авторството в
съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и
обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на
съдебното следствие вътрешно убеждение.
Настоящият състав не приема
възражението на защитата, че по делото не се е доказало по несъмнен начин извършването на престъплението от обективна страна както и авторството му. В тази връзка от защитата се
релевират доводи, че по делото няма данни сочещи, че на св. Й.В.Г., на длъжност мл. ПИ
при РУ на МВР - гр.***, кварателен на с.**** са му „възлагани функции, свързани с контрол на автомобилния транспорт”, както и, че съставения впоследсдтвие АУАН на В.Г., не следва да се ползва
с материална доказателствена сила,
доколкото констатациите в него не са установени от служителите, в чиято
компетентност влиза тази проверка. Показанията на св. Й.Г. /л.12 от ДП/, който е спрял
управлявания от въззивника лек автомобил се
подкрепят от всички останали доказателства - показанията на св. Е.М./л.15 от ДП/, приятел на обвиняемият,
който е бил заедно с него в автомобила, както и от признанията на В.Г. /л.19 от НОХД/, направени непосредствено в хода на разпита пред първостепенния съд.
Съставеният впоследствие Акт за установяване на административно нарушение, само
свидетелства, че спирайки за проверка лице без СУМПС
да управлява МПС, полицейският служител Й.Г. е предприел необходимите действия това да бъде установено от компетентен
орган - св. В. И.- автоконтрольор.
Според въззивния състав доводите
на защитата относно начина на
съставяне на АУАН са неотносими за настоящото производство, в което по правилата на НПК се установяват
всички значими факти с надлежно установените от процесуалния закон допустими способи, в случая -
управлението от страна на обвиняемия се установява от показанията на свидетелите - очевидци.
На следващо място, настоящата
инстанция не приема доводите на защитата за това, че са налице пороци при съставянето и връчването на процесния АУАН, което е условие за обективната
съставомерност на конкретното деяние. Възразява се,
че нарушителят
не е подписал саморъчно акта, не е изписал името си, не е разбирал какво пише и
на практика е бил заставен „да
драсне нещо върху лист хартия”, без
нито да е запознат с правата си, нито да е наясно с последиците. В тази връзка въззивната
инстанция изцяло прима съображенията на първостепенния съд, че по делото са
налице доказателства, че обвиняемият
Г. може да
удостовери волята си с подпис, когато желае, като видно от приложената справка от училището в село **** /л.41 от ДП/ е, че той е завършил 7 /седми/ клас. От приложения по делото протокол
за предявяване на разследването /л.62 от
ДП/ се установява, че обвиняемият също
е положил подпис, такъв е положен и върху
процесното НП /л.19 от ДП/. От обясненията му депозирани пред ЛРС се
установява, че полагайки подпис върху Наказателното
постановление на началника на РУ МВР гр.***, В.Г.
е узнал за това, че е наказан от „началника на полицията за
това нещо”.
Очевидно е, че обвиняемият в
определени ситуации, водещи до
санкционни последици, които са неблагоприятни за него /каквато е и настоящата/
се опитва да се представи за неграмотен и неспособен да положи дори
саморъчен подпис, поставяйки отпечатък от палеца си, но в други, от които се извличат позитиви - например при
посещение при нотариус си е писал собственоръчно и трите имена, „защото са ми го показали” /л.19 от
НОХД/. Това процесуално поведение на обвиняемия съдът цени като упражняване
правото му на защита.
Настоящият състав не приема
възраженията, че правото на защита на въззивника е било нарушено и е налице
съществено процесуално нарушение, доколкото в хода на разследването не са били спазени разпоредбите на чл.385 и чл.387 от НПК.
Според изискванията на първата
разпоредба, по дела за престъпления извършени от непълнолетни, досъдебното
производство следва да се проведе от разследващ
орган със специална подготовка, което в конкретния случай не е
налице, но по никакъв начин това не е нарушило правото на защита на непълнолетния обвиняем. Извършените срещу Г. процесуално - следствени
действия по време на досъдебното производство, а и в съдебната фаза са били в
присъствието на упълномощения му защитник.
На следващо място, според настоящия
състав неоснователно
се явява и оплакването за неспазване на чл.387 от НПК, тъй като по делото са
събрани доказателства за всички обстоятелства, посочени в нормата. В тази връзка фактите, свързани с
личността на обвиняемия, начина на живот на семейството му и възпиталните
мерки, предприемани спрямо него, се установяват от писмените доказателства - характеристична справка изготвена от инспектор ДПС при РУ МВР *** /л.43 от ДП/ и справката от МКБППМН – гр.*** /л.39 от ДП/.
Настоящият
състав счита, че така определеното от първостепенния съд наказание се явява
справедливо и не са налице основания за неговата редукция. В съответствие с
разпоредбата на чл.78 а, ал.6, вр. ал.1 НК първоинстанционният съд е
освободил дееца
от наказателна отговорност, като му е наложил следните възпитателни мерки : 1./
на основание чл.13, ал.1, т.3 ЗБППМН - го задължава да участва в консултации и
програми за преодоляване на отклоненията в поведението до навършване на
пълнолетие, три пъти седмично; 2./ на основание чл.13, ал.1, т.5 ЗБППМН - го
поставя под възпитателен надзор на обществен възпитател до навършване на
пълнолетие и 3./ на основание чл.13, ал.1, т.10 ЗБППМН - го задължава да
извърши работа в полза на обществото, определена от кмета на гр.***, за срок от
30 часа.
Възпитателните
мерки, приложими спрямо непълнолетните, са уредени в чл.13 от ЗБППМН, като в ал.2 на същия
текст е предвидено, че съдът може да наложи и повече от една възпитателна мярка
с оглед поведението на непълнолетния, което е налице и в конкретния случай.
Първостепенния съд е
изложил много подробни съображения досежно наложените на дееца възпитателни
мерки, които въззивната инстанция изцяло споделя и няма нужда да ги преповтаря.
Съгласно разпоредбата на чл.60 от НК, наказанията на непълнолетните се налагат с цел преди всичко те да бъдат
превъзпитани и подготвени за обществено полезен труд. Според настоящата
инстанция така определените от РС - *** възпитателни мерки изцяло ще изпълнят
целта на закона по отношение на обвиняемия В.Г..
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че следва да
бъде потвърдено като правилно Решение № 114/08.10.2018 г. постановено по НАХД № 255/2018 г. от ***ския районен съд.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114/08.10.2018 г., постановено по НАХД № 255/2018 г. от ***ския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.