РЕШЕНИЕ
№ 1297
Варна, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Председател: |
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА |
Членове: |
ДАНИЕЛА СТАНЕВА |
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА кнахд № 20237050701419 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „Медицински център
за репродуктивна медицина Нова Радост“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ***, срещу Решение № 736/15.05.2023 г., постановено по
АНД № 20233110200041/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е
потвърдено Наказателно постановление № НП-97/02.11.2022 г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/, с което, за
нарушение на чл.98, ал.3 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/, на основание
чл.116к, ал.3 от ЗЛЗ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
1500 лева.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е
неправилно и необосновано. Навежда доводи, че нарушението е отстранено преди
съставяне на протокола за резултатите от проверката. Изтъква се, че посоченото
обстоятелство, както и фактът, че нарушението се изразява в несвоевременно
изпълнение на задължение на лечебното заведение в условията на кумулативност с
други задължения, имащи крайна цел уведомяване на пациентите относно цените на
предоставяните услуги, които са изпълнени своевременно, квалифицират случая
като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Аргументира се противоречие между
фактическото описание на нарушението и дадената от административнонаказващия
орган /АНО/ правна квалификация, тъй като е посочена като нарушена нормата на
чл.98, ал.3 от ЗЛЗ в цялост, а от фактическа страна е установено, че се касае
за неизпълнение единствено на частта от нея, касаеща публикуване на
информацията относно вида и цените на предоставяните медицински и други услуги
на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, което е довело до
нарушаване правото на защита на лицето и представлява самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление. Като съществено процесуално нарушение
се сочи съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/
в отсъствието на представител на лечебното заведение. Релевират се съображения,
че от изпращането на ценоразписа в Министерството на здравеопазването до
неговото публикуване на интернет сайта е изминал продължителен период от време
/повече от един месец/, през който не е ясно как са осведомявани пациентите.
Отправя се искане за отмяна на решението и на издаденото наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез
управителя на лечебното заведение.
Ответната страна – Изпълнителен директор на Изпълнителна
Агенция „Медицински надзор“, гр. София, по съображения, изложени в депозиран
чрез процесуален представител писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли
за оставяне в сила на решението ВРС като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д от ЗАНН. В депозирана чрез процесуален представител писмена молба моли за
отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на обжалваното решение, както
и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната и пред касационната инстанция съгласно представен списък на
разноските в размер на 240 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна счита
касационната жалба за неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК,
Административен съд – Варна намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна Районен съд – Варна приел за
установено следното:
При извършена на 04.02.2022 г. от служители на РЗИ –
Варна проверка на място в „Медицински център за репродуктивна медицина Нова
Радост“, както и проверка на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, е установено, че към датата на проверката липсва публикуван
ценоразпис на лечебното заведение. Констатирано е, че актуалният ценоразпис за
медицинските дейности в „Медицински център за репродуктивна медицина Нова
Радост“ ЕООД е в сила от 18.01.2022 година. При проведен допълнителен разговор
със служител на „Медицински център за репродуктивна медицина Нова Радост“ ЕООД
е установено, че ценоразписът е изпратен за публикуване до Министерството на
здравеопазването с вх. № 74-00-187/31.03.2022 година. Въз основа на Заповед №
РД 130289/18.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ИАМН на 23.03.2022 г.
определените с нея служители на Агенцията извършили проверка на лечебното
заведение, за резултатите от която е съставен Констативен протокол от извършена
проверка № 225/01.04.2022 г., в който пропускът да се публикува ценоразписът на
„Медицински център за репродуктивна медицина Нова Радост“ ЕООД на интернет
сайта на Министерството на здравеопазването е квалифициран като нарушение на
чл.98, ал.3 от ЗЛЗ. За допуснатото административно нарушение срещу лечебното
заведение е съставен АУАН, въз основа на който е издаденото оспореното пред
районния съд наказателно постановление, с което на основание чл.116к, ал.3 от ЗЛЗ, дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Районен съд – Варна приел от правна страна, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи и при спазване на
всички срокове и процедури по ЗАНН, като съдържат изискуемите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за установеност на административното нарушение,
на което е дадена правилна правна квалификация. Счел е възраженията във
въззивната жалба за неоснователни, излагайки конкретни аргументи по всяко едно
от тях. Посочил е, че наложената имуществена санкция е определена в минимално
предвидения в санкционната норма размер и съответства на обществената опасност
на нарушението. Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на
случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Настоящият тричленен съдебен състав напълно споделя
извода на Районен съд – Варна за осъществяване от страна на „Медицински център
за репродуктивна медицина Нова Радост“ ЕООД административно нарушение по чл.98,
ал.3 от ЗЛЗ, в хипотезата на непубликуване на информация относно вида и цената
на всички предоставяни от лечебното заведение медицински и други услуги и за
начина на заплащането им на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването. Осъществяването на нарушението е установено по категоричен
начин от събраните по делото доказателства и не се оспорва от лечебното
заведение. При извършените проверки, както от служители на РЗИ – Варна /на
04.02.2022 г./, така и от контролните органи на ИАМН /на 23.03.2022 г./,
резултатите от които са надлежно обективирани в приложените по делото
протоколи, по категоричен начин е установено, че актуалния ценоразпис за
медицинските дейности в „Медицински център за репродуктивна медицина Нова
Радост“ ЕООД, в сила от 18.01.2022 г., не е публикуван на интернет сайта на
Министерството на здравеопазването. По данни от самото лечебно заведение
ценоразписът е изпратен за публикуване до Министерството на здравеопазването с
вх. № 74-00-187/31.03.2022 г., т.е. повече от два месеца след влизането му в
сила и след извършване на проверките. Несъобразявайки поведението си с
императивната норма на чл.98, ал.3 от ЗЛЗ, в частта относно задължението за
публикуване на ценоразписа на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, „Медицински център за репродуктивна медицина Нова Радост“
ЕООД е осъществило състава на описаното в тази норма административно нарушение.
Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател
относно наличието на противоречие между фактическото описание на нарушението и
правната му квалификация. Действително посочената като нарушена правна норма
съдържа изискване за публикуване на информацията относно вида и цената на
всички предоставяни медицински и други услуги и за начина на заплащането им на
няколко различни места, но тъй като същите са изброени в условията на кумулативност
/предвид използвания от законодателя съюз „и“/, непубликуването на информацията
на което и да е от тях представлява неизпълнение на задължението по чл.98, ал.3
от ЗЛЗ. Посочването от АНО в обстоятелствената част на наказателното
постановление, че нарушението е допуснато в частта относно задължението за
публикуване на информацията на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването е извършено единствено с цел прецизност и не води до
твърдяното от касатора несъответствие между фактическо и правно описание на
нарушението.
Спазена е процедурата по съставяне на АУНН. Както
правилно е посочил въззивният съд в мотивите към касираното решение, АУАН е
редовно съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН. В
случая нарушението е установено въз основа на официални документи, поради което
на основание чл.40, ал.4 от ЗАНН е допустимо АУАН да се състави в отсъствието
на свидетели. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице, защото срещу
установените факти в АУАН е предоставена възможност за защита.
Неоснователно в жалбата се възразява, че липсва
основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, тъй като
нарушението е отстранено преди съставяне на протокола за резултатите от
проверката. Действително ценоразписът е входиран в Министерството на
здравеопазването на 31.03.2022 г., т.е. един ден преди съставяне на протокола
от проверката на 01.04.2022 г., но това обстоятелство не представлява основание
за отпадане на отговорността, тъй като нарушението е установено при самото
извършване на съответната проверка, а не при съставянето на протокола.
Фактът на последващото изпълнение на задължението в
случая не обуславя и приложението на чл.28 от ЗАНН. Изпълнителното деяние на
процесното административно нарушение е осъществено чрез бездействие и то в един
продължителен период от време /повече от два месеца/, като именно извършените
от контролните органи проверки и установяването на правонарушението, респ.
потенциалната възможност за понасяне на административнонаказателна отговорност,
са мотивирали задълженото лице да изпълни вмененото му законово задължение,
т.е. нарушението не е отстранено по инициатива на лечебното заведение.
Ирелевантно за преценката относно квалифицирането на случая като маловажен е и
обстоятелството, че ценоразписът е публикуван на останалите места посочени в
чл.98, ал.3 от ЗЛЗ. Както бе отбелязано по-горе и правилно се сочи и в
касационната жалба, задължението за публикуване на информацията за услугите и
цените, предлагани от лечебното заведение, на съответните места не е
алтернативно /на което и да е от тях/, а е в условията на кумулативност, т.е.
задължително е публикуването да се извърши на всички, изброени в разпоредбата,
места. Този законодателен подход е логичен, тъй като в случая се касае до правото
на информация на пациентите относно предлаганите от лечебните заведения услуги
и техните цени, както и до възможността им за избор на най-изгодните и достъпни
за тях медицински услуги, което включва и цените, на които те се предлагат от
съответната болница. Публикуването на информацията за вида и цените на
предлаганите услуги единствено в сградата и на интернет страницата на лечебното
заведение, без същата да е оповестена на интернет страницата на Министерството
на здравеопазването, препятства именно правото на пациентите за извършване на
съпоставка на цените на съответната услуга, предлагана от различните лечебни
заведения. Предвид горното процесният случай не представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на
задължение от съответния вид, поради което правилна е констатацията на районния
съд за липса на основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла
на чл.28 във вр. с §1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН.
Наведените в касационната жалба доводи относно изминалия
времеви период от изпращане на ценоразписа в Министерството на здравеопазването
до неговото публикуване на интернет страницата са неотносими към изпълнението
на задължението от страна на лечебното заведение, поради което са ирелевантни
за съставомерността на деянието.
При липса в закона на санкционна разпоредба за
конкретното нарушение правилно като такава е определена общата норма на
чл.116к, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗЛЗ, като наложената имуществена санкция е
определена в минималния, предвиден в нея размер, поради което пред съда не стои
въпросът на неговото редуциране.
С оглед изложеното съдът намира, че наведените в жалбата
касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена
без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на правния спор, предвид своевременно
заявеното искане и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба се претендират
разноски за две съдебни инстанции, но доколкото с обжалваното решение Районен
съд – Варна е присъдил в полза на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор“, гр.
София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъществено
процесуално представителство по АНД № 20223110200041/2023 г. по описа на
Районен съд – Варна, с настоящото решение в полза на ответната страна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение само за касационната инстанция.
Настоящият тричленен съдебен състав определя същото в размер на 80 лева
съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и фактическата и
правната сложност на делото.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изречение
първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен
съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 736/15.05.2023 г., постановено
по АНД № 20233110200041/2023 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „Медицински център за репродуктивна медицина Нова
Радост“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Медицински
надзор“, гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/
лева.
Решението е окончателно.
Председател: |
||
Членове: |