Р Е Ш Е Н И Е
№ 512
гр. Габрово, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1491 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба вх. №
6069/31.07.2019 г. предявена от Д.И.Р., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ж.М.А.,
ЕГН ********** и П.М.А., ЕГН **********.
В исковата и уточнителна молба
ищецът излага, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответниците. По
предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 830/2019 г. по описа на ГРС,
като с разпореждане № 2715 от 17.05.2019 г. заявлението било отхвърлено, поради
което за ищеца възниквал правен интерес да предяви осъдителен иск за вземанията
срещу ответниците.
Ищецът твърди, че сключил с
ответниците договор за наем от 08.05.2014 г. с предмет ползването на недвижим
имот – първи етаж от двуетажна сграда, находяща се в гр. Габрово, ул. „****** ”
№37, с който последните се задължили солидарно да заплащат наемна цена от 100
лева месечно. Ответниците преустановили плащането на наемната цена, поради
което претендира да бъдат осъдени да заплатя солидарно сумата 1200 лева – наем
за периода 01.05.2018 г. – 01.04.2019 г., както и сумата 113.34 лева – обезщетение за забава върху
непогасената главница за периода 01.05.2018 г. – 24.04.2019 г.. Претендира
направените разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК от ответниците
не депозиран отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът П.А.
оспорва предявените искове като твърди, че всеки от двамата ответници е плащал
наем по 25 лева месечно без да получават разписка от наемодателя.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
От представения договор за наем,
сключен на 08.05.2014 г. между ищеца и ответниците Ж.М.А. и П.М.А., се
установява, че помежду им възникнало правоотношение с предмет предоставяне от
страна на ищеца, в качеството му на наемодател на временното и възмездно
ползване на недвижим имот – първи етаж от двуетажна сграда, находяща се в гр.
Габрово, ул. „****** ” №37, за срок от 12 месеца, считано от 08.05.2014 г.,
срещу цена в размер на 100 лева, платима до 20-то число на текущия месец.
Наемателите са се съгласили да отговарят солидарно за задължението за плащане
на наемна цена - чл. 6 от договора. В чл.12 от договора, страните са се
споразумели, че ако след изтичане на 12 – месечния срок наемателите продължат
да ползват имота със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
договорът ще се счита продължен за неограничен срок – безсрочен.
Други доказателства от значение за
спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира да не са необходими за
изясняването на спорните факти.
Относно пасивно субективно съединените искове с правна квалификация чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл.232, ал.2, предл.1 ЗЗД.
Основателността на предявените
искове се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало наемно правоотношение между страните, елемент от съдържанието на
което да е задължението на процесуално легитимираните ответници да престират
при условията на солидарност определена парична сума – цена за ползването на
недвижим имот, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение
от задължените лица.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи
основание на исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца,
който трябва да проведе пълно и главно доказване. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума,
е достатъчно твърдението на ищцовата страна, като ответната носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва – точно
изпълнение, като при липсата на ангажирани годни доказателства и
доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти,
т. е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Между страните е сключен договор,
който е юридически факт, пораждащ правоотношение помежду им, с типичното за
наема съдържание: отдаване на индивидуално определена вещ – недвижим имот - за
временно и възмездно ползване, чрез извличане на полезните й свойства, съгласно
предназначението й, срещу насрещна престация на определена парична сума – наем,
платима в уговорения в договора срок.
Твърдения за изпълнение на
възникналите задължения по силата на сключения консенсуален договор за наем релевира
единствено ответникът П.М.А., без да ангажира доказателства за този факт
въпреки указанията на съда в доклада по делото. Сключеният договор за наем е
юридическият факт, който поражда задължение за престиране на наемна цена, като
без значение е дали наемателите Ж.М.А. и П.М.А. фактически са ползвали наетия недвижим имот, при липсата на
твърдения ищецът да не е изпълнил задължението да им предостави ползването на
вещта, предмет на договора.
Съгласно уговореното в договора
ответниците дължат при условията на пасивна солидарност заплащане на месечна
наемна цена за ползване на имота в размер на 100 лева, като в рамките на
настоящото производство не се твърди договорът да е прекратен, ето защо за
процесния период 01.05.2018 г.- 01.04.2019 г. задължението на ответниците
възлиза на сумата 1100 лева (11 месеца х 100 лева). Изискуемостта на
задължението за заплащане на наемната цена е настъпила, тъй като същото е
уговорено като срочно – с падеж 20-то число на текущия месец, за който наемът е
дължим, като покана от страна на кредитора не е необходима. Ето защо, исковете
са основателни и следва да бъдат уважени до размера от 1100 лева, като за
разликата до предявения размер от 1200 лева, исковете са неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени. Необходимо е да се посочи, че процесния период 01.05.2018
г. - 01.04.2019 г. включва 11 календарни месеца, а не 12, както твърди ищецът.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва възниква
от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на
главното вземане, което е изискуемо и не е погасено чрез изпълнение или друг
способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010
г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и
решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи
задължителна практика за съдилищата, неизпълнението на едно парично задължение
е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно
обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато
задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а
когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното
задължение е срочно, тъй като изискуемостта на всяка наемна вноска е настъпвала
на 20-то число на текущия месец, като покана не е била необходима, съответно
последният е изпаднал в забава, след простото изтичане на срока за изпълнение.
Размерът на законната лихва е
нормативно определен, на основание чл.86 ал.2 ЗЗД - основният лихвен процент на
Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.). Върху
главницата от 1100 лева, за периода
считано от 21.05.2018 г. – деня, следващ падежа на незаплатена наемна вноска за
м.05.2018 г., от който е настъпила забавата на длъжника, ответникът дължи
законна лихва върху всяка непогасена падежирала наемна вноска (в размер на 100
лева), което означава, че акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и
доказан за сумата 56.84 лева, определена по реда на чл.162 ГПК чрез проста
аритметична операция, за която не са необходими специални знания, с каквито
съдът да не разполага. Налага се извод, че акцесорният иск е основателен и
доказан до посочения размер за периода 21.05.2018 г – 24.04.2019 г. (датата
предхождаща депозиране на заявлението), като за разликата до предявения размер
от 113.34 лева и за периода 01.05.2018 – 20.05.2018 г., следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно указанията, дадени в т.12
на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, право на
присъждане на разноски за производството, се поражда за всяка от страните,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете. В ползва на
ищеца следва да бъде присъдена сумата 310.52 лева – разноски за производство,
формирани от заплатената държавна такса (52.53 лева) и адвокатско
възнаграждение (300 лева), пропорционално на уважената част от предявените
искове. Ищецът няма право на разноски за внесената в заповедното производство
държавна такса по отношение на претенцията за опразване на наетото помещение,
тъй като същата не е била предмет на настоящото исково производство - в
указания от съда едномесечен срок заявителят е предявил осъдителни искове
единствено за дължимия наем и обезщетението за забава.
Ответниците не претендират разноски
и съответно такива не следва да им се присъждат.
При тези мотиви, СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ж.М.А., ЕГН **********, с
адрес: *** и П.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят солидарно на Д.И.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, на основание чл. 415, ал.
1, т. 3 ГПК вр. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, сумата 1100 лева (хиляда и сто лева)
- наемна цена, дължима за периода 01.05.2018 г. - 01.04.2019 г. по договор за
наем, сключен на 08.05.2014 г., заедно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението в съда – 25.04.2019 г. до окончателното й погасяване,
както и на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
56.84 лева (петдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) – обезщетение
за забава върху главницата за периода 21.05.2018 г. – 24.04.2019 г., за които
вземания в производството по частно гр. дело № 830/2019 г. на РС Габрово е
отхвърлено заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за разликата над сумата от 1100 лева до пълния предявен размер от 1200
лева и иска за обезщетение за забава за разликата над сумата от 56.84
лева до пълния предявен размер от
113.34 лева и за периода 01.05.2018 – 20.05.2018 г..
ОСЪЖДА
Ж.М.А., ЕГН **********, с адрес: *** и П.М.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплатят на Д.И.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 310.52 лева /триста и десет лева и
петдесет и две стотинки/ – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: