№ …………../20.12.2018 г. , гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХХІІІ
състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател:
Мария Ганева
при секретаря Теодора Чавдарова като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2403 по описа за
2018 година, за да се
произнесе, взе предвид :
Производството
по делото е по реда на глава чл. 4, ал.1 от ЗМДТ във вр. с ДОПК .
Образувано
е по жалба на Н.С.Д. ЕГН ********** срещу акт за прихващане или възстановяване
/АПВ/ № **********-02/26.06.2018 г. на главен инспектор в „Контролно ревизионни
дейности“ при Дирекция „Местни данъци“ на Община Варна, потвърден с решение №
2820/02.08.2018 г. на заместник-кмета на Община Варна , обективиращ изричен
отказ за прихващане и възстановяване .
В
жалбата са изложени доводи за некомпетентност на издателя на АПК поради липсата
на представени доказателства, че кметът на Община Варна е възложил компетенции
на служителя , издал акта. Твърди се материална незаконосъобразност на
атакувания акт. При деклариране на процесния имот, жалбоподателят е посочил, че
същият е със статут на земеделска земя и представлява нива. В Решение от
04.06.1998 г. на ПК Варна за възстановяване на процесния имот и протокола за
въвод от 22.07.1999 г. е посочено, че процесният имот представлява нива, както
и че към момента на въвода реколтата е прибрана. В противоречие на чл.10, ал.1
от ЗМДТ, органът е приел, че процесният имот е с променено предназначение. За
да бъде променено предназначението на имота, следва, освен влязъл в сила ПУП, с
който е определено предназначението на имота по чл.8, ал.1 от ЗУТ, да бъде
извършена и промяна на предназначението на земята, като за земеделските земи
това е предвидено да стане по реда на ЗОЗЗ. В случая не е била проведена
процедура по реда на ЗОЗЗ, като само ПУП не е достатъчно основание за промяна
на предназначението. В този смисъл жалбоподателя се позовава на Писмо
изх.№94-Н-254-1/01.06.2015 г./л.37 от адм.преписка/. Твърди се че с одобряването на
паркоустройствен регулационен план /ПРП/ се разширяват строителните граници на
населеното място, но това не означава, че са изпълнени изискванията на закона,
за да се приеме, че е променено предназначението на земята. С ПУП се предвижда
какво следва да бъде изградено в съответните имоти, но това не означава, че с
приемането на ПУП веднага ще бъде изпълнено. За да бъде обект на данъчно
облагане, следва имота да има предназначение
по чл.8, т.1 от ЗУТ и предназначението на земята да е променено, което в
случая не е сторено и не следва да се облага с данък недвижими имоти/ДНИ/ и ТБО. Жалбоподателят се позовава на взетото
решение от ЕСУТ при Община Варна с Протокол №10/24-25.03.2015 г., т.37, че не
уважава възражението, като по отношение на тежестите, свързани с данъчното
облагане за имоти в регулация, такива ще бъдат на лице след провеждане на
процедурите по чл.12 от ЗУТ. В Удостоверение от 23.03.2016 г. на Началника на
КР при Община Варна до жалбоподателя, е посочено, че имотът по трайно
предназначение е земеделска територия до изработването на ПУП и извършване на
процедура по промяна на предназначението на земята. В условията на евентуалност
се твърди, че за процесния имот следва да бъде приложена разпоредбата на чл.24,
ал.1, т.10 от ЗМДТ. Иска се от съда да отмени обжалвания Акт за прихващане и
възстановяване, с който е било отказано възстановяване на надвнесени суми за
ДНИ за период 2011 г. – 2016 г., и съдът да постанови възстановяването на
надвнесените суми, като недължимо платени. В условията на евентуалност се иска,
ако съдът установи, че за процесния имот се дължи ДНИ, съдът да постанови
възстановяване на надвнесения данък за имота, като такъв попадащ в трета зона.
В
съдебно заседание жалбоподателят излага подробно доводи за твърдяната
незаконосъобразност на акта, включително и в писмени бележки . Писмени бележки
депозира по делото и неговия пълномощник, в които се претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски с приложен
техен списък.
Ответната
страна - Кметът на община Варна, се представлява от юрисконсулт Д, който
изразява становище за неоснователност на оспорването като претендира жалбата да
се отхвърли и в полза на община Варна, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. В случая предназначението на
земята е променено с приемането на ПУП, с който е предвидено какво ще бъде
предназначението на имота – парк. Промяна на предназначението на имота се
изисква по реда на ЗОЗЗ/Закон за опазване на земеделските земи/ за имоти, които
не попадат в границите на урбанизирани територии, които представляват нива,
земеделска земя, докато настоящият случай не е такъв, в който смисъл е трайна
практиката на Административен съд Варна и на Върховния административен съд.
Процесният имот не представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и
чл.1 от ППЗСПЗЗ.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Оспорването
е адресирано към родово и местно компетентен правораздавателен орган .
Потестативното субективно право на жалба е упражнено в рамките на преклузивния
14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 вр. чл.
129, ал. 7 ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ
от лице с активна процесуална легитимация, адресат на обжалвания адм.
акт , който засяга неблагоприятно неговата правна сфера , при проведено
задължително оспорване по административен ред. . Решение № 2820/02.08.2018 г.,
с което е потвърден акт за прихващане или възстановяване №
**********-02/26.06.2018 г., е получено от жалбоподателя чрез известие за
доставяне на 04.08.2018 г./л.40 от адм.преписка/, а жалбата до съда е била
подадена на 08.08.2018 г.
В
обобщение подадената жалба е процесуално допустима, а при нейното разглеждане
по същество съдът съобрази следното :
С
издадения Акт №**********-02/26.06.2018 г. на
гл. инспектор Ж. И. С. , е
отказано прихващане или възстановяване на данъци на Н.Д. . Фактическото
основание за това произнасяне е извършената в информационните масиви на Община
Варна , сочеща за липса на надвнесени суми от Н.Д. към 26.06.2018 г.
Видно
от обстоятелствената част на акта адм.
производството по издаване на този акт е образувано по изпълнение на решение
1098/23.05.2018 г. по адм. дело №
473/2017 г. на Адм. съд гр. Варна , с което е прогласена нищожността на изричен
отказ на кмета на Община Варна и преписката е изпратена на орган по приходите в
дирекция „Местни данъци“ при Община
Варна за произнасяне по заявлението на Н.Д.
№ МД16001050ВН-2ВН/05.12.2016 г.- л. 46-49 от делото. Съдебно известен
факт е ,че това съдебно решение е влязло
в законна сила на 15.06.2018 г.
С
цитираното заявление от 05.12.2016 г. жалбоподателят е поискал прихващане и/или
възстановяване на местен данък за имот с
партиден номер 4803210964034 за периода 2011-2016 г. предвид решение № 333/17.02.2015 г. на АС-Варна и
поради факта, че този имот е нива със
статут на земеделска земя, попадащ в
пета зона за определяне на
базисните цени на земите на територията
на Община Варна / л. 56 от делото/.
С
посочения съдебен акт АС-Варна е отменил
АУЗД от 13.07.2015 г. на орган по приходите при Дирекция „Местни данъци“ на
Община Варна , с която са определи задължения на Н.Д. за ТБО
за 2011-2013 г. и за 2014 г. за
разлика над 14.53 лв. / л. 6-8 от преписката/ поради факта, че не е
предоставяна услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване .
Събрана
по делото е декларация по чл.14 от ЗМДТ на жалбоподателя от 22.03.2007 г. за процесния ПИ №485 / л.
23-30 от делото/ с приложено решението
на ПК Варна от 04.06.1998 г., с което е възстановено правото на наследниците на
Стоян Николов Джерев / л. 31-32/. С протокол №792/22.07.1999 г. служители на ПК
Варна са въвели във владение Н.С.Д. за имотите описани в Решението от
04.06.1998 г., представен по делото, ведно със скица за процесния имот.
Приложени
към жалбата приходни квитанции сочат, че Н.Д. е заплатил ДНИ за имот с партиден
номер 4803210964034 както следва : на
28.04.2011 г. - 100.39 лв.; на 01.03.21012 г. – 100.39 лв. ; на 19.04.2013 г. –
100.39 лв. ; на 02.04.2014 г. – 50.20 лв., на 20.10.2016 г.- 149.36 лв. / л.
10-12 от делото/.
Не
се спори между страните , че имот с партиден номер 4803210964034 попада в
строителните граници на гр. Варна и че за него има одобрен и влязъл в сила
ПУП с предвиждане за парк като планът за
периода 2011г. -2016 г. не е приложен по смисъла на §22 от ДР на ЗУТ. Безспорен
факт е и непроведена за имота процедура по промяна на предназначението по ЗОЗЗ / л. 65 от делото/ .
Видно
от скица , приложена към адм.преписка , процесният имот № 485 попада в УПИ , отреден за парк по плана на „Обслужваща паркова зона „Вл. Варненчик“
–Варна“ , одобрен със заповед № Г-74/13.09.2011 г. на кмета на Община Варна/ л.
25 от преписката/ .
При
проведения административен контрол по реда на глава ХVІІІ ДОПК вр. чл. 129, ал. 7 ДОПК заместник –кметът на
Община Варна като компетентен решаващ орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ е потвърдил по
идентични съображения с решение № 2820/02.08.2018 г. обжалвания от Д. акт за
прихващане или възстановяване № **********-02/26.06.2018 г.
Приложена
към преписката заповед № К-018/25.04.2017 г. на кмета на Община Варна сочи за
негово разпореждане на 26.04.2017 г. функциите на кмет да се изпълняват от
Заместник кмета на Община Варна – П.Х.П., с всички произтичащи от това права и
задължения.
Със
заповед №1172/26.04.2017 г., заместник-кметът на същата община на
основание чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗМСМА вр.
чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ е определил
като органи по приходите длъжностните лица от общинската администрация,
които да извършват установяването, събирането и контрола на местните данъци и
такса битови отпадъци. Между тях по т. 2.5.1 е посочен издателят на обжалвания
по делото АПВ № **********-02/26.06.2018 г. гл. инспектор Ж. С.. Служебно известно на съда е , че
същият адм. орган е овластен да действа като орган по приходите и по заповед №
4709/17.12.2014 г. на кмета на Община Варна.
По
подадено искане/стр.57 от делото/ от 20.10.2016 г. на Н.Д. ***, Дирекция
„Местни данъци“ за възстановяване или прихващане, е бил издаден Акт
№**********/25.10.2016 г. за прихващане или възстановяване, с който е
определено, че за неорганизирано сметоизвозване – ТБО за 2011 г. за имот в
гр.Варна, м.Стопански двор по партида №4803210964009 и ТБО за 2011 г. за имот
гр.Варна Ж.К.“В.В.“ №485 по партида №4803210964034, на Д. следва да се
възстановят 52,54 лв. за ТБО.
По
заявление /стр.51 от делото/ на Н.Д. до Директора на Дирекция „Местни данъци“ с
Акт №**********/19.09.2017 г. на орган по приходите, е била преизчислена ТБО за
2017 г. в имот гр.Варна, Ж.К.“В.В.“ по
партида №4803210964034 и възстановена ТБО за 2017 г. за същия имот и ТБО от 2013 г. до 2017 г. за имот в
гр.Варна, м.П., №1332 по партида №4803210964060.
По
жалба на Д. срещу АУЗД от 13.07.2015 г. , потвърден с Решение от 31.08.2015 г.
на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е постановено
Решение №333/17.02.2016 г./стр.6-8 от адм.преписка/ по адм.д.№2960/2015 г. по
описа на Административен съд Варна. Предмет на производството е било АУЗД, с
който са били определени задължения за такса битови отпадъци за периода
2011-2014 г. С цитирания АУЗД не са били определени задължения за данък
недвижими имоти, поради което не е бил предмет на разглеждане този въпрос.
Съдът е отменил АУЗД в частта, с която на Д. са установени задължения за ТБО по
компонента за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя
от общината. Съдът е приел, че статута на земята няма значение за определяне на
ТБО.
С
протокол №**********/26.06.2018 г. на орган по приходите, по подадено искане за
прихващане или възстановяване от Н.Д., надвнесените за данък недвижим имот 0,02
лв. за 2016 г. за имот в гр.Варна, м.Стопански двор по партида №4803210964009
са прихванати срещу част от задълженията за данък недвижим имот 85,81 лв. за
2018 г. за имот в гр.Варна, Ж.К.В.В. по партида №4803210964048. Органът по приходите
е приел, че остатъка от задължението след направеното прихващане за данък
недвижим имот е 85,81 лв. за 2018 г. за имот в гр.Варна, Ж.К.В.В. по партида
№4803210964048.
Изложената
фактическа установеност налага следните правни изводи:
Оспореният акт обективира изричен
отказ на орган по приходите по признаване на претендирано от жалбоподателя
субективно право на прихващане и възстановяване на местен данък . Съгласно предписанието на чл. 4, ал.1 от ЗМДТ приложимата административна процедура е
разписаната в ДОПК, а служителите на
общинската администрация с права и задължения на органи по приходите се
определят със заповед на кмета на
общината / чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ/.
За доказване на подобно
оправомощаване на издателя на АПВ ответникът представи по делото заповед № 1172/26.04.2017 г. , с която са
определени длъжности лица от общинската администрация като органи по
приходите на основание чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ и с която е
прекратена предходна заповед № 793/14.03.2016 г. В тази заповед не се съдържа
информация за наименованието на органа ,издал заповедта и същата следва да се
получи по тълкувателен път при съобразяване на отбелязване на титулната
страница „ Община Варна –кмет“ , на
информацията след текста на заповедта „ Кмет на Община Варна“ , но също
така и на данните след подписа , а именно вписване на издадена заповед №
К-18/25.04.2017 г. , отново без посочен
издател и на този адм. акт .
Приложена към преписката заповед
№ К-18/25.04.2017 г. на кмета на Община Варна, сочи че същият на основание чл.
39, ал.2 от ЗДМСМА е разпоредил на
26.04.2017 г. неговите функции на кмета
да бъдат изпълнявани от заместник – кмета П.П..
Начинът на оформяне на заповед №
1172/26.04.2017 г. не кореспондира с предписанието на чл. 59, ал.2 т.1 от АПК . Наименованието на
адм. орган, издал акта следва задължително да присъства като информация в
съдържанието на всяко властническо волеизявление . Нормативното решение за
задължителните реквизити на всеки един административен акт не е приумица
на законодателя , защото обслужва идеята по гарантиране на максимална яснота на
съдържанието на разпореждането и на
административния орган , от който изхожда.
Цитираните по-горе фактически
данни обосновават съждение, че заповедта по чл. 4 , ал.3 и 4 от ЗМДТ е
издадена от заместник-кмета на Община
Варна в хипотезата на заместване на кмета на общината на основание изрична
писмена заповед на последния № № К-18/25.04.2017 г. Тази информация би следвало
да съществува в обстоятелствената част на заповед № 1172/26.04.2017 г. , а не
да се извежда след анализ и събиране на допълнителни писмени източници.
На следващо място,
в цитираната заповед № К-18/25.04.2017 г. на кмета на Община Варна няма
назоваване на юридическите факти , въз основа на които ответникът е разпоредил
неговото заместване за един работен ден.
Обстоятелствената част на заповед съдържа единствено информация за
правно основание за нейното издаване- чл. 39, ал.2 от ЗМСМА. Подобен подход на
административна деятелност е в противоречие с предписанието на чл. 59 , ал.1 т. 4 от АПК във вр. §2 от ДР на
ДОПК и чл. 4 , ал. 1 от ЗМДТ.
Според чл. 39,
ал.2 от ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, определя със
заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината,
съответно от района.
Върховният административен съд
последователно непротиворечиво в своята практика изисква доказването на всеки един от релевантните за заместване
юридически факти : качеството на
заместник по служба, наличието на изричен
акт за заместване и обективна невъзможност на титуляря на компетентността да я упражнява. / виж решение № 89/05.01.2010 г. ; решение №
11664/11.10.2010 г., ; решение № 1897/11.02.2013 г., решение № 2294/18.02.2013
г. , решение № 5091/10.04.2013 г. ; решение №10257/08.07.2013 г. /
Съществуването на първите два елемента се установи по несъмнен начин, а по
повод третата предпоставка съдът даде
изрично указание на ответната страна по правния спор , че не сочи доказателства
/ л. 66 от делото/и въпреки това указание последният не ангажира никакви
доказателства за съществуването на подобна невъзможност. Недоказаните факти
съдът е длъжен да приеме за неосъществени . При отсъствие на обективна
невъзможност на кмета на 26.04.2017 г. да изпълнява своите нормативно определени права и задължения ,
то издадената заповед от неговия заместник на посочената дата , с която са определени служителите от
общинската администрация , които да изпълняват правомощия на органи по приходите,
е нищожен административен акт . Нарушаването на всеки един от посочените
по-горе елементи на предоставена компетентност има за правна последица
нищожност на административния акт. Заместник-кметът на Община Варна е издал акт
, който е в изричната компетентност на кмета предвид правилото на чл. 4, ал.4
от ЗМСМА при отсъствие на всички кумулативни елементи от правната фигура на
заместването. По изложените съображения заместник-кметът не е имал нито субективно право , нито правното задължение да действа като кмет на Община и да издаде заповед по
чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ. Според правната доктрина нищожният административен акт не поражда
целените от автора му правни последици. Този акт не може да бъде саниран . Нищожният акт не може да
бъде годна правна основа за друг акт .
На нищожният административен акт не се дължи подчинение.
За нищожността съдът трябва да
следи служебно /виж Л. К. ,
Административно право, Фенея, стр. 162/. Подобно разбиране се основава на
идеята за обезпечаване на законността на актовете и действията на административните органи и представлява
косвен съдебен контрол за законосъобразност. Той се упражнява , когато
изходът на един съдебен процес е обусловен
преюдициално от съдебната
преценка за валидността на адм. акт. В
настоящия случай обжалваният пред съда
ревизионен акт , който е предмет на пряк съдебен контрол за законосъобразност ,
е издаден въз основа на овластяващата
авторите на акта заповед на заместник –кмета на общината.
Допълнителен довод в тази насока
е и решение № 18/14.11.1997г. на КС на
РБ по конст. дело № 12/97 г., в което се посочва, че разпоредбата
на чл. 120, ал. 2 in fine от Конституцията не
изключва правото на съдилищата инцидентно да се произнасят по нищожността на
необжалваемите административни актове. Противното би означавало на порочни
административни актове, например акт, издаден от некомпетентен орган, да се
придава по-голям стабилитет, отколкото на закон, чиято противоконституционност
може да бъде установена в производство пред Конституционния съд. В този смисъл
неатакуемостта на административните актове не е абсолютна.
Въпреки това оспореният АПВ не е
нищожен акт поради съществуването на заповед № № 4709/17.12.2014 г. на кмета на
Община Варна , с която на основание чл. 4 от ЗМДТ е определил кръга от длъжностни лица , които да
изпълняват функциите на органи по
приходите , сред които е и авторът на обжалвания АПВ - главен инспектор Ж. С..
В обобщение при нищожност на
заповед на заместник-кмета на Община Варна №1172/26.04.2017 г. по чл. 4, ал. 3
и 4 от ЗМДТ и при валидна кметска заповед № 4709/17.12.2014 г. е налице
надлежно оправомощаване на автора на АПВ по
неговото постановяване.
Оспореният акт
обективира фактическите основания за произнасянето на органа по приходите по подадено заявление. В
обстоятелствената част на акта има
подробно изложение на възприетите от ответника фактически данни и дадената им
правна трактовка, което позволява не само адресатът на АПВ да узнае мотивите на
органа за взетото решение, но също така позволява и на съда да осъществи
ефективен контрол за тяхното съществуване.
Подателят на
жалбата не релевира допуснати съществени
нарушения на
административнопроизводствените правила , а и служебната проверка на
съда не констатира подобен порок на протеклото адм. производство.
При изследване на
материална законосъобразност на акта съдът съобрази, че оспореното волеизявление представлява изричен отказ по
признаване на право на Н.Д. на прихващане и/ или възстановяване. Правната уредба
на института на прихващането е в чл. 103 от ЗЗД. Новелата на цитираната правна
норма гласи, че когато две лица си дължат
взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането
му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си.
Спорът
между страните е относно дължимостта на
данък върху недвижимите имоти
/ДНИ/ за процесния имот №485, партида №4803210964034 , предвид обстоятелството,
че той е деклариран като земеделска земя , а съгласно чл. 10, ал.3 от ЗМДТ не се облагат с данък земеделските
земи .
При
липсата на дадена дефиниция за земеделски земи в ЗМДТ , приложима е
регламентацията на ЗСПЗЗ. Съгласно правилото на чл.2, т.1 от посочения
нормативен акт земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени
за земеделско производство и не се
намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен
полигон. От текста на разпоредбата става ясно, че в случая процесния имот не
може да представлява земеделска земя, както твърди жалбоподателя, защото същият
се намира в урбанизирана територия , определена с ОУП и в зона с конкретно
устройствено предназначение за парк по действащ ПУП.
Видно
от приложената към административна преписка скица на СГКК –Варна от 28.11.2016
г. процесния имот е с трайно
предназначение на територията – урбанизирана,
с начин на трайно ползване – нива. Имотът по действащата кадастрална карта на
гр. Варна не попада в земеделска територия, а в урбанизирана. Според
предписанието на чл. 7 , ал .1 от ЗУТ видовете
територии според основното им
предназначение са урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени територии за възстановяване,
територии , заети отводи и водни обекти и територии на транспорта.
Собствеността на Д. не се ситуира в земеделска територия , а в строителните
граници на населено място .
Фактът,
че имота е бил деклариран от заявителя като земя на основание издадено решение
на Поземлена комисия гр. Варна , не означава че това е водещо при определяне
дали се дължи данък за имота. С подобно решение поземлените комисии/общинските
служби по земеделие/ се възстановява правото на собственост на наследниците
предвид фактическото ползване/състояние на имота към момента на колективизацията,
а не към настоящия момент.
С
приемането на Общия устройствен план на гр. Варна през 2012 г. в съответствие с
чл. 107 от ЗУТ и пар. 5, т. 6 от ДР на ЗУТ се определят местоположението и
границите на териториите за населеното място, земеделските територии и
териториите със специално, с друго или със смесено предназначение, а процесната
недвижимост не попада в зона за земеделска дейност по смисъла на чл. 4, ал. 7,
т. 11 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони и съответно на отговаря на критерия по чл. 2
,ал.1 от ЗСПЗЗ да бъде предназначен за земеделско производство.
Аргумент в полза на този извод се съдържа и в чл. 20, ал. 1 от Закона за
опазване на земеделските земи, в редакцията му, действаща през процесните
данъчни периоди, съгласно който границите и предназначението на земеделските
земи, които се включват в строителните граници на населените места и селищните
образувания, се определят с общ или подробен устройствен план. Следователно с
включването на имота в строителните граници на гр. Варна, при това в територия,
която не е предназначена за земеделско производство, е приложима разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, предл. 1 от ЗМДТ.
На следващо място , разпоредбата
на чл.10, ал.1 от ЗМДТ
задава критериите за облагане с ДНИ. Новелата на тази правна норма гласи, че с
данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и
селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за
устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон.
Използваната
граматическа конструкция с излагане на юридическите факти от хипотезиса на
правната норма чрез използване на
запетая сочи за нормативно въведено изброяване на две законови предпоставки за упражняване на публичното субективно право
на данъчно облагане: 1. съществуването на поземлени имоти, намиращи се в
строителните граници на населените места и селищните образувания ; 2.
съществуване на имоти извън строителните граници на населените места и
селищните образувания , които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и имат
променено предназначение на земята. Поради тази причина е несъстоятелно тълкуването на жалбоподателя , че за да бъде
неговата недвижимост обект на данъчно облагане с ДНИ би следвало освен да е в
строителните граници на населено място,
да има и променено предназначение с
подробен устройствен план. Не
само начинът на въвеждане на елементите
на хипотезиса на правната норма навеждат на този извод, но и съществуващото национално законодателство.
Разпоредбата
на чл.8, т.1 от Закон за устройство на територията гласи, че конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и
може да бъде в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни,
общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и
развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и
териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни
канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за
движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални
обекти и други, а урбанизирани територии съгласно чл. 7, ал.1 от ЗУТ са населените места и селищно образувания.
Съгласно пар. 5, т. 6 от Допълнителните
разпоредби на ЗУТ територията на населеното място е селищната територия,
обхваната от границите (строителните граници), определени в устройствен план.
При положение, че това определение не съдържа изрично посочване на вида
устройствен план, следва да се приеме, че общият устройствен план, в чийто
обхват попада имота, валидно определя строителните граници на гр. Варна.
Освен
това данъкът върху недвижимите имоти представлява пряк имуществен данък,
наложен върху активи в качеството им на икономически ресурс на лицата,
представляващ потенциален източник на доходи. Обект на облагане е стойността на
активите, определена в съответствие с количествените и качествените
характеристики на имотите, отразени по-конкретно в системата за определяне на
данъчната оценка на недвижимите имоти. Изключението от облагане, въведено с чл.
10, ал. 3 от ЗМДТ за земеделските земи, отразява техния особен статут на
основно национално богатство и свързаната с него цел да бъдат използвани само
за земеделски цели. За тази цел е въведен специален режим за промяна на тяхното
предназначение, като е изключено изземването на стойност посредством данъка
върху недвижимите имоти, за да бъде стимулирано използването им за земеделско
производство. С включването на определени земеделски имоти в строителните
граници на населено място се променят техните качествени характеристики, като
разположение в определен вид устройствена зона, норми за застроеност и
коефициент за инфраструктура, които са свързани с градоустройствения режим на
населеното място. Тези променени качествени характеристики водят до повишаване
на стойността на активите, а урбанизирането им ги изключва занапред от
териториите, предназначени за земеделско производство, което би следвало да се
отрази на данъчния им статут, независимо дали е проведена процедура за формална
промяна на предназначението им.
Цитираното
в жалбата Указание на ЦУ на НАП от 01.06.2015 г., с което се изразява
становище, че за притежаваните от жалбоподателя имоти, предмет на разглеждане и
в настоящото производство, дори и да се намират в урбанизирана територия, за да
бъдат обложени с данък по реда на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, следва да бъде променено
предназначението на същите по реда на чл.17а от ЗОЗЗ представлява дадено
тълкуване на закона на
административен орган, което не обвързва
съда , а и предвид изложените по-горе правни разсъждения подобна трактовка
няма законова опора.
В
условията на евентуалност, жалбоподателят е направил искане да бъде освободен
от данък, защото имотът му е отреден за парк/за обществени нужди/, на основание
чл.24, ал.1, т.10 от ЗМДТ. Според посоченото нормативно правило се освобождават от данък парковете, но при безспорния
между страните факт на неприложен ПУП с
отреждане на имота за парк собствеността
на Д. не представлява парк, не се ползва
като парк и поради тази причина няма валидно правно основание за изключване на
тази недвижимост от облагане с местен данък.
В
обобщение съдебната проверка за законосъобразност не установи основания за
отмяна или прогласяване на нищожност на атакувания АПВ.
При този изход на спора в полза
на Община Варна следва да се присъдят разноски под формата на юриск.
възнаграждение в размер на 100 лв. предвид направеното в с. з. на 05.12.2018 г.
искане за определянето им по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, препращащ към Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от
изложените съображения и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният
съд – Варна
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.С.Д.
ЕГН ********** срещу акт за прихващане или възстановяване №
**********-02/26.06.2018 г. на главен инспектор в „Контролно-ревизионни
дейности“ при Дирекция „Местни данъци“ на
Община Варна.
ОСЪЖДА Н.С.Д. ***
,ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: