№ 34
гр. Горна О., 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101125 по описа за 2021 година
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр.
чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от
ЗПК.
В условията на евентуалност - обективно предявени искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240
от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Неприсъствено решение по реда на чл.239 от ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Зам.управител Д. Д.(чрез юрисконсулт Н. Ан.М.), че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”,
Р.Франция – Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България(кредитор) е сключил със С. М. К.(кредитополучател) Договор№PLUS-
17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит за заем в общ размер на 8000.00лв. за срок от 84
месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.06.2026г., съгласно погасителен план,
включващ падежните дати на месечените погасителни вноски, техния размер и размер на
оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 84бр. равни месечни
вноски(всяка в размер на 312.33лв.). Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите/ГПР/. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
срещу което кредиторът сключва договора при фиксира лихвен процент по смисъла на §.1 т.5 от
ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочен в поле
„Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита е фиксиран за
срок на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на
1
договора(годината има 365 дни). Твърди се, че сумата, предмет на договора е преведена по
личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия посочена в договора за кредит. На
основание чл.4 ввр. чл.3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заем на 84бр.
месечни вноски, като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н действащата
законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ(в
сила от 1 януари съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%. Лихвените проценти в сила от
1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли с приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава
се изчислява на дневна база като дневният размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част
от годишния размер. Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на
20.07.2019г., като към тази дата са погасени 0 месечни вноски. На основание чл.5 от договора,
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата н
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.08.2019г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора е
изпратено изрично уведомление до длъжника. По заявление била издадена
Заповед№246/25.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, по ч.гр.дело№390/2021г. на
ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор) против С. М. К. за: сумата 8268.80лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 24.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 14472.52лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.07.2019г.-20.06.2026г.; сумата 1148.42лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 20.08.2019г.-16.02.2021г.; сумата 527.79лв., представляваща
направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответницата-длъжник
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до заявителя да предяви иск
относно вземането си. Предявени са искове по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на
вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от
ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№246/25.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.дело№390/2021г. на ГОРС за: сумата 8268.80лв., представляваща
неизплатена главница по Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 14472.52лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода: 20.07.2019г.-20.06.2026г.; сумата 1148.42лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 20.08.2019г.-16.02.2021г., a също в условията на евентуалност - обективно предявени
осъдителни искове по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от
ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК за същите суми. Претендират се направените по делото
разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ответникът С. М. К., редовно призован, не депозира отговор на исковата молба, не се явява
в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Р.Франция – Париж рег.№*********, чрез БНП
2
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България(кредитор) е сключил със С. М.
К.(кредитополучател) Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит за заем в
общ размер на 8000.00лв. за срок от 84 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
20.06.2026г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни
вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният кредит да бъде
изплатен на 84бр. равни месечни вноски(всяка в размер на 312.33лв.). Въз основа на
индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите/ГПР/.
Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при
фиксира лихвен процент по смисъла на §.1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия,
размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата посочен в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срок на договора, като началната дата за изчисляване
на ГПР е датата на подписване на договора(годината има 365 дни). Не се спори, че сумата, предмет
на договора е преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия посочена
в договора за кредит. На основание чл.4 ввр. чл.3 от договора за ответника възниква задължението
да погаси заем на 84бр. месечни вноски, като в чл.5 от договора е предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер н действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава е равно на
ОЛП, обявен от БНБ(в сила от 1 януари съответно от 1 юли на текущата година) плюс 10%.
Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли с приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният размер за просрочени
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер. Не се спори, че длъжникът преустановил
плащането на вноските по кредита на 20.07.2019г., като към тази дата не са били погасявани
месечни вноски. На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия
случай е 20.08.2019г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер.
На 21.05.2020г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредиторът е
обявил кредита за предсрочно изискуем.
По заявление била издадена Заповед№246/25.02.2021г. за изпълнение на парично
задължение, по ч.гр.дело№390/2021г. на ГОРС в полза на „БНП Париба Пърсъиъл Файненс“ С.А.,
Париж рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България(кредитор)
против С. М. К. за: сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№PLUS-
17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2021г. до окончателното и изплащане;
сумата 14472.52лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.07.2019г.-20.06.2026г.;
сумата 1148.42лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2019г.-16.02.2021г.; сумата
527.79лв., представляваща направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение била връчена
на ответницата-длъжник при условията на чл.47 ал.5 от ГПК са последвали указания от съда до
заявителя да предяви иск относно вземането си.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Вярно е, че осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК респ.
3
чл.417 от ГПК е допустим само след обезсилване на заповедта по предвидения в закона
процесуален ред, тъй като при наличие на заповед за изпълнение, защитата на вземането е
възможна единствено чрез уредения в чл.415 от респ. чл.422 ал.1 от ГПК специален установителен
иск(Решение№30/25.04.2013г. по т.дело№245/2012г. – ІІт.о. ВКС; Решение№168/01.10.2013г. по
т.дело№1ЗЗ2/2013г. – ІІт.о. ВКС; Решение№66/08.07.2014г. по т.дело№ 1766/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО; решение № 41/08.04.2015 г. по т. д. № 653/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО;
Решение№391/25.06.2015г. по гр.дело№3519/2014г. – ІVг.о. ВКС). Съгласно т.11б от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, приложението на правилата за
първоначално съединяване на исковете, за предявяване на насрещен и на инцидентен
установителен иск изисква преценка от съда на общите процесуални условия за приемането им за
съвместно разглеждане с установителния иск. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, от която
процесуална възможност се е възползвал ищецът в настоящия случай в производството по чл.415
от ГПК, респ. чл.422 от ГПК(Решение№141/06.11.2014г. по т.дело№2706/2013г. на ВКС).
В настоящия случай ищецът е въвел друго основание, което е различно от първоначално
заявеното(„в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моля да приемете, че е предявен осъдителен иск и да бъде
прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
чрез връчване на препис от същия и а ответната страна“). Същевременно първоначално заявеното
основание е настъпило към момента на завеждане на заповедното производство предсрочна
изискуемост на дълга. Макар вземанията да произтичат от едно и също правоотношение,
обстоятелствата, на които се основава претенцията във връзка с изискуемостта на заявените
вземания са различни. След като предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск/искове
е предявен на друго основание, различно от основанието, на което е предявен установителния иск
и с оглед задължителните разяснения, дадени с горепосоченото тълкувателно решение, следва да
се приеме, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е процесуално допустим и
в тази насока възраженията на ответната страна са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява сключен Договор№PLUS-
17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит, опускане на потребителски кредит между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България(кредитор) и С. М. К.(кредитополучател). Договорът е обективиран в писмена
форма(подписан от представител на банката-кредитор и кредитополучателя) и съдържа надлежна
индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката. От ответната
страна не е оспорена действителността на договора или отделни негови клаузи, поради което
следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно
облигационно правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Според характера това е договор за
заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е търговец и договорът е
сключен с оглед упражняването на търговската му дейност. Изхождайки от предмета на сделката-
предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по нея - юридическо лице, което
4
е небанкова финансова институция, даваща заем в рамките на своята търговска дейност, и
ответник(физическо лице), която при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, то същата има белезите на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК. Относно характера на сключения договор, съдът намира за
необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. За да е налице договор за заем между
страните по делото, не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е
нужно и заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем, подлежи на
пълно и главно доказване. Следва да докаже и конкретния размер на дълга, който се претендира.
Заемът е в общ размер на 8000.00лв. за срок от 84 месеца, обхващащ периода от подписване
на договора до 20.06.2026г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечените
погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено е паричният
кредит да бъде изплатен на 84бр. равни месечни вноски(всяка в размер на 312.33лв.).
На основание чл.5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
20.08.2019г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер. На
21.05.2020г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредиторът е
обявил кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост предполага действащ между страните и непрекратен на някое от
основанията, предвидени в него договор, като предсрочната изискуемост предполага наличие на
неизпълнение на договорните задължения в него от страна на длъжника и за което неизпълнение е
предвидено в договора, че банката при това неизпълнение може да го обяви за предсрочно
изискуем и да иска връщане на цялата останала дължима сума по него незабавно без да чака да
изтече крайния срок на действие на договора. По този начин банката се отказва от възможността
да приема погасяването на отпуснатия кредит на месечни погасителни вноски, и може да иска
връщане на цялата заета и непогасена сума от длъжника наведнъж. Включената в договора клауза
за предсрочна изискуемост(чл.5 от договора - при настъпването на определени
условия(просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната месечна вноска) и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата
сума, не противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като за разлика от общия
принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането(не са осъществени действия
iure et facto - да се върне заетата сума) и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Отбелязано е, че предсрочната изискуемост е осчетоводена на 20.08.2019г.,
като се обосновава на приложението на разпоредбите на чл.5 и сл. от договора, с които
кредитополучателят се съгласил при подписване на договора, т.е. предсрочната изискуемост
представлява настъпва автоматично с изпълнение на описаните условия и кредиторът не е длъжен
да уведомява кредитополучателя за това обстоятелство. Кредитополучателят не е била погасявал
месечни вноски. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно
решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013г. - ОСГТК на ВКС(в т.ч. и
Решение№139/05.11.2014г. по т.дело№57/2012г. на ВКС), които съдът счита, че намират
приложение и при финансовите институции съгласно ЗКр.И, предвидената в договора автоматична
предсрочна изискуемост ще породи действие, ако кредиторът е уведомил ответницата, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изрично в цитираното
5
тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в договора за кредит уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, не е заявила, че упражнява
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. Предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката/финансовата институция съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно
изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит предпоставки,
обуславящи настъпването и. Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение не представлява уведомление на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй
като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение на парично задължение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването
на препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост представлява се обявява на
длъжника. С уговорката за предсрочна изискуемост, обаче, длъжникът изгубва преимуществото на
срока, като последиците следва да са аналогични на изгубването на това преимущество по силата
на настъпване на законовите предпоставки по чл.71 от ЗЗД. Изискуемостта на задължението в
резултат на изгубване преимуществото на срока предоставя възможност на кредитора да иска
изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако срокът бе изтекъл. В
настоящия случай ответникът-кредитополучател по надлежно възникнало договорно
правоотношение, е изпаднал в забава по отношение изпълнението на задължението и да погасява
предвидените анюитетни вноски(в случая - минимални погасителни вноски по договора). Забавата
на длъжника е породила потестативното право на кредитора да превърне кредитното задължение в
предсрочно изискуемо, съгласно клаузата на чл.63 от договора. В молбата си кредиторът твърди,
че е изпратил уведомление(Последна покана) от 21.05.2020г. до длъжника С. М. К., в която
изрично е обявил вземането си за предсрочно изискуемо и незабавно платимо(общо дължима
сума 23264.80лв.) и го е поканил да го погаси.
С оглед отрицателните факти, които се твърдят от ищеца, а именно неизпълнение от страна
на ответника на поетите задължения за изплащане на договорените месечни погасителни вноски по
сключения договор за заем, се обръща доказателствената тежест и изцяло в тежест на ответника е
да установи изпълнение в срок на така поетите с договора задължения. Не се сочат други
доказателства, като съответно няма и твърдения за срочно и точно изпълнение на договорните
задължения на заемателя по отношение на претендираните месечни вноски, поради което съдът
приема, че процесните суми остават неизплатени и към момента. Безспорно се установи фактът,
че ответникът-заемател не е върнал сумата в срока, уговорен от страните. Така, за ищеца
възникнал правен интерес, съобразно разпоредбата на чл.240 ал.1 ЗЗД и общата такава на чл.79 от
ЗЗД да търси реално изпълнение на задължението по договора. Ответникът не е оспорил исковете
и не е ангажирал каквито и да доказателства, че е изплатил задълженията си.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
6
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. В конкретния случай налице
е едно неизпълнение от страна на ответника-заемател в договорения между него и ищеца-
заемодател - просрочени са били повече от две последователни месечни вноски. Т.е. в един
фиксиран, предварително договорен от страните срок, ответникът не е осъществил действия iure
et facto - да върне заетата сума. В този смисъл претенцията на ищеца към датата на завеждане на
заявлението – 24.02.2021г. по ч.гр.дело№390/2021г. на ГОРС относно дължимостта е вероятно
основателна и е в размер на: сумата 8268.80лв., представляваща неизплатена главница по
Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2021г. до окончателното и
изплащане; сумата 14472.52лв., представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.07.2019г.-
20.06.2026г.; сумата 1148.42лв., представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2019г.-
16.02.2021г.
Съдът, след като взе предвид направеното от ищцовата страна искане по реда на чл.238 ал.1
от ГПК и като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита,
че са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от материалите по
делото, на ответника по надлежен ред е извършено връчване препис от исковата молба(на
17.08.2021г.), но писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран. Впоследствие е
приложена фикцията за призоваване според разпоредбите на чл.40 ал.1 и чл.41 ал.1 от
ГПК(страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Р.България, както и ако отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Ако не се изпълнят тези задължения всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени). Ответницата М.М.Б.а е призована за съдебнo заседание на според
изискванията на ГПК, но не се явява, не е направила искане делото да бъде разглеждано в негово
отсъствие и с оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че следва да пристъпи към постановяване
на неприсъствено решение. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1
от ГПК, а именно: на ответника с разпореждането от 28.06.2021г. са указани какви са последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и
възможността при тези условия ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. От
друга страна, налице е и визираната в чл.239 ал.1 т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от
представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения от ищеца иск. По делото са представени и приети достатъчно
писмени доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията на ищеца. Не се
съдържат изрични доказателства, които да опровергават соченото от ищеца неизпълнение на
задължението. Твърдението за неизпълнение на парично задължение по договора за целево
финансиране, е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване и в тежест на ответника
е да докаже, че е изпълнил, каквито доказателства по делото не са събрани. Ето защо, съдът следва
да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от
ГПК.
7
Предвид изложеното, искът от страна на „БНП Париба Пърсъиъл Файненс С.А., Париж рег.
№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България против С. М. К., по реда
на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по Заповед№246/25.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№390/2021г. на ГОРС, се явява основателен за: сумата
8268.80лв., представляваща неизплатена главница по Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за
потребителски кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 24.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 14472.52лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода: 20.07.2019г.-20.06.2026г.; сумата 1148.42лв.,
представляваща мораторна лихва за периода: 20.08.2019г.-16.02.2021г.
Ищецът сезира съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на
заповедното производство по ч.гр.дело№390/2021г. на ГОРС при заявени разноски – 527.79лв.(ДТ
по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 477.79лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00лв.).
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за заплащането им е обусловена от
изхода на заповедното производство, а в случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415
от ГПК - и от изхода на исковия процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на
диспозитивното начало, произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно т.12 от
Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство и се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. При този
изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноските в
заповедното производство в размер на 527.79лв.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцовата страна и сумата 577.80лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1125/2021г. на ГОРС разноски(ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 477.80лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв.).
Водим от горното и на основание чл.239 ал.4 от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.” Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
клон България с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4,
Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Зам.управител Д. Д., против С. М. К. с
ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, че С. М. К. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”
Р.Франция – Париж - рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България
с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Зам.управител Д. Д., по Заповед№246/25.02.2021г. за изпълнение на
парично задължение, издадена по ч.гр.дело№390/2021г.: на ГОРС сумата 8268.80лв.,
8
представляваща неизплатена главница по Договор№PLUS-17032770/30.05.2019г. за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 24.02.2021г. до окончателното и изплащане; сумата 14472.52лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода: 20.07.2019г.-20.06.2026г.; сумата 1148.42лв., представляваща
мораторна лихва за периода: 20.08.2019г.-16.02.2021г.
ОСЪЖДА С. М. К. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Р.Франция – Париж - рег.
№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” клон България с ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от Зам.управител Д. Д.: сумата 527.79лв./петстотин двадесет и седем лева и
седемдесет и девет стотинки/, представляваща направени разноски в производството по
ч.гр.дело№390/2021г. на ГОРС; сумата 577.80лв./петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща направените разноски в производството по гр.дело№1125/2021г. на
ГОРС.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
9