РЕШЕНИЕ
№ 3310
гр. Варна, 25.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110118426 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Б. с. и. т.“ ЕАД, ЕИК * против А. К.
Б., роден на * г. в М. област, гражданин на Р. Ф. и Н. В. Я., родена на * г. в Република А.,
гражданка на Р. Ф., първоначално субективно пасивно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС, за
осъждане на всеки един от ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва:
1./ ответникът А. К. Б.
- сумата в общ размер на 1 216.ЗЗ евро, явяваща се половината от незаплатеното
възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г., във връзка с имот с
идентификатор *, от която дължимото и незаплатено възнаграждение по договора за 2019 г.
е 596.66 евро, а за 2020 г. е 619.17 евро;
- сумата в общ размер на 316.11 евро, явяваща се половината от незаплатеното
възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. във връзка с имот с
идентификатор *, като от нея дължимото и незаплатено възнаграждение за 2019 г. е 155.13
евро, а за 2020 г. е 160.98 евро;
2./ ответницата Н. В. Я.
- сумата в общ размер на 1 216.33 евро, явяваща се половината от незаплатеното
възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. във връзка с имот с
идентификатор *, от която дължимото и незаплатено възнаграждение по договора за 2019 г.
е 596.66 евро, а за 2020 г. е 619.17 евро;
- сумата в общ размер на 316.11 евро, явяваща се половината от незаплатеното
възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. във връзка с имот с
идентификатор *, като от нея дължимото и незаплатено възнаграждение за 2019 г. е 155.13
евро, а за 2020 г. е 160.98 евро.
В исковата молба ищецът твърди, че ответниците са собственици на самостоятелен
обект с идентификатор * с площ от 79.81 кв. м. и самостоятелен обект с идентификатор * с
площ от 20,75 кв. м., които се намирали в комплекс от затворен тип, с адрес в гр. О., м-ст *.
Сочи се, че за процесните имоти бил сключен договор по чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС за поддръжка
1
и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост, построена в
горепосочения жилищен комплекс от затворен тип, респективно на 25.03.2011 г. Твърди се,
че страните се уговорили срещу непаричната престацията на ищеца за поддръжка и
управление на общите части, ответниците да заплащат възнаграждение в размер на 11.29
евро без ДДС на кв. м. по договора за имота с идентификатор * и имота с идентификатор *,
като общата им площ възлизала на 100,56 кв.м. Сочи се още, че страните по сделката се
договорили възнаграждението по Договора да се индексира ежегодно съобразно годишната
инфлация определена от НСИ, съгласно чл. 5.1 от Договора. Навеждат се доводи, че след
индексацията годишното възнаграждение на кв. м. за 2019 г., което ответниците е следвало
да заплатят авансово в срок до 31.12.2018 г., е в размер на 12.46 евро без ДДС, а
възнаграждението за кв.м. за 2020 г. възлиза на 12,93 евро без ДДС, което следвало да бъде
заплатено до 31.12.2019 г. Твърди се, че ответниците не са заплатили уговореното
възнаграждение за двата имота за 2019 г. и 2020 г., като за предходни години
възнаграждението е заплащано в пълен размер.
По същество се моли съдът да уважи предявените искове.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор на исковата
молба, в който оспорват в цялост исковите претенции и считат същите за неоснователни и
недоказани. Молят за отхвърляне на предявените искови претенции, тъй като договорът за
поддръжка и управление не е подписан лично от ответниците, а от техен пълномощник – К.
О. Т., за която се твърди, че не е притежавала правата да сключва такъв договор. Твърди се,
че ответниците са упълномощили К. Т. да ги представлява в сделка по закупуване на имота,
но не и да сключва договор за поддръжка и управление, като тя е действала без
представителна власт, без ответниците да са наясно какви задължения поемат и в договора
за поддръжка и управление не е посочено, че възложителя действа чрез пълномощник. Сочи
се, че от ищеца не се оспорва обстоятелството, че поставения по графа „възложител“ подпис
не е на ответниците. Оспорват се и посочените дейности, за които се твърди, че са
извършвани по поддръжка и управление на общите части на процесната сграда, като се
оспорват и претендираните в исковата молба суми. Навеждат се твърдения относно липсата
на валидна облигационна връзка между страните, задължаваща ответниците да заплащат
търсените суми.
Оспорва се и претенцията за заплащане на ДДС, както и претенцията за лихви.
Посочва се, че от посочените в исковата молба периоди, за които се дължи лихва, следва да
се изключи периодът от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. поради действието на Закон за мерките
и действията по време на извънредното положение и последващата му редакция от
09.04.2020 г.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адв. А.
Д. и адв. Г. М. поддържа исковата молба.
Отвениците, редовно призовани за същото съдебно заседание, чрез адв. И. В.,
преупълномощена от особения представител адв. А. Д., назначен от съда по реда на чл. 35,
ал. 2 от КМЧП, поддържа отговора на исковата молба. Не оспорва изправността на ищеца по
изпълнение на непаричните престации по договора за поддръжка и управление на общите
части на жилищния комплекс от затворен тип.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *,
находящ се в *, с площ от 15 294 кв. м., номер по предходен план *, *, *, парцел *, като този
факт се констатира и от ангажиреаната скица /л. 456/, която макар да няма конститутивно
действие, в същата като собственик на гореописаното УПИ по н. а. № *, том *, рег. № *,
дело *от * г. е посочено ищцовото дружество.
С Разрешение за строеж № 64 от 20.09.2006 г., на ищеца е разрешено да извърши
строеж на „жилищна група“ в горепосоченото УПИ.
С Разрешение за ползване № СТ-12-820 от 18.08.2008 г., ДНСК е разрешила
2
ползването на „жилищната група“, находяща се в процесното УПИ, както и на външните
ВиК връзки, а с разрешение за ползване от 29.12.2008 г. и на крайбрежната алея с
канализационен колектор ф500 с помпени станции.
Видно е от ангажираните удостоверения за въвеждане в експлоатация от 2009 г. /л. 39-
л.41/ в поземления имот, находящ се в *, в който е построена жилищната група, са изградени
още и резервоар, басейн с обем 214.90 куб. м. между жилищна сграда „*“, регулационната
линия и помпена станция и басейн с обем 111.72 куб. м. между жилищна сграда „*“ и сграда
„*“.
От представения технически паспорт № 052 от 16.02.2009 г. е видно, че „жилищната
група“ се състои от четири сгради, построени в горепосоченото УПИ, с включени „СПА“;
фитнес зала; салон за красота; ресторант на две нива; зали за тихи игри; магазин за
хранителни стоки; кафе бар и офис, които също са ситуирани в УПИ *, *, *, кв. *, м-ст „*“,
гр. О., Община Н.. Изградени са открити паркинги на тревна фуга за 53 паркоместа, а към
една от сградите е изпълнен подземен паркинг на две нива с 67 бр. паркоместа. В
междублоковите пространства е развито озеленяване с места за отдих и плувен басейн, а по
източната граница е проведена панорамна пешеходна алея. Сградите са решени като
жилищни сгради за сезонно обитаване. Изградени са няколко типа апартаменти, подходящи
за сезонно обитаване, вариращи от студиа до жилища. Предназначението на строежа е за
жилищни сгради и обекти с обществено предназначение.
От ангажираното уведомително писмо с изх. № 92-00-1910 от 09.01.2012 г. /л. 125/ се
установява, че в поземлен имот с идентификатор *, находящ се в *, с площ от 15 297 кв. м.,
са построени четири броя сгради в режим на етажна собственост с идентификатори *-сгарда
*, *-сгарда *, *-сгарда * и *-сгарда *, като комплексът „*” е регистриран като жилищен
комплекс от затворен тип.
От приобщения нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от * г. е видно, че
ответниците, действащи чрез пълномощника си К. О. Т., която е изрично овластена от
ответниците, видно от представеното по делото нотариално заверено пълномощно, да
сключва от тяхно име и за тяхна сметка разпоредителна сделка, са закупили от ищцовото
дружество апартамент № *, съставляващ имот с идентификатор *, с площ от 66.00 кв. м.,
находящ се в гр. О., м-ст „*“, блок *, ет. * от жилищна сграда № *, ведно с 13.81 кв. м. ид. ч.
от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж, както и гараж № *,
съставляващо имот с идентификатор № *, с площ от 15.31 кв. м., ведно с 5.44 кв. м. ид. ч. от
общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху поземления имот,
върху който е построена сградата.
На същата дата /25.03.2011 г./ между ответниците, в качеството им на съсобственици
на ап. № * с обща площ от 79.81 кв. м. и на гараж № * с обща площ от 20.75 кв. м., от една
страна, и ищеца – от друга страна, в качеството му на изпълнител, е сключен нотариално
заверен договор за поддръжка и управление. По възлагане на ответника, ищецът се
задължил срещу възнаграждение да поддържа, обслужва и осъществява организационно
техническо и административно управление на комплекс „*“, а именно: организация на
вътрешния ред в сградата на комплекса и по отношение на общите части и оборудването на
комплекса; оказване на всякакъв вид съдействие на собствениците с оглед тяхното спокойно
и необезпокоявано пребиваване и упражняване на защита техните собственически права в
помещенията и комплекса като цяло; техническа поддръжка и почистване на общите части в
сградата, съораженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките в комплекса;
всички услуги, предвидени във фитнес центъра и плувния басейн към комплекса, както и
безплатно ползване на залата, сауната и джакузи в работно време; външно и вътрешно
оформление на растителността в сградата и в комплекса /алеи, тревни площи/; организация
на външната охрана на комплекса /пазачи, пропускателен режим и контрол на достъпа/;
организация на санитарно-хигиеничните и екологични мерки в комплекса и в общите части
на сградата на комплекса /дезинфекция, обезпаразитяване, дезинсекция, почистване/;
заплащане на консумативите за електричество, климатизация и водоснабдяване за общите
части; подготовка на комплекса за зимния сезон.
Уговорената годишна такса между страните в чл. 2.1 от договора е 11.29 евро без ДДС
на квадратен метър, съобразно притежаваната площ, ведно със съответните ид. ч. от общите
части, която е 100.56 кв. м. или общият размер на годишната такса е 1 135.32 евро без ДДС,
3
като така определеното възнаграждение включва необходимите разходи за техническа
поддръжка и обслужване на комплекса, експлоатационните разноски и възнаграждението на
изпълнителя, включително и разходите му за заплати на наетия персонал в комплекса.
Договорено е още в чл. 5.1, че размерът на годишната такса по чл. 2.1 да се индексира
ежегодно от първи януари едностранно от изпълнителя, съобразно годишната инфлация,
определена от НСИ или през календарната година при внезапна и значителна промяна на
ценовото равнище в страната. Уговорено е между страните в чл. 2.7 дължимата сума да се
заплаща авансово в срок до 31 декември на предходната година.
Констатира се още от ангажираната сделка, че по искане на собственик и срещу
допълнително заплащане се предоставят и следните услуги: почистване на апартамент;
поправки по апартамента; плащане на текущи разходи за апартамента – ток, вода, интернет,
данъци и такси и др.; наем на кола; проветряване, грижи за апартамента по време на
отсъствие на собственика; използване на паркоместа; отдаване на апартамента или
паркомястото под наем.
От ангажираната справва от НАП за актуалното състояние на действащите трудови
договори към дата 06.11.2020 г. е видно, че при ищцовото дружество работят 10 работници
на различни длъжности - „общ работник“; „камериер/камериерка“; „чистач/хигиенист“;
„ръководител финансов отдел“; „фасилити мениджър“; „главен камериер/камериерка“;
„специалист поддръжка“; „технически организатор“.
Ангажирани са по делото и множество договори, по които ищецът е страна, ведно с
извършените от последния в полза на съконтрахентите плащания по банков път, а именно:
Договор за абонаментно обслужване от 02.02.2015 г., сключен с „Л. с.“ ЕООД с
предмет абонаментно обслужване и ремонт на асансьори, като договорената месечна такса е
595.00 лева за активния сезон и 297.50 лева за неактивния сезон;
Договор от 04.02.2019 г., сключен между ищеца-възложител и „Ф.“ ООД-изпълнител,
чийто предмет е последният да извършва абонаментно поддържане на външно озеленяване
на парковото пространство на територията на обект ж. к. „*”, находяш се в гр. О., *, в това
число косене на тревни площи, събиране на окосена трева на депо по зони с извозване,
торене, окопаване на дървета и храстови групи, декоративни резитби храстови групи,
резитби дървета /за оформявне/, профилактично третиране с препарати за разстителна
защита, почистване сухи клонки, събиране шума, събиране на отпадъци на депо с извозване,
укрепване на дървета, зазимяване на дървесно-храстовата растителност, като изпълнителят
се задълкжава да осигури собствен персонал за извършване на поддръжката, както следва –
четирима градинари 64 часа седмично и един специалист 16 часа седмично.
Договор от 01.04.2020 г., сключен със „С. Г. Л.“ ЕООД за срок от 01.04.2020 г. до
30.10.2020 г. с предмет абонаментно поддържане на външно озеленяване на парковото
пространство на територията на процесния жилищен комплекс срещу месечна цена от
1 540.00 лева без ДДС;
Договор за физическа охрана от 17.12.2019 г., сключен със „С. С.“ ЕООД с предмет
организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоражена охрана на
имуществото, находящо се в жилищен комплекс от затворен тип „*” с адрес гр. О., м-ст „*“
срещу месечна цена 7 250.00 лева без ДДС;
Договор за извършване на дезинсекционни и дератизационни услуги в комплекс „*”
гр. О. от 15.04.2020 г., сключен с „Е.-**“ ООД за срок до 30.10.2020 г. с предмет провеждане
на борба с битовите вредители и гризачите и извършване на обследване на обекта чрез
обработка на общите части на сградите, тревните площи, плочници, алеи около хотела,
както и местата за паркиране в периода м. май и м.юли, поддържане на контролни
дератизационни точки в обекта в складовите помещения и подземните помещения и гаражи
– ежемесечно, изграждане на външна бариера срещу гризачи, зазимяване на обекта след
приключване на сезона и обработка на фитнес център срещу летящи и пълзящи насекоми,
като е договорено, че организацията и провеждането на дезинсекционните и
дератизационните обработки да се извършва в зависимост от периода на развитието и
населеността на битовите вредители и гризачите, съгласно изискванията за безопасна
употреба на използваните препарати и по дадена заявка срещу абонаментна цена от 480.00
лева;
4
По делото са ангажирани и платежни нареждания, от които е видно, че ищецът е
заплатил в полза на „В.-Б.“ ЕАД и „Е. Б. Е.“ АД дължимите суми за консумираните вода и
ток за периода от м.01.2020 г. до м.10.2020 г. за общите части на комплекса.
Представени са и платежни нареждания, от които е видно, че през миналите години
ответниците са заплащали в полза на ищеца суми по банков път с основание на паричния
превод „чл. 2.1 от договор за поддръжка и управление“.
От приобщеното експертно заключение по назначената ССчЕ се констатира, че
размерът на дължимото възнаграждение за управление и поддръжка за 2019 г. съгласно чл.
2.1 вр. чл. 5.1 от договора от 25.03.2011 г. е 1 204.53 евро с ДДС за ап. *, а за гараж № * –
313.17 евро с ДДС. За 2020 г. за апаратмент * възлзиа на 1 206.69 евро с ДДС, а за гараж № *
възлиза на 313.73 евро с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Законът за управление на етажната собственост, в сила от 01.05.2009 г., има за цел да
уреди отношенията по управлението на общите части на сгради в режим на етажна
собственост, както и правата и задълженията на собствениците и обитателите на
самостоятелни обекти и на части в тях – чл. 1 от закона.
ЗУЕС е дефинирал понятието „жилищен комплекс от затворен тип“ в § 1, т. 3 от ДР
на ЗУЕС като комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са
построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи
собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за външни
лица. Затвореният комплекс е нещо различно от индивидуалната, лична собственост върху
апартамента, от етажната собственост, включваща лична собственост върху апартамента и
съсобственост върху общите части /стени, стълбища, покриви, земя (но само земя,
принадлежаща на обекта – на блока или входа), обикновена съсобственост /паркинги/ и
лична собственост на инвеститора върху обекти за общо ползване от всички притежатели на
обекти. Т. е. жилищният комплекс от затворен тип представлява съвкупност от няколко вида
собственост: 1./ няколко жилищни сгради, всяка с отделен кадастрален номер,
площообразуване, отделен вход, които са в обхвата на етажната собственост; 2./ паркинг,
който може да бъде и обикновена съсобственост; 3./ собственици с индивидуална
собственост на жилищата и идеални части от общите части на сградата; 4./ индивидуална
собственост на свободна дворна площ с басейн, бар, детска площадка и др., която
принадлежи на инвеститора.
От обсега на ЗУЕС е изключено управлението на общите части на сгради в режим на
етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен тип. Те са предмет на
особен правен режим, който следва да намери своето място в договор между инвеститора на
жилищния комплекс и собствениците на самостоятелни обекти – чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС.
Договорът е формален – законът изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите
на страните, както и вписване на договора в Агенцията по вписванията. Вписването се
извършва от инвеститора и действието му е договорът да се противопостави на
последващите приобретатели на обекта – чл. 2, ал. 2 от ЗУЕС. Приобретателят следователно
е обвързан от клаузите на договора за управление и с придобиване на имота той
автоматично встъпва в правата и задълженията на прехвърлителя.
В конкрения казус, за да бъде ангажирана договорната отговорност на ответниците,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: 1./ наличието
на валидни облигационни правоотношения, учредени въз основа на договорите за
управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на ЕС, построена в жилищен
комплекс от затворен тип; 2./ своята изправност по договорите; 3./ изискуемостта на
вземанията и изпадането на ответника в забава, както и 4./ размера на претендираните
граждански притезания.
В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти, както и да
докажат възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докажат,
че са погасили претендираните суми.
В конкретния случай по несъмнен начин се установи от доказателствата по делото, че
5
комплексът е жилищен и е от затворен тип.
На първо място се констатира, че върху площта на УПИ с идентификатор *, номер по
предходен план *, *, *, парцел *, с обща площ от 15 297 кв. м. - собственост на ищеца-
инвеститор, са построени и въведени в експлоатация четири самостоятелни сгради,
респективно с идентификатор №№ *-сграда *; *-сграда *; *-сграда * и *-сграда *.
На следващо място се констатира, че тези четири самостоятелни сгради са в режим на
ЕС по арг. от чл. 3 от ЗУЕС, доколкото в сграда * са ситуирани 49 апартамента и 18 ателиета;
в сграда * – 52 апартамента и 18 ателиета; в сграда * – 49 апартамента и 9 ателиета и в
сграда * – 57 апартамента и 14 ателиета с жилищно предназначение, които принадлежат на
повече от един собственик.
На следващо място се констатира, че в границите на процесното УПИ са ситуирани
освен сградите в режим на ЕС и други обекти с общо предназначение, обслужващи етажните
собственици, а именно – ресторант, магазин, кафе-бар, спортно-възстановителен център;
басейни; детска площадка; озеленяване с места за отдих и др.
На последно място се установи от договора за физическа охрана от 17.12.2019 г.,
сключен със „С. С.“ ЕООД, че достъпът до външни лица е контролиран.
От дефиницията следва, че различието между обикновената етажна собственост и
жилищния комплекс от затворен тип е присъствието на инвеститора, който е собственик на
обектите, а в повечето случаи и на земята, която се ползва от собствениците на имоти,
намиращи се в режим на етажна собственост. Той се грижи за тяхната сигурност, като
контролира достъпа до комплекса на външни лица. Това налага отношенията вътре в
жилищния комплекс от затворен тип да не се регулират от общите правила на етажната
собственост, а да станат обект на особен режим, който се намира в договора между
собственика на обекта и инвеститора. С други думи, договорната регулация дерогира
законовата. Държавата не регламентира отношенията в затворения комплекс, а ги предоставя
на договорната автономия на страните.
Представеният договор от 25.03.2011 г. е с нотариална заверка на подписите на
ищеца, представляван от адв. А. Д. при подписването му пред нотариус С. А., вписан в НК
под рег. № *, с район на действие РС-Н. и ответниците, като ответниците при сключването
му са представлявани от К. О. Т., която е изрично овластена от същите да ги представлява
при сключването на договора за поддръжка и управление, видно от ангажираното
пълномощно, което също е с нотариална заверка на подписите, поради което доводите на
ответниците досежно това, че не не са страни по облигационното правоотношение са
несъстоятелни по арг. от чл. 36, ал. 2 от ЗЗД.
От ангажираните договори, сключени от ищеца-инвеститор с трети търговски
дружества, посочени във фактическата част на настоящото решение, е видно, че ищецът е
обезпечил изпълнението на поетите с договорите за управление от 25.03.2011 г. задължения
по чл. 1.1. Ефективното реализиране на предмета на тези договори /с третите лица/ се
установява от ангажираните писмени доказателства. Констатира се по делото, че и самият
инвеститор има нает персонал на длъжности, съответстващи на съдържанието на договорите
за поддръжка и управление на общите части на комплекса. Установи се още от ангажираните
извлечения от сметката на инвеститора в „Б. Д." ЕАД, че същият за процесния период / 2019
г. и 2020 г./ всеки месец е заплащал цената на консумативите за ток и вода на общите части
на комплекса.
Крайният извод на съда е, за това че ответникът е бил изправна страна по договора за
поддръжка и управление на общите части на комплекса от 25.03.2011 г., което е в унисон и с
представените платежни нареждания, от които е видно, че ответниците през годините са
плащали дължимите възнаграждения към изпълнителя-инвеститор, който факт не се оспорва
от процесуалния им представител в о.с.з.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че договорът по чл. 2, ал. 1 от ЗЗД е
ненаименован, доколкото съдържанието му /правата и задълженията на страните/ не е
регламентиран нормативно от законодателя, а единствено е уредена формата и вписването
му. Но видно от предмета на процесните договори /чл. 1/, същите са с хетерогенен /смесен/
характер, имайки предвид т. 1 и т. 2 на чл. 1 от договорите, като същите притежават белезите
на договор за изработка и договор за поръчка, поради което субсидиарно приложение следва
6
да намерят правилата на чл. 258 и следв. от ЗЗД по арг. от чл. 288 от ТЗ. Некачественото
изпълнение поражда за възложителя-ответник права по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, които могат да
бъдат упражнени чрез иск или възражение за прихващане, но не освобождава възложителя
от задължението по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД да заплати на изпълнителя уговореното в договора
за изработка възнаграждение.
Крайният извод на съда е за доказаност на иска по основание.
Размерът на предявените граждански притезания се установява по несъмнен начин от
ангажираното експертно заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно
изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните. Видно от същото дължимата
годишна такса за 2019 г. съгласно чл. 2.1 вр. чл. 5.1 от договора от 25.03.2011 г. е 1 204.53
евро с ДДС за ап. *, а за гараж № * – 313.17 евро с ДДС. За 2020 г. за апартамент * възлиза
на 1 206.69 евро с ДДС, а за гараж № * възлиза на 313.73 евро с ДДС, което обуславя
уважаването на предявените искове до доказаните размери, а именно общо 1 205.86 евро с
ДДС, явяваща се половината от незаплатеното възнаграждение по договора за поддръжка и
управление от 25.03.2011 г., във връзка с имот с идентификатор *, от която дължимото и
незаплатено възнаграждение по договора за 2019 г. е 602.51 евро, а за 2020 г. е 603.35 евро и
общо 313.46 евро с ДДС, явяваща се половината от незаплатеното възнаграждение по
договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. във връзка с имот с идентификатор *,
като от нея дължимото и незаплатено възнаграждение за 2019 г. е 156.59 евро, а за 2020 г. е
156.87 евро, като за разликата над тях до предявените размери - исковете следва да бъдат
отхвърлени.
Падежът на таксата, дължима за текущата година в договора е уговорен не по-късно
от 31-ви декември на предходната година. Т.е. вземанията за 2019 г. са станали изискуеми,
считано от 01.01.2020 г., с оглед уговорката за авансово заплащане на таксата, което обуславя
изпадането на ответника в забава от този момент, имайки предвид, че при срочните
задължения не е нужна изрична покана за поставяне на длъжника в забава, тъй като срокът
„кани“ /отделно и самата искова молба по своята правна същност е покана за изпълнение/,
поради което следва да бъде уважено и акцесорното вземане за обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението.
Относно сторените по делото съдебно-деловодни разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 4 334.37 лева, както следва: 302.63 лева – държавна
такса; 1 791.47 – разноски за превод; 59.48 лева – разноски за призоваване чрез държавен
вестник; 594.76 лева – разноски за особен представител; 396.51 лева – разноски за вещо лице
и 1 189.52 лева – хонорар за един адвокат.
Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски в негова полза и не е
ангажирал доказателства за реализирането на такива.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС, А. К. Б., роден
на * г. в М. област, гражданин на Р. Ф. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Б. с. и. т.“ ЕАД, ЕИК *,
сумите, както следва:
- сумата в общ размер на 1 205.86 евро с ДДС, явяваща се половината от
незаплатеното възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г., във
връзка с имот с идентификатор *, от която дължимото и незаплатено възнаграждение по
договора за 2019 г. е 602.51 евро, а за 2020 г. е 603.35 евро, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението;
- сумата в общ размер на 313.46 евро с ДДС, явяваща се половината от незаплатеното
7
възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. във връзка с имот с
идентификатор *, като от нея дължимото и незаплатено възнаграждение за 2019 г. е 156.59
евро, а за 2020 г. е 156.87 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. с. и. т.“ ЕАД, ЕИК * против А. К. Б., роден на * г. в
М. област, гражданин на Р. Ф. първоначално обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- сумата в размер от 10.47 евро с ДДС, представляваща разликата над уважения
размер от 1 205.86 евро до предявения размер от 1 216.33 евро, явяваща се половината от
незаплатеното възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г., във
връзка с имот с идентификатор * за 2019 г. и за 2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното погасяване
на задължението;
- сумата в размер от 2.65 евро с ДДС, представляваща разликата над уважения
размер от 313.46 евро до предявения размер от 316.11 евро, явяваща се половината от
незаплатеното възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. във
връзка с имот с идентификатор * за 2019 г. и за 2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното погасяване
на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС, Н. В. Я., родена
на * г. в Република А., гражданка на Р. Ф. ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Б. с. и. т.“ ЕАД, ЕИК
*, сумите, както следва:
- сумата в общ размер на 1 205.86 евро с ДДС, явяваща се половината от
незаплатеното възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г., във
връзка с имот с идентификатор *, от която дължимото и незаплатено възнаграждение по
договора за 2019 г. е 602.51 евро, а за 2020 г. е 603.35 евро, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното
погасяване на задължението;
- сумата в общ размер на 313.46 евро с ДДС, явяваща се половината от незаплатеното
възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. във връзка с имот с
идентификатор *, като от нея дължимото и незаплатено възнаграждение за 2019 г. е 156.59
евро, а за 2020 г. е 156.87 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. с. и. т.“ ЕАД, ЕИК * против Н. В. Я., родена на * г. в
Република А., гражданка на Р. Ф. първоначално обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:
- сумата в размер от 10.47 евро с ДДС, представляваща разликата над уважения
размер от 1 205.86 евро до предявения размер от 1 216.33 евро, явяваща се половината от
незаплатеното възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г., във
връзка с имот с идентификатор * за 2019 г. и за 2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното погасяване
на задължението;
- сумата в размер от 2.65 евро с ДДС, представляваща разликата над уважения
размер от 313.46 евро до предявения размер от 316.11 евро, явяваща се половината от
незаплатеното възнаграждение по договора за поддръжка и управление от 25.03.2011 г. във
връзка с имот с идентификатор * за 2019 г. и за 2020 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2021 г. до окончателното погасяване
на задължението.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. К. Б., роден на * г. в М. област,
гражданин на Р. Ф. и Н. В. Я., родена на * г. в Република А., гражданка на Р. Ф. ДА
ЗАПЛАТЯТ в полза на „Б. с. и. т.“ ЕАД, ЕИК * сумата в общ размер от 4 334.37 лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, формирана както следва:
- 302.63 лева – държавна такса;
- 1 791.47 – разноски за превод;
- 59.48 лева – разноски за призоваване чрез държавен вестник;
- 594.76 лева – разноски за особен представител;
- 396.51 лева – разноски за вещо лице и
- 1 189.52 лева – хонорар за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9