Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, ...08.2023г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 9 823
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 535 от Търговския
закон /ТЗ/.
Ищецът – „Ф.ф.“
ЕООД твърди, че ответникът е издал запис на заповед, с който безусловно се е
задължил да плати на „Ф.ф.“ ЕООД сумата от 76 978, 79
лв., платима на 27.12.2018г., с място на плащане – гр. София, дата на издаване
– 27.12.2018г. На посочения падеж ответникът не е извършил плащане. Ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
което е образувано гр. д. №398/2019г. по описа на СРС. Въз основа на издадения
изпълнителен лист ищецът е образувал изп. д.
№815/2019г. по описа на ЧСИ Н.М.. Посочва още, че на 09.01.2019г. ответникът е
заплатил сума в размер на 770 лв., а на 08.03.2019г. погасил още 250, 63 лв. В
допълнителната искова молба се твърди, че на 27.12.2018г. около 06.30 часа
ответникът /куриер – инкасатор при ищеца/ е уведомил прекия си ръководител – Б.Б., че е бил ограбен от неизвестни лица, които са му отнели
сумата от 76 978, 79 лв.Посочва, че незабавно била възложена счетоводна
проверка, която следвало да установи защо такава сума се е намирала в куриера –
инкасатор, доколкото СОП – 14 – 04 Набиране и експедиране на стока, както и
трудовия договор на ответника, предвижда механизъм, който предотвратява
събирането на такива големи суми. При извършената проверка било установено, че
ответникът не е отчитал след всеки курс събраните от него суми от аптеките на
21.12.2018г., на 22.12.2018г., на 24.12.2018г. и на 26.12.2018г., като общият
размер на сумата, която е следвало да бъде в него за тези дати е 145 178, 79
лв. На въпроса къде се намира разликата между тази сума и сумата, която е
посочена, че е ограбена от него – или 68 200 лв. ответникът е признал, че има
нерегламентирани отношения с верига аптеки с вътрешен код на ищеца №543, в
която влизат юридическите лица „МДИ – Ц.С.“ ЕООД, „ЮВ Ф.“ ЕООД и „А.С.“ ЕООД. Незабавно
била назначена допълнителна счетоводна проверка, от която се установило, че за
периода от 21 – 22.12.2018г. ответникът издал към верига аптеки фискални бонове
на стойност 68 115, 75 лв. Посочва, че на 27.12.2018г., около 10.30 часа
пристигнал представител на верига аптеки, която предала сумата от 68 200 лв. на
ответника, който я е внесъл на каса в банковия офис на „Уникредит
Булбанк“ АД, който се намира в сградата на ищеца, като сметката на ищеца била
заверена със съответната сума в 10.00 часа на същата
дата. Дружеството ищец твърди, че между страните било подписано споразумение,
като съгласно чл. 3 от същото, за обезпечаване плащането на сумата ответникът
издал в полза на ищеца процесния запис на заповед.
Твърди, че не е имало физическа или психическа заплаха, принуда или друго противоправно поведение от страна на ищеца спрямо
ответника. Същият напълно доброволно подписал всички документи и месец по-късно
ответникът прекратил по своя инициатива трудовото правоотношение между
страните. В допълнителната искова молба се твърди, че на 05.03.2019г. е
извършено частично плащане на сума в размер на 9 779, 15 лв., поради което е
направил частичен отказ от предявения иск за сумата над 66 179, 01 лв. до
първоначално предявения размер от 75 958, 16 лв. Моли да се постанови решение,
с което се установи, че ответникът дължи на ищеца следната сума: 66 179, 01 лв.
– главница, по описания по – горе запис на заповед, заедно със законната лихва
от 04.01.2019г. – датата на депозиране на заявлението в СРС, до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. В определения от съда срок
процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.
Ответникът – О.Г.Г.
в депозирания от него писмен отговор навежда възражение за нищожност на процесния запис на заповед, тъй като е недопустимо датата
на издаване на записа на заповед и определения за падеж ден да са на една и
съща дата, а именно – 27.12.2018г. Предвид това поддържа, че представения запис
на заповед няма валидно определен падеж. Сочи още, че съгласно чл. 418, ал. 2
от ГПК и съобразно практиката на ВКС, подписът на издателя трябва да се намира
под текста на съдържанието на записа. В процесния
запис на заповед под текста на издателя е наличен текст, което е недопустимо и
води до порочност на същия. Също така записът на заповед е подписан, без да е
налице собственоръчно изписване на трите имена на издателя под подписа на
издателя, което е задължително условие с оглед евентуално оспорване истинността
на документа. Твърди също, че записът на заповед е унищожаем,
издаден е, за да обезщети имуществени вреди от извършен спрямо него грабеж на
същата дата на издаване на записа на заповед, за което е образувано досъдебно
производство в 09 РПУ – София срещу неизвестен извършител. Заявява, че на
27.12.2018г. около 06.00 часа ответникът като куриер – инкасатор на ищцовото дружество е бил нападнат от неизвестно лице, като
спрямо него била употребена сила и заплашване, като му била отнета сума в
размер на 76 978 лева. За инцидента съобщил на същата дата около 09.00 часа в
офиса на ищцовото дружество, при което той бил
заплашен и принуден от Ю.Н. да подпише процесния
запис на заповед. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли
предявения иск. Претендира направените по делото разноски, за което е
представен списък съгласно чл. 80 от ГПК на л. 147 от делото. След приключване на устните състезания, по
делото е постъпила писмена защита от процесуалния представител на ответника. В
нея за първи път се излагат нови възражения относно предявения иск, които съдът
няма да разгледа и обсъди по - надолу в мотивите на съдебното си решение, тъй
като срокът за становище на ответника е изтекъл с изтичане на срока за отговор
на тази страна, а в същите не се включват възражения за нарушения на
императивна материална норма, за което съдът следи служебно.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните факти:
-ответникът
е издал в полза на ищеца описания в исковата молба запис на заповед,
-към
датата на подписване на процесния запис на заповед
между страните е имало сключен трудов договор, съгласно който ответникът е бил
служител при ищеца,
-
на датата на издаване на записа на заповед ответникът е посочил, че е бил преди
това нападнат и ограбен като му е отнета сумата, за която
е издаден записа на заповед и
-
сключване на споразумение във връзка с процесната
сума между страните.
По делото на л. 4 е
представен запис на заповед издаден на 27.12.2018г. от ответника, с който
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на падежа – 27.12.2018г. на ищеца сумата от 76 978, 79 лв. при „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, като е посочена номера на
банковата сметка.
На л. 51 – 52 от делото
е представен сключения между страните трудов договор №23/28.01.2016г., съгласно
който ответникът е назначен на длъжност –куриер – инкасатор при сменен режим на
работа. Изрично в договора е вписано, че „Служителят нови имуществена
отговорност за вреди, причинени на работодателя и отговаря спрямо него за липси
– в пълен размер“. На 53 – 55 от делото е представена длъжностна характеристика
за длъжността – куриер – инкасатор, която е връчена на ответника на 29.01.2016г.
Съгласно раздел II,
т. 7 „извършва пренасяне и предаване на поръчките, инкасирани на сумите от
клиентите по банков път и отчитане на всеки курс“, което съгласно раздел IIIт. 3 се извършва на касиер –
счетоводител. Изрично и в този документ е вписано раздел IV, т. 1, че носи пълна материална
отговорност за повереното му имущество.
На 27.12.2018г. е
подписано споразумение /л. 65 от делото/ между страните в настоящото
производство, в което те са приели за безспорно установено, че ответникът, в
качеството си на куриер – инкасатор, не е отчел на ищеца събраната от него от
аптеките на 22.12.2018г., 24.12.2018г. и 26.12.2018г. сума за доставени стоки в
общ размер на 76 978, 79 лв. Съгласно чл. 2 от този документ ответникът се
задължава да възстанови на ищеца тази сума в срок до 27.12.2018г. по банкова
сметка, ***. ***, че в деня на подписване на това споразумение ответникът
издава в полза на ищеца запис на заповед като обезпечение.
На л. 67 от делото е представено работното
време на дежурните офиси на „Уникредит Булбанк“
/банката, при която ищецът има открита сметка/ през коледните и новогодишните
празници на 2018г.
На 09.01.2018г. е
подписана декларация от ответника /л. 92 от делото/, в която той дава
съгласието си от трудовото му възнаграждение да бъде удържана сумата от 770
лв., като първото е от това за м. декември 2018г. до окончателното погасяване
на дължимата от него сума в размер на 76 978, 79 лв.
На 18.02.2019г. е
издадена заповед №20 от ищеца, с която е прекратено трудовото правоотношение на
ответника поради подадено от него писмено предизвестие, считано от 21.02.2019г.
/л. 93/.
По искане на ищеца пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят – Н.К.Д., която е служител
на ищеца от 2017г. и е специалист администриране на персонала – назначавания и
прекратяване. Свидетелят
описва, че по искане на ответника е спряно дисциплинарното производство срещу
него. Правният отдел на ищеца е изготвил споразумение и записа на заповед, като
свидетелят е присъствал на тяхното връчване на ответника. Посочва, че не е
имало заплахи или принуда при връчване на тези документи на последния.
По искане на страните
по делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза. В нея е посочено, че по
представеното по делото споразумения има отразени извършени плащания в размер
на 10 799, 78 лв. В заключението е посочено за всяка една от четирите дати какви
суми са инкасирани от ответника общо в размер на 145 178, 79 лв., от които
ответникът е отчел 68 200 лв. В него е посочено, че ищецът е отразил в
счетоводството си сумата от 76 978, 79 лв. по дебита на счетоводна сметка
152300 – „Вземания за липси и начети“ с посочено основание „Невнесена
инкасирана сума, съгласно споразумение от 27.12.2018г. В допълнителното
заключение на съдебно – счетоводната експертиза вещото лице е посочило, че след
като се е запознало с баланса на ищеца за 2018г. е установило, че процесната сума е включена в същия.
На л. 166 от делото е
представено удостоверение издадено от зам. Началник на 09 РПУ от 14.06.2021г.,
в което е вписано, че има образувано досъдебно производство ЗМ №3384 по описа
на 09 РПУ за престъпление по чл. 198, ал. 1, т. 1, вр.
с чл. 20, ал. 2 от НК, за това, че на 27.12.2021г. около 06.20 часа в гр.
София, ж. к. **********, в съучастие като съизвършители
три маскирани лица, въоръжени с пистолет, отнели чужди движими вещи – парична
сума в размер на около 70 000 лв. от владението на другиго – ответника – куриер
– инкасатор при ищеца.
По искане на ответника
пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Ю.В.Н., който е работил
при ищеца в периода юли 2018г. до август 2020г. на длъжност – ръководител отдел
„транспорт“. Свидетелят посочва, че е присъствал при подписване на записа на
заповед от ответника. Твърди, че този документ е изготвен след като ответникът
е помолил да не бъде уволнен дисциплинарно, с което той и другия разпитан по
делото свидетел са се съгласили, както и да бъде преместен на курс, в който няма
инкасиране. На задаваните от свидетеля
към ответника въпроси защо не е инкасирал всеки ден събраните суми, последният
не е дал някакво обяснение, а е признал, че е сгрешил и е помоли за втори шанс.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
В настоящия случай
ищецът основава установителната си претенция по чл.
422 от ТЗ на записа на заповед от 27.12.2018г., като сам въвежда в исковата
молба съществуването на каузалното правоотнощение,
във връзка с което е издаден този запис
на заповед – трудово правоотношение между страните, съгласно което ответникът е
заемал материално – отчетническа дейност.
Съгласно т. 17 от ТР
4/2014 г. на ОСГТК на ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед.
Съгласно направения
доклад от съда на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да
установи настъпването на следните факти:
-съществуване на
редовен от външна страна запис на заповед,
- предявяване на
записа на заповед,
- на каква
длъжност е работил ищеца при издаването на записа на заповед и какви са били
възложените му функции,
- съществуване
на описаните в исковата молба правила за отчет на събраните парични средства,
- ответникът е
запознат с посочените по-горе правила,
- нарушаване на
правилата от ответника във връзка с отчет на парите за дните преди посочения
грабеж,
- изпълнение на
задълженията по сключеното и описано по-горе между страните споразумение
и в доказателствена тежест на ответника е да установи:
-
извършен
на 27.12.2018г. грабеж,
- извършена по
отношение на него заплаха или принуда преди подписването на записа на заповед,
която е и основанието същият да положи своя подпис под него.
Преди да разгледа обаче
въпроса за каузалните правоотношения, съдът следва да се произнесе по
направените възражения касаещи валидността на представения запис на заповед,
доколкото само валидно задължение по записа на заповед, което може да бъде
принудително осъществено, може да е основата да се разглеждат възраженията,
свързани с обезпечените каузални правоотношения.
Съгласно чл. 535 от ТЗ
записа на заповед следва да съдържа:
1. наименованието "запис на заповед"
в текста на документа на езика,
на който е написан;
2. безусловно обещание да се
плати определена сума пари;
3. падеж;
4. място на
плащането;
5. името на
лицето, на което или на
заповедта на което трябва да
се плати;
6. дата и място на издаването;
7. подпис на издателя.
В настоящия случай
съдът намира, че е налице действителна ценна книга, която отговаря на всички
изисквания на чл. 535 и сл. на ТЗ, като съдържа всички необходими
реквизити. Касае се за запис на заповед
с точно определен падеж – 27.12.2018г., с ясно посочен издател – ответника. Неоснователно е направеното възражение от
ответника за нищожност на тази ценна книга, тъй като датата на издаване съвпада
с датата на падежа, тъй като в закона няма предвидено такова ограничение.
Под подписа на процесния
запис на заповед има следния текст „Този запис на заповед ми бе предявен за
плащане на …….. година. …./име, презиме, фамилия и единен граждански номер/ ….
Подпис:“. Съдът като взе предвид така посоченото съдържание на текста под
подписа на издателя, който е положен след текста на ценната книга, счита, че
същият не опорочава по никакъв начин ценната книга, доколкото не касае
волеизявлението направено в нея от издателя й. С оглед на това неоснователно е
и второто възражение на ответника, че ценната книга е нищожна, тъй като след
подписа на издателя има текст.
Третото
възражение на ответника е, че процесния запис на
заповед е нищожен, тъй като не са изписани собственоръчно трите имена на
издателя под неговия подпис. Действително имената под подписа на издателя не са
написани собственоръчно, но както е посочено по-горе в нормата на чл. 535 от ТЗ
няма такова изискване, поради което и това възражение на ответника е
неоснователно.
И
последното възражение относно валидността на записа на заповед от ответника е,
че същият е подписан след заплашване и принуда от страна на Ю.Н.. Във връзка с
това твърдение ответника не е ангажирал никакви доказателства, поради което
същото остава недоказано в настоящото производство. За пълнота следва да бъде
посочено, че в настоящото производство са разпитани двама свидетели: Н.Д.и Ю.Н.,
които са присъствали на подписването на ценната книга от ответника. И двамата
са посочили, че същото е направено доброволно от ответника, без да е оказван
никакъв натиск върху него или принуда.
Предвид
изложеното по-горе съдът приема, че представения запис на заповед е валиден и
съответно следва да бъдат разгледани каузалните отношения във връзка, с които
той е издаден. От представения трудов договор се установява, че ответникът е работил
към датата на издаване на ценната книга при ищеца на длъжност „касиер –
инкасатор“. От този документ и длъжностната му характеристика е видно, че в
неговите трудови задължения е инкасиране на сумите от клиентите по банков път и
отчитане след всеки курс. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза
се установява, че четири дни ответникът в нарушение на трудовите си задължения
не е извършил отчитане на събраните от него суми при поръчките общо в размер на
145 178, 79 лв. Съгласно чл. 207, ал. 1 от КТ „Работник или служител,
на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява,
разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:
2. за липса - в пълен размер заедно
със законните лихви от деня
на причиняването на щетата, а ако
това не може
да се установи
- от деня на откриването на липсата“. Предвид
характера на работа на лицето, съдът приема, че същият носи пълна имуществена
отговорност съгласно посочената правна норма пред работодателя си в размер на
липсващата /неотчетена от него своевременно/ сума.
Съгласно чл. 211
от КТ „Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред.“. Съгласно установената съдебна практика съдебният ред е изключен в случаите, когато страните по трудовото правоотношение
са уредили доброволно отношенията си. Подписаното от
страните и описано по-горе в мотивите на настоящото съдебно решение
споразумение от 27.12.2018г. и съответно декларация на 09.01.2018г., подписана
от ответника, с която
се е съгласил на основание чл. 272 от КТ да му бъде удържана
конкретно посочена сума, е достатъчно
основание за работодателя да удържи сумата. След като страните по трудовия
договор са избрали този начин
за възстановяване на сумата от
констатираната липса работодателят не е длъжен да търси
сумата по съдебен ред. / в този смисъл решение №
487 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 339/2009 г., Г. К., III Г. О. на ВКС/.
Съгласно чл. 210, ал. 3 от КТ служителят
има право в едномесечен срок да възрази срещу основанието и размера на
отговорността пред работодателя си, като в този случай последния следва да
упражни правата си по съдебен ред. В разглеждания случай, както вече беше
посочено, ответникът не е възразил срещу ищеца за основанието и размера на претендираната от него сума. Напротив той е подписал
документи – посоченото по-горе споразумение и декларация, в които изрично е
изразил съгласието си. Възражение срещу претенциите на ищеца за заплащане на
сумата е направено за първи път с депозиране на възражение срещу издадената
заповед за незабавно изпълнение на 25.04.2019г. Тоест повече от един месец след
като е открита липсата от служители на ищеца и съответно от последния е заявена
претенцията за пълна имуществена отговорност на ответника. Предвид посочената
правна норма, двукратно изразеното писмено съгласие от страна на ответника за
възникване на отговорността му за липси в претендирания
размер и изминалия период от време съдът приема, че направеното от ответника
възражение срещу претенцията на ищеца за заплащане на претендираната
сума на основание реализирана пълна имуществена отговорност е несвоевременно и съответно не може да породи
правни последици.
Предвид изложените мотиви съдът приема, че ищецът е доказал
всички факти, за които носи доказателствена тежест и
предявеният иск като основателен следва да бъде уважен, като се приеме за
установено между страните, че ответникът има задължение към ищеца в размер на
66 179, 01 лв. – представляваща стойността на установени липси при
работата на ответника на длъжност – куриер – инкасатор при ищеца в периода
22.12.2018г. – 26.12.2018г., за което между страните е подписано споразумение
на 27.12.2018г. и е издаден запис на заповед от 27.12.2018г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 04.01.2019г. /датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение/
до окончателното й изплащане.
Относно
разноските
Предвид изхода на делото, следва да бъде
уважено искането на ищеца и се осъди ответникът да му заплати направените по
делото разноски, които са:
- в заповедното производство:
1 539, 58 лв. – държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и
- в исковото производство: 1 519,
16 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП във връзка с
чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 200 лв.
С тези мотиви съдът
Р
Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „Ф.ф.“ ЕООД, ЕИК – ******** с адрес: *** срещу О.Г.Г., ЕГН – ********** с адрес: ***, ж. к. **********с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл.
535 от Търговския закон ТЗ/,
че О.Г.Г., ЕГН – **********
има следното задължение
към „Ф.ф.“ ЕООД, ЕИК – ******** сумата 66 179, 01 лв. – представляваща стойността на установени
липси при работата на О.Г.Г. на длъжност – куриер –
инкасатор при „Ф.ф.“ ЕООД в периода 22.12.2018г. – 26.12.2018г., за което между страните е
подписано споразумение на 27.12.2018г. и е издаден запис на заповед от
27.12.2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от 04.01.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О.Г.Г., ЕГН – ********** с адрес: ***, ж. к. **********да
заплати на „Ф.ф.“ ЕООД, ЕИК – ******** с адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 3 808, 74 лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, заверен препис от същото да се приложи по ч.гр. д. № 398/2019 г. по
описа на СРС, 68 състав и това дело да се върне на СРС, 68 състав.
СЪДИЯ :