РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 21 август
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М. Д.
като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. №636 по описа за 2017 г. на съда
и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “А.з.“ С., с БУЛСТАТ ***** и адрес гр. С., бул. „К.Д.“№*,
представлявана от изпълнителния директор Д.Д.Н.,
подадена чрез пълномощника – главен юрисконсулт Е.Л.,***, е предявил искова
молба с Вх.№4894/05.12.2017 г., уточнена с молба с Вх.№5197/28.12.2017 г.,
срещу ответника „И.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление гр. Л., бл. П., вх.*, ет.**3, ап. *, представлявано от управителя П.П., с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на ищеца сумата от 2412.67 лева, която ответното дружество било
длъжно да върне на „А.по з.“ по силата на сключения между страните
Договор № МЗ – 2-04-07-203#6/06.10.2015 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане
на иска.
Твърди се, че по силата на
договора, сключен в изпълнение на проект „Нова възможност за младежка заетост“,
„Агенция по заетостта“ („АЗ“) предоставила на „Инвестинженеринг“
ЕООД, в качеството му на работодател, средства от бюджета на проекта за разходи
за възнаграждения за всяко лице, включено в обучение по време на работа при
работодателя, както и за възнагражедие на наставници,
определени от него, които отговарят за обучението по време на работното място
на обучаемите. Предоставените средства по договора възлизат на 8 434.86
лева. Ответникът поел задължение да изпълни договора съгласно уговореното в
него и в приложенията, представляващи неразделна част от същия.
Съгласно т. 6 ответникът се
задължил да обучи в процеса на работа избрано от него лице по определена
професия или специалност, както и да осигури наставник на обучаемия за период
от 6 месеца. Поел задължение да сключи допълнително споразумение към основния
трудов договор със съответния наставник, който ще отговаря за обучението на работното
място, като му определи възнаграждение
съгласно списък на наставниците, като било уговорено, че АЗ ще
предостави средства за възнаграждения само за наставници, които са на трудов
договор.
Твърди се, че ответникът не
изпълнил задълженията си, тъй като определеният наставник – В.П. Л.,
изпълнявала функциите си на наставник въз основа на допълнително споразумение
към трудов договор от 12.10.2015 г. без да има трудов договор с ответника, след
като трудовото й правоотношение било прекратено считано от 17.10.2015 г.
Ответникът изплащал сумите за наставничество, но с основание работна заплата, с
което нарушил т. 1.6
Поради това и след становище от
„Инспекция по труда“, че с прекратяване на основния трудов договор се
прекратява и действието на споразумението, „АЗ“ с писмо от 21.06.2016 г.
уведомила ответника, че средствата включени в искания за плащане (ИП)
№3/26.05.2016 г. за 1 131.89 лева и №4 от същата дата за 891.32 лева няма
да бъдат признати и възстановени, а изплатените по банков път средства по ИП №1 и №2 на обща стойност 2 412.67
лева следва да бъдат възстановени съгласно т.10.7 от договора.
На тези фактически твърдения „АЗ“
основава искането си ответното дружество да бъде осъдено да й заплати
2 412.67 лева, представляващи неизпълнение на договорно задължение да се
върне посочената сума.
Ответникът „И.“ ЕООД, ЕИК ******
в срока по чл. 131 ГПК, чрез управителя П.П., е подал
отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва предявения иск
като неоснователен. Възразява, че договорът бил сключен за срок от 6 месеца, а
претенцията срещу него е предявено след изтичане на срока на договора. Счита,
че е изпълнил задълженията си, изразяващи се в редовно плащане на лицето Валя
Лазарова, с която имал сключено допълнително споразумение, което не било
оспорено от „АЗ“. Счита, че становището на Инспекция по труда противоречи на
Кодекса на труда. Възразява, че „АЗ“ е неизрядна страна по договора, тъй като
не е изпълнила задължението си по чл. 8, ал. 1 от Договора – в 30-дневен срок
да преведат исканите суми за първия месец, като исканията били направени през
м. декември 2015 г., а плащанията били извършени едва на 26.05.2016 г., както
се твърди в исковата молба. Ответникът твърди, че преписката била образувана по
повод на негов разговор с г-жа М. ***, с която управителят П.П. се споразумял заплатата на обучаващото лице В.Л. да бъде
поета от „И.“ ЕООД. Затова в исканията за плащане №3 и №4 тази заплата не била
включена. Иска съдът да се запознае с „хронологията на преписката“ и да обяви
иска за неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си юрисконсулт Л., която поддържа иска и иска ответника да бъде
осъден да заплати търсените суми. Представя подробна писмена защита.
Ответникът „И.“ ЕООД, ЕИК ******* в съдебно заседание се
представлява от особен представител – адв. П.Р.,
назначен на основание чл. 29, ал. 2 ГПК, поради това, че в хода на процеса – на
25.04.2018 г. П.П.П. – управител дружеството, е
починал. След редица сезирания на прокуратурата с цел осъществяване на
правомощията по чл. 155, т. 3 от Търговския закон да поиска прекратяване на
дружеството, което е без управител повече от 3 месеца, съдът назанчи особен представител, тъй като дружеството е повече
от 2 години без управител, което препятства развитието на делото, съответно
лишава ищеца от възможността да заяви претенцията си в производство по
ликвидация на дружеството.
Особеният представител пледира за
отхвърляне на иска, като счита, че дружеството е изпълнило задълженията си по
договора. В писмена защита развива съображенията си, като се позовава на т.
6.2.2. от Договора, в който страните договорили
клауза, при която в случаите, когато наставникът не е назначен по трудово
правоотношение, с декларация по образец той декларира, че ще извършва
наставничество. Въз основа на тази уговорка и предвид констатираното при
проверка от Агенцията по заетостта, че В.Л. е била на работа по график като
наставник, счита, ответникът е изпълнил задължението си и предявеният иск за
връщане на получените суми въз основа на договора, е неоснователен.
Съдът, въз основа на представените
доказателства от страните и приетите за безспорни факти, намира за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно по делото е, че на 06.10.2015 г. между страните е подписан договор, именуван
„Договор за осигуряване на заетост по реда на чл. 230, ал. 1 от Кодекса на
труда по проект „Нова възможност за младежка заетост“, наричан по-нататък Договора.
Ищецът „А.по з.“ в качеството на Възложител,
а ответника – на Работодател.
Предмет на договора е предоставяне на средства
от бюджета на проекта от Възложителя на Работодателя за всяко насочено и
одобрено безработно лице по условията на проекта, включено в обучение по време
на работа по чл. 230, ал. 1 КТ за срока на обучението, до 6 месеца.
В т. 1.1 до 1.5 са предвидени допустимите разходи
за включените обучаеми лица – за възнаграждения и осигуряване.
В т. 1.6. като допустими разходи са възнаграждението
на наставници в размер на ½ от МРЗ, като със забележка „2“ под линия е
посочено, че това е само за наставници, които са на трудов договор.
Основните задължения на Работодателя включват
задължението му да обучи посочените лица и да осигури наставник за обучаемия,
като за тази цел осигури заетост, сключвайки трудови договори по реда на чл.
230, ал. 1 КТ.
В срок от 5 работни дни от сключване на
договора, Работодателят поел задължение да сключи трудови договори по чл. 230,
ал. 1 КТ с одобрените от Възложителя лица, както и да сключи допълнително
споразумение със съответния наставник, който ще отговоря за обучението на
работното място на обучаемото лице, а вслучаите,
когато наставникът не е назначен по трудово правоотношение, вместо допълнително
споразумение, следва да се представи подписана декларация (Приложение №19), в
която наставникът декларира, че ще извършва наставничество (т.
6.2.2. от Договора).
В раздел IV са
уредени „Санкции при неизпълнение“, в т. 10.7. (и чл. 16.1 от ОУ), на
която се позовава ищеца, е предвидено, че в случай че на Работодателя са
изплатени всички суми по Договора, той е длъжен да възстанови на Възложителя
сумите по реда на този раздел в 5-дневен срок от писмената покана.
В договора страните са постигнали съгласие, че
при възникване на спорове помежду им ще се прилага българското законодателства.
В чл. 16 от Общите условия към Договора е
предвидено
От представения с исковата молба Трудов договор
№*/17.06.2015 г. (л. 20) е видно, че В.П. Л. заема длъжността
„продавач-консултант“ при ответника. Договорът е срочен – до 17.10.2015 г. В
уведомлението до НАП по чл. 62, ал. 4 КТ е посочен срок на договора –
17.01.2016 г. На 26.10.2015 г. Работодателят подал уведомление в НАП за
прекратяване на трудовото правоотношение, видно от писмото на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч (л. 28).
На 12.10.2015 г. е подписано Допълнително
споразумение за наставничество към трудовия договор, с което ответникът, като
Работодател, и работникът В.П. Л. се уговорили, че за срок от 6 месеца да изпълнява
задълженията на наставник по проект „Нова възможност за младежка заетост“ за
формиране на трудови навици и практично обучение на три лица: 1. Л.С.Б. 2. А.А.Т. и 3. И.Д. Н., назначени на длъжност
„продавач-консултант“, за което ще й бъде изплащано допълнително възнаграждение
в размер на ½ от минималната работна заплата за съответната година –
190.00 лева (документът приложен на л. 88-89).
Приложени са графици за работното време в
обекта на ответника, по който ще работят трите одобрени за обучение лица 1. Л.
С.Б.; 2. А.А.Т. и 3. И.Д.Н., които са сключили
трудови договори за заетост с ответника на 12.10.2015 г. за заемане на
длъжността „продавач-консултант“, видно от графиците, списъка и заявките,
представени от ищеца – л. 90 – 103.
Ищецът е представил Отчети на наставника (л.
116-137), подписани от В.П.Л., и съответно обучаемите лица: 1. Л.С.Б.; 2. А.А. Т. и 3. И.Д. Н., от които е видно, че през м. октомври,
ноември и декември 2015 г., наставникът е обучавала всяка една от тях по 36
часа/месечно, като дейностите са включвали: посрещан, вежливо обслужване на
клиентите и издаване на фискални бонове, обозначаване на продажните цени и
подреждане на стоките по щандовете.
С Искане за плащане №1/22.12.2015 г.(л. 104) ответникът поискал от ищеца да му плати за
периода от 12.10.-31.10.2015 г. сумата 1014.06 лева, включващи възнаграждения
за 3-те лица на длъжност „продавач-консултант“ лица 699.54 лева, заедно с
начислени осигурителни вноски – 124.52 лева, както и 190.00 лева възнаграждение за
наставник.
С Искане за плащане №2/29.12.2015 г. (л. 108) ответникът
поискал от ищеца да му плати за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. сумата
1398.63 лева, включващи възнаграждения за 3-те лица на длъжност
„продавач-консултант“ лица 1026.00 лева, заедно с начислени осигурителни вноски
– 182.63 лева, както и 190.00 лева възнаграждение за наставник.
Поисканите суми са преведени от ищеца –
Възложител по договора, на ответника – Работодател, видно от приложените на л.
146 и 147 платежни нареждания.
На 20.10.2016 г. ищецът изпратил писмо до
ответника (л. 149), с което му съобщил, че след направено запитване до
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и извършена проверка относно
трудовите взаимоотношения на Работодателя с наставника Валя Лазарова, с която е
прекратен трудовия договор и съответно е преустановено действието на
допълнителното споразумение към него, „Агенция по заетостта“ няма да признае и
да възстанови сумите по исканията за плащане с №№ 3 и 4. Едновременно с това е
отправена покана в 5-дневен срок ответникът да възстанови на основание т. 10.7
от Договора изплатените средства по искания за плащане с №№ 1 и 2, възлизащи
общо на исковата сума – 2412.67 лева.
Писмото-покана
е връчено на ответника на 28.10.2016 г., видно от приложената пощенска разписка
на л. 151.
След отказано възстановяване на разходите по
Искания за плащане № 3 и №4, на 23.08.2016 г. в „А. по за.“ е получено писмо от
ответника (л. 27), в което управителят му П.П. е
обяснил, че причината да бъде отразено като прекратено правоотношението с
наставника В.Л. е грешка на счетоводителя. Въпреки това е посочено, че
служителката е спазила стриктно задълженията си на наставник, което е било
констатирано от служителите на Бюро по труда - Луковит, извършили проверка.
Обърнато е внимание, че възнаграждението на Лазарова е плащано по банков път и
за това са представени документи. Поднесено е извинение за грешките, които са
обяснени с кадровите проблеми в провинцията, за преодоляване на което се
прибягва до обучение чрез подобни програми на хора от малцинствата. С писмото е
заявено, че в съответствие с уговореното с представител на ищеца от гр. Ловеч,
разходите са наставник остават за сметка на ответника и такива не са включени в
исканията за плащане № 3 и №4.
На 06.04.2016 г. при проверка в магазина на
ответника служители на Бюро по труда – Луковит са установили, че на работното
място присъстват две от наетите по проекта лица – И.Н. и А.Т., както и
наставника В.Л..
Заключението по съдебно-икономическата
експертиза, представено от вещото лице П.Р., е констатирал, че в счетоводството
на ответника са били направени начисления за заплати за м. октомври и м.
ноември 2015 г., съответстващи на сумите по горецитираните
искания за плащания, същите са отразени впоследствие като получени по Договора,
отразени са и плащания по банков път на сметка в ЦКБ в полза на В. Л. за
работна заплата за периода м. 10.2015 г. до м. 01.2016 г.
При така установена фактическа обстановка,
съдът достигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният иск е
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с който кредиторът „А. по з.“ иска
длъжникът „И.“ ЕООД да бъде осъден да изпълни задължението си по чл. 16, т. 1 и
т. 2 от Общите условия и чл. 10.7 от Договора № МЗ – 2-04-07-203#6/06.10.2015
г. да върне сумата 2 412.67 лева. Ищецът основава правото си на
неизпълнението от страна на ответното дружество на т. 1.6 от Договора, а именно
определеният наставник Л. не е била на трудов договор.
Ищецът „А.по за.“
съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест е да доказа валидно сключен Договор, по който към 20.10.2016 г. има
качеството на била изправен кредитор – платил е в срок сумите по Искане за
плащане №1 и №2, като и компонентите на същите, както и че е поканил ответника
да върне претендираната сума, представляваща сумите
по горните искания за плащане.
Ответникът „И.“
ЕООД доказа, че за периода, за който е получил горните плащания – м. октомври и
м. ноември 2015 г., е сключил трудови договори с условия за обучение с лица трите
одобрени от Възложителя лица 1. Л.С.Б.; 2. А.А.Т. и
3. И.Д.Н., които са били назначени на длъжността „продавач-консултанти“ с договори
по чл. 230, ал. 1 КТ – трудов договор с условия за обучение по време на работа.
На тези служители
са били изплащани трудовите възнаграждение са посочения период, като за техен
наставник е била назначена В.Л., която към сключване на Договора е заемала
длъжността „продавач – консултант“ по силата на Трудов договор с допълнително
задължение да обучи трите нови, наети по програмата служителки.
По силата на
подадено уведомление до НАП към 26.10.2015 г. правоотношението между
работодателя и наставника В.Л. формално е било прекратено. Въпреки това
фактически Л. е продължила през месеците октомври, ноември и декември 2015 г.
да обучава трите служителки, назначени по договорите за обучение по време на
работа. Това е продължила да прави и през следващата година – към м. април 2016
г., когато при проверка от служители на ищеца е била намерена в магазина и в
протоколите е отразено, че работи като наставник на двете обучаеми, които са
били на работа по график.
Горното води до
извод, че е налице частично неизпълнение на задълженията на Работодателя по
договора. Основното задължение – да наеме и да обучи трима млади служители по
програмата, не се спори и видно от доказателствата е било изпълнено.
Изпълнено е и
задължението тези нови служители да бъдат обучавани в периода, за който
Възложителят е платил – м. октомври и м. ноември 2015 г., по 36 часа всеки
месец.
Обстоятелството,
че в този период правоотношението с наставника В.Л. е било прекратено не
представлява пълно неизпълнение, което да позволи на Възложителя да иска пълния
размер на възстановените разходи. Напротив, при тълкуване на цялостното
съдържание на Договора се установява, че неговата основна цел е обучаване на
трима младежи, които да бъдат назначени при Работодателя, който поема
задължение през срока на правоотношението с тях да осигури наставник, който да
ги обучава. Въпросът дали наставникът също работи по трудово правоотношение има
значение само за това, дали разходите за неговото възнаграждение ще бъдат
допустими.
Този извод на съда
се формира на база тълкуване на разпоредбата на т. 6.4.1 и т. 1.6 със забележка
„2“ под линия. От двете клаузи е видно, че наставникът може да работи по
трудово правоотношение, в който случай Възложителят ще възстанови на
Работодателя платеното възнаграждение до размер на ½ МРЗ (равняващо се
на 190.00 лева за процесния период през 2015 г.,
когато МРЗ е 380.00 лева).
Очевидно е, че
според клаузите на Договора, наставникът може и да не работи по трудово
правоотношение при Работодателя, като в този случай той представя декларация по
образец, че отговаря на изискванията, свързани най-вече с притежаван опит и
стаж за длъжността, за която ще обучава младежите, наети по програма. В този
случай разходите за неговото възнаграждение остават за сметка на Работодателя.
От горното съдът
прие, че претенцията на ищеца за възстановяване на платени по Договора суми е
частично основателна до размера на сумите, които са били платени за
възнаграждение на наставник, възлизащи общо
на 380.00 лева (по 190.00 лева за всяко от исканията с № 1 и 2), които
са били платени от Възложителя.
Останалата част от
претенцията до пълния размер от 2412.67 лева е неоснователна, защото ответникът
е изпълнил точно задълженията си – наел е, обучавал чрез наставника Валя
Лазарова трима младежи, назначени като „продавач-консултанти“ и им е заплащал
трудово възнаграждение и е внасял осигуровки за периода м. 10 и м. 11 2015 г.,
които разходи са били допустими за възстановяване по програмата и съгласно
Договора.
Затова предявеният
иск е частично основателен до сумата от 380.00 лева, заедно със законната лихва
от предяваването му – 05.12.2017 г., а до пълния претендиран размер от 2412.67 лева следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
Разноските по
делото включват платената от ищеца държавна такса – 115.81 лева, депозит за
вещо лице – 200.00 лева, внесен от страните по равно, депозит за особен
представител – 285.00 лева, внесен от ищеца.
Ищецът е сторил
разноски общо 600.81 лева.
Разноските на
ответника са 100.00 лева – внесената от него част за депозит на вещото лице.
Съгласно правилото
на чл. 78 ГПК всяка от страните има право да иска заплащане на сторените
разноски съобразно уважената част за ищеца, съответно отхвърлената за
ответника. Това означава, че ищецът има право да получи 96.13 лева разноски,
които да бъдат възложени на ответника, а той – на 84.00 лева. Двете суми следва
да бъдат прихваната до размера на по-малкото задължение и разликата от 12.13
лева следва да бъде поставена в тежест на ответника.
На особения представител
– адв. П.Р. следва да бъде изплатено възнаграждение в
размер на внесения депозит – 285.00 лева.
С
оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД ответника „И.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище и
адрес на управление гр. Л., бл. П., вх. *, ет.**3, ап. *, без управител след
смъртта на П.П., представлявано от особения
представител назначен на основание чл. 29, ал. 2 ГПК адв.
П.Р., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “А. по з.“ – С., с БУЛСТАТ ******* и адрес гр. С., бул. „К. Д.“№*,
представлявана от изпълнителния директор Д.Д. Н., действащ
гл. юрисконсулт Е.Л.,***, сумата 380.00
лева (триста и осемдесет лева), представляваща задължение по чл. 10.7 от Договора
№ МЗ – 2-04-07-203#6/06.10.2015 г. за връщане на сумите, платени за
възнаграждение на наставник, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск до пълния претендиран размер от 2412.67
лева (две хиляди четиристотин и дванадесет лева и 67 ст.), представляващи платените
възнаграждения и осигурителни вноски на три лица, наети по договор за обучение,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.“ ЕООД, ЕИК
****** ДА ЗАПЛАТИ на “А. по з.“ – С., с БУЛСТАТ ******* сумата 12.13 лева (дванадесет
лева и 13 ст.), представляваща разноски в производството, след прихващане с
насрещното задължение за такива.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните – на ответника чрез особения представител.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на
особения представител адв. П.Р. в размер на 285.00
лева от внесения депозит.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..