Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16679 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, *** срещу Е.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес ***,м-т *** обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищеца по отношение
на ответника за сумата от 276.00 лева /двеста седемдесет и
шест лева/ - главница, дължима по Договор за паричен заем № 2710606 от 22.12.2016
г., сключен между Е.Б.Н. и ***и Приложение 1/01.08.2017 г. към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен на 16.11.2010 г. между ***и
„А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД, сумата 45.00 лева такса разходи, сумата 920.56 лева неустойка за
неизпълнение на договорно задължение от 20.01.2017 г. до 20.10.2017 г., сумата
59.97 лева обезщетение за забава от 21.01.2017 г. до 01.08.2018 г. и законната
лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11881/2018г. по описа на ВРС.
Ищецът
твърди, че на 01.08.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между ***и „А.з.с.н.в."
ООД, по силата на което вземането на „***произтичащо от договор за паричен
заем № 2710606/22.12.2016 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в."
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Сочи, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в."
АД /понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник н. „А.з.с.н.в."
ООД, ЕИК ***.
Ищецът
твърди, че ***е упълномощило „А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия.
Излага, че
по реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до
ответника е изпратено от страна на *** чрез „А.з.с.н.в." ЕАД уведомително писмо с Изх*** от 01.08.2017 г. за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес. На 11.10.2018 г. до длъжника е изпратено повторно уведомително
писмо с Изх.№ *** за извършената цесия чрез куриер. Писмата се върнали в
цялост.
Ищецът
твърди, че на 22.12.2016 г. между ***/Заемодател/
и Е.Б.Н. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № ***. С подписването на договора
Заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1000 лева., като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1178,20 лв. заемателят
се е задължил да върне кредита в срок до 20.10.2017 г. на 43 равни седмични погасителни вноски, в
размер на 27,40 лева всяка,
като падежът на първата погасителна вноска е 30.12.2016 г, а падежът на последната
погасителна вноска е 20.10.2017 г.
Ищецът
излага, че на основание сключения Договор за паричен заем, в случай, че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на
заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.Поради което излага, че на
длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Ищецът
твърди, че съгласно клаузите на договора, ответницата не е представил нито едно
от договорените обезпечения по договора, поради което е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 989,86 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 43 равни вноски, всяка в размер на 23,02 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следва да заплаща заемателят е в размер
на 50,42 лева.
Сочи, че на
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 59,97 лева, който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ищецът сочи,
че сумата която е погасена до момента, е в размер на 971,50 лв., с която са погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 69,30 лв., договорна лихва: 178,20 лв., главница: 724,00 лв. Излага, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 20.10.2017 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Ищецът
излага, че е предявил претенцията си по реда на чл.410 от ГПК и е образуваното ч. гр. д. № 11881/ 2018 г. по описа на PC –Варна. Издадената заповед за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от своя страна обуславя
правния ни интерес от предявяване на претенцията по исков ред.
В
едномесечния срок за отговор ответницата, чрез назначения от съда особен
представител оспорва исковете.
Ответницата
счита, че не е ясно каква част от задължението е погасена и по какъв начин и
налице ли е предсрочно погасяване на задължението, предвид внесената сума.
Оспорва изцяло претендираната неустойка за неизпълнение в размер на 920,56 лв. Счита клаузата
с която е уговорена за нищожна поради неравноправност, съобразно практиката
на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г.
Ответницата
възразява, че клаузите на договора за паричен заем не са индивидуално уговорени
по смисъла на чл.14б, ал.2 от ЗЗП. Счита, че начина по които е договорено
обезпечаване по кредита прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Твърди, че уговорената неустойка,
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Излага, че по посочения начин се заобикаля законът - чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК, който текст
предвижда, че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Възразява, че с процесната
клауза за неустойка в полза на ищеца се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Счита, че подобна неустойка всъщност обезпечава
вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната
лихва по чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК. Счита подобно кумулиране
на неустойка за забава с мораторна лихва за
недопустимо. Сочи, че такава неустойка, дори и да е валидна, няма да се дължи и
на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД.
Възразява, че нищожни, като заобикалящи закона - чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр.чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК, са и клаузите на чл.6, чл.7, чл.8 от
договора за паричен заем, според които начислени - 40% - фиксиран годишен лихвен процент, 48,68% - годишен процент на разходите по
заема и т.н.Излага, че срещу тези суми не се дължи никакво поведение от страна
на заемодателя, а точно обратно - изискуемостта им следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава. Липсват твърдения и доказателства
за такива разходи, за които са били начислени сумите, респективно доказателства
да са били действително извършени. При това положение следва да се приеме, че
тези клаузи всъщност прикриват една неустойка за забава, а съгласно
императивната разпоредба на чл.ЗЗ, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на мораторната лихва.
Ответницата оспорва изцяло размера на претендираната
неустойка, като възразява, че същата е нищожна поради противоречието й със
закона и накърняване на добрите нрави, съгласно чл.2б, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД, както и че, е уговорена извън присъщите за нея - обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В условията на евентуалност иска да бъде намалена като прекомерна на
основание чл. 92, ал.2 от ЗЗД.
Възразява,
че задължението е изцяло погасено /предстрочно/ към
заемодателя - ***, като възразява и по отношение
липсата на уведомление за извършената цесия. Уведомлението по реда на чл.99,
ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника, като прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. Сочи, че в настоящия процес уведомяването не
може да се счита за редовно чрез връчване на особения представител.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 118817/18 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, Е.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес ***,*** да заплати н.„А.з.с.н.в.“
ЕАД 276.00 лева
/двеста седемдесет и шест лева/ - главница, дължима по Договор за паричен заем
№ *** от
22.12.2016 г., сключен между Е.Б.Н. и ***и Приложение
1/01.08.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) сключен на 16.11.2010 г. между ***и „А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на
който е „А.з.с.н.в.“ АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, сумата 45.00 лева такса
разходи, сумата 920.56 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение
от 20.01.2017 г. до 20.10.2017 г., сумата 59.97 лева обезщетение за забава от
21.01.2017 г. до 01.08.2018 г., и законната лихва върху главницата от
01.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 75.00 лева разноски по
делото, от които 25.00 лева заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен договор
за паричен заем № 2710606/22.12.2016г. , с които ***е предоставен заем на Е.Н. за сумата от
1000 лв., като заемополучателят се е задължил да
плаща на 43 месечни вноски по 27,40 лева, с дата на първо плащане 30.12.2016г..
Съгласно
клаузите на договора, заемателят се бил задължил в
тридневен срок от подписване на договора за заем да представи на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв,да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с "***, да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНМ една година назад
да е със статут не по лош от 401"Редовен", като поръчителите
подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер
– Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемодателя по договора, който да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
На
01.08.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между "***
и "А.з.с.н.в."ООД, по силата на което вземането на "***,
произтичащо от договор за паричен заем № 2710606/22.12.2016г. било прехвърлено в собственост н. "А.з.с.н.в."ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. "А.з.с.н.в."АД/понастоящем
"А.з.с.н.в."ЕАД, с ЕИК *** била
правоприемник н. "А.з.с.н.в."ООД с ЕИК ***.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл.
99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от
страна на "***, изпратено с известие за доставяне.
До
Е.Н. е изпратено уведомление по реда на чл.
99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от
страна на "***, изпратено с известие за доставяне, с
отразяване непотърсен-л.23 от делото.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от
страните, се установява, че към датата на подаване на заявлението в съда и
изготвяне на заключението задължението е в размер на 1301,53 лв. Общо
извършените плащания по договора са 971.50 лв. Ако се изключат плащанията по
чл.2,т.6.1,т.7,т.8 и чл.4 от договора, то задължението за главница е 28.50 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
В настоящото производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е
твърдението за дължима сума по договор за предоставяне на кредит договор за
паричен заем № 2710606/22.12.2016г.
Няма спор по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че по писмено заявление н. "А.з.с.н.в."ЕАД против
ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при условията, предвиден в чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет
посочените в заповедта суми.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата,
предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в договора, а усвояването на посочената сума ответница Н. е
удостоверила с полагането на подписа си. От приетите по делото доказателства,
се установява, че на ответница Н. е бил отпуснат паричен заем в размер на 1000
лв. Общият размер на дълга е 1178,20 лв., като първото плащане е следвало да се
извърши на 30.12.2016 г., а последното такова на 20.10.2017г.
Няма спор, че като вид търговска сделка за
предоставяне на финансова услуга процесния договор за
банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143-
чл.
146 ЗЗП, както и че ответницата, като кредитополучател има качеството на
"потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната
правна норма. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално по чл.
146, ал. 1 ЗЗП, като според ал. 2 от същата разпоредба, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Разпоредбата на чл.
144 ЗЗП визира изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи
неравноправни клаузи в договори с потребители, по чл. 143
ЗЗП, са неприложими.
За да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143
ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144
ЗЗП.
Става дума за отношения между страните, при
които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница
при сключване на договора. Процесните клаузи са
индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и
размерът на главниците и на договорните лихви за определения от страните период
са договорени индивидуално, а съгласно чл.
146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените
клаузи не могат да бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на
което ответницата Е.Н. се е задължила да върне сумата от 1178,20 лв., като
първото плащане е следвало да се извърши на 30.12.2016 г., а последното такова
на 20.10.2017г. по договор за паричен заем № 2710606/22.12.2016г. с „***.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения
и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните.
Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между
цедента и цесионера от
момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е
формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът,
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по
силата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая на ответницата чрез
особения представител са надлежно връчени преписи от исковата молба и
приложенията към нея (сред които договора за цесия от 16.11.2010 г., ведно с
приложение от 01.08.2017 г. към него; пълномощно от цедента
на цесионера за съобщаване на цесията; нарочно
писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер),
обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на
извършеното прехвърляне на вземането на цедирания
длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. Съдът
съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в
регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн.
чл.
47, ал. 5 вр. с ал. 1
ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото,
на осн. чл.
47, ал. 6 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Защитата, която се осъществява от назначения по
делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по
делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от
процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно
съобразно чл.
34, ал. 3 от ГПК, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици / в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС/.
В правомощията на съда е служебно да
констатира нищожност на клаузи поради заобикаляне на закон, в случая е
направено и възражение от ответницата. Процесният
договор за паричен заем № 2380431 е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит. Съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от този закон при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на
същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В чл.4 ал.2 от
сключения договор е уговорено, че при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срок от 3 дни от сключването на договора заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 989,86 лева.
Неустойката е уговорено да се заплати заедно с всяка от погасителните вноски , като
се добавя сума от 23,02 лева. Съдът счита, че визираните неустойката по чл. 4,
по своята правна същност представляват неустойка, дължима при забава на
изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение. Ето защо съдът приема, че с
въвеждането на посочената клауза в договора се цели заобикаляне на
ограничението на чл.
33 от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника
забава. По смисъла на чл.
21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза, на която
ищецът основава претенциите си за неустойка, се явява нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. В този
смисъл ответницата не дължи претендираната на нищожно
правно основание сума, а именно: неустойка в размер 989,86 лева, поради което
следва да се отхвърли иска за претендираната сума от 920,56
лв., като неоснователен.
Съдът намира, че така въведените в договора
за заем „такса разходи“ представлява по
съществото си неустойки, дължими при забава в изпълнението за заплащане на
текущите задължения по заема, а не са плащане за покриване на разходи по събиране
на вземането. С предвиждането на тези плащания се цели заобикаляне на
ограничението на чл.
33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост
изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е
нищожна. Поради което и предявеният иск за сумата от 45 лева е неоснователен.
Съгласно
изготвената ССЕ, неоспорена от страните, ответникът е извършил плащане в размер
на 971,50 лв.
При така
приетото от съда заключение по съдебно – счетоводната експертиза и при
приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът следва да заплати
разликата между чистата стойност на кредита и заплатената от него сума по същия
договор сума. Чистата стойност на договора за кредит съставлява главницата по
същия или сумата
от 1178,20 лева, при което след приспадане на плащанията по договора в размер
на 971,50 лева, то задължението възлиза на 206,70
лева. Върху тази сума под формата на уважена главница следва да бъде
присъдена и законна лихва считано от депозиране на заявлението в съда –
02.08.2018г. до окончателно изплащане на задължението. За разликата над
уважения размер от 206,70 лева до пълно предявения размер от 276 лв. предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл.99, ал.2 ЗЗС при прехвърлянето на вземането, новия
кредитор придобива и всички изтекли лихви. В случая се претендира и сумата от
59,97 лева – мораторна лихва за забава върху
търсената главница. Съдът прие, че задължението по договора за кредит е станала
изискуемо с настъпване падежа на последната погасителна вноска по договора,
уговорена на 20.10.2017г. В разпоредбата на чл. 2 от договора за кредит
страните са уговорили плащане на точно определен падеж, поради което след
настъпване на крайния срок за изпълнение - 20.10.2017г., длъжникът изпада в
забава. Не се установява по делото предсрочна изискуемост на задължението,
която да обоснове начален период на задълженото за мораторна
лихва в момент по-ранен от падежиране на
задължението, доколкото съобразно трайната съдебна практика кредиторът следва
да се позове на предсрочна изискуемост на вземането си, което намерение да
доведе до знанието на длъжника и то преди да депозира заявлението в съда. С
оглед изложеното и предвид частичната основателност на вземането за главница и
установената от съда забава, считано от 20.10.2017г., то в полза на ищеца се
дължи и мораторна лихва върху уважения размер от
206,70 лева, за периода 21.10.2017г.,– 01.08.2018г., което задължение изчислено
служебно от съда с помощта на програмен продукт „***“ възлиза в размер на 34.02 лева.
Предявеният иск следва да бъде уважен в размер на 16,36 лева, като за разликата над уважения
размер до пълно предявения от 59,97 лв. и за периода от 21.01.2017 год. до 20.10.2017г. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:Не
следва да се разглежда направеното от процесуалния представител на ответницата
възражение за прекомерност, доколкото се касае за юрисконсултско
, а не адвокатско възнаграждение дължимо на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -175 лв. д.т., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП ,
00 лв. депозит за особен представител и 180 лв. за ССЕ или общо 129,42 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 26,03 лв. внесена
д.т. и 50 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или сумата от 13,03 лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на
иска. Тъй като, липсва направено такова искане, както и представяне на
доказателства в тази насока, разноски не се присъждат в полза на ответницата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че срещу Е.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***,*** дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда ***
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № 11881/2018 г. на ВРС сумата от 206,70 лева (двеста и шест
лева и седемдесет стотинки) главница, дължима по Договор за паричен заем
№ 2710606 от 22.12.2016 г., сключен между Е.Б.Н. и ***и Приложение 1/01.08.2017
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) сключен на
16.11.2010 г. между ***и „А.з.с.н.в.“ ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, законната
лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 16,36 (шестнадесет
лева и тридесет и шест стотинки) обезщетение
за забава върху
главницата от 206,70 лв. за периода 21.10.2017г.– 01.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за
разликата над 206,70 лева до претендирания размер от 276
лева и за обезщетение за забава за сумата над 16,36 лева до
предявения размер от 59,97 лева и за периода от 21.01.2017
год. до 20.10.2017г.,както и за сумата 45.00 лева такса разходи, сумата 920.56 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение от
20.01.2017 г. до 20.10.2017 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Б.Н., ЕГН **********, с адрес ***,м*** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда ***
сумата от 129,42 лв. (сто двадесет и девет лева и
четиридесет и две стотинки), представляваща направените
разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Б.Н., ЕГН **********,
с адрес ***,*** да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, ***
сумата от 13,03 лв. (тринадесет лева и три
стотинки), представляваща разноски
в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ч. гр. д. № 11881/2018 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
Съдия: