Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2020г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на четиринадесети
октомври 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: М ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Калинка Ковачева,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1418/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.215 вр. чл.178 ал.6 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на: Сдружение
„Милосърдие за теб“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ж.к.“***“, бл.**, вх.*, представлявано от С. О.Б. и Сдружение
„Кристустрегер-Вайзендийнст“, VR 100787, Булстат ***, представлявано то А-М Р.,
чрез пълномощник – адв.А. П., против Заповед №
1889/01.06.2020г. на Зам.кмет на Община Варна, с която е забранено ползването
не по предназначение на стреж: „Апартамент № 3 на ет.1“ в жилищна сграда,
находяща се в ж.к.ж.к.“***“, бл.**, вх.*; и е разпоредено тяхното обезопасяване
и охрана в срок до 15 дни от получаване на заповедта.
В жалбата се поддържа, че заповедта е
неправилна и незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че ответната
страна не е изяснила в цялост фактическата обстановка; заповедта е лишена от
мотиви относно релевантни за приложимата правна норма обстоятелства, като не е
посочено от колко помещения се състои жилището и дали се ползва изцяло или не
по предназначение. Сочи се липса на констатации, че към момента на проверката в
имота е извършвана социална дейност, което води до извода за липса на
предпоставки от фактическия състав на посочената като нарушена норма на чл.178
от ЗУТ. Отделно се твърди, че е възможно да се предоставя за социални услуги
част от жилищна сграда, апартамент или офис, без да е налице промяна в
предназначението на имота, тъй като цитираната в заповедта норма не предвижда
такова. В тази връзка се сочи наличието на други имоти които се ползват за
социални дейности без наличието на някакво ограничение в тази насока. На
изложените основания се претендира отмяна на оспорената заповед. В съдебно
заседание, чрез пълномощник – адв.П., жалбата се поддържа. Допълнително като
аргумент се навежда и това, че смисълът на самата социална дейност не може да
бъде ограничен по начина, по който се разбира и интерпретира от
административния орган в атакуваната заповед - че трябва да имат точно сменено
предназначение обекта, в който същата се предоставя, тъй като съгласно чл.15
Закона за социалните услуги /ЗСУ/ основните групи социални дейности са
информиране, консултиране, застъпничество, посредничество, общностна работа и
т.н., а съгласно чл.17 в зависимост от средата, в която се предоставят
социалните услуги те мога могат да бъдат предоставени и мобилно в лечебни заведения,
в институции, в училища, в детски ясли и др. Т.е. социалната дейност, която се
извършва, е такъв вид дейност, която може да бъде извършва в помещения с
всякакъв статут, в т.ч. и в защитено жилище, което е със статут жилище. Излага
се, че единственото, което притеснява собствениците на жилища в блока е етноса
на търсещите социалните услуги. По същество се моли отмяна на заповедта.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът – Зам.кмет на Община Варна, чрез
процесуален представител – ю.к.Ц., оспорва жалбата. Счита издадената заповед за правилна и
законосъобразна, като издадена от компетентен орган, без допуснати процесуални
нарушения и при правилно приложение на материалния закон. В депозирани по
делото писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на
наведените от жалбоподателите възражения. В заключение моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко
възнаграждение в полза на органа.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С нот.акт № 35/15.02.2019г. Сдружение
„Кристустрегер-Вайзендийнст“ Германия е придобило собствеността върху недвижим
имот - апартамент № 3, ет.1, вх.18, бл.22 в ж.к.“***“ в гр.Варна, с
идентификатор 10135.4504.300.15.3. С Договор от 01.03.2019г. имотът е отдаден
под наем на Сдружение „Милосърдие за теб“ „…за осъществяване на набелязаните си
социални цели.“ /съгласно чл.1/, с месечен наем в размер на 1 евро, за срок от
10 години.
На 30.01.2020г. в Община Варна е постъпил
сигнал от управителя на етажната собственост на вх.18, бл.22 в ж.к.“Вл.Варненчик“.
В същия е посочено, че ап.3 във входа се полза от Сдружение „Милосърдие за теб“,
като във връзка с изявление на представляващата сдружението С. Б., че
възнамерява да извършва социални дейности в жилището, е проведено общо събрание
на етажната собственост, на което е взето решение да не се дава съгласие за
извършване на такава дейност в същото. Въпреки това, от 13.01.2020г. малолетни
лица започнали да посещават апартамента всеки делничен ден, като пребивавали в
същия по няколко часа. Към сигнала били представени подписки от живущите в
сградата, които са удостоверили с подписите си, че не желаят да се извършват
дейности свързани с достъпа на външни хора във входа и прилежащите му площи,
които създават безпокойство за собствениците и ползвателите на самостоятелни
обекти в Етажната собственост /ЕС/.
Във връзка с постъпилия сигнал, на
11.02.2020г. длъжностни лица – инспектори от отдел „Строителен контрол“ при
Община Варна, извършили проверка на апартамент № 3, в присъствието на
представляващата Сдружението. Съгласно
съставения при проверката Констативен протокол от същата дата, в хода на
проверката било установено, че апартамента се ползвал като център за обществена
подкрепа. На проверяващите били представени: издаден на 17.08.2016г. Лиценз за
социални услуги за деца № 1066 от Държавната агенция за закрила на детето на
Сдружение с обществено полезна дейност „Милосърдие за теб“, с валидност до
17.08.2019г., продължен до 18.08.2022г. с обхват на лиценза Център за
обществена подкрепа; Удостоверение за регистрация от 24.08.2016г. за
предоставяне на социални услуги Център за обществена подкрепа с дата на
валидност 17.08.2019г., продължен до 18.08.2022г.; Писмо от 12.07.2019г., в
което Зам.изп. директор на Агенцията за социално подпомагане, във връзка с
направено запитване от Сдружение „Милосърдие за теб“ е посочил, че социалната
услуга „Център за обществена подкрепа“ /ЦОП/ е услуга в общността и може да се
предоставя в част от жилищна сграда /апартамент, офис/, без да е необходима промяна
на статута на обекта в сградата, като обект с обществено предназначение. За
нуждите на ЦОП следва да бъде осигурен необходимия минимум от помещения с оглед
същността на услугата, при спазване разпоредбите на ППЗСУ. Посочено е, че
услугата ЦОП в случая е разположена в апартамент, част от жилищна сграда, при
чието управление действат също и разпоредбите на ЗУЕС. Като при евентуално
възникнал спор относно ползването на материалната база, компетентен да се
произнесе по казуса е съда.
На 24.04.2020г. старши инспектор и
началника на същия отдел при Община Варна отново извършили проверка на
апартамент № 3, резултатите от която са обективирани в Констативен акт № 4,
подписан от ползвателя. Съгласно същия апартаментът е строеж от четвърта
категория и се ползва от Сдружение „Милосърдие за теб“ на основание договор за
наем като център за предоставяне на социални услуги. На същата дата на
Сдружението бил съставен АУАН за допуснато нарушение по чл.178, ал.4 и ал.6 от ЗУТ, подписан без възражения. По-късно било издадено и
НП, с наложено административно наказание на осн. на чл.237, ал.2, т.4 от ЗУТ.
Въз основа установяванията в протокола и в
Констативен акт № 4/24.04.2020г., сложил началото на административното
производство, Зам. Кметът на Община Варна издал процесната Заповед №
1889/01.06.2020г., с която забранил ползването не по предназначение на стреж:
„Апартамент № 3 на ет.1“ в жилищна сграда, находяща се в ж.к.“***“, бл.**, вх.*;
и е разпоредено тяхното обезопасяване и охрана в срок до 15 дни от получаване
на заповедта. Изложил е мотиви, че имота се ползва не по предназначение в
нарушение разпоредбата на чл.178 ал.4 от ЗУТ, доколкото е налице промяна на
ползването по смисъла на § 5 т.41 от ЗУТ, тъй като Приложение № 4 към чл.16
ал.3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на КК и КР предвижда различни кодове за самостоятелни обекти
ползвани съответно за жилище /500/ и за здравни и социални услуги /590/. В
случая имотът е въведен в експлоатация като жилище, а се използва за социална
дейност, без издадени строителни книжа и документи за законосъобразно извършена
промяна.
Съгласно изричното изявление на ответната
страна с молба от 20.07.2020г., страните не са уведомявани за процесната
заповед.
В хода на съдебното производство, от
пълномощника на жалбоподателите е представено невлязло в сила Решение №
260126/18.09.2020г. по АНД № 2473/2020г. на ВРС, с което е отменено НП № СК-702/02.06.2020г. на Зам.кмет на Община Варна, с което на
Сдружение „Милосърдие за теб“ е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 1 000 лева на основание чл.237 ал.2
т.4 вр. чл.178 ал.4 от ЗУТ, като съдът е приел, че НП е издадено при
неправилно приложение на материалния закон, доколкото към момента на проверката
не е установено извършване на социална дейност, т.е. нарушението не е
установено по категоричен начин. Представени са: Договор за съвместна дейност №
РД 04-90/03.07.2019г. между Фонд „Социална закрила“ и Сдружение „Милосърдие на
теб“, с предмет – съвместна дейност за закупуване на оборудване и обзавеждане
на на ЦОП, който следва да се реализира до 31.10.2019г.; и две писма – от Фонд „СЗ“ и от Държавна
агенция за закрила на детето от м.06.2020г., във връзка с подадена от
Сдружението сигнали и информация относно издадените срещу същото актове.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, с която е сезиран съда се явява
недопустима и следва да се остави без разглеждане в частта, по отношение
Сдружение „Милосърдие за теб“, тъй като в качеството си на наемател, същото не
е заинтересовано лице да обжалва процесната заповед за забрана ползването на процесния
строеж, поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация - чл.159, т.4 от АПК. Независимо, че е взел участие в административното
производство по издаване на заповедта и че същата му е била връчена, този
жалбоподател не се явява правно заинтересовано лице да оспорва заповедта, тъй
като същата е издадена поради нарушение на изискванията на чл.178 ал.4 от ЗУТ за ползване на строежа по предназначение, съобразно
разрешението за въвеждане в експлоатация, които изисквания са по отношение на
възложителя на строежа по смисъла на чл.161 от ЗУТ, а именно: собственика на имота, лицето на което е
учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд
имот по силата на закон, каквото качество оспорващото Сдружение няма. Заинтересовани
страни в това административно производство са лицата по чл.177, ал.1 от ЗУТ, като това са възложителите, посочени по-горе, сред
които не попадат наемателите на строежи. Наемателите нямат задължения за въвеждане
на строежите в експлоатация и да ги ползват по предназначение, поради което и
не разполагат с правен интерес да оспорват заповедта за забрана ползването им
поради нарушение на тези задължения. Като недопустима на основание чл.159, т.4 от АПК, жалбата на Сдружение „Милосърдие за теб“, следва да
се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази
част.
Жалбата, в частта подадена от Сдружение
„Кристустрегер-Вайзендийнст“, като подадена от лице с правен интерес, пред
надлежния съд и в законоустановения срок /предвид изявлението на ответника, че
заповедта не е връчвана/, съдът намира за допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена в
изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган, съгласно
представената по делото Заповед за упълномощаване № 0507/07.02.2020г. на Кмета
на Община Варна, поради което не страда от пороци, водещи до нейната нищожност.
Същата е издадена при спазване на
процесуалните правила. Заповедта отговаря
на формата по общите правила на чл.59, ал.2 от АПК и противно на твърденията в жалбата, съдът счита, че
е надлежно мотивирана от фактическа и правна страна
съгласно изискването на чл.178 ал.6 от ЗУТ. Налице са ясни, конкретни, взаимно допълващи се мотиви, разпоредителна част и издател на
акта. Процесният имот е надлежно описан, като не оставя съмнение относно
неговото местоположение и статут, към момента на въвеждане в експлоатация –
апартамент за жилищни нужди. Описанието е съответно на описанието в
Констативния акт, послужил за издаването на заповедта. Изложени са изрични мотиви във връзка с наличната промяна в
предназначението на имота, доколкото е прието, че същия се използва не по
предназначение – за жилищни нужди, а като център за социални услуги, без за
това да са представени строителни книжа и документи за промяна.
Неоснователно се поддържа, че органът не е
изяснил фактическата обстановка. Изследвани са и са описани всички релевантни
факти, вида на имота, неговото предназначение, посочено е кой е собственик на
същия, кой е ползвател и на какво основание. Липсата на описание на вида и броя
на конкретните помещения е ирелевантно за формалната и материалната
законосъобразност на заповедта, на първо място защото в същата и в документите
предхождащи издаването й е посочено, че цялото жилище се ползва за целите на
извършваната социална дейност. Второ, защото липсват твърдения за някаква
самостоятелна обособеност, позволяваща разделното ползване, /а такава не се
установява и от описанието в нот.акт/. И трето, но не и по значение е
обстоятелството, че извършването на такава дейност не се оспорва от
жалбоподателя. Напротив, в тази връзка са и доказателствата представени на
проверяващите още при първата проверка /лиценз за извършване на социални
услуги; удостоверение за регистрация за предоставяне на социални услуги ЦОП; и
становище от АСП, а в последствие установявани в хода на административното
производство /договорът за предоставяне под наем, с посочената в него цел/ и на
съдебното производство /писма от Фонд „СЗ“ и от ДАЗД/.
Без правна стойност е и начинът на сезиране
на Общината, т.к. заповедта е издадена от зам.кмета в качеството на
специализиран контролен орган, който има правомощия да се самосезира. В тази
връзка ирелевантни за спора са възраженията на страната относно правилността на
взетите решения на ЕС и мотивите за същите, още по-малко пък за етноса на
лицата, на които се предоставят услугите.
Съдът намира, че заповедта е издадена и при
правилно приложение на материалния закон. Както беше посочено и по-горе, не е
спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че процесният имот
е жилище – апартамент в жилищен блок, като се ползва за извършване на социална
дейност – предоставяне на социална услуга ЦОП. Спорен по делото е въпросът дали
за да се извършва тази дейност е необходима промяна на предназначението. На
този въпрос следва да се даде положителен отговор, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.178 ал.4 от ЗУТ
не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението
им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. В §5, т.41 от ДР на ЗУТ е регламентирано, че „Промяна на предназначението“ на
обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно
съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и
определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото
прилагане. Съгласно чл.178, ал.6 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012г./, при нарушения на ал.1 и 4
на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други
От описаната законова регламентация следва,
че при определяне на предназначението на даден обект, следва да се изхожда от
начина на ползване съгласно съответните кодове за кадастралните данни. В
процесния случай кодовете за основните кадастрални данни са тези, заложени в Приложение № 4, т.4 от Наредба № РД-02-20-5/2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, където в раздел 4.“Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на
техническата инфраструктура“ е направено разграничение на
предназначението и съответно са посочени различни кодове относно предназначението
на обекти, които са такива за „жилище, апартамент“ – код 500 и „за здравни и
социални услуги“ – код 590.
В настоящия случай видно от събраните по
делото доказателства, имотът е имал предназначение жилище, а жалбоподателят не
установи ползването на имота с това предназначение. Напротив, от представените
доказателства е видно, че имота се ползва за предоставяне на социални услуги. Поради
и това е налице хипотезата на чл.178, ал.4 от ЗУТ, а именно обекта да не се ползва съобразно неговото
предназначение. При наличието на тези данни са били налице предпоставките на чл.178, ал.6 от ЗУТ за налагане на забрана за ползването му, като в
допълнение следва да се посочи, че анализът на изр.1 на цитираният текст сочи,
че в тези производства органът действа в условията на обвързана компетентност.
Тоест, не му е дадена възможност да преценява в условия на оперативна самостоятелност
дали да издаде или да не издаде заповед от рода на процесната, а винаги когато
се установи неправомерно ползване на строеж в нарушение на посочената норма,
той е длъжен да издаде такава заповед.
Неотносимо е направеното от жалбоподателя
възражение за други имоти предоставени за социална дейност, без да е променяно
предназначението им. Същите не са предмет на настоящия спор и не е ясно дали е
налице пълна идентичност на фактите. А дори и да е, последните не могат да
служат като индиция за незаконосъобразност на процесната заповед.
Съдът намира за необходимо да посочи и
това, че му ясна необходимостта от извършване на социална дейност и
предоставяне на социални услуги, но същата следва да се осъществява и при
спазване на предвидените в приложимите закони изисквания. Това становище е
застъпено и в писмото на Зам.изп. директор на АСП, където е посочено, че по
принцип социалната услуга „ЦОП“ може да се предоставя в част от жилищна сграда
/апартамент, офис/, но това следва да става при спазване разпоредбите на ППЗСУ,
като в случая следва да се съобрази и обстоятелството, че услугата се
предоставя в апартамент, част от жилищна сграда, при чието управление действат
също и разпоредбите на ЗУЕС. А при възникнали спорове, компетентен да се
произнесе е съдът.
Освен това, начинът на ползване и достъп до имота, предполага
проверка на условията по чл.37 и сл. от ЗУТ.
Съдът не е обвързан с решението по АНД, с
което е отменено НП. От една страна, същото не е влязло в сила. При извършена
справка се констатира образувано по повод подадена касационна жалба КНАХД №
2422/2020г., насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.01.2021г. А от друга - доколкото двете производства са с различен характер,
то предмет на проверка са различни обстоятелства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предпоставките
на цитираните норми в случая са налице, поради което съдът приема, че
обжалваната заповед е издадена при спазване на материално-правните норми.
С оглед изхода на спора, направеното искане
за присъждане на разноски по делото от процесуалния представител на ответника,
следва да бъде уважено, като на основание чл.143 ал.4 от АПК вр. чл.78 ал.8 от ГПК жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно в полза на Община
Варна ю.к. възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно чл.24 от НЗПП.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение „Милосърдие за теб“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ж.к.“***“, бл.**, вх.*,
представлявано от С. О.Б., против Заповед № 1889/01.06.2020г. на Зам.кмет на
Община Варна, с която е забранено ползването не по предназначение на стреж:
„Апартамент № 3 на ет.1“ в жилищна сграда, находяща се в ж.к.“***“, бл.**, вх.*; и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д. № 1418/2020г. в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на и
Сдружение „Кристустрегер-Вайзендийнст“, VR 100787, Булстат ***, представлявано
то А-М Р., чрез пълномощник – адв.АП., против Заповед № 1889/01.06.2020г. на
Зам.кмет на Община Варна, с която е забранено ползването не по предназначение
на стреж: „Апартамент № 3 на ет.1“ в жилищна сграда, находяща се в ж.к.“***“,
бл.**, вх.*; и е разпоредено тяхното обезопасяване и охрана в срок до 15 дни от
получаване на заповедта.
ОСЪЖДА Сдружение
„Милосърдие за теб“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ж.к.“***“, бл.**, вх.*, представлявано от С. О.Б. и Сдружение „Кристустрегер-Вайзендийнст“, VR
100787, Булстат ***, представлявано то А-М Р., да
заплатят солидарно на община Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
в частта, имаща характер на определение, подлежи на обжалване в 7-дневен срок с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България.
В
останалата част решението може да се обжалва, в 14- дневен срок от съобщението
за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: