Р Е Ш
Е Н И Е
№260032
гр. Силистра,
26.05.2021г.
Силистренският
окръжен съд, граждански състав, в открито заседание на четиринадесети
април, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател:
Кремена Краева
при
участието на секретаря Г.Йовчева като разгледа, докладваното от председателя
т.д. № 92 по описа на СОС за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
ИЩЕЦЪТ – ЗОВ 2
КОМЕРС ЕООД с ЕИК ********* е предявил срещу Д.А.Г. с ЕГН **********, иск за
заплащане на сумата от 59 003.80 лв.
/петдесет и девет хиляди и три лева и осемдесет стотинки/ представляваща
неплатени задължения за наем по договор за наем на земеделска земя № 1-20 от
27.03.2019 г. и сключения към него анекс от 01.10.2020 г. на земеделски земи за
периода: 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. в землищата на гр. Тутракан, с.
Пожарево и с. Варненци, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Претендира
разноските направени за обезпечение на настоящия иск по ч.т.д. 74/2020 г. по
описа на Окръжен съд Силистра и за налагане на допуснатите запори по изп. Дело
№ 315/2020 г. по описа на ЧСИ Ервин Юсеин в общ размер на 2072 лв.; разноски за
исковото производство.
Твърди наличие
на облигационни отношения със ЗП Д.А.Г. ЕГН **********, възникнали по силата на
сключен между тях договор от 27.03.2019г. имащ за предмет наем на земеделска
земя - „Зов 92 Комерс” ЕООД, в
качеството на наемодател, а ЗП Д.А.Г., като наемател. Ищецът изпълнил
договорните си задължения и предоставил земеделската земя – предмет на договора
на ответника за ползване. Наемателят следвало да заплати дължимите наемни
вноски за стопанската 2019 – 2020 г. най – късно до 03.10.2020г., но до момента
на подаване на молбата инициирала настоящото производство не било осъществено
плащане.
Това го мотивира
да потърси защита на правата си по съдебен ред.
ОТВЕТНИКЪТ
– Д.А.Г. с ЕГН ********** не е депозирал
отговор на исковата молба. В о.с.з. заявява, че наемната цена не е заплатена,
тъй като договорът е сключен при крайна нужда по смисъла на чл.33, ал.1 ЗЗД и
явно неизгодни условия за наемателя. Заявява съща така, че не е доказан факта
на предаване на процесните земеделски земи. Поради това счита, че не дължи
заплащане на претендираните суми.
Като се запозна
с депозираната искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените
доказателства,съдът намира следното:
ЗОВ 2 КОМЕРС
ЕООД е предявило иск с правно основание
чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Събраните по
делото доказателства установяват от фактическа и правна страна следното:
На 27.03.2019г.
страните са сключили договор за наем на земеделска земя - „Зов 92 Комерс” ЕООД, в качеството на
наемодател, а ЗП Д.А.Г., като наемател. Срокът на договора е 1 стопанска
година, считано от 01.10.2019г. до 01.10.2020г. /т.2 от Договора/. За стопанската 2019/2020г. е договорена
наемна цена от 90 лв. на декар за земята в землищата на с.Пожарево и
с.Варненци, 100 лв. на декар за земята в землището на гр.Тутракани,която е
следвало да се заплати не по късно от 01.10.2020г. /т.3 от Договора/.
Процесните земеделски земи с обща площ от 640 338 дка са били предоставени
за ползване на ответника. Изпълнение на задължението на наемодателя за реално
предаване на наетите имоти съдът обосновава освен с клаузата на чл. 4 от
договора, с която страните са придали на договора и значението на приемо -
предавателен протокол относно наетите имоти, също и с неоспорената двустранно
подписана фактура от 05.10.2020г., съобразена с размер на месечното
възнаграждение за ползване на имотите без начисляване на ДДС и Анекс от
01.10.2020г. Ответникът не представи доказателства за наличие на предходни
договори за аренда и наем с трети лица върху земите, предмет на процесния
договор за наем. Поради това не е необходимо да се обсъждат аргументите му за
недействителност на клаузата на чл. 4 от Договора.
Не са събрани /а
и не се твърди/ доказателства за заплащане на претендираните суми или част от
тях от наемателя. Напротив, в хода на производството ответникът оспорва
дължимостта на наемна цена за имота с аргументи от чл.33, ал.1 ЗЗД. За това
възражение са настъпили последиците на чл.370 ГПК и то е преклудирано,
съответно за него не е допуснато при разглеждане на делото в открито съдебно
заседание събирането на доказателства. Поради това съдът не разглежда
възражението на ответника.
Предвид на това
претенцията следва да бъде уважена като основателна и доказана. Сумата се дължи
заедно със законната лихва, считано от 21.12.2020г. –датата на предявяване на
иска пред съда - до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца, направените от него разноски по исковото и обезпечителното
производството. Разноските на ищеца са в размер на 6532,16 лв., след
осъществено от съда намаление на адв. хонорар до минималните размери по чл. 10
от Наредба № 1/09.07.2004 год.
Мотивиран от
тези съображения, съдът
Р
Е
Ш И
ОСЪЖДА Д.А.Г. с
ЕГН ********** да заплати на ЗОВ 92 КОМЕРС ЕООД с ЕИК ********* сумата от
59 003.80 лв. /петдесет и девет хиляди и три лева и осемдесет стотинки/
представляваща неплатени задължения за наем по договор за наем на земеделска
земя № 1-20 от 27.03.2019 г. и сключения към него анекс от 01.10.2020 г. на
земеделски земи за периода: 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. в землищата на гр.
Тутракан, с. Пожарево и с. Варненци, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното изплащане; 6532,16 лв. – разноски
по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: