Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 57
гр. Русе, 03.06.2020 г.
Русенският
окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: СИЛВИЯ ПАВЛОВА Членове: Йордан Дамаскинов
Палма Тараланска
при участието на секретаря Ева
Димитрова като разгледа докладваното от съдия Тараланска въззивно търговско дело № 56 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство
по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Кредитреформ“ ЕООД гр.
София против Решение № 2152от
18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 7777/2018 г. по описа на РРС, с което е
отхвърлен предявеният от дружеството иск
против М.Г.Г. *** за общо за сумата
от 914,45 лв, начислена по сключен с нея договор за преодставяне на
кредит от разстояние № **********/18.09.2015 г., от които 400,00 лв главница,
451,92 лв наказателна лихва за периода от 18.11.2015 г. до 31.01.2018 г. и
62,53 лв такса експерсно разглеждане, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба – 19.11.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Иска от въззивния
съд да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение и
да постанови друго, с което предявените от дружеството искове да се уважат в
пълен размер. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна М.Г.Г., представлявана от
адв. А.Г. *** не е депозирала отговор. В съдебно заседание изразява становище
за неоснователност на жалбата. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт, поради което е допустима.
При
извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РРС доказателства, намира, че въззивната жалба е частично основателна. Решението на първоинстанционния съд по
отношение оставената без уважение претенция за заплащане на 451,92 лв
наказателна лихва за периода от 18.11.2015 г. до 31.01.2018 г. и 62,53 лв и такса експерсно разглеждане като краен резултат е правилно.
С оглед наведените в жалбата оплаквания
и доводи, следва да се отбележи следното:
Спорно за страните по делото е възникването
на облигационно правоотношение между тях и условията на сключването на Договор
за потребителски кредит от разстояние № **********/18.09.2015
г. по
който въззивният жалбоподател е кредитор, а ответникът – клиент.
Договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им
физическо присъствие (арг. чл.6 вр. пар.1, т.2 от ДР на ЗПФУР) – напр.
електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и
др. Съгласно чл.18, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже,
че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя,
като за доказване на преддоговорната информация и изявления, се прилага чл.293
от ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис (ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017г.). Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов
автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл.2,
ал.1 вр.чл.4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3, т.35 от
Регламент (ЕС) 910/2014г. "електронен документ" означава всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис. За
"електронен подпис" по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл.3,
т.10 от Регламент (ЕС) 910/2014г. се считат данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и
които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
В настоящия случай
тази доказателствена тежест на ищцовото дружество не е изпълнена. Ищецът не е доказал наличието на
предоставена и разменена преддоговорна информация с ответницата, както и
постигането на съгласие от нейна страна по клаузите на представения по делото
договор за потребителски кредит.
Съгласно чл.10 от ЗПК, договорът трябва да бъде
сключен в писмена форма на хартиен или друг носител. Процесният договор, както се твърди, е сключен от разстояние, което е допустимо
съгласно ЗПФУР, но по делото не са представени от страна на ищцовото дружество електронни записи, от които да може да се установи, че
волеизявленията на страните са насочени към сключване на договора. В настоящия случай
доказателства относно механизма на сключването на договора за кредит от
разстояние, включително подадена
регистрационна форма чрез която е изпратена заявката за избрания вид услуга от
страна на кредитополучателя, наличие на потвърждаване по телефона от служител
на ищеца на самоличността на заявителя, както и на съгласието на последния да
получи заявения кредит в размер на 400,00 лева няма представени. В същото време
видно от приетата и неоспорена от страните съдебно икономическа експертиза се
установява наличие на превод на сумата от 400,00 лв от страна на кредитодателя
“4финанс” ЕООД, опрериращ под търговската си марка “Вивус” по банковата сметка
на ответницата М.Г., която сума е усвоена от нея изцяло, т.е. следва да се
приеме, че между тях са били налице договорни отношения, които обаче не могат
да бъдат установени в конкретни детайли. Доколкото Г. е получила сумата от
400,00 лв, то тя дължи връщането й, ведно със законната лихва върху главницата
от завеждане на делото до окончателното й изплащане. По изложените съображения,
решението на РРС, в тази част се явява неправилно и незаконосъобразно и подлежи
на отмяна. В останалата част следва да бъде потвърдено поради недоказаност на
претенцията на ищеца.
С оглед изхода на
делото въззиваемата страна следва да
бъде осъден да заплати на въззивния жалбоподател разноските по делото за
настоящата инстанция съобразно уважената част от претенцията в размер на
255,89 лв.
На основание
изложеното, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2152 от
18.12.2019 г., постановено по гр. д. № 7777/2018 г. по описа на РРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от “Кредитреформ” ЕООД гр. София, ЕИК ********* иск против М.Г.Г., ЕГН: ********** *** за
сумата от 400,00 лв – главница по сключен
договор за преодставяне на кредит от разстояние № **********/18.09.2015 г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН: ********* *** да заплати на “Кредитреформ”
ЕООД гр. София, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ел. “***,
представлявано от управителя Р. В. сумата от 400,00 лв – главница по сключен
договор за преодставяне на кредит от разстояние № **********/18.09.2015 г.
Потвърждава Решение № 2152 от 18.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 7777/2018 г. по описа на РРС, в частта в която е
отхвърлен предявеният от “Кредитреформ” ЕООД гр. София, ЕИК ********* иск против против М.Г.Г., ЕГН: ********** *** за
сумата от 451,92 лв наказателна лихва за
периода от 18.11.2015 г. до 31.01.2018 г. и 62,53 лв такса експерсно
разглеждане.
Осъжда М.Г.Г., ЕГН: ********** ***
да заплати на “Кредитреформ” ЕООД гр.
София, ЕИК *********, сумата от 255,89 лв
разноски по делото пред РОС.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, предвид чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: